Младоженецът не бе изглеждал никога толкова зловещ. Гневно погледна Шарлот, сякаш приканвайки я да го порицае за наказанието на момичето, но тя не отговори на предизвикателството. Той не бе употребил сила, а и островът беше негово владение. Естествено като опекун той имаше право да издава заповеди и очакваше от тях да ги изпълняват.

Гидиън бе застанал някак треперещ пред камината, облечен в дрехи доста по-големи, защото нямаше свои собствени и държеше малък молитвеник. Извехтялото томче му бе дадено от Джакоба скоро след като бе дошъл в съзнание, тъй като беше загубил своето в морето.

Шарлот и Патрик заеха местата си пред него. Шарлот беше свенлива и се чувстваше неловко като всяка девица — невеста, а Патрик бе изправен до нея. С ъгълчето на окото си Шарлот видя, че челюстите му очертават една мрачна и строга линия.

Гидиън погледна Патрик, а след това някак тъжно Шарлот.

— Сигурна ли си, че това е желанието ти? — попита я той тихо, но настоятелно. Имаш и други възможности, нали знаеш.

— Започвай с церемонията — тросна се Патрик и скръсти ръце зад гърба си, като войник на парад.

— Шарлот? — настояваше Гидиън, пренебрегвайки властната реплика на капитана.

Тя пое дълбоко дъх и след това въздъхна, представи си, че е в Австралия и помага в покръстването на аборигените. Не би била добра мисионерка, реши тя, тъй като обичаше лукса, красивите дрехи и ароматизираните басейни.

Все пак Гидиън не бе лишен от чар, а би й бил предан, макар и не толкова страстно любящ съпруг, прекрасен и постоянен като баща. Би имала интересен, изпълнен с предизвикателства живот.

Шарлот погледна нагоре към Патрик. От друга страна тя обичаше г-н Тревърън с цялата си душа, колкото и невъзможен да беше той. Имаше все още толкова много неизвестни около него, които тя искаше да изясни. Предстоеше й да прекоси много интимни мостове, да изучи много вътрешни „пейзажи“.

— Точно това желая — накрая каза тя. Зарадва се на леката въздишка, която Патрик изпусна, като чу думите й.

— Много добре — каза Гидиън рязко, изкашля се леко и продължи: — Драги влюбени, гласът му бе тържествен — събрали сме се тук и пред Бог…

Останалата част от церемонията премина като зашеметяващо движение за Шарлот, докато бурята ставаше все по-силна. Точно когато Гидиън обяви Патрик и Шарлот за мъж и жена, нещо огромно се удари в един прозорец и предпазните кепенци в една друга част на къщата, придавайки величествено кресчендо на брачната церемония.

Шарлот не беше очаквала Патрик да намери време да я целуне, тъй като така разпалено бързаше сватбата да приключи. Тя се изненада, когато той я вдигна и пое устните й в своите. Преди да я постави обратно на пода, той я покори с език, казвайки й негласно, че насладата, която я очаква, ще надмине всичко познато й досега.

Тя потрепери от желание да се отдаде на този мъж и от яд, че обстоятелствата бяха такива. Колко по-лесно би било да обича Гидиън, колко по-разумно и по-спокойно. Но не. Не и Шарлот. Тя трябваше да обожава, дори да боготвори един мъж, който вече я бе затворил веднъж в харем и открито й бе казал, че не ще се обвърже с един дом и една жена.

Патрик прекъсна мислите й с една бърза заповед.

— Джакоба, заведи жените в избата. — Замълча, погледна строго Шарлот, след това хвърли попарващ поглед към Нора. — Ще останете там всички, докато премине бурята.

Дори Шарлот, колкото и смела да беше, не би помислила да се противопостави на Патрик, след като чу тона, с който думите бяха изречени. Той имаше предвид всички, като в свещена клетва, а би била нужна цяла гвардия от ангели за спасяването на някоя глупава жена, осмелила се да не се подчини.

Шарлот направи знак на Нора и другите да се приближат и послушно последва Джакоба надолу по задната каменна стълба до една тъмна стая, която й напомняше за затвора в двореца на Халиф. Общо казано спомените, които това място извика, не бяха от онези, които една булка би очаквала да я занимават в деня на сватбата.

— Беше красива — каза Дебора с възхищение, когато още свещи бяха запалени и всички се настаниха удобно, доколкото позволяваше мрачната изба.

Нора подсмръкна, лицето й беше все още свито от унижение и раздразнение. Маймуната, за спасяването на която бе рискувала да умре, изникна от тъмнината, пищейки пронизително и се хвърли в скута й като малко изплашено дете.

— Дано Патрик Тревърън не се отърве от зъбобол до края на живота си — каза Нора. Не само ми крещя така, че мислех покривът ще се огъне, но каза, че трябва да препиша първото действие от Юлий Цезар до вторник! Когато го попитах какво ще направи, ако откажа, той заяви, че ще е по-добре да не знам!

Стела въздъхна, а практичната Джейн разтърси буйната си като грива, красива кестенява коса и каза:

— Престани да се терзаеш, Нора. Заслужаваш си го. По дяволите, та ти можеше да бъдеш премазана от някой клон при този вятър.

Джакоба погледна намръщено и двете момичета.

— Джейн, ще ти бъда благодарна, ако не ругаеш. Що се отнася до теб, Нора, просто имаш късмет, че капитанът се грижи за теб. С борбения си нрав сигурно щеше да си разбиеш някъде главата, ако не беше той. Във всеки случай, аз сигурно имам достатъчно проблеми с къщата, която сякаш всеки момент ще се сгромоляса, за да слушам как бъбрите като ученички.

— Мислиш ли, че ще бъдем убити? — осмели се да попита Дебора със слаб и треперещ глас. Точно в този момент тя изглеждаше по-малка отколкото в същност беше. — Къщата наистина ли ще се сгромоляса?

Шарлот се протегна и хвана момичето за ръката.

— Не, мила моя. Няма да бъдем убити. Джакоба преувеличаваше — стените на къщата са така здрави, както и самият остров.

— Мисля да попеем — предложи Стела.

— О, господи! — оплака се Джейн — не ви ли стига, че се спасяваме от урагана в една плесенясала маза, в компанията на маймуна? Трябва ли и твоето виене да слушаме?

Шарлот се усмихна.

— Защо да не се забавляваме — каза тя и повдигна рамене. В следващия миг те всички запяха с все сила глупави песнички, разбира се, с изключение на Джакоба, а също и на маймуната.

Скоро дойдоха мъжете, всички, освен Патрик и г-н Кочран. Донесоха одеяла и още свещи, а така също и кошници с храна и гюмове, пълни с вода.

Минаха доста часове докато вятърът утихна и голямата къща престана да трепери из основи. Шарлот лежеше будна върху голям кош, плътно завита в одеялото си. Чу вратата да се отваря със скърцане.

— Свърши — чу тя Патрик да казва изморено.

Тя се надигна, отмести одеялото и отиде при него.

— Добре ли си?

Той отмести поглед и видя как мускулът в основата на гърлото му се огъна:

— Да — пресипнало отговори — нищо не е останало от реколтата захарна тръстика, а така също и от помощните постройки.

Шарлот сложи нежно ръце върху раменете му, които бяха стегнати под скъсаната му и мръсна сватбена риза. Тя му каза с очи, че иска да му помогне да забрави унищожената реколта и всички щети, поне тази нощ.

Желая те, призна само с поглед той.

— Всички — изкомандва г-н Кочран с весел глас — обратно в меките легла! Най-лошото свърши.


Патрик дълго стоеше и гледаше надолу към Шарлот, взе ръцете й в своите, повдигна ги към устните си и целуна кокалчетата. Бяха сами, дори маймуната си бе отишла, когато той прошепна:

— О, г-жо Тревърън, защо си толкова красива?

Тя плъзна ръце около слабия му кръст.

— Нямам обувки — прошепна тя, отминавайки въпроса му, защото не знаеше какво да отговори.

Той се засмя, когато повдигна подгъва на полата й и видя десет пръста да блестят като алабастър на мъждукащата светлина на свещите.

— Напомни ми да ти прочета конско за неподчинението ти — каза той, грабна я на ръце и пое към изхода.

— Като стана дума за това… — започна Шарлот намръщена.

Усети го да въздиша, докато я носи нагоре по каменните стълби, а от там през централната част на огромната очукана от вятъра къща.

— Ако смяташ да ми се караш, защото съм крещял на Нора, жено, спести си приказките. Ако бях оставил да й се размине, излагайки се така на опасност, то това би накарало другите да се отплеснат накъдето си искат и много вероятно да бъдат убити. Има моменти, мила моя, когато целесъобразността трябва да надделее над по-благите способи.

Шарлот не можеше да не се съгласи с доводите му. В момент на бедствие животът на всеки на острова зависеше от взаимодействието помежду им, а можеше да има само един водач. Несъмнено само Патрик можеше да бъде такъв.

Палаво се притисна в шията му, докато я носеше през тъмната къща.

— Съжаляваш ли, че се ожени за мен? — леко го подразни тя.

— Точно сега — отвърна Патрик докато се изкачваше бързо по стълбите — аз съм щастлив, че си ми жена. Повече от всякога искам да се загубя в теб, Шарлот, и мога да го направя с чисто сърце, защото този път ти наистина си г-жа Тревърън.

Тя загриза лоба на ухото му.

— Да, наистина съм.

— Не ме дразни — предупреди я той, докато с бутане отвори вратите на господарския апартамент и то не с особено нежно движение на крака. — Вече съм твърд като централната мачта на ветроход и едва ще успея да те занеса до леглото и ще те обладая.

Шарлот потрепери с палаво предчувствие. Само в тази област от съвместния им живот тя с желание се покоряваше, поне за малко.

— Тогава трябва да бъдеш задоволен веднага, капитане, така че да можеш да ме любиш хубаво.

Той я сложи да стъпи и вдигна брадичката й с ръка.

— Ти си чародейка — каза той с глас, дрезгав от емоция и мъжки нагон. — Самото докосване, самата близост кара кръвта ми да заври във вените. Какво направи с мен, Шарлот Тревърън?

Тя разкопча бричовете му, копче по копче, бавно-бавно, спираше, обхващаше го с ръка и слушаше неволните му страстни стонове. Накрая обърна гърба си към него с безмълвно указание да разкопчае роклята й, а той, подчинявайки се, бе доста непохватен.

Когато роклята бе свалена, Шарлот се освободи от фустата, камизолата и пликчетата. Патрик жадно се взираше в гърдите й, сякаш в транс, но все още облечен.

Шарлот нежно плъзна бричовете му по гладките, мускулести бедра, притисна го на един стол, без да съблече другите дрехи. Мъжествеността му се надигна към корема, висок и твърд, очакващ я.

Шарлот беше разточителна в радостта си, застана над бедрата на Патрик и започна да се снишава към него инч по инч, пулсиращ, вибриращ инч.

Патрик простена, отпусна назад глава, докато тя го яздеше, а когато той се опита да засили темпото, тя се отдръпна. Той избъбри хрипкаво някаква молба и тя отново го дари с удоволствие, но пестеливо.

— О, за бога, Шарлот — задъхано каза той, след като тя го бе довела до страстна агония. — Моля те, дай ми това, което желая…

Тя се престори, че погрешно е разбрала, наведе се напред и докосна устните му с твърдото, готово зърно. Той го пое зажадняло, лакомо и внезапно инстинктите на Шарлот надделяха. Тя заскимтя, когато Патрик поведе, продължавайки да смуче дори когато изви гърба й, навлезе в копринените й дипли с върховете на пръстите си. Когато започна да я милва ритмично, едновременно с това движейки се в нея, Шарлот подлудя от страст.

Патрик я подразни малко, след това пусна гърдите й, хвана бедрата й със силните си ръце и започна, съвсем не на шега, да я вдига и снишава върху мъжествеността си.

Шарлот не можеше да остане безмълвна в отдаването си, дори и да бе искала да опита, защото насладата бе толкова силна. Тя я обхвана като огън и я накара страстно да моли за пълно задоволяване, а след това да вика високо и продължително, докато тялото й се огъваше многократно и грациозно в буйната страст. Кулминацията на Патрик дойде, точно когато се бе отпуснала изтощена върху гърдите му. Той силно я притисна, отприщи цяла серия, която я накара да изпъшка с изненадваща неохота.

Седяха така съединени, възстановяващи се доста време. След това съвсем естествено Патрик настани Шарлот отново в скута си изпълвайки я с неизбежния си ствол. Тя се изви назад, докато той целуваше гърдите й, докосвайки върховете им с език. Скоро Шарлот отново се загърчи, Патрик отново я облада, галеше гладките равнини и извивки на тялото й, нашепваше нежни думи на утеха.

Нощта бе дълга, сладостна, а когато Шарлот се събуди на сутринта, ярка слънчева светлина проникваше през тесните процепи на дъските, покриващи прозорците. Страната на Патрик в леглото беше празна.

Необезпокоена, Шарлот чувствено се протегна, плътта й още тананикаше явно в добро състояние от грижите на Патрик. Този път бракът им бе законен и ги обвързваше и двамата по каноните на тяхната култура и Патрик не можеше да се отърве от нея как да е. Детето им щеше достойно да се роди и за определено време Шарлот щеше да бъде истински щастлива.

Тя не се заблуждаваше. Патрик не бе променил решението си да я остави в Куейд Харбър. Все пак, месеци можеха да минат преди те да могат да напуснат острова, а камо ли да отплават на север към Уошингтън Теритъри и се заемат, с построяването на къща. Шарлот се успокояваше с факта, че ще има доста време, за да убеди съпруга си в нейна полза.