— Разбирам. И къде ще се настаниш?

Тя възнамеряваше да отседне в хотел, но сега разбра, че не може да си позволи подобно благоприлично поведение.

— В ранчото на Кени, естествено.

Кени кривна неволно колата настрани.

Ема се вкопчи в предното табло, докато гласът на негова светлост се извиси до опасни нотки в ухото й.

— Невъзможно! Той не е женен и ти не можеш да отседнеш сама в дома му.

— Съжалявам, че ви разстройвам, но това е необходимо за изследванията ми. За мен е много важно да… се потопя изцяло в атмосферата на Дивия запад.

„Ето, че успях! – въодушеви се младата жена. – Нека сега се терзае и си мисли каквото си ще!”

— Ще ти дам аз един Див запад – промърмори Кени.

Тя закри микрофона с длан и му изшътка да мълчи.

— Ема, скъпа, очевидно още не осъзнаваш добре, че се държиш малко лекомислено. Дори в чужда страна би трябвало да си по-благоразумна и внимателна.

Тя забарабани нетърпеливо с пръсти по коляното си, докато херцогът се впусна в пространна лекция за благоприличието, семейното му име и нейната репутация.

— Ти ще отседнеш в хотел – обяви Кени, когато най-сетне й се удаде да затвори телефона. – Не в моето ранчо. А сега, предполагам, ще ми обясниш кой беше този тип и какво искаше.

Въпреки че преди малко той й бе споделил някои болезнени подробности от личния си живот, тя не изгаряше от нетърпение да стори същото.

— Беше Хю Холройд, херцог Бедингтън. Той е собственикът на „Сейнт Гъртруд”. Не смяташ ли, че не е зле малко да намалиш?

— Откъде се е докопал до номера на мобилния ми телефон?

— Нямам представа. Той е доста влиятелна персона и има начини да докопва всичко, което му е нужно. Виж! Колко много диви цветя!

— Мисля, че е време да ми кажеш какво точно става тук – процеди Кени с онзи студен и безстрастен тон, от който Ема я побиваха тръпки.

— Моля?

— Започвам да усещам странно изтръпване точно зад коленете. Съвсем същото изпитвам понякога миг преди да пропусна от четирифутовата* позиция.

[* Един фут е равен на О,3О4 метра. – Б. пр.]

И без никакво предупреждение Кени отби от шосето и спря на малка поляна, покрита с чакъл, с три пластмасови маси за пикник, едната от които бе заета от семейство с две малки момчета. Той слезе от колата, но тя реши да остане на мястото си.

Той отвори вратата й и я изгледа с красноречив поглед, подсказващ, че е по-добре да слезе сама, ако не иска той да я измъкне насила от колата. В последната секунда Ема грабна чадъра си, за да го ядоса. Докато го разтваряше, дори успя да го бодне леко по главата.

— Слънцето е много сърдито.

— Не е толкова сърдито, колкото мен. – Кени измъкна чадъра от ръката й, затвори го и го захвърли обратно в колата. Под любопитните погледи на семейството той я повлече към едно чепато дърво на края на поляната, където можеха да се усамотят. Пусна ръката й и я изгледа пронизващо с очи, които в момента напомняха по-скоро на хирургически лазери, отколкото на ливадни виолетки.

— Започни от началото.

— Началото на какво? – попита тя предпазливо.

— Престани да го усукваш. Инстинктите ми подсказват, че в цялата тази ситуация от самото начало има нещо странно, но аз допуснах грешката да не му обърна внимание. Сега искам да се изясним. В момента съм временно отстранен от игра, кариерата ми е застрашена, а това означава, че не мога да си позволя да се забъркам необмислено в нечии чужди проблеми. Затова ми обясни ясно и точно какво става.

Ема никога не се бе смятала за страхливка, но той наистина изглеждаше заплашително.

— Не разбирам за какво говориш.

— Позволи ми да ти напомня, че се намираш насред чужда и непозната страна в компанията на човек, който неотдавна е бил наказан за участие в наркотрафик и побой над жена.

Преди да си тръгне, Тори бе разказала на Ема историята за скандала с мениджъра на Кени.

— Не си бил наказан за участие в наркотрафик и не ти вярвам за жената.

— Скъпа, всичко е документирано на видеозапис.

— Повярвай ми, Кени, това не е твоя работа.

— Как ли пък не! Кариерата ми е заложена на карта и аз няма да я рискувам заради каквото и да било. Какви са отношенията ви с този тип?

— Казах ти. Херцог Бедингтън е собственик на „Сейнт Гъртруд”. Освен това е главният дарител на училището.

— И?

Докато изучаваше мрачно стиснатите му устни, неочаквано я заля вълна на носталгия за привлекателния ухилен глупак, за какъвто отначало бе помислила Кени.

— И нищо.

Кени се втренчи продължително в нея.

— Признавам, че не съм те преценил правилно. Предположих, че си смела английска лейди, но ти дори нямаш куража да бъдеш откровена с мен.

От думите му я заболя.

— Това няма нищо общо с теб!

Кени не отговори, а продължи да я изучава и младата жена можеше да се закълне, че по лицето му се мярна разочарование. Това я накара наистина да се почувства страхливка. Но ненавиждаше мисълта да му разкрива интимни подробности от живота си, особено когато тези подробности ще я направят да изглежда жалка и нищожна в очите му.

— Ти наистина се държиш отвратително – промърмори тя.

Той мълчаливо чакаше.

Навярно беше прав. Държеше се като страхливка и всичко щеше да е много по-лесно, ако просто му разкажеше как стоят нещата. След това ще може спокойно да осъществи замисъла си, без да се опитва да го скрие от него. Само истината да не беше толкова неудобна.

Двете малки момчета скочиха от съседната маса и започнаха да се гонят. Ема завидя на свободата им.

— Добре, ще ти кажа – пророни тя неохотно. – Но ти трябва да се съгласиш да отседна в твоето ранчо.

— Ще говорим за това, след като чуя историята ти.

— Не. Първо ми обещай.

— Нищо не обещавам, докато не чуя обясненията ти – сряза я Кени, скръсти ръце и се облегна на ствола на дивата череша.

Младата жена събра сили и си напомни, че не е направила нищо лошо и определено не й е нужно да прави добро впечатление на Кени Травълър, ала от това не й стана по-леко.

— Херцог Бедингтън е много влиятелен в Англия – поде нерешително. – От стар аристократичен род. Изглежда, е гений в инвестирането в новите технологии и поради това е доста богат. За нещастие, е малко откачен. Той… – Ема нервно сплете пръсти. – Той иска да се ожени за мен.

Кени я изгледа недоумяващо.

— Според мен повечето жени щяха да бъдат поласкани от перспективата да се омъжат за херцог.

— Повярвай ми, в предложението му няма нищо лично. Той не е влюбен в мен или нещо подобно. От предишните си бракове има две дъщери, а се нуждае от наследник на титлата и богатството. Бъдещата херцогиня трябва да е от благородно потекло и с неопетнена репутация. Бог не позволява фамилното име да бъде опозорено от обикновена жена, с нормален сексуален живот. – Тя осъзна какъв намек се криеше в думите й и побърза да добави: – Зная, че звучи като мелодрама от седемнайсети век, но намеренията му са адски сериозни. Аз, разбира се, му отказах, но той изобщо не обърна внимание.

Ема откровено му разказа за паниката, която я бе обзела, когато Хю заплашил да продаде училището, и за отчаяния си план.

— Трябваше да се съглася, Кени. Не можех да му позволя да закрие „Сейнт Гъртруд”. Но не мога и да се омъжа за него.

Набрала скорост в изповедта, тя му описа плана си да възмути с поведението си Бедингтън дотолкова, че той да се откаже от годежа. Когато най-после свърши, Кени се взря за миг продължително в нея, после отиде до най-близката маса за пикник и се свлече на пейката.

— Какво имаше предвид, когато спомена, че нямаш нормален сексуален живот?

Ема се изуми. Не можеше да повярва, че това бе единственото нещо, привлякло вниманието му.

— Само това ли ще кажеш, след всичко, което ти разказах?

— Важните неща са на първо място.

Двете момчета, които се гонеха, хукнаха към гората.

— Никога не съм казвала, че нямам нормален сексуален живот.

— Намекна го. И за каква по-точно извратеност става дума?

— За никаква! Няма да обсъждаме това.

— Не си тайна доминатрикс?

— Не ставай смешен!

— Ти вече ми каза, че не си лесбийка, и аз съм склонен да ти повярвам. Да не си фетишистка на крака?

— Не!

— Мазохистка?

— Не ставай абсурден.

— Садистка?

— Пълни дивотии.

Кени присви подозрително очи.

— Веднага се закълни, че не си педофилка.

— О, за бога, аз съм девствена!

Мълчание.

Страните на Ема запламтяха.

— Хайде, давай! Смей се! Зная, че едва се сдържаш.

— Почакай първо да си поема дъх. – Погледът му се плъзна по гърдите й. – Как е възможно на тази възраст някой да е девствен?

— Така се случи, това е всичко. Не възнамерявах да става така. – Тя вирна леко брадичка. – Бях заета, а и не ми върви много с мъжете.

— Защото си голяма командаджийка.

— Не съм те молила за мнението ти. – Викът на по-голямото от момчетата я разсея. Тя го видя как събори по-малкото на земята, чиято глава се оказа в опасна близост до ръба на бетонната плоча, излята около крака, крепящ масата. – Внимавайте, момчета! Ако ще се боричкате, идете ето там.

Братята зарязаха заниманието си и се облещиха изумено в нея. Родителите им не останаха по-назад. Кени завъртя очи.

— Не можеш ли да не си пъхаш носа навсякъде?

Ема му обърна гръб.

— Знаех си, че няма да разбереш. Затова не исках да ти кажа.

Кени я заобиколи и застана пред нея.

— Разбира се, че не разбирам. Преди две нощи се навря в леглото ми, без дори да си направиш труда да споделиш с мен тази малка подробност.

— Не беше важно.

— За мен е дяволски важно.

— Защо? Каква е разликата?

— Огромна. Ти ме използва!

Тя го зяпна недоумяващо. В гърдите й се надигна гняв и в същото време я напуши донякъде перверзен смях.

— Доколкото си спомням, беше точно обратното. Винаги ли казваш на черното бяло, когато знаеш, че не си прав?

Кени свъси вежди.

— Имаш ли някаква представа колко си жалък? – избухна тя.

— Аз? – Веждите му отхвръкнаха нагоре. – Ти си тази, която никога не е била с мъж.

— Сексът не е смисълът на живота.

— Да бе, освен това ти не играеш и голф. – Той се запъти към колата с разстроено изражение, при това напълно неоснователно.

Ема закрачи след него.

— Ти си най-егоистичният и самовлюбен тип, когото някога съм срещала. Току-що ти доверих как животът ми се разпада, а ти мислиш единствено как да се измъкнеш сух от водата.

— Дяволски си права. – Той се извъртя с лице към нея. – А сега ме чуй добре, Ема. Единственият начин да се върна на игрището, е да запазя малкото ми останала репутация безупречно чиста, без нито едно петънце. А доколкото разбирам, това означава, че двамата имаме абсолютно противоположни цели, тъй като ти искаш да стъпчеш своята в калта.

— Нямам избор.

— Разбира се, че имаш. Отговорът на твоя проблем е ясен като две и две – четири. – Посочи с пръст към колата си. – Иди веднага да вземеш телефона и кажи на онзи превзет херцог, че нямаш никакво намерение да се омъжваш за него!

— Нима не си чул и дума от това, което ти казах? Ако не приема предложението, той ще продаде „Сейнт Гъртруд”.

— Това не е твой проблем. Винаги можеш да си намериш друга работа. – Кени отключи вратата на колата и влезе вътре.

Тя заобиколи тичешком и задърпа дръжката на другата врата, докато най-после не я отвори.

— Не знаеш какво приказваш – заяви тя и се настани вътре. – „Сейнт Гъртруд” е специална. Започнах нова програма за надарени ученици. Ако затворят училището, те ще останат на произвола на съдбата. А и „Сейнт Гъртруд” е моят дом. Единственият, който някога съм имала.

— Това е просто една камара от стари тухли.

— Не и за мен. О, защо ли изобщо си правя труда да обяснявам? Знаех си, че няма да разбереш.

— Това, което не разбирам, е защо толкова много усложняваш всичко.

— Бедингтън не е глупав. Ако поведението ми е прекалено предизвикателно, той ще разбере какво се опитвам да направя и ще се отърве от „Сейнт Гъртруд” само за да ме накаже за непокорството ми. Трябва да действам много предпазливо, да го накарам да повярва, че ме е преценил грешно, а в същото време да се преструвам, че играя по свирката му.

Кени се намръщи и пъхна ключа в стартера.

— Е, няма да спя с теб, ако това си си наумила.

— Аз и не искам да спя с теб!

Поради някаква шантава причина думите й, изглежда, му подействаха успокоително. Пръстите му се отпуснаха върху ключа, а погледът му се плъзна лениво по копчетата на блузата й.

— Онази нощ здравата ми се натискаше, кралице Елизабет.

Ема от все сърце се надяваше, че той няма да забележи как кожата й настръхна. За да прикрие вълнението, тя се поизправи на седалката.