— Нещо не е наред ли?

— Не, няма нищо – с усилие смотолеви Белинда. – Просто… онзи мъж…

Белинда изучаваше каубоя, който току-що бе влязъл в салона, където Пол Нюман играеше покер. Мъжът беше много млад и далеч не бе красавец като кинозвезда. Камерата го показа в близък план и Белинда затаи дъх. Невъзможно. И все пак…

Изминалите години сякаш се стопиха за миг. Джеймс Дийн се бе върнал.

Актьорът беше висок и слаб, с крака, които постоянно се движеха, сякаш не можеше да си намери място. Дългото му тясно лице приличаше на изсечено с бунтовен замах от кремък, а неправилните му черти излъчваха самоувереност, която достигаше до арогантност. Имаше права кестенява коса; дълъг и тесен нос, с лека гърбица; пухкави и нацупени устни. Единият му преден зъб бе леко крив и нащърбен в края. А очите му… Непокорни и печално сини.

Всъщност не приличаше на Джими – вече го бе осъзнала. Беше по-висок и не толкова красив. Но той беше още един бунтовник – Белинда го усещаше в костите си – още един мъж, който живееше по свои собствени правила.

Филмът свърши, но тя не помръдваше от стола, стиснала нетърпеливата ръка на Фльор, докато чакаше да изтекат надписите. Името му проблесна върху екрана. В гърдите й се надигна неудържимо вълнение.

Джейк Коранда.

След толкова години Джими й бе изпратил знак. Казваше й, че не бива да губи надежда. Един мъж сам кове съдбата си; една жена сама направлява живота си. Джейк Коранда, мъжът зад онова необикновено лице, й бе вдъхнал надежда. Не знаеше как, но все още можеше да сбъдне мечтите си.

* * *

През лятото, малко преди шестнайсетия й рожден ден, момчетата от Шатийон сюр Сен сякаш преоткриха Фльор.

— Здрасти, кукло! – извикаха те в хор, когато Фльор излезе от пекарната с шоколадово петно върху брадичката.

Тя вдигна глава и видя три момчета да се подпират на вратата на съседната аптека. Пушеха и слушаха „Крокодилски рок“ на Елтън Джон от портативен транзистор. Едното момче стъпка фаса си.

— Хей, кукло, погледни насам! – подвикна то на френски и направи подканващ жест с глава.

Фльор се озърна през рамо, за да види на коя от съученичките й говори.

Момчето се засмя. Смушка приятеля си и посочи краката й.

— Погледни тези крака! – продължи на френски.

Фльор сведе поглед, за да види какво не е наред с краката й и още една шоколадова капка от еклера украси сините кожени каишки на сандалите й „Д-р Шол“. Най-високото момче й, смигна и чак тогава тя осъзна, че те се възхищават на краката й. На нейните крака!

— Какво ще кажеш за една среща? – продължи да упорства на френски дългучът.

Среща. Той я канеше на среща! Фльор изтърва еклера и се затича през улицата към моста, където всички момичета трябваше да се срещнат. Светлорусата й коса се развя като лъскава конска грива. Младежите се смееха и подсвиркваха подире й.

Когато се върна в манастира, тя хукна към стаята си и се залепи за огледалото. Същите тези момчета обикновено й подвикваха, че е бостанско плашило. Какво се бе случило? Лицето й изглеждаше все същото: гъсти вежди, като че ли очертани с тъп черен молив, зелени очи, разположени твърде раздалечено, и широка уста, стигаща от едното до другото ухо. Най-после бе спряла да расте, но не преди да достигне метър и осемдесет и два. Наистина шините вече ги нямаше. Може би беше заради това.

* * *

С приближаването на август Фльор едва не се разболя от вълнение и очакване. Щеше да бъде цял месец с майка си! При това на Миконос, любимия им гръцки остров. Първата сутрин двете се разхождаха край брега под заслепяващо белите слънчеви лъчи и Фльор не можеше да спре да бъбри, нетърпелива да сподели всичко с майка си.

— Толкова е странно как всички онези момчета ми викат и подсвиркват. Защо го правят? Мисля, че е, задето най-сетне се отървах от шините.

Фльор подръпваше разсеяно прекалено голямата тениска, която бе нахлузила върху бикини с цвят на зелена ябълка, с който Белинда я бе изненадала. Цветът й харесваше, но двете части на костюма бяха смешно малки и тя се притесняваше. Белинда беше облечена в туника на бледожълти ивици, а върху китката й проблясваше широка стоманена гривна на Галанос*.

[Джеймс Галанос (1924), моден дизайнер, създавал и костюми за киното. – Б.пр.]

И двете бяха боси, но ноктите на краката на Белинда бяха лакирани с тъмнокафяв лак.

Майка й отпиваше от чашата си с „Блъди Мери“, която бе взела със себе си. Белинда пиеше повече, отколкото би трябвало, но Фльор не знаеше как да я накара да спре.

— Горкото ми бебче – въздъхна Белинда, – колко е трудно вече да не си грозното патенце. Особено след като толкова бе обсебена от тази идея. – Тя обви свободната си ръка около талията на дъщеря си и изпъкналата кост на таза й се докосна до бедрото на Фльор. – От години ти повтарям, че единственият ти проблем е възрастта, просто трябваше да пораснеш, но ти беше толкова упорита.

Тонът, с който Белинда го каза, накара Фльор да почувства, че упоритостта е нещо, с което трябва да се гордее. Тя прегърна майка си, после се пльосна на пясъка.

— Никога няма да правя секс. Говоря сериозно, Белинда. И никога няма да се омъжа. Дори не харесвам мъжете.

— Ти не познаваш мъжете, скъпа – отбеляза Белинда сухо. – Щом веднъж напуснеш онзи затънтен манастир, ще се почувстваш съвсем различно.

— Няма. Може ли една цигара?

— Не. А и мъжете са прекрасни, бебче. Разбира се, точните мъже. Силните и властни мъже. Когато влезеш в ресторант, хванала под ръка такъв важен и влиятелен мъж, всички ще те гледат и ще виждаш възхищението в очите им. Те ще знаят, че си специална.

Фльор се намръщи и подръпна лепенката на палеца си.

— Затова ли не искаш да се разведеш с Алексей? Защото е важен и влиятелен?

Белинда въздъхна и отметна глава назад, за да изложи лице на слънцето.

— Вече съм ти го казвала, бебче. Заради парите е. Не притежавам никакви умения, за да издържам двете ни.

Но Фльор щеше да притежава умения. Имаше отличен по математика. Говореше свободно френски, италиански, немски и малко испански. Имаше задълбочени познания по история и литература, можеше да пише на машина, а когато отидеше в университета, щеше да научи още повече. И не след дълго щеше да може да издържа и двете. Тогава с Белинда щяха да живеят завинаги заедно и никога повече нямаше да се разделят.

Два дни по-късно една от парижките познати на Белинда пристигна на Минокос. Белинда й представи Фльор като своя племенница, както винаги правеше в редките случаи, когато се натъкнеха на неин познат. Сърцето на Фльор винаги се свиваше от болка, но Белинда казваше, че е длъжна да постъпва така, иначе Алексей ще забрани пътуванията им.

Жената беше мадам Филип Жак Дюверже, но Белинда каза, че някога била Бъни Грубен от Уайт Плейнс, щата Ню Йорк. Освен това през шейсетте била известен модел и не спря да насочва фотоапарата си към Фльор.

— Просто за забавление – обясни тя.

Фльор мразеше да я снимат и бързаше да се скрие във водата.

Мадам Дюверже я следваше с щракащия фотоапарат.

Горещите дни на Миконос се нижеха един след друг и много скоро Фльор откри, че младите мъже, които се мотаеха из топлите пясъци на гръцките плажове, не се различават особено от момчетата в Шатийон сюр Сен. Тя сподели с Белинда, че те толкова я изнервят, че дори не може да се наслади на новия си шнорхел.

Белинда отпи от джина с тоник.

— Не им обръщай внимание. Те не са важни.

* * *

Когато Фльор се върна в манастира за последната си година, не подозираше, че много скоро животът й завинаги ще се промени. През октомври, малко след шестнайсетия й рожден ден, в спалнята избухна пожар и всички момичета трябваше да бъдат евакуирани. Фотограф от местния вестник се бе озовал на място и бе успял да заснеме дъщерите на най-прочутите и богати френски семейства, застанали по пижами край горящата сграда. Въпреки че спалнята бе почти в развалини, никой не бе пострадал сериозно, но заради известността на замесените семейства няколко от снимките се появиха по страниците на „Монд“, включително и заснета отблизо фотография на дъщерята на Алексей Савагар.

Алексей беше твърде умен, за да пази съществуването на Фльор в тайна. Вместо това, когато споменаваха името й, върху лицето му се появяваше тъжно и замислено изражение и повечето хора предполагаха, че момичето е с някакъв физически или умствен недъг. Но ослепително красивата девойка с широка уста и тревожни очи не би могла да бъде позорна тайна.

Алексей беше бесен, че журналистите са разкрили самоличността й, но вече бе твърде късно. Хората започнаха да разпитват. А сякаш за да влоши още повече ситуацията, Соланж Савагар избра точно този момент, за да си отиде от този свят. Алексей не би могъл да понесе вулгарните спекулации, които щяха да станат още по-злостни, ако очевидно здравата внучка, чиято снимка наскоро се бе появила във вестника, отсъства от погребението на баба си.

Той заповяда на Белинда да изпрати някого да доведе копелето й у дома.

* * *

Днес ще се срещна с баща ми. Думите отекваха в главата на Фльор, докато следваше прислужницата надолу по тихия мрачен коридор в сивата каменна сграда на „Рю дьо Биенфезанс“. Стигнаха до малък салон с издадени четириъгълни колони от двете страни на вратата, прислужницата завъртя дръжката и безшумно се оттегли.

— Бебчето ми!

Питието плисна над ръба на чашата на Белинда, когато скочи от тапицирания с копринена дамаска диван. Заряза чашата и протегна ръце.

Фльор се втурна към нея, но се спъна в персийския килим и едва не падна. Двете се прегърнаха и щом Фльор вдъхна познатото ухание на любимия „Шалимар“ на Белинда, се почувства малко по-добре.

Майка й изглеждаше бледа и елегантна в черен костюм на „Диор“, обувки с ниски токчета, елегантно изрязани отпред. Фльор не искаше той да си помисли, че тя се опитва да го впечатли, затова се бе облякла в черен вълнен панталон, пуловер с качулка и старо сако от туид с черна кадифена яка. Приятелките й Джен и Хелене настояваха да си вдигне косата, за да изглежда по-изискана, но тя не се съгласи. Шнолите, които прибираха косата й от двете страни, не подхождаха много на дрехите, но вършеха работа. Накрая, за по-голяма увереност, закачи на ревера една сребърна конска подкова, ала май нямаше много полза.

Белинда обхвана лицето й в шепи.

— Толкова се радвам, че си тук.

Фльор видя сенките под очите на майка си, питието на масата и я прегърна по-силно.

— Толкова ми липсваше.

Белинда я сграбчи за раменете.

— Няма да бъде лесно, бебче. Стой по-далеч от Алексей и да се надяваме на най-доброто.

— Не се страхувам от него.

Белинда махна с трепереща ръка, разбивайки на пух и прах смелостта на Фльор.

— Откакто Соланж се разболя, той е непоносим. Радвам се, че старата кучка е мъртва. Тя се бе превърнала в изпитание дори за него. Мишел е единственият, който искрено я оплаква и съжалява за смъртта й.

Мишел. Брат й сега бе на петнайсет, с една година по-малък от нея. Тя знаеше, че ще е тук, но не си позволяваше да мисли за това. Вратата зад тях тихо щракна.

— Белинда, позвъни ли на барон Дьо Шамбре? Той бе много привързан към майка.

Гласът му беше нисък, дълбок и много властен. Глас, на който се подчиняваха, без да се налага да се повишава.

Той не може да ми стори нищо повече – помисли си Фльор. Нищо. Бавно се извърна, за да се озове за пръв път лице в лице с баща си.

Приличаше на полиран – безупречно поддържани ръце и нокти, редеещата стоманеносива коса бе идеално вчесана. Носеше вратовръзка с цвета на отлежало шери и тъмен костюм с жилетка. Говореха, че след Помпиду той е най-влиятелният мъж във Франция. Когато я видя, издаде кратък презрителен звук.

— И така, Белинда, това е дъщеря ти. Облечена е като селянка. Фльор едва се сдържа да не се разплаче, но намери сили да вирне брадичка и да го погледне предизвикателно от висотата на своя ръст. Нарочно заговори на английски. Американски английски. Ясен и чист.

— Монахините са ме научили, че добрите маниери са много по-важни от дрехите. Предполагам, че в Париж нещата са по-различни.

Фльор чу как Белинда пое рязко дъх, но Алексей не трепна. Единствено очите му реагираха на безочливостта на момичето.

Те я огледаха бавно от глава до пети, търсейки недостатъци, които Фльор не се съмняваше, че ще открие в изобилие. Никога не се бе чувствала по-грамадна, по-грозна, по-непохватна, ала отвърна на погледа му, без да мигне.

Застанала отстрани, Белинда наблюдаваше дуела между Алексей и Фльор. В гърдите й се надигна прилив на гордост. Това беше нейната дъщеря – със силен и непокорен дух, изумително красива. Нека Алексей я сравни със слабия си син. Белинда улови точния момент, когато съпругът й откри приликата, и за пръв път от много време, толкова дълго, че бе забравила откога, се почувства спокойна и уверена в негово присъствие. Когато той най-сетне се извърна към нея, тя му отвърна с кратка триумфална усмивка.