Шарлот разсъждаваше и продължаваше да гледа Патрик в очите. Той все още не беше се обърнал към нея.

— Да — каза тя след дълга пауза на внимателно и откровено премисляне. Преди време беше сигурна, че не ще може да понесе докосването на друг мъж, но бе имала време да размисли по въпроса от тогава. — Може би не ще приема първия, втория или десетия път. Но той е добър човек, знам, че ще прояви търпение към моето… естествено нежелание. Животът ми с него ще бъде интересен и плодотворен, уверена съм.

Накрая Патрик се обърна към нея, но не я приближи. Обърна рамене на дърворезбованата етажерка над камината, дълго и напрегнато гледа Шарлот.

— Нима би могла да се обърнеш към друг мъж след всичко споделено между нас? — попита мрачно, но тихо той.

— Не, може би, така лесно, както ти би отишъл при друга жена — отговори спокойно Шарлот. — Но, може би след време, бих могла да се отдам на Гидиън.

Бурята ревеше по стените на голямата къща, тракаше по рамките на високите и дълбоки прозорци. Патрик и Шарлот дълго се гледаха и мълчаха, слушаха и чакаха. Светкавица падна в градината, а бледата й светлина влезе в стаята, макар стъклата да бяха покрити с дъски.

— Искам да ми станеш жена — каза Патрик след още една пауза.

Шарлот почувства и опиянение, и болка в отрязъка от един и същ момент. Тя искаше, копнееше за истински брак с Патрик, и все пак чувстваше, че предложението бе направено някак неохотно.

— А аз искам истинско предложение — отвърна тя с демонстративност, която не усещаше.

В един миг бурята сякаш се събра в душата на Патрик. Той се приближи до нея, застана на едно коляно, погледна я ядовито в очите и е най-неохотните нотки в гласа си попита:

— Ще се ожениш ли за мен?

20

— Да — каза Шарлот, скръсти ръце и се обърна настрана, за да не може Патрик да види очите й, раната, която й бе нанесъл с грубото си предложение за женитба. — Ще се омъжа за теб. — Заради детето — добави на ум тя.

Тя почувства грациозното изправяне на Патрик и извисяването му в цял ръст, който въздействаше заплашително.

— Сватбата не ще промени решението ми да те оставя в Куейд Харбър — предупреди я той тихо и хладно. — Ти и детето ще носите името ми, ще имате къща и финансова осигуреност, която ти обещах.

Шарлот се завъртя от неудържимата болка. Писъците на вятъра изпълниха стаята, така пронизителни и опустошителни, сякаш хиляди духове танцуваха по покрива.

— Защо тогава се съгласи да се оженим, Патрик, след като е видно, че чувствата ти не са се променили?

Той вдигна ръце колебливо, като да докосне раменете й, да обгради в рамка лицето й, но след това ги отпусна надолу.

— Не, Шарлот — отговори той — чувствата ми не са се променили. О, боже, не вярвам някога да се променят.

С това изявление Патрик се обърна и закрачи към вратата на кабинета си, за да извика Кочран. След това се обърна, погледна я с типичната си арогантност и обяви царствено:

— Когато същинската сила на бурята ни връхлети, тя ще изравни със земята реколтата захарна тръстика и ще изкорени половината дървета на острова. Всеки, който би бил толкова глупав, че да излезе навън, почти сигурно е, че ще бъде убит. Внимавай да останеш вътре и се ангажирай с избора на сватбена рокля. — Индиговият му поглед се спря върху краката й. — Бих искал да си обута за церемонията. Разчитам, че поне веднъж ще ме послушаш?

Шарлот мило се усмихна, но каза съвсем тихо, като се постара думите й да достигнат до ушите на Патрик:

— По-скоро бих умряла.

Той я огледа през един, сторил й се дълъг миг, и отвори широко вратата.

— Любезно те моля да продължиш заниманията си. С Кочран имаме много работа да вършим.

Шарлот мина царствено покрай него. Срещна г-н Кочран във вестибюла и много се развесели, когато той й смигна закачливо.

Шарлот се придвижи нагоре по стълбите до господарската спалня и започна да разглежда прекрасните дрехи, които Патрик й бе поръчал в Испания. Онези от тях, които бяха издържали изваряването и не бяха изгорени, бяха попаднали в умелите ръце на Джакоба, за да бъдат изсушени и изгладени, а след това окачени в огромния гардероб, донесен от друга стая.

Надвисналата буря и обърканите й чувства отклоняваха вниманието на Шарлот, но накрая успя да се спре на една бална рокля с цвят на бледа слонова кост, украсена със ситни перли и кристални мъниста. Реши да оформи подходящият копринен воал или нещо подобно и точно когато бе застанала пред огледалото, за да експериментира, се чу почукване на вратата.

— Влез — каза тя, като очакваше Джакоба или Мери-Кеч-Мъч-фиш да й донесат чай.

Вместо тях тя видя отраженията на четирите момичета на Патрик. Обърна се и застана с лице към Нора, Стела, Джейн и най-срамежливата, Дебора, която я бе отбягвала досега.

Шарлот се стегна в очакване на някаква конфронтация. Именно Стела, чернокосата девойка, която ухажваше Гидиън, пристъпи пред групата.

— Джакоба каза, че ще има сватба — каза тя.

Шарлот кимна и зачака.

Стела погледна назад към придружаващите я, после срещна фронтално погледа на Шарлот.

— Патрик Тревърън ни е бил като по-голям брат, защитаваше ни, когато си нямахме никого, осигуряваше ни всичко, от което имахме нужда, и почти всичко, което искахме. Предполагам това, за което сме тук и искаме да ти кажем, е да внимаваш, да не го нараниш, иначе ще си имаш работа с нас.

След като беше очаквала нещо съвсем различно, Шарлот сега се успокои.

— Какво ви кара да мислите, че нарочно бих причинила болка на Патрик? Аз го обичам.

— Но ти прекара половината сутрин заключена с Гидиън Роулинг — напомни й Стела.

Шарлот нямаше намерение да обяснява, че нищо нередно не е направила. Тя просто чакаше със скръстени ръце.

Нещо силно се разби във външната стена и най-малката Дебора силно се стресна и нададе ужасяващ вик. Нора, жизненото момиче, което бе запознало Шарлот с маймуната Матилда, прегърна Дебора закрилнически през рамената, говорейки й успокоителни слова.

След миг Нора направи крачка напред и застана до Стела.

— Патрик мисли, че ние всички трябва да бъдем изпратени в Англия или Америка — каза тя на Шарлот. — Въпреки че Стела не би се противила, ако напусне острова, останалите от нас искаме да останем тук. Би ли се застъпила за нас пред Патрик?

Шарлот въздъхна.

— Ще се опитам, но капитанът не е в особено предразполагащо настроение сега. Загрижен е за бурята…

— И за пиратите! — намеси се Дебора, сините й като метличина очи се разшириха от напрежение и страх. Сгуши се по-близо до Джейн. — Джакоба казва, че ако онези мъже ни хванат, ще бъдем роби на греха до края на живота си!

Шарлот беше разгневена, че икономката беше натрапила такива ужасни мисли в едно така очевидно наивно съзнание.

— Джакоба говори прекалено много понякога — каза тя. — Няма защо да се страхуваш. Може изобщо да няма пирати наблизо.

Червенокосата Джейн отхвърли назад глава и заговори за първи път.

— Може би не знаеш всичко — каза тя с добродушен упрек. — Самият г-н Роулинг ни каза, че корабът им е бил завзет от разбойници.

— Права е — каза Нора.

Преди някой друг да може да каже още нещо, Патрик властно влезе в стаята и отново отпрати момичетата. Те се оттеглиха, макар и не особено щастливи, като и четирите хвърляха многозначителни погледи към Шарлот.

Тя погледна Патрик в очите и реши да отложи за по-късно въпроса за оставането на Дебора, Нора и Джейн на острова вместо въвеждането им в обществото.

— Какво искаш — попита го тя хладно, като се върна към опитите си за превръщането на шала в булчин воал.

Почувства усмивката му като слънчев лъч върху тила си, усети го в гласа му.

— За съжаление сега няма време за това, което искам — отговори той. — Ще се оженим след час, но удоволствието от консумирането на съюза ще трябва да почака.

Шарлот почувства как бузите й се зачервяват и се обърна да го погледне, воалът бе паднал елегантно върху косите и раменете й.

— Сега? Ще се женим сега?

Патрик демонстративно извади часовника си от малкото джобче на свободната си ленена риза и погледна циферблата.

— Точно след петнадесет минути. Роулинг е написал брачното свидетелство. Той ще изрече думите, ние ще подпишем документа и цялата работа ще бъде свършена.

— Цялата работа? — отекна гласът на Шарлот. — Боже в небесата, Патрик, нима ти липсва благоприличие поне заради мен да покажеш, че това е истинска сватба?

— Съвсем истинска е — каза Патрик с разсеяна въздишка. — Побързай, богиньо, имам много работа.

Шарлот обърна очи, знаеше, че спорът би бил напразен. Патрик Тревърън бе явно толкова чувствителен, колкото и мулетата, теглили дървения материал от планината до дъскорезницата на баща й.

Той отново погледна часовника си, намръщи се, сякаш ядосан от липсата на съществена промяна, след това бързо излезе.

Шарлот влезе в банята, дълго се къпа, облече чиста камизола от светлосиня тафта. Прибави същия цвят пликчета и богати фусти, след което облече през главата си роклята с цвят на слонова кост.

Появи се Мери-Кеч-Мъч-фиш, сякаш повикана с вълшебна пръчка и започна да закопчава с обичайната си нервност копчетата на гърба й.

— Този силен вятър — засуети се тя — ще ни вдигне всичките от този остров и ще ни запокити във водата!

— Шумно е — съгласи се Шарлот. От часове всички в къщата говореха високо, за да се чуят в общата суматоха. — Но всички ще си бъдем тук, когато всичко свърши.

Мери настани Шарлот да седне и започна да сресва косите й с изкусна сръчност. Бързите й черни пръсти летяха, направи малък свободен възел отзад на главата на Шарлот, докато страничните й коси отпред се къдреха свободно около лицето. Точно когато закрепваше воала Дебора влезе бързо в стаята с кошница розови цветя, подобни на орхидеи.

Макар да бе очарована от подаръка, тя се опасяваше, че момичето бе поело огромен риск, за да ги набере.

— О, Дебора — прошепна тя — толкова са красиви! Не си излизала навън, за да ги събереш, нали?

Дебора срамежливо се усмихна. Тя беше дребна, със светла коса и нежни черти, обещавайки един ден, когато порасне да стане красива.

— О, не. Не бих посмяла да предизвиквам Патрик, защото за такова нещо би ме заключил в стаята и накарал да прочета цялата глава Левит на глас!

Шарлот се усмихна, научавайки за метода на възпитание на Патрик. Знаеше, че той би предпочел тя да мисли, че е далеч по-суров.

— Тогава от къде взе тези цветове? — попита тя, докато Мери умело ги подреждаше по края на воала.

— Нора ги взе — прошепна Дебора почти без дъх, очевидно благоговееше пред смелостта на другите момичета. — Когато първия път отиде да търси Мати. Нали я познаваш, маймуната…

Внезапно безпокойство разтърси Шарлот.

— Първия път? — отекна гласът й. Мери застана неподвижна, ръцете й застинаха във въздуха. Слушаше със същия интерес както Шарлот.

— Няма да се разприказваш, нали? Нора вече е чела Левит-а пет пъти, така че Патрик може да я накара да прочете целия Стар Завет, ако разбере!

Шарлот и Мери се спогледаха.

— Дебора — каза спокойно Шарлот, опитвайки се да не изплаши хрисимото момиче — искаш да кажеш, че Нора е излязла в бурята не само веднъж, а два пъти?

Благите очи на Дебора се напълниха със сълзи.

— Навлякох й бела, нали?

— Дебора — настоя Шарлот.

— Да! — Дебора изплака. — Тя е навън, молих я да не излиза, но тя каза, че не може да остави Мати да умре по време на бурята.

Шарлот заговори тихо на Мери-Кеч-Мъч-фиш.

— Иди и кажи на капитан Тревърън за това. Някой трябва да настигне Нора и да я върне.

Мери кимна с глава и изхвръкна от стаята.

Светът сякаш притъмня, докато Шарлот седеше и слушаше свирепите страховити писъци на вятъра. Вероятно долу настъпи голяма суматоха, когато Патрик вероятно бе разбрал, че едно от момичетата е нарушило заповедите му и е рискувало живота си, но Шарлот нищо не чуваше.

Сигурно бе минал половин час, когато Джакоба дойде да я вземе, носеше свещник в едната си ръка. Беше много сериозна, като че ли имаше погребение в господарската къща, а не сватба.

— Намериха ли я? Върнаха ли Нора?

— Тя и онази проклета маймуна се върнаха преди пет минути — каза Джакоба, докато я извеждаше от господарската стая, а след това през коридора. — Зверчето е в безопасност, но съм сигурна, че женихът в този момент чете лекция на г-ца Нора, за която ще си спомня дори когато стане на сто години.

Шарлот въздъхна. Съжаляваше Нора, тъй като сама бе изпитала яростта на Патрик веднъж или дваж. Ако трябва да се съди от собствения й опит, момичето щеше да се отърве с циреи на ушите си.

Когато заедно с Джакоба стигнаха в главния салон, където бяха поставени свещи, разпръскващи мека, трептяща светлина, Нора се бе сгушила до пианото, подсмъркваше, прилична на птичка с проскубани пера. Дебора, Джейн и Стела бяха я наобиколили предано в подкрепа, макар да бяха единодушни, че Нора беше постъпила безразсъдно, като бе напуснала къщата заради една маймуна.