— Разбирам. – Гласът на Белинда стана леден. – Казваш ми, че съм те засрамила.

Фльор усети как в гърдите й се надига паника.

— Разбира се, че не. Не. Как би могла да ме засрамиш?

Белинда сякаш се отдръпна от дъщеря си, издигайки невидима стена помежду им. Фльор се протегна и докосна ръката й.

— Забрави това, което казах. Не е важно.

Но всъщност беше много важно, ала Фльор не искаше да нарани чувствата на майка си. Всеки път, когато това се случваше, Фльор като че ли отново се пренасяше пред портите на манастира „Благовещение“, загледана зад отдалечаващата се кола на майка й.

Известно време Белинда не каза нищо и девойката се почувства още по-нещастна.

— Трябва да ми вярваш, бебче. Аз зная кое е най-доброто за теб.

Белинда улови китките й, а Фльор изпита усещането, че все едно е била на ръба на дълбока пропаст, но в последния миг са я издърпали на безопасно място.

* * *

Същата вечер, след като дъщеря й си легна, Белинда се взря във фотографиите й, окачени на стената. Решимостта й бе по-силна от всякога. Длъжна бе да защити Фльор от всички тях – Алексей, обикновени мъже като този Крие, от всички, които стояха на пътя им. Това бе едно от най-трудните неща, които бе вършила, и в дни като този тя не бе сигурна, че ще се справи.

Почувствала как отчаянието започва да я обгръща като покривало, Белинда вдигна слушалката на телефона и бързо набра един номер.

— Да – отговори сънлив мъжки глас.

— Аз съм. Събудих ли те?

— Ъхъ. Какво искаш?

— Бих искала да те видя тази вечер.

Мъжът се прозина.

— Кога ще дойдеш?

— Ще бъда при теб след двайсет минути.

Тя понечи да отдалечи слушалката от ухото си, когато мъжкият глас от другия край на линията я спря.

— Хей, Белинда? Защо не оставиш гащичките си у дома?

— Шон Хауъл, ти си истински дявол.

Тя затвори, грабна чантата си и излезе от апартамента.

* * *

Холивуд искаше нахакания и умен Джейк Коранда. Искаха той да се взира в някой уличен бандит през дулото за „Магнум-44“. Да се бие с банда главорези, да върти ловко седефените дръжки на колтовете, да целува за сбогом пищна красавица, преди да излезе през вратите на салона. Коранда беше само на двайсет и осем, но истински мъж, а не като онези женчовци, които носеха сешоар в страничния джоб на панталона.

Джейк се прослави още от самото начало, превъплъщавайки се в образа на дръзкия скитник Птичаря Калибър в нискобюджетен уестърн, чиито печалби надхвърлиха шест пъти вложените средства. Въпреки младостта си, той притежаваше грубоватото мъжествено и бунтарско излъчване на Истууд, което се харесваше еднакво и на жените, и на мъжете. Незабавно последваха още два филма за Калибър, един от друг по-кървави. След това той се снима в няколко модерни приключенски ленти. Кариерата му се извиси като метеорит. После Коранда се заинати. Заяви, че му е нужно свободно време, за да пише пиесите си.

Как трябваше да реагират филмовите магнати на подобен каприз? Най-добрият актьор след Истууд иска да пише снобарски пиеси, които най-много да попаднат в колежанските учебници, вместо да стои пред камерата, където му бе мястото. Шибаната награда „Пулицър“ направо го бе погубила.

А стана и още по-зле… Коранда реши да пише за киното, вместо да твори пиеси за театъра. Нарече сценария си „Затъмнение в неделя сутрин“ и в цялата проклетия нямаше нито една сцена с лудешко преследване на коли.

— Този превзет интелектуален боклук става за сцената, хлапе – бе единодушното заключение на холивудските магнати, когато Коранда започна да ги обикаля, – но американската публика иска да гледа на екрана цици и пищови.

Накрая Коранда почука на вратата на Дик Спано, дребен продуцент, който се съгласи да заснеме „Затъмнение в неделя сутрин“ при две условия: Джейк да играе в главната роля и след това да участва в две високобюджетни продукции за ченгета и бандити.

В една вторнишка вечер в началото на март трима мъже седяха в малка одимена прожекционна зала.

— Пусни отново пробните снимки на Савагар! – подвикна Спано към един от помощниците си, обвит в ароматния дим на една от любимите си кубински пури.

Джони Гай Кели, легендарен режисьор с посребрени коси, щракна капачката на кен с портокалов сок и заговори през рамо на самотната фигура, застанала в сенките в дъното на салона.

— Джако, момчето ми, не ни се ще да те огорчаваме, но ми се струва, че си забравил гениалния си мозък в леглото на последното си гадже.

Джейк Коранда вдигна дългите си крака от облегалката на стола пред него.

— Савагар не става за Лизи. Усещам го и в червата.

— Я погледни това сладкишче ето там и ми кажи, че не чувстваш нещо на друго място, освен в червата. – Джони Гай посочи с кена към екрана. – Камерата я обича, Джако. Освен това взема уроци по актьорско майсторство, значи, се отнася сериозно към работата.

Коранда се отпусна по-надолу в креслото.

— Тя е модел. Поредната тъпа хубавица, която мечтае да стане актриса. Вече сърбах тази попара миналата година с онази, как й беше името, и се заклех никога повече да не се подлагам на подобно изпитание. Особено в този филм. Провери ли отново Ейми Ървинг?

— Ървинг е заета – отсече Спано, – а дори да не беше, в случая предпочитам Савагар. Страхотно секси парче. Няма списание, от чиято корица да не те гледа лицето й. Продуцентите дебнат кой филм първо ще избере. Това е част от рекламата.

— Майната й на рекламата – отряза го Коранда.

Дик Спано и Джони Гай Кели се спогледаха. Харесваха Джейк, но той беше твърд и неотстъпчив по характер и можеше да бъде истински кучи син, когато вярваше в нещо.

— Няма да е толкова лесно да я убедим да участва във филма — промърмори Джони Гай. – В екипа й има доста умни хора, които от дълго време чакат да се появи подходящ филм.

— Глупости – изсумтя Джейк презрително. – Нейните хора чакат само главната мъжка роля да играе актьор достатъчно висок за малкото им момиченце. Нямат по-големи претенции.

— Мисля, че ги подценяваш.

От дъното на салона се разнесе студено мълчание.

— Извинявай, Джейк – рече накрая Спано, не без известно притеснение, – но този път сме болшинство. Утре ще й направим предложение.

Зад тях Коранда се надигна бавно от креслото.

— Правете каквото искате, но не очаквайте да я посрещна с червен килим.

Когато Джейк изчезна през вратата, Джони Гай поклати глава и отново погледна към екрана.

— Да се надяваме, че онова сладкишче там умее да приема критични нападки.

* * *

Белинда бе влачила Фльор на всички филми на Джейк Коранда и момичето ги бе възненавидяло до един. На екрана той винаги застрелваше някого в главата, наръгваше го в корема или тормозеше някоя жена. И изглежда, междувременно изпитваше искрена наслада! Сега тя трябваше да работи с него, а от агента си знаеше колко настоятелно се е противопоставил на избора й. Всъщност дълбоко в себе си не го обвиняваше. Без значение в какво вярваше майка й, Фльор не беше актриса.

— Престани да се косиш – заявяваше майка й винаги когато Фльор се опитваше да говори с нея за това. – В мига, в който те види, той ще се влюби в теб.

Фльор не можеше да си представи подобно нещо.

Дългата бяла лимузина, която студиото бе изпратило да я вземе от летището на Лос Анджелис, спря пред двуетажна къща в Бевърли Хилс в испански стил, която Белинда бе наела за тях. Беше началото на май и когато Фльор тръгна от Ню Йорк, бе необичайно хладно за сезона, но в Южна Калифорния бе топло и слънчево. Когато преди три години бе пристигнала от Франция, девойката никога не си бе представяла, че животът й ще поеме в такава необикновена посока. Опитваше се да изпитва благодарност, ала напоследък това й се удаваше все по-трудно.

Икономката, която изглеждаше поне на сто години, я въведе във вестибюла с бели стени, тъмни греди, полилей от ковано желязо и под, облицован с теракотени плочки. Фльор взе куфарите от ръцете й, когато старицата понечи да ги понесе нагоре по стълбите. Избра спалня в задната част на къщата с изглед към басейна и остави главната спалня за Белинда. Къщата беше дори по-голяма, отколкото на снимките. С шестте спални, четирите веранди и двете джакузита тя бе прекалено просторна за двама души. Фльор бе направила грешката да го спомене пред Алексей по време на един от телефонните им разговори, които заместваха личното общуване.

— Липсата на показност и суета в Южна Калифорния се смята за вулгарно – бе заявил той. – Следвай съветите на майка си и ще имаш невероятен успех.

Фльор предпочете да пропусне ехидната забележка покрай ушите си. Проблемите между Алексей и Белинда бяха твърде сложни, за да ги разреши тя, особено след като никога не бе могла да разбере защо двама души, които толкова се мразят един друг, не се развеждат. Изрита обувките си и огледа стаята в топли тонове, с мебели от дърво, тапицирани с дамаска в жълто и кафяво. Погледът й се спря върху мексиканските разпятия, висящи по стените, и я жегна носталгия по манастира и монахините. Нито за миг не си бе представяла, че точно това пътуване ще предприеме сама.

Приседна от едната страна на леглото и се обади в Ню Йорк.

— По-добре ли се чувстваш? – попита тя, когато Белинда вдигна телефона.

— Чувствам се нещастна. И унизена. Как може една жена на моята възраст да се разболее от варицела? – Белинда издуха носа си. – Моето бебче ще блести във филма, за който тази година всички говорят, а аз съм заседнала в Ню Йорк заради тази абсурдна болест. Ако ми останат белези…

— Само след седмица ще си напълно здрава и няма да има никакви следи.

— Няма да дойда при теб, докато не изглеждам идеално. Искам те да видят какво са пренебрегнали преди всички онези години. – Майка й отново се изсекна. – Обади ми се веднага след като се запознаеш с него. Не се притеснявай от часовата разлика.

Не беше нужно Фльор да пита за кого говори Белинда. Тя се стегна, а и…

— Моето бебче ще има любовни сцени с Джейк Коранда.

— Ако го кажеш още един път, ще повърна.

Въпреки нещастието си Белинда се засмя.

— Моето момиче е истинска късметлийка!

— Сега ще затварям – рече тя, но Белинда вече я бе изпреварила.

Фльор отиде до прозореца и се взря в басейна. Бе започнала да мрази работата си на модел – още нещо, което майка й никога не би могла да разбере. И определено нямаше никакво желание да бъде актриса. Но тъй като нямаше представа с какво друго иска да се занимава, едва ли би могла да се оплаква. Имаше купища пари, фантастична кариера и страхотна роля в престижен филм. Беше най-голямата щастливка на земята и трябваше да престане да се държи като разглезено момиченце. Какво толкова, че така и не бе успяла да се отпусне и да се почувства напълно свободно пред камерата? Преструваше се дяволски добре и успяваше да прикрие смущението си. Точно това щеше да направи и с този филм. Ще се преструва.

Преоблече се в шорти, усука косата си, прикрепи я с шнола високо на главата и отнесе сценария на „Затъмнение в неделя сутрин“ във вътрешния двор. Настани се на един от тапицираните шезлонги с чаша прясно изцеден портокалов сок и се зачете.

Джейк Коранда играеше Мат, главната мъжка роля – войник, който се завръща в дома си в Айова от Виетнам. Мат е преследван от спомени за зверското клане в Ми Лай, на което е бил свидетел. Когато се връща у дома, заварва жена си бременна от друг мъж, а брат му е замесен в местен скандал. Мат е привлечен от Лизи, по-малката сестра на съпругата му, която в негово отсъствие е пораснала. Фльор щеше да играе Лизи. Тя прокара пръст по бележките в сценария.

Недокосната от миризмата на напалм и корупцията в семейството на Мат, Лизи кара Мат отново да се почувства чист и невинен.

Двамата започват на шега да спорят къде може да се хапнат най-вкусните хамбургери и след мъчителна сцена с жена си Мат повежда Лизи на едноседмична одисея из Айова в търсене на стара фабрика за коренова бира. Фабриката за тази бира се превръщаше в трагикомичен символ на изгубената невинност. В края на пътуването Мат открива, че Лизи съвсем не е невинната девственица, за каквато се представя.

Въпреки циничното отношение на автора към жените, Фльор хареса сценария много повече, отколкото филмите за Птичаря Калибър. При все че два месеца бе вземала уроци по актьорско майсторство, тя не си представяше как ще успее да изиграе толкова сложен характер като образа на Лизи. Предпочиташе да участва в някоя романтична комедия.

Поне нямаше да се снима съблечена във филма. Това бе единствената битка с Белинда, която бе спечелила. Майка й твърдеше, че Фльор се държи като превзета моралистка и поведението й е лицемерно след всички реклами на бански костюми, които бе заснела. Но Фльор остана непоклатима: банските бяха бански, а голотата – голота.