Едва бяха завили покрай втория ъгъл, когато се появи непознат мъж облечен в прилепнали черни бричове и скъпа копринена риза. Приличаше на Халиф, но бе по-нисък и слаб в лицето.

— Коя е тази? — запита с обезпокояващо доволство той, като застана между Шарлот и слугата, който бе спрял и неловко изчакваше. — Нима брат ми е открил ново бижу да краси ложето му?

Шарлот се отдръпна, когато той посегна към раменете й.

— Не знам кой сте — каза проявявайки ненужна храброст — но ще е по-добре да не ме докосвате.

— Казвам се Ахмед — успокоително каза мъжът, а лъскавите му черни очи затанцуваха с лъст и подигравка по нея. — Султанът, нека Аллах продължи да го благославя, е мой природен брат.

Шарлот видя слугата бързо да се оттегля и се молеше да не я изостави.

— Моля Ви, нека мина. Трябва веднага да се върна право в харема. Ще имам неприятности със Султана Валиде.

Ахмед скръсти ръце, но не помръдна.

— Да, тази повехнала, стара коза ще накара вероятно Рашид да разголи нежното ти дупе и да го изприщи от бой пред целия харем за урок, но повярвай, споменът за удоволствието, което ще ти доставя аз, ще те накара да издържиш дори това.

Страх и гняв се надигнаха в гърдите на Шарлот и се спяха на топка в гърлото й. Отстъпи смаяна, лицето и пламтеше, цялата трепереше е притиснати в страни ръце. Намекът му така я изуми и ядоса, че дори и да можеше не би отвърнала.

— Достатъчно, Ахмед! Остави жената на мира!

Ахмед се изопна щом чу другия глас, а Шарлот събра всички сили, за да не се свлече по стената с облекчение, но безславно.

Халиф излезе от тъмнината, застана до брат си, наблюдаваше Шарлот с изумление. Не говореше на нея, а на слугата, който сигурно го бе повикал, а той от своя страна й направи жест да го последва.

Подчини се и тръгна, но Ахмед я сграбчи здраво за ръката.

— Нека я взема само за тази нощ, Халиф — умоляваше го яростно. — Толкова много жени имаш, няма да ти липсва.

Халиф отмести пръстите му от ръката на Шарлот и спокойно каза:

— Върви!

Шарлот забърза, следвайки плътно слугата. Нито за миг не се обърна назад, дори и когато чу повишените от гняв гласове на Халиф и Ахмед.

Бързо приближиха входа на харема, слугата й направи път, снишил очи с уважение, а евнухът дойде да я прибере. Леко я хвана за лакътя и каза:

— Тихо. Султана Валиде ще се ядоса ако разбере, че си се разхождала из двореца в този късен час.

Шарлот отново бе изненадана, защото не очакваше евнуха да говори английски, а още по-малко да е любезен. Би искала да обясни, че лично Халиф я бе повикал и изпратил в покоите на капитан Тревърън, по не искаше да говори, за да не привлече вниманието на бдителната дама. Изчерви се от главата до петите само при мисълта за скандалните волности, които бе позволила на Патрик докато лежеше на онези възглавници.

Рашид я преведе покрай безбройните дивани, на които спяха султанските жени, докато стигнаха едно легло в ъгъла под обления с лунна светлина прозорец.

— Това е мястото ти за отдих — каза Рашид и изчезна в тъмнината безшумно като пролетен вятър, раздухващ покълнала трева.

Шарлот опъна завивката, подобна на копринен шал, оставена в долната част на леглото и се зави като с одеяло. Веднага заспа, въпреки че очакваше дълго да остане будна със спомена. Вместо това тя отново изживя в съня си въвеждането си в женската чувственост, в танц с Патрик, усещаше отделянето на топли флуиди, докато той я обладаваше. Още беше тъмно, когато се стресна и събуди, седна изправена на леглото, дишаше тежко, като че ли бе бягала.

Меките, отчаяни звуци на страст, прозвучали в съня й, продължаваха да трептят в ароматната тишина. Звукът кулминира в серия дихания едно след друго, а бузите на Шарлот пламнаха, когато разбра какво става.

Здраво стисна очи и легна обратно в леглото. Учудваше се как бе живяла цели двадесет и три години, и през цялото това време знаеше толкова малко за света наоколо.


След три дни „Чародейка“ пусна котва близо до брега на Испания. Патрик беше във възможно най-лошото си настроение. При други обстоятелства веднага би се отправил към някой познат публичен дом и би задоволил копнежите, които Шарлот невинно бе събудила, но съвестта, някак странно не му позволяваше това.

Така той страдаше, а същевременно и всеки, който му се изпречеше.

Продаде подправките и коприните, донесени от Риц, закупи стока — дантели и вино за Турция. За нищо и за никого не мислеше, освен за Шарлот и как силно желаеше да потъне в прегръдките й и сложи край на ужасното напрежение. Поради непрестанните мисли по-младата жена, която не му бе разкрила дори фамилията си, но го довеждаше до екстаз, Патрик не беше достатъчно предпазлив.

Говореше с Кочран — негов пръв помощник и приятел, който му отправи укор, че нравът му е станал отвратителен и че вероятно трябва да отиде при някоя проститутка, за да подобри настроението си.

Патрик побесня и безцеремонно отпрати всички, включително и Кочран обратно на кораба.

На излизане от една долнопробна кръчма, още с болка и копнеж по Шарлот и които бяха отклонили вниманието му, някой скочи отзаде му. Почувства бръснещото острие на ножа до гърлото си и веднага изтрезня между онзи миг на блянове и лова, което последва.

Патрик силно удари с тока на ботуша си пръстите на нападателя, карайки го да изпищи от болка, но се появиха и други, а те се готвеха да връхлетят отгоре му от всички страни.

Сграбчи един за яката и тъкмо се целеше с юмрука си, за да нанесе един от онези удари, които избиват зъби, когато разпозна собствения си готвач.

— По дяволите, капитане! — изрева той. — Трябва да се биеш срещу тях! Ние сме на твоя страна!

Приятелите му не бяха се подчинили на заповедта му и бяха останали, светкавично помисли той и насочи вниманието си към развихрилата се схватка. Усети Кочран и другите около себе си, но видя само непознати сред червеникавата мъгла от ярост, местеща се и пулсираща пред очите му.

Патрик не можеше да прецени колко време вече се биеха, дали петнадесет минути или два часа? Когато всичко свърши, той се надвеси над проснатото тяло, завъртя мъжа с лицето нагоре.

— Кой си ти? — попита настоятелно.

Мъжът отвори широко очи, после ги затвори в унес. Патрик грубо го пусна на земята, след което намери друга непокорна душа за разпит.

Този пък избръщолеви бързо нещо на диалект, но Патрик можа да разбере, че са хората на Раим, това и каза на Били Бейтс, един от неговите моряци.

— И те са мръсници — каза Били, докато изтърсваше с ръце изцапаните си дрехи.

Патрик вдигна уплашения арабин на крака и го блъсна в стената на таверната.

— Заведи ме при Раим — каза на диалект. — Веднага!

Мъжът поклати глава, черните му очи бяха изпълнени със страх и предизвикателство.

— Ще ме убие. По-добре тук да умра на улицата, отколкото да изтърпя отмъщението на Раим.

Стискайки го още по-силно за ризата, Патрик го повдигна нагоре, докато се изправи на пръсти и го удари още веднъж в стената.

— Кажи му, че е страхливец — изрева той. — Кажи му, че Патрик Тревърън, капитанът на Енчантрес го е нарекъл жълт помиярски плъх.

Арабинът кимна уплашено и побягна щом го пусна.

Ако обидите, които вече изсипа, не биха накарали Раим да се появи от причудливата си канара, Патрик би измислил много други още.


В първите дни след отпътуването на Патрик Шарлот се бе затворила в себе си, изпълняваше това, което й се кажеше. Другите жени от харема не се държаха хладно с нея, но също и не търсеха приятелството й. Само Алев говореше с нея, а за нейно голямо облекчение Султана Валиде, съвсем не я закачаше.

Беше минала цяла седмица, здрача се спускаше докато Шарлот седеше в двора с гръб опрян о стеблото на един бряст, който символизираше всичко познато й. Рашид й бе дал рисувателна хартия и моливи, и тя, правеше скица на къщата, в която бе отраснала, когато Алев се приближи.

— Много е хубава — каза тя, намествайки се неловко на пейката до Шарлот. — Домът ти ли е?

Шарлот преглътна буцата, заседнала на гърлото й при звука на думата „дом“ и кимна. — Така ще се тревожат, когато научат за отвличането ми.

Алев сложи ръце върху издутия си корем и направи гримаса преди съчувствено да погледне Шарлот.

— Знаеш ли, би могла да им пишеш и да им кажеш, че си избягала, за да се омъжиш. Може да се разгневят, но не биха страдали толкова много.

— Кой ще изпрати писмото? — запита Шарлот и сърцето й затуптя по-бързо.

— Рашид лесно би уредил това — каза Алев, а корема й видимо пулсираше под робата.

— Но ако баща ми узнае, че съм тук…

— Не би могла да му кажеш — побърза да я прекъсне Алев — А и аз ще трябва да прочета писмото, разбира се, да се уверя, че не си написала нищо… неподобаващо. Рашид тогава ще уреди да бъде изпратено от някъде в Испания или Мароко.

Шарлот си представи как баща й и Лидия четат споменатото послание. Баща й щеше да се ядоса, че се е омъжила така далеч от дома, но Лидия бързо щеше да го успокои. Мили би казала, че винаги е очаквала по-голямата си сестра да извърши нещо неразумно и романтично, като да пристане в чужда страна, момчетата ще са изцяло заети да бягат навън-навътре из къщата, за да могат изобщо да се замислят.

Женитбата щеше да бъде лъжа, разбира се, а Шарлот никога не бе лъгала баща си и мащехата си. Дори в този момент това не беше лесна перспектива за размисъл, но не би могла да ги остави да се тюхкат и агонизират, ако имаше начин да ги успокои.

— Напиши писмо — каза Алев. — Ние с Рашид ще се погрижим за останалото.

Шарлот кимна с примирение.

Алев рязко пое дъх и притисна корема си. Тъй като мащеха й бе медицинска сестра, Шарлот познаваше как изглежда настъпващото майчинство.

— Болки ли имаш? Да извикам някого?

Алев прехапа долната си устна, остана така дълго преди да бъде в състояние да говори.

— Доведи Рашид, моля те. Кажи му, че е дошло време.

Шарлот забърза, прекосявайки сенчестия двор, влезе в харема, намери евнуха изправен с гръб към стената, наблюдаващ както обикновено.

— Алев може би ще ражда — смотолеви. — В двора е на пейката под бряста.

Рашид излезе от харема без да продума, а Шарлот го следваше по петите. Нямаше представа как да помогне при раждането, но искаше ако може да е в помощ.

Евнухът взе Алев в ръце и я понесе вътре, където веднага настана суматоха.

Повечето жени от харема се разпръснаха, жужащи като яркоцветни птици, но Валиде ги накара да замлъкнат само с появяването си в стаята. Направи знак на Рашид да я последва, а после и тримата заедно с бременната изчезнаха.

Шарлот, както и останалите, чака известно време, не след дълго излезе навън, качи се на бряста и заразглежда хоризонта. Нямаше и следа от кораба на Патрик. Обърна поглед към бялата като захар пустиня, трептяща под безжалостното слънце. Чудеше се какво ли има от другата страна. По-късно в едно тихо кътче на хамама написа дълго писмо, пълно с лъжи и го адресира до семейството си.

5

Скоро Шарлот почувства обезпокояващо подводно течение на напрежение в харема, въпреки че другите жени не изглеждаха разтревожени от раждането на Алев, те продължаваха да се смеят, къпят, четат, да ядат шоколад и сладкиши, сякаш бе обикновен ден.

Когато Рашид излезе от покоите на Валиде, Шарлот го очакваше.

— Как е Алев? — попита тя.

Евнухът въздъхна.

— Денят й ще бъде труден — каза с обичайния си официален тон. — Но ако роди момче на султана, сигурно ще стане кадъна.

Шарлот прехапа долната си устна, тих гняв напираше отвътре — гняв срещу една система, принизяваща жените до положението на красиви кукли или порода кобили.

— А ако роди момиче?

Черните очи на Рашид изразяваха разбиране и вежливо предупреждение.

— Децата от женски пол остават с майките си докато са малки, ако са умни, често се изучават. Султанските щерки все пак са принцеси.

Силен вик се чу от покоите на Валиде. Шарлот потрепери само като си помисли как би се чувствала, ако зависеше от милостта на старата жена особено при раждане.

— Искам да отида при Алев — каза тя и се опита да заобиколи Рашид. — Бих могла да помогна.

Евнухът я спря, хващайки я здраво за ръката. Не я заболя, но не можеше и да се отскубне.

— Валиде не ще толерира намесата ти, а е опасно да пренебрегваш волята й.

Шарлот почувства отчаяние и ярост, когато чу Алев отново да пищи.

— Не ме е грижа — изрече гневно и се опита да се освободи.

Рашид не я пускаше. Кръглото му махагоново лице ос безизразно, бързо поведе Шарлот през хамама покрай баните, отвъд мраморните и облицовани басейни се виждаше редица от врати, в една от тези стаи той тикна пленницата си.

Натисна резето и хвърли Шарлот в разкошно мебелирана килия, в която имаше сламеник в червено кадифе, неразпален мангал, огромна купа с тропически плодове и гарафа с вода. Горе огромен прозорец пропускаше дневната светлина.