Тори се засмя.

— Хайде, ела. Ще те черпя едно кафе, за да го отпразнуваме.

В закусвалнята „При Джими” под тавана висеше релса, по която се движеше детско влакче. Около масите, застлани с мушами на черни и бели квадрати, се виждаха хромирани столове, а на тавана над главите им се въртяха два вентилатора. Върху черната дъска до изхода бе написано днешното обедно меню: пържено пиле, свински котлети, задушена бамя и салата със стафити и моркови. Ема не можеше да допусне някое дете да влезе и да види това. Помоли касиерката за парче тебешир и поправи грешката.

Тори я аплодира възторжено и я прегърна.

Двете се настаниха на маса, върху която бяха подредени бутилки с различни сосове и подправки. На стената до тях висеше картина, изобразяваща петел и червен фенер. Когато влакчето мина над главите им, Ема видя, че върху всеки вагон е отпечатана миниатюрна емблема на някоя от местните компании.

Докато Тори отпиваше от кафето, донесено от сервитьорката, Ема чакаше за чая, превъртайки в ума си разговора с Бедингтън. Защо онзи здравеняк не му бе разказал всичко, което бе видял? Що за некадърен шпионин бе наел Хю?

— Добро утро, дами.

Декстър О’Конър бе приближил неусетно към масата им. Днес носеше жълта, вместо синя оксфордска риза. Изглеждаше симпатично размъкнат, леко разсеян и ужасно мил.

— Здравей, Декстър – усмихна му се Ема.

— Ема, Виктория.

— За теб е лейди Ема – сопна му се Тори.

Той повдигна вежди към нея.

— Виждам, че поведението ти не се е променило. Продължавай в същия дух и не забравяй да си поръчаш сватбена рокля.

Ема очакваше Тори да скочи и да го хване за гушата, но вместо това новата й приятелка се овладя с видимо усилие на волята и дори удостои Декстър със скована усмивка.

— Не смятам, че ще се наложи. Ако лейди Ема няма нищо против, можеш да седнеш при нас.

— Разбира се, че нямам нищо против.

Декстър се усмихна и се настани в другия край на масата.

— Днес не си ли на работа? – попита Тори с пресилена любезност.

— На път съм за там. През последните седмици се наложи да оставам до късно, затова реших да си позволя малко почивка. А вие двете какво правите?

— Давам на лейди Ема уроци по кормуване.

— Ти не шофираш? – изуми се Декстър.

— Вече шофира – осведоми го Тори.

— Само много великодушен човек би нарекъл шофиране това, което правя. – С чувство на самоирония Ема му описа какво се бе случило на пътя, ала вместо да й се присмее, Декстър я окуражи. Тя за сетен път си помисли какъв мил и благороден човек е той и в същото време се запита дали съюзът между Тори и Декстър е толкова странен, колкото смятаха всички. И двамата бяха умни и привлекателни, и всеки от тях притежаваше това, от което другият се нуждаеше. С възрастта постоянството и надеждността на Декстър можеха да се превърнат в скука и вечно недоволство. Тори от своя страна се нуждаеше от здрава котва в живота си.

Разговорът мина на други теми и постепенно сковаността на Тори изчезна, тя се оживи и разбъбри и на Ема й се стори, че дори се радва на компанията на Декстър. Ала всичко се сгромоляса, когато Ема допусна грешката да спомене, че Тори е отказала цигарите.

Тори тутакси се намръщи и тикна пръст в гърдите на Декстър.

— От месеци възнамерявам да ги откажа. Това няма нищо общо с теб! Разбра ли?

Той я изгледа невъзмутимо.

— Разбира се – кимна и без да обръща внимание на нокътя, лакиран със скъп френски лак, забоден в предницата на оксфордската му риза, Декстър се обърна към Ема и я попита какви са плановете й за деня.

Поглеждайки крадешком към Тори, Ема му каза, че е смятала да отиде в Остин.

— Исках да прекарам няколко часа в библиотеката на Тексаския университет, но Кени, изглежда, е изчезнал.

— Аз с удоволствие ще те закарам – предложи галантно Декстър.

— Не трябва ли да си на работа?

— Главният ни офис е в Остин, а и трябва да проведа няколко делови срещи. Мога да свърша всичко, докато си в библиотеката.

— Сигурен ли си?

— Не бих го предложил, ако нямах желание.

— Е, в такъв случай приемам предложението с удоволствие. Нямаш нищо против, нали, Тори?

— Откъде накъде? – нацупи се Тори.

Но очевидно на Тори не й бе приятно и Ема се поколеба. После си спомни урока по кормуване и реши, че тя не е единствената личност, която трябва да се изплюе в окото на дявола. Може би щеше да е добре за сестрата на Кени да открие, че не всички жени смятат Декстър за непривлекателен и досаден.

— Отлично. Тетрадката със записките е в чантата ми, така че съм готова да тръгваме. – Поблагодари на Тори за урока по кормуване и двамата с Декстър излязоха от закусвалнята.

Тори изгледа мрачно вратата, която се затвори зад гърба им. Супер! Надяваше се тези двамата да си досадят взаимно до смърт.

В този миг зърна през идеално лъснатото стъкло на прозореца Тед Бодин. Той приближи до Декстър и Ема и тримата побъбриха няколко минути. И преди Тори да се опомни, Тед също се качи в аудито на Декстър и всички отпратиха за Остин. Без нея.

— Искаш ли още кафе? – извика от бара Мери Кейт Плинг.

— Не, не. Не, благодаря. – Тори се облегна назад на стола и се замисли колко много й харесва лейди Ема. Въпреки това никой не би я нарекъл ослепителна красавица. Тогава защо тя замина в компанията на Декс и Тед, докато Тори Травълър, единодушно смятана за най-голямата хубавица в града, остана да ближе раните си, самотна и пренебрегната?

Тори изгледа свъсено празната си чаша и реши да припише вкиснатото си настроение на никотиновия глад.

— Как така Ема е заминала за Остин с Декс? – разбесня се Кени.

Сестра му излезе от басейна и уви кърпа около трите миниатюрни парчета аметистова ликра, претендиращи за ролята на бански костюм.

— И Тед замина с тях.

— И какво променя това?

— Защо правиш от мухата слон? Всички те са възрастни хора.

— Не мога да повярвам, че не си я спряла. Най-малкото поне ти трябваше да отидеш с нея. Защо не го направи?

— Защото не бях поканена! Освен това лейди Ема едва ли се нуждае от придружител.

— Така си мислиш ти. – Кени се втурна към масата и грабна една от чашите със студен чай, които Патрик им бе донесъл.

Икономът го изгледа замислено.

— Подсладен е с плода на страстта, Кенет. Може би е по-добре да пийнеш нещо друго. Нали не искаш съвсем да превъртиш от свръхдоза?

Кени подмина забележката му. Отлично знаеше защо Ема не бе поканила Тори. Не е искала да има съперница. Не че щеше да се пробва с Тед, след като знаеше чий син е, но от самото начало изпитваше влечение към Декстър.

— Чуй ме добре – нахвърли се Кени на сестра си. – Декстър е твоя отговорност и искам да го държиш по-далеч от Ема.

— Моя отговорност! – От косата й се разлетяха пръски вода, когато Тори се извъртя рязко. – Дяволите да те вземат, Кени, да не би да ревнуваш?

Това вече го взриви окончателно.

— Да ревнувам! Разбира се, че не. Просто в сегашното си състояние Ема е… сексуална лъвица и е хвърлила око на Декстър. С нейната външност и всичко останало – имам предвид устата й – ами главното е, че ако си го навие на пръста, няма да й отнеме много време да вкара Декстър в леглото си, а това няма да е добре… за него.

— Сексуална лъвица? – зяпна го слисано Тори.

— Тъй като си жена, може и да ти е трудно да го разбереш, но трябва да ми повярваш.

— Аз не съм жена – намеси се Патрик – и мисля, че здравата си изперкал.

Кени реши, че е под нивото му да им доказва очевидното.

— И двамата ще трябва да ми се доверите. Ема е една от онези жени, родени с… работата е там, че щом един хетеросексуален мъж я зърне, единственото, за което е способен да мисли, е… ами устата й и…

— Ема? – сащиса се Тори и ченето й увисна.

Патрик се улови за корема, давейки се от смях.

— Май не говорим за един и същи човек. Жената с британския акцент? Със завидния апетит? Тази, която си тананика песните от „Цар Лъв”, когато мисли, че никой не я слуша?

Кени стисна ядно челюсти.

— Знаех си, че вие двамата няма да разберете. Не зная защо изобщо се опитвам да ви обяснявам. – Изгледа кръвнишки сестра си. – От теб искам само да държиш Декстър по-далеч от Ема!

С тези думи той се втурна към колата си. Не беше съвсем сигурен къде отива; знаеше единствено, че няма да се мотае наоколо, докато Тори и Патрик му се присмиват.

Тори изпрати с поглед отдалечаващия се по алеята кадилак, сетне погледна към Патрик.

— Какво означава всичко това?

Патрик унило вдигна слънчевите си очила на темето.

— Изглежда, имам сериозен съперник за сърцето на Кени.

— Преди десет минути щях да отвърна, че си луд, но сега не съм толкова сигурна. Много харесвам Ема, но Кени изобщо не е за нея. Все едно да сватосваш Снежанка с… ами с Кени Травълър.

— Аз също я харесвам. Всъщност дори я обожавам. Но ти си права. Тя не е негов тип. Все пак трябва да призная, че това хлапашко избухване на Кени ме разстрои. – Изпусна дълбока, драматична въздишка и додаде: – Нямаш представа какво е да си жертва на безнадеждна страст.

Тори го изгледа съчувствено. Всички, освен Кени, знаеха, че Патрик е влюбен в брат й от момента, в който той е размахал юмруци в паметното сбиване в онова крайпътно заведение. Отначало Тори изпитваше съжаление към Патрик, но като го опозна по-добре, осъзна, че той се наслаждава на драматизма на несподелената си любов с не по-малка сила, отколкото на самата си любов към Кени.

И все пак възможно ли бе Кени да копнее по лейди Ема? Тори знаеше, че временното му отстраняване от голфа го бе хвърлило в душевен смут. Може би в момента брат й се нуждаеше от емоционален отдушник и заради това е избрал лейди Ема? Тя беше надеждна, свободна и много подходяща за мимолетна разруха, тъй като нямаше да се задържи задълго тук. Благодарение на откачената им майка Кени не знаеше как да общува с жените като с приятелки и бъркаше емоционалните си потребности със сексуалните.

Тори се намръщи, сериозно разтревожена за Ема. Нито една жена не можеше да устои на Кени, след като е решил да я очарова. А лейди Ема, при цялата си интелигентност, нямаше никакъв опит, което я правеше много по-уязвима от останалите жени. Ако Кени не се опомни и вразуми, ще й разбие сърцето.

Освен ако Декстър не се докопа пръв до нея.

Младата жена пъхна в устата поредната дъвка и се опита да се самозалъже, че взаимното привличане между Декстър и Ема ще реши много проблеми. Тори ще бъде волна птичка, поне що се отнася до женитбата с него, а Ема ще се спаси от емоционалното опустошение, което неминуемо Кени щеше да й причини. И слепият можеше да види, че Декстър и Ема бяха идеалната двойка. Той беше сухар, но… Добре де! Беше секси сухар. А лейди Ема беше сладък сухар. Двамата бяха родени един за друг. Тогава защо Тори не подскачаше от щастие?

Може би защото точно в този момент осъзна нещо наистина безумно. Тя изгаряше от нетърпение да опознае Декстър по-отблизо. Ала това нямаше да се случи, ако той се влюби в лейди Ема.

Кени се беше излегнал в шезлонга, втренчил невиждащ взор в лампите около басейна, в интимната компания на бутилка много скъпо „Пино Ноар”. Минаваше полунощ, а Ема още не се беше върнала от Остин.

Въпреки че не беше пиян, не можеше и да се каже, че е трезвен, което напълно го устройваше, тъй като в трезво състояние той беше много по-приятен, а в дадения момент никак не желаеше да бъде приятен. Довлече се тук, затънал до уши в дълбините на нещастието си, след като изгледа миналогодишния финален кръг от турнира „Мастърс”. Реши да гледа видеото, защото искаше да се отърве от отвратителната картина, постоянно мержелееща се пред помътения му взор – Ема, събличаща се в обятията на Декстър.

Ако не беше Дали, сега той щеше да се подготвя за Огъста, вместо да мисли за голата Ема. Късите му удари никога не са били толкова добри, беше изчистил проблема с драйвъра и интуицията от месеци му подсказваше, че тази година ще надене зеленото сако. Но вместо това сега се изживяваше като бавачка на деспотична трийсетгодишна девственица.

Светлините в спалнята й на горния етаж светнаха. Значи, най-сетне се бе върнала. Очите му се присвиха, също както когато се подготвяше за мълниеносния удар надолу по склона на пътинг грийна.

Допи, без да бърза, виното и отнесе бутилката в кухнята. Обикновено този дом бе топъл и гостоприемен, ала тази вечер не му се струваше толкова дружелюбен. Може би къщата разбираше какво си е наумил.

Когато се качваше нагоре по стълбата, килимът заглуши звука от стъпките му. Кени чу шума от течаща вода в стаята за гости и без да си направи труда да почука, отвори вратата на спалнята й.

Тя вече бе оставила неповторимия си отпечатък върху мястото. Сламената шапка, украсена с черешки, бе метната върху едната колона на леглото. Макар че вазата с цветя върху скрина свидетелстваше за артистичната ръка на Патрик, яркожълтият чайник, пълен с диви цветя, които растяха край оградата на пасището, явно бе донесен от Ема. Навсякъде бяха разхвърляни книги, тетрадки със записките й, върху нощното шкафче се мъдреше бурканче с розов крем и огромен натурален шоколад „Кадбъри”, с наполовина разкъсан станиол и назъбен отхапан край.