Тя продължи да работи с различни преподаватели, но не беше същото, като да ходи редовно на училище. Съученичките й липсваха. За щастие, Белинда я придружаваше навсякъде. Двете бяха повече от майка и дъщеря. Бяха най-добри приятелки.

Фльор започна да печели големи суми, които трябваше да бъдат инвестирани, но Белинда не разбираше от финанси, затова момичето започна да се допитва до Алексей по време на телефонните им разговори. Съветите му бяха толкова полезни, че двете с Белинда постепенно започнаха да разчитат на него и накрая оставиха управлението на парите й в умелите му ръце.

Появи се първата корица на списание на Фльор. Белинда купи двайсет броя и ги подреди из целия им апартамент. Списанието със снимката й се продаде с най-големия тираж в историята си, а кариерата на Фльор се изстреля в небесата. Тя беше благодарна, че успехът я бе споходил толкова бързо и лесно, но в същото време това я караше да се чувства неудобно. Всеки път, когато се погледнеше в огледалото, се питаше защо е цялата тази налудничава шумотевица.

От списание „Пийпъл“ я помолиха за интервю.

— Моето момиче не само сияе – заяви Белинда на репортера. – Тя блести.

Точно от това се нуждаеха редакторите на списанието.

БЛЯСКАВОТО МОМИЧЕ ФЛЬОР САВАГАР

МЕТЪР ОСЕМДЕСЕТ И ДВА ЧИСТО ЗЛАТО

Когато видя корицата, Фльор заяви на Белинда, че никога повече няма да се осмели да се покаже на публично място.

— Прекалено късно – засмя се Белинда. – Прес агентът на Гретхен вече се постара прякорът да се затвърди.

* * *

Фльор живееше в Ню Йорк вече година, когато й направиха първото предложение да се снима във филм. Сценарият беше боклук и Гретхен посъветва Белинда да откаже. Белинда го стори, но след това с дни беше потисната.

— Мечтаех да заминем за Холивуд, но Гретхен е права. Първият ти филм трябва да бъде специален.

Холивуд? Всичко се развиваше прекалено бързо. Фльор пое дълбоко дъх и се опита да се успокои и да преглътне възраженията си.

„Ню Йорк Таймс“ отпечата статия за Фльор със заглавието: „Бляскавото момиче е Голямо, Красиво и Богато“.

— Този път наистина говоря сериозно – изпъшка Фльор. – Никога, никога повече няма да си покажа носа навън.

Белинда се засмя и си наля диетична сода.

* * *

Белинда постепенно се отърва от старинните мебели в апартамента им и го обзаведе в изчистен модерен стил, на светлинни години далеч от резиденцията на „Рю дьо Биенфезанс“. Стените в дневната бяха покрити със светлобежов велур. Маса от стъкло и хром, творение на Лудвиг Мис ван дер Рое*, бе разположена пред ниска софа, по която бяха разхвърляни черни и кафяви извезани възглавнички. Фльор не призна пред Белинда, че повече харесваше старинните мебели. Особено й бе ненавистна дългата стена в дневната, украсена с огромни увеличени фотографии на лицето й. Всеки път щом ги погледнеше, я полазваха тръпки. Сякаш някой бе обсебил тялото й и гримът и дрехите образуваха дебела черупка, под която се криеше истинската личност. Само дето вече не знаеше коя бе тази личност.

[* Немски архитект (1886-1969), един от най-видните майстори и пионери на модернизма. – Б.пр.]

Алексей бе обещал да дойде в Ню Йорк през февруари. Вече бе отменил две пътувания до града, но този път се закле, че нищо няма да му попречи. Колкото повече наближаваше денят на пристигането му, толкова по-трудно ставаше за Фльор да прикрива възбудата си от Белинда, но само часове преди самолетът му да се приземи, телефонът в апартамента иззвъня.

— Cherie – подхвана Алексей и стомахът й се сви от лошо предчувствие, – имам спешен случай. В момента ми е невъзможно да напусна Париж.

— Но ти ми обеща! Измина повече от година!

— Отново те разочаровах. Само ако… – Тя знаеше какво ще каже. – Само ако майка ти позволи да дойдеш в Париж. Но и двамата знаем, че тя ще ти забрани, а аз не мога да се възпротивя на волята й. Уви, тя те използва, за да ме накара да страдам.

Фльор не би предала Белинда, като изкаже съгласие. Докато се опитваше да преглътне разочарованието си, чу потракването на отдалечаващи се високи токчета надолу по коридора. Миг по-късно щракна ключалката на вратата на спалнята на Белинда.

* * *

Белинда приседна на ръба на леглото и затвори очи. Той отново бе отменил пристигането си, както го бе направил вече два пъти. Фльор щеше да е съкрушена и огорчена, но не заради Алексей, а заради нея. Стратегията му беше брилянтна. Да стовари върху Белинда вината за раздялата на баща и дъщеря.

Фльор бе устояла на чара на Алексей много по-дълго, отколкото Белинда бе очаквала, и дори сега тя успяваше да се държи леко резервирано с него. На Алексей това никак не му се нравеше, затова й се обаждаше по няколко пъти в седмицата, пращаше й скъпи подаръци с пресметливия умисъл да я накарат да почувства присъствието му, и ето защо бе останал далеч през последната година. Всеки момент Фльор щеше да почука на вратата й, за да я помоли за разрешение да отлети до Париж да го види. Белинда щеше да откаже. Фльор щеше да се засегне и да се затвори в себе си. И макар че никога не би го казала на глас, тя смяташе майка си за ревнива невротичка. Но Белинда бе длъжна да задържи на всяка цена Фльор в Ню Йорк, където можеше да я защити. Само ако можеше да обясни на дъщеря си защо това е толкова жизненоважно, но без да й разкрива истината.

Твоят баща – който, между другото, не ти е баща – те съблазнява.

Фльор никога нямаше да й повярва.

* * *

— Малко надясно, скъпа.

Фльор наклони глава и се усмихна на камерата. Вратът я болеше, цялата бе изтръпнала, но Пепеляшка не хленчеше на бала само защото кристалните пантофки й стискат.

— Това беше прекрасно, съкровище. Идеално. Покажи малко зъби. Удивително.

Тя седеше на табуретка пред малка маса с огледален плот, наклонена като триножник, за да отразява светлината. Копринената й блуза с цвят на шампанско бе разтворена край врата, разкривайки колие от квадратни шлифовани изумруди, проблясващи върху гладката й бяла кожа. Беше горещ нюйоркски следобед. От кръста надолу, извън обектива на камерата, тя бе облечена в джинсови шорти и розови джапанки.

— Оправете веждите й – нареди фотографът.

Гримьорът й подаде миниатюрно гребенче, сетне попи носа й с малка чиста гъба. Тя се наведе напред, взря се в отражението си и приглади гъстите си вежди с мини гребенчето. В началото Фльор смяташе за странни подобни принадлежности за макиаж, но вече ги приемаше, без да се замисля.

С ъгълчето на окото си наблюдаваше Крие Малино, помощника на фотографа. С разрошената си пясъчноруса коса и открито дружелюбно лице той далеч не бе толкова красив, колкото мъжете модели, с които Фльор работеше, но тя го харесваше много повече. Младежът следваше в Нюйоркския университет, специалност „Филмова режисура“, и последния път, когато работиха заедно, й бе говорил за руското кино. Искаше й се да я покани на среща, но никое от момчетата, които харесваше, не се осмеляваше да го направи. Фльор излизаше единствено с по-големи от нея мъже, знаменитости, надхвърлили доста двайсетте, с които Белинда и Гретхен искаха да бъде видяна на някое важно събитие. Тя беше на осемнайсет и никога не бе излизала на истинска среща.

Нанси, стилистката на фотосесията, премести една от топлийките на гърба на блузата, за да обгърне по-плътно малките й гърди. Сетне провери дали е на мястото си лентата скоч, която бе залепила на тила й, за да повдигне изумруденото колие. Фльор бе започнала да приема красивите дрехи по страниците на списанията като фалшивите сгради и улици на снимачната площадка.

— Изщраках три ролки за колието – обяви не след дълго фотографът. – Да починем малко.

Фльор се спря до дъската за гладене на Нанси и се преоблече в собствената си прозрачна блуза. Крие нагласяваше екрана. Девойката си наля кафе и се приближи до Белинда, която изучаваше някаква реклама в списанието. Майка й се бе променила толкова много, откакто преди близо две години и половина пристигнаха в Ню Йорк. Отривистите нервни жестове бяха из чезнали. Сега беше много по-уверена. Както и по-хубава – загоряла и красива от уикендите, прекарани в къщата на плажа в Лонг Айланд, която бяха наели. Днес носеше бяло горнище на „Гетсби“ и пола в тон, беше с тъмнолилави сандали, а около елегантния й глезен блестеше тънка златна верижка.

— Погледни кожата й. – Белинда почука с нокът по страницата. – Тя няма пори. Подобни снимки ме карат да усещам, че четирийсетте ми дишат във врата.

Фльор се вгледа по-внимателно в модела от рекламата на скъпа козметична линия.

— Това е Ани Холман. Спомняш ли си фотосесията, която преди два месеца направихме с нея за „Бил Блас“?

Белинда, която трудно си спомняше хора, които вече не са известни, поклати отрицателно глава.

— Майко, Ани Холман е тринайсетгодишна!

Белинда вяло се засмя.

— Не е чудно, че в тази страна всяка жена, прехвърлила трийсетте, се чувства потисната. Ние се състезаваме с деца.

Фльор се надяваше, че жените не се чувстват по този начин, когато гледат нейните снимки. Ненавиждаше мисълта, че печели по осемстотин долара на час, карайки хората да се чувстват зле.

Белинда се отправи към тоалетната. Фльор събра смелост и се приближи към Крие, който привършваше с окачването на екрана.

— Здрасти… Как върви училището? – Тъпо, тъпо. Отпусни се, бъди естествена.

— Все същото.

Фльор забеляза, че той се старае да се държи, сякаш тя беше негова състудентка, а не Бляскавото момиче, и това й хареса.

— Работя върху нов филм – осведоми я Крие.

— Наистина ли? Разкажи ми за него.

Тя седна върху един сгъваем стол, който проскърца, докато се наместваше.

Младежът се отпусна и не след дълго толкова се увлече в разказа си, че забрави да изпитва страхопочитание към нея.

— Толкова е интересно – промълви Фльор.

Крие пъхна палец в джоба на джинсите, сетне отново го извади. Адамовата му ябълка подскочи няколко пъти.

— Искаш ли… искам да кажа, ще те разбера, ако си заета с други неща. Зная, че много момчета те канят на срещи, и…

— Не съм заета. – Тя скочи от стола. – Зная, че всички мислят, че аз… че всички ме канят по срещи. Но не е истина.

Той взе светломера и го завъртя между пръстите си.

— Виждал съм те на снимка във вестника, придружавана от филмови звезди, разни влиятелни персони и други подобни.

— Това не са истински срещи. Те са… за реклама.

— Това означава ли, че би излязла с мен? Може би в събота вечер. Бихме могли да отскочим до Вилидж.

— Бих се радвала! – ухили се широко Фльор.

Той засия насреща й.

— На какво би се радвала, скъпа?

Белинда се приближи зад нея.

— Поканих Фльор да дойде с мен във Вилидж в събота вечер, госпожо Савагар. – Крие отново стана нервен. – Има един ресторант, където сервират източна кухня.

Пръстите на краката на Фльор се свиха в джапанките.

— Аз му казах, че ще отида.

— Така ли си казала, съкровище? – Белинда сбърчи чело. – Боя се, че няма как да стане. Вече имаш планове за тогава, забрави ли? Поканена си на премиерата на новия филм на Олтмън. Ще ходиш с Шон Хауъл.

Фльор напълно бе забравила за премиерата и определено искаше да забрави за Шон Хауъл, който беше двайсет и две годишна филмова звезда с коефициент на интелигентност напълно съответстващ на възрастта му. На първата им среща не спря да се жалва през цялата вечер как всички жени искали да го „чукат“ и й заяви, че напуснал гимназия, защото всички учители били извратеняци и обратни. Тя помоли Гретхен да не й урежда повече срещи с него, но Гретхен и Шон в момента бяха много гъсти, а и бизнесът си е бизнес. Опита се да поговори с майка си за това, Белинда я погледна изумено.

— Но, бебче, Шон Хауъл е звезда. Неговата компания ще ти придаде два пъти повече тежест в очите на публиката. – Когато Фльор се оплака, че постоянно се опитва да пъхне ръката си под полата й, Белинда само я пощипна по бузата. – Знаменитостите са различни от обикновените хора. За тях не важат същите правила. Сигурна съм, че можеш да се справиш с него.

— Всичко е наред – избъбри Крие, но разочарованието бе изписано на лицето му. – Разбирам. Може би някой друг път.

Но Фльор знаеше, че няма да има друг път. На Крие му бе нужна цялата смелост, за да я покани веднъж, и никога повече нямаше да го направи.

* * *

В таксито на път за апартамента им Фльор се опита да говори с Белинда за Крие, но майка й не желаеше да разбере.

— Крие е никой. Защо, за бога, искаш да излезеш с него?

— Защото го харесвам. Ти не биваше… – Фльор подръпна ресните на шортите си. – Щеше ми се да не го бе отпратила така безцеремонно. Почувствах се като дванайсетгодишна.