Жената на седалката зад нея спореше оживено със спътника си от мига, в който самолетът се отлепи от пистата, и сега отново повиши глас. Ема се замисли за Тори. Тя през целия ден се бе държала отвратително с Декстър. Защо той го търпеше? Естествено, Ема знаеше, че Тори бе преживяла доста емоционални страдания, но не беше справедливо да си го изкарва на Декстър.

Справедливо? Сякаш нещо в този живот бе справедливо.

Докато Ема размишляваше над несправедливостите на живота, Тори въвеждаше Декстър през прага на даласката къща на Кени. Беше му заявила, че трябва да вземе нещо, но всъщност искаше веднъж завинаги да си изяснят отношенията и предпочиташе да го направи тук, отколкото в Уайнет.

Вътре бе задушно, затова тя побърза да включи климатика и сетне се насочи към кухнята. Може би едно студено питие щеше да оправи скапаното й настроение.

Декс се запъти към стереоуредбата на Кени, но вместо като всеки нормален човек да потърси някой диск, извади някаква джаджа и се зае да я разглежда отзад. Дяволите да го вземат! През целия ден беше хладен и резервиран. Поне с нея. С Ема бе въплъщение на самото дружелюбие и жизнерадост. А след като си тръгнаха от летището, стана още по-зле. Сякаш Тори беше невидима, защото каквото и да направеше, не можеше да привлече вниманието му. А трябваше да й се признае, че доста се постара. Оплю шофирането му, подигра се над речниковия му запас, отбеляза ехидно, че кучешки фризьор щеше да го подстриже по-добре, но всичко беше напразно. Декстър все едно бе оглушал. Само ставаше все по-мълчалив, сякаш тя въобще не го интересуваше.

Тори грабна от хладилника кутийка „Спрайт”, захвърли чантата си върху плота, сетне изрита кожените си сандали с висока платформа. Днес беше облечена в дълга рокля от черно трико, която й лепнеше като втора кожа и трябваше да накара лигите му да потекат, но изглежда, нямаше никакво въздействие върху този смотаняк. Никога през живота си не се бе чувствала толкова неуверена с мъж, както с Декстър.

— Ако искаш нещо за пиене, иди си вземи – тросна се тя не особено гостоприемно.

— Не желая нищо, благодаря.

Хладният му сдържан маниер още повече я вбеси.

— Можеше да проявиш поне малко съчувствие. Днешният ден не беше никак лек за мен.

— И защо?

— Не е ли очевидно? Единственият ми брат ще се жени.

— Ти крещя и подскача от щастие – изтъкна той с такова търпение, че на Тори й идеше отново да закрещи, но далеч не от щастие. – Забрави ли?

— Мразя, когато си саркастичен.

— Аз никога не съм саркастичен.

— Разбира се, истински господин Съвършенство.

Декстър въздъхна.

— Предполагам, че ще ми кажеш какво точно те тормози.

Всичко я тормозеше! Той се отегчаваше с нея. Не й бе направил нито един комплимент, не забеляза, че тя не пуши и дори не се защитаваше, когато тя го нападаше. Тори отлично разбираше какво става. Той се бе отегчил от нея, защото тя не беше умна като Ема, не беше мила като Ема, нито интересна и забавна събеседница като Ема. И сега нямаше търпение да се махне колкото може по-далеч от нея. Е, нямаше да му го позволи. Не и докато тя сама не го изрита!

— Ще се наложи да прекараме нощта тук. – Тори се излегна върху дивана, така че роклята й се вдигна нагоре, докато се наместваше върху възглавниците. – Твърде съм уморена, за да шофирам тази вечер обратно до Уайнет.

— Не мисля, че идеята е добра – рече той с нисък сподавен глас, толкова различен от обичайния му сдържан тон.

— Разбира се, че не мислиш! Защото си един сухар, който няма да разпознае едно забавление, дори да го ухапе по задника.

— Тори…

Извън себе си от гняв, Тори скочи на крака.

— Не можеш ли да понесеш истината? Ти си тесногръд, мухлясал досадник и…

— Съветвам те да замълчиш.

— Какво значение има? Да не би да те е страх, че ще ти се нахвърля и ще открия, че някой е откъснал топките ти?

— Това преля чашата!

И преди да успее да се опомни, Тори се люлееше с главата надолу, преметната през рамото му.

— Веднага ме пусни! Какво, по дяволите, правиш? – изкрещя тя, докато го удряше с юмруци по гърба.

— Нося те горе, за да те напляскам.

— Какво! – Тя беше толкова шокирана, че спря да го удря. Изведнъж настроението й се изстреля до висините. Най-сетне бе привлякла вниманието му. – Шегуваш се.

Декстър обви по-здраво ръка около бедрата й, от които го отделяше тънкото трико, и се заизкачва по стълбите.

— Как бих могъл да се шегувам? Аз нямам чувство за хумор. Забрави ли?

— О, да. – От друсането с главата надолу й се зави свят, но сега се чувстваше много по-добре, отколкото през целия ден.

Друсането спря, когато той стигна до горната площадка. Декстър се поколеба за миг, сетне се отправи към най-близката стая, която се оказа спалнята на Кени. Стовари я по средата на леглото.

— Боя се, че този път стигна твърде далеч, Виктория.

Най-после! Тя разтегли устни в озъбена гримаса.

— Върви по дяволите!

Той я сграбчи, привлече я рязко към гърдите си и я метна върху коленете си.

— Осъзнавам, че това ще бъде болезнено – подхвана той с обичайния си надут и наставнически маниер, за който знаеше, че я вбесява, – да не говорим, че е политически некоректно, но трябва да бъде направено.

Тя презрително изпухтя. Той никога нямаше да посмее да го направи.

— Говоря сериозно, Виктория. По-добре се приготви.

Тя наклони глава, стрелна го с кос поглед и сухо отбеляза:

— Може би не е зле да ми дадеш да захапя парче дърво, за да не крещя от болка.

Декстър се засмя.

Тори също се подсмихна скришом.

И тогава той я удари силно с длан по дупето.

Тя бе толкова изненадана, че едва не се изтърколи от скута му и не провали цялата сценка.

— Оу! Заболя ме!

— Извинявай. – Той отново я удари.

Тори потрепна, замисли се дали да не го ухапе по прасеца, или просто да стане, но любопитството й надделя. Искаше да види какво ще последва. Освен това усети ниско в корема си някакво приятно потръпване… и по тялото й се разля топлина. Направо не можеше да повярва, че Декстър О’Конър, най-големият задръстеняк в Уайнет, Тексас, наистина имаше смелостта да направи нещо подобно.

Още едно шляпване.

Не беше много приятно, но и не болеше, дори по някакъв извратен начин изпита наслада, че е успяла да го вбеси толкова много.

— Ти си истински звяр – изохка младата жена.

— Повярвай ми, мен ме боли повече, отколкото теб.

Тори се намръщи и се подготви за следващия удар. Вместо това дланта му се отпусна върху дупето й и тя можеше да се закълне, че това бе любовна ласка.

— Какво правиш, Декс?

Той отдръпна рязко ръка и се прокашля, но когато заговори, гласът му прозвуча леко дрезгаво.

— Научи ли си урока?

— Хмм.

— Да или не?

— Чудя се дали Кени знае, че под леглото му е пълно с валма прах.

Декс я плесна още веднъж, сетне въздъхна.

— Сега вече научи ли си урока?

— Не мога да повярвам, че носиш кафяви чорапи със син панталон.

Дълго мълчание.

— Май не се получава, нали?

— Може би трябва да опитаме на голо и да видим дали нещата няма да се подобрят.

Тя се напрегна, очаквайки той да се стегне и да я пусне. Ала той отново я изненада, изпускайки примирена въздишка.

— Отлична идея.

Сякаш електрически заряд се изстреля в нея, когато Декс дръпна нагоре дългата пола на роклята и я метна върху главата й. Дланта му се отпусна върху голото й дупе и тя потрепери.

Застина в трепетно очакване, ала ръката му не помръдваше.

— Тори… гащичките ти…

— Да?

— Къде са?

— Потърси миниатюрна копринена лента с телесен цвят.

— Не виждам никаква… О, ето къде била – изрече Декс хрипливо. – Май се е врязала между…

— Сигурна съм, че по-опитен мъж щеше начаса да я намери.

— Имам достатъчно опит. Просто съм свикнал да гледам гащите отпред. – Замълча и додаде: – Макар че тези са доста приятни.

— Радвам се, че ти харесват – подсмихна се Тори. – Декс?

— Ъхъ?

— Главата ми се наля с кръв. Не можеш ли да продължиш? – Тя се размърда, за да се намести по-удобно, и установи, че се движи върху твърда издутина. Всъщност доста внушителна издутина.

Той отново се прокашля.

— Да продължа ли? О, ъ… да. Разбира се.

Последното шляпване беше вяло и дори не я заболя. Сетне той започна да я милва. Сякаш галеше коприна.

Усещането беше приятно – всъщност божествено – но неудобната й поза й пречеше истински да му се наслади.

— Мисля, че вече си научих урока. Ще ми позволиш ли да стана?

— Ами… да, аз… аз не виждам причина да те засрамвам повече. – Пръстите му отново изписаха възхитително кръгче върху дупето й.

Тори притвори очи, докато той продължаваше да чертае чувствените си фигури. Чувстваше се толкова добре, че почти забрави за плана си. Събра сили, изправи се, сетне се отпусна върху леглото, без да си дава труда да смъкне роклята си. Тънката ивица телесна коприна, прикриваща я отпред, едва се забелязваше. Тя плъзна върховете на пръстите си под нея и му метна сластен поглед. После облиза устните си като звезда от евтино порно.

Той пребледня. Дали това на челото му бяха капчици пот? Горкото бебче. Тя отново се погали. Номерата й може и да бяха малко евтини, но имаха безспорен ефект. Въпреки това, докато го наблюдаваше през полупритворените си клепачи, Тори мислено се подготвяше за поредното разочарование. Декс беше умник и компютърен гений, а не жребец и несъмнено пълен загубеняк в леглото. Но дори и така, тя бе дошла тук, за да се изяснят веднъж завинаги, а за целта нямаше нищо по-добро от един лош секс.

Той се изправи и се зае да разкопчава маншетите на оксфордската си риза. Прониза я вълнуващият трепет на победата.

Декс обаче не изглеждаше особено доволен.

— Надявам се, разбираш, че аз съм твърдо против предбрачните полови сношения.

Очите му бяха приковани върху пръстите й, които си играеха небрежно с дантелените прашки. Тя повдигна леко едното си коляно, за да му осигури по-добра видимост.

— Достатъчно ясно изрази мнението си по въпроса.

Декс разтвори ризата си.

— За нещастие, една слабост на характера ми пречи да се придържам строго към принципите си.

— Сигурно е много болезнено за теб.

— Нямаш представа колко.

Тори сподави усмивката си.

Ризата му падна на пода, а едната му вежда се повдигна насмешливо.

— Виждам, че добре се забавляваш, нали?

Тя се ухили, ръката й се премести към гърдите и сбъдвайки сексуалните фантазии на всеки мъж, тя се погали през роклята.

Ушите му пламнаха като макове. Но в следващия миг устните му се стиснаха в упорита линия и той скръсти ръце пред слабите си, но добре оформени гърди.

— Ако сега имаме полово сношение, ще се наложи да се оженим.

— Престани да го наричаш полово сношение! Това е чук…

— Тори… – В ниския му глас прозвуча предупредителна нотка. – Докато и двамата все още сме облечени, ще си мериш приказките.

Зарязвайки амплоато на порнозвезда, тя вдигна ръце над главата си и простена:

— Ти си такъв досаден умник!

— Именно. И не го забравяй. – Той опря коляно върху леглото, стисна вътрешната страна на бедрото й и се изпъна редом до нея. За пръв път младата жена забеляза, че в очите му танцуват златисти пламъчета, сякаш знаеше някаква тайна, която й се бе изплъзнала. Изведнъж се почувства неловко. Пръстите му погалиха леко копринената кожа на бедрото й.

— Ако, по което и да е време, размерът ми те притеснява, моля те, веднага ми кажи.

Тори отвори широко очи.

Той се усмихваше.

Тя преглътна.

— Когато каза размер, имаше предвид ръста си, нали, Декс? Искам да кажа, че ти си висок мъж и…

— Не, Виктория. Не говорех за това.

— О! – И ей така изведнъж Тори изгуби контрол. Опита се да измисли как да си го възвърне, но нежните му ласки замъгляваха мозъка й, заличавайки всяка разумна мисъл.

— Сега мисля да те целуна.

— Исусе! – смръщи се Тори. – Нима смяташ да оповестяваш всяко нещо, което ще…

— Искам да избегна евентуалните недоразумения при липса на комуникация.

Идеше й да го цапардоса с нещо по-тежко, но устните му завладяха нейните.

Ммм… Декс умееше да се целува. Дългите мъчителни дни на никотинов глад вече не й се струваха чак такава голяма жертва, след като той успя да открие съвършения баланс между страст и нежност, а милувките на езика му вещаеха невероятно блаженство. Тори реши, че може да целува Декстър О’Конър с часове.

И в този миг осъзна, че тотално се бе излъгала в преценката си за него. За разлика от бившите й съпрузи, Декс беше мъж, който ценеше процеса, а не само резултатите, и изобщо не бързаше да премине към главното. Езикът му погали кадифената мекота на устата й, преплете се с нейния в бавен танц. Никога досега не бе изпитвала нещо по-сладостно и възбуждащо. Тя прокара пръсти по гърба и рамената му, вдъхна чистата му мъжка миризма. За пръв път в живота си Тори имаше чувството, че се люби с истински мъж, а не с недорасли хлапета. Очите й се наляха със сълзи.