Токовете му отекваха по голия под, тъй като по-голямата, част от къщата все още, очевидно не бе обзаведена.

— Патрик, мога да вървя — каза Шарлот, когато той се заизкачва по величественото извито стълбите.

— Мм — каза той и направи ляв завой, когато стигна върха на стълбището.

Шарлот притаи дъх, когато той я понесе в господарската спалия. Нямаше столове, гардероби, огън не светеше в камината от елегантен мрамор. До една от стените се намираше огромно легло, достатъчно пищно за кралски особи.

Патрик безцеремонно подхвърли Шарлот в леглото и се наведе пад нея с ръце, опрени от двете страни на главата и.

— Ще останеш ли с мен?

— Завинаги — кимна тя.

— Дори когато съм труден за понасяне?

Шарлот се засмя.

— Кога си бил друг? — тя протегна ръце, а той нетърпеливо разкопча блузата й, откривайки гърдите.

Спря се точно когато се готвеше да поеме зърното й, начумери се, но видя Шарлот весело да се усмихва.

— Може ли? Ще те боли ли?

Тя го погали по гърба, карайки го да поеме гърдите й. Гали я, докато тя мислеше, че ще полудее от страст, след това вдигна полата й.

— Вземи ме вътре — Патрик молеше с дрезгав глас. — Сега, Шарлот, моля те, сега.

Шарлот отвори бричовете му, освободи го, хвана го и го погали. По-късно щяха да имат време за бавна любов, но вече бяха минали месеци откакто не бяха заедно и Шарлот желаеше съпруга си така неудържимо, както и той нея.

Тя изви гръб, и двамата пъшкаха, докато Патрик търсеше венерините двери, след това потъна дълбоко в нея.

И в този момент на величие и плам тяхното бъдеще наистина започна.