Линда Милър - Укротяването на Шарлота

В онази утрин Шарлот остави Патрик зашеметен в леглото, а тя съвсем прозаично влезе в съседната стая, за да се изкъпе. Мери и Джакоба бяха изпрали и изгладили повечето от дрехите й, донесени от „Чародейка“ преди да бъде запалена. Облече една красива рокля от батиста с избродирани малки розови цветчета. Без изобщо да погледне към Патрик, тя важно премина през стаята и излезе на терасата да среше косата си на слънце.

Чувстваше как нетърпението и раздразнението му нарастват, затова се усмихна, като го чу да извика:

— Шарлот!

Не отговори веднага на повикването. Когато влезе и застана до леглото, все още защипваше една плитка като венче на главата си, при което ръцете й бяха вдигнати нагоре.

Патрик насочи поглед към гърдите й, видимо преглътна, след което изрева:

— Ако мислиш, че това, което току-що направи, ще промени решението ми да те изпратя у дома в Куейд Харбър, грешиш!

Шарлот се изчерви. Да доставя удоволствие на Патрик по начина, по който го беше сторила, беше напълно интимно нещо и тя бе смутена от бъбривостта му.

— Изобщо не съм си помислила такова нещо — каза тя. Беше истина, че не бе кроила планове, а се бе отдала на инстинктивно желание.

— Моля те, свали си ръцете — отсече той — подлудяваш ме!

Остана за миг прекрасно предизвикателна, след което изпълни молбата му и постави ръцете си в скута.

— О, ти си в много крехко положение тази сутрин, капитане — надсмя се тя.

Очевидно бе, че се бори да овладее гнева си, след което процеди през зъби:

— Всяка жена може да направи това, което ти направи. Запомни това.

Шарлот остана неподвижна като стълб, макар да искаше с цялото си сърце да се хвърли в леглото му като див звяр и да го разкъса на парчета.

— И всеки мъж би могъл да направи това, което ти направи. Запомни това!

Розова вълна се надигна по врата на Патрик.

— Имаш право — каза той неохотно след дълго мълчание.

Шарлот седна на края на леглото и демонстративно заоправя полите си.

— Срещнах Нора Рафин вчера — каза тя разговорливо, но наблюдаваше Патрик през сведените си мигли.

Патрик затвори очи, като че ли да хвърли една бариера между себе си и Шарлот, а тя разбираше, че го държи във властта си.

— Тя добре ли е? — попита Патрик.

Милиони тропически острови да й даваха, или милиони кораби като „Чародейка“, Шарлот не би му дала да разбере колко този обикновен въпрос я нарани.

— Да — каза тя. — Добре са също Стела, Джейн и Дебора. Грижат се за болните от екипажа.

Патрик въздъхна, срещна нетрепващия поглед на Шарлот.

— Предполагам имаш въпроси по отношение на Нора и другите.

Шарлот бе изненадана от готовността му да говори по един такъв провокиращ въпрос, но не го показа.

— Изглежда не само Халиф поддържа харем — каза умерено тя.

Той завъртя прекрасните си очи.

— И какво от това? — каза той, но само след миг с пламъче на забава добави — Нора, Стела, Джейн и Дебора са под моето настойничество.

Шарлот сведе глава, за да не може Патрик да види облекчението й, макар да не му вярваше.

— О, така ли? — попита тя, като дърпаше плата на полите си.

— Те останаха под моето опекунство по различни начини — обясни уморено Патрик. — Бащата на Нора плаваше с мен, но почина от гангрена, след като нарани крака си във Фиджи. Дебора и Джейн са сестри, без никого на тоя свят, и аз ги купих от един пират, когото срещнах в Риц. Що се отнася до Стела, е, тя бе оставена тук от баща си, мой познат, моряк, който обаче не си направи труда да дойде и си я прибере.

Чак сега Шарлот вдигна поглед. Знаеше, че Патрик не би избродирал истината с красиви бодове, за да пощади чувствата й, а и очевидно той не смяташе, че й дължи толкова голямо внимание.

— Това означава, че нямаш любовница на острова? — запита смело тя.

— Не съм казал това — отвърна Патрик с брутална откровеност.

Преди да може да прецени мъдро действията си, Шарлот вече бе станала на крака.

— Поддържаш жена тук, така ли?

— Да предположим, че е така — отвърна той, докато разглеждаше тавана.

Шарлот отново бе развълнувана до лудост, но с върховни усилия потисна импулса. Не помръдна, само леко вдигна брада.

— Предположи това — отговори тя студено — ако изневериш на доверието ми, г-н Тревърън, Рашид не ще бъде единственият евнух сред приятелите ми.

Патрик я стресна с изблик на груб смях.

— А, Шарлот, Шарлот. Понякога ме дразниш до краен предел, но никой не би казал, че си скучна.

Тя нямаше никаква нагласа, да оцени хумора.

— Ти веднъж ми обеща вярност — каза равно тя.

— Това — отвърна с въздишка той — беше когато все още бяхме женени.

Гневът на Шарлот беше непреодолим.

— Да, спомням си. Също докато бяхме женени зачена детето, което нося сега.

Патрик беше огорчен, което му правеше чест.

— Все забравям това.

— Забелязах, че забравяш — добави рязко Шарлот.

Той се наведе напред намръщен.

— Какво точно искаш от мен? — настоя той. — Непоколебима вярност? Прекрасно. Докато сме заедно, споделяйки едно легло, ще я имаш.

— А след като ме оставиш в Куейд Харбър?

— Не бъди наивна — беше краткият и ясен отговор. — Наистина ли очакваш от мен да бъда обречен на безбрачие до края на живота си?

„Да“, помисли си Шарлот отчаяно, но каза:

— Разбира се, че не. Но и аз не възнамерявам да вехна на лозата като пролетна теменужка на августовска жега, когато потеглиш от брега и весело отплаваш зад хоризонта. За добро или зло, Патрик, ти ме научи да се наслаждавам на интимностите с мъж и естествено ще си намеря любовник. Не се гневи обаче — ще бъда дискретна.

Той отново почервеня, без да може да скрие раздразнението, което репликата й причини.

— Това едва ли би било подобаващо — изтъкна гой. — Нима искаш детето ни да бъде възпитавано от жена с лоша репутация?

Шарлот се усмихна самодоволно. Тя играеше, разбира се, но Патрик не трябваше да знае това, а беше видно, че не беше чак толкова досетлив, за да отгатне.

— И пет пари не давам дали е подобаващо, а това, което искаш или не искаш пък има още по-малко значение. Възнамерявам да бъда определено общоизвестна.

— Шарлот — очевидно Патрик беше скандализиран, а този факт й доставяше удоволствие.

Започна да се движи плавно напред, назад пред долната част на леглото, а изражението на лицето й бе замислено.

— Смятам, че ще бъде редно да дам обява — размисли тя.

— Да дадеш обява! — Патрик едва си пое дъх — Да дадеш обява?!

— О, да — отговори разсеяно Шарлот, като барабанеше с пръстите на дясната си ръка върху горната част на лявата си ръка. — Ще търся определен тип мъж, красив, изискан, но страхотен що се отнася до удоволствията, които доставя на една жена…

— Боже, господи, Шарлот! Викът му здраво разтърси прозорците. — Ако казваш всичко това, за да ме изправиш на нокти, прекрасно се справяш.

Тя се усмихна предпазливо.

— Трябва ли да разбирам — започна мило тя, спря се и погледна Патрик в очите — че ти ще имаш неограничени права, що се отнася до забавляването на други жени в леглото си, а от мен се очаква да браня благочестивостта си до деня, в който се разпадна на прах?

Патрик се замисли.

— Да — каза накрая той, капризен като малко момче.

— Страхувам се, че това е невъзможно — отвърна топло Шарлот. Обърна се и напусна стаята тананикайки си.

Патрик хвърли нещо, което се разби в перваза на вратата и изрева съвсем неразбираемо.

Останал сам, Патрик изскочи от леглото, прекалено ядосан, за да се излежава още, но беше твърде раздразнен, за да може да се върне към нормалния начин на живот. Ругаеше докато се отправяше към съседната баня, където започна да се съблича.

Той имаше намерение да направи нещата по-лесни за Шарлот и, естествено, за него самия, като я отчужди от себе си, говорейки и за други жени. Бе предполагал, че ще поплаче, ще се гневи известно време, но след това ще се примири да живее живота си осигурена в средата на известната си фамилия.

Съблякъл се, Патрик влезе в топлата вода на басейна. Вместо да реагира както той очакваше, Шарлот се нахвърли върху му с приказки за любовник и че ще стане общоизвестна.

Той беснееше и когато се пресегна за сапуна, стисна го силно и го запрати, плъзгайки го по покрития с плочи под. Не можеше да отрече, помисли си Патрик, забележителният му план бе експлодирал в лицето му като евтин пистолет, а костите му все още трепереха от удара.

Надигна се от водата, взе обратно сапуна и започна да се къпе. След като се изми и избърса с хавлиена кърпа, Патрик облече чисти бричове и една от широките ризи, които обичаше. Не ги предпочиташе заради елегантния вид, който му придаваха, а защото можеше свободно да се движи в тях, и не се чувстваше стегнат.

Среса скъсената си коса, изми зъбите си и се върна в спалнята, за да обуе любимите си ботуши. След това с нестабилни, но решителни стъпки Патрик се отправи към вестибюла.

Трябваше на два пъти да спира, преди да стигне стълбата, облягаше се на стената и измъкваше сила от някакви дълбини в себе си, накрая успя да слезе до първия етаж.

В кабинета си Патрик потъна в коженото кресло зад бюрото и започна да преглежда сметките, които водеше управителят му, отнасящи се за тазгодишната реколта на захарна тръстика. През този кратък интервал на вглъбяване той не мислеше нито за загубения кораб, нито за Шарлот, а това за него беше пощада.

След като прекара целия ден разучавайки острова и правейки скици, Шарлот вечеря на верандата на долния етаж с г-н Кочран. След това стоя сама в кабинета на Патрик и чете пикантен роман, свит от един горен рафт на библиотеката му.

Беше късно, когато се върна в стаята на Патрик. През френските врати можеше да се види ярката сребриста луна, пръскаща светлината си по тъмните води.

Капитанът беше в тихо, но иначе ужасно настроение. Носеше очила с телени рамки, които не бе виждала преди, и четеше мрачно един от томовете на Чосър. Когато видя Шарлот, той шумно затвори книгата, но не направи никакво движение, за да стане от стола, а продължи да се взира в празната камина.

— Дойде отново да ме измъчваш ли? — попита той.

Шарлот повдигна вежди, потискайки кикота, надигащ се в гърлото й, след това отговори:

— Всеки, който би чел Чосър насила, може сам да се измъчва без моя помощ.

Устните на Патрик неволно трепнаха в ъгълчето, но той не искаше хуморът да измести киселото му настроение. Присви очи и леко се наведе напред.

— Какво правиш тук? — настоятелно попита.

— Мисля, че би трябвало да е очевидно, дори за човек, така преднамерено тъп като теб. Планирам да се възползвам от правата си на съпруга, а след това добре да се наспя. — Понякога Шарлот така се чудеше на собствената си дързост, както и страничен човек би се учудил, но внимаваше успешно да прикрие изненадата и огорчението си.

— Твоите права на съпруга? — повтори Патрик с ядовито учудване. — Мога ли да ти напомня, г-це Куейд — нарочно постави грубо ударение на думата „г-це“ — че повече не сме женени юридически?

— Може би не юридически — съгласи се Шарлот — но имаме морална връзка, а аз не ще ти позволя да я забравиш. — Тя ненадейно започна да се забавлява. Посочи към леглото. — Легни, Патрик. Желая те.

Тя едва не се разсмя при появата на розова вълна, плъзваща по врата, а после и по лицето му. Той явно бе слисан и, когато се опита да проговори, думите му бяха неясни.

— Много добре — каза спокойно тя, но се обърна настрана, за да скрие огънчето в очите си. — Ако не искаш да ми сътрудничиш, ще трябва да… да взема… нещата в собствени ръце, така да се каже.

Книгата изтрополи на пода, като в същото време Патрик наддаде тих, но вбесен вик на почуда и гняв. Стигна до нея откъм гърба й, хвана я за раменете, завъртя я, за да застане с лице към него.

— Опитваш се да ме вбесиш ли? — настоятелно запита със зашеметен шепот.

— Не — отвърна тя. Беше сплашена и точно затова вдигна брадичка и направи всичко възможно да изглежда безстрашна. — Просто се отнасям към теб както мъжете се отнасят към жените всеки ден, във всяко кътче на света.