— Нека е двайсетачка.

— Леле, колко ме изплаши, цветенце! Изплаши ме до смърт. Той отстъпи назад, разкрачи крака и зае бойна стойка. Сякаш щеше да му помогне!

— Надявам се, че имаш личен лекар! – подхвърли тя заканително и го стрелна кръвнишки с поглед.

— Засега само приказваш.

— Не смяташ ли, че това е малко детинско?

— Бляскавото момиче май подвива безславно опашка. Страхува се да не се нарани.

— Дотук беше!

Тя заби пети в песъчливата земя, размаха ръце и се понесе към него.

Все едно се удари в стена.

Ако той не я беше хванал, от сблъсъка щеше да се просне на земята. Но Джейк я притисна здраво към гърдите си. Изминаха няколко секунди, докато си поеме дъх, сетне Фльор се отскубна от ръцете му. Брадичката я болеше – беше я хласнала в рамото му, а собственото й рамо пулсираше.

— Това е глупаво – промърмори девойката и понечи да се отдалечи.

Хей, цветенце. – Той пристъпи напред с ленивата си каубойска походка и спря до нея. – Това ли е най-доброто, на което си способна? Страх те е да не изцапаш пак белите си бикини?

Фльор го погледна удивено. Ребрата и брадичката я боляха и едва смогваше да си поеме дъх.

— Ти си луд.

— Двоен залог или нищо. И този път се отдалечи повече.

Тя разтри рамото си.

— Мисля, че ще пропусна.

Той се засмя, при това весело и дружески.

— Добре, засега ще ти се размине. Обаче ми дължиш двайсетачка.

Джейк изглеждаше толкова самодоволен, че Фльор отвори уста да заяви, че приема предизвикателството. За щастие, здравият разум надделя. Независимо дали й се щеше да го признае, или не, но той наистина беше мил и й помогна. Двамата закрачиха редом обратно към къщата.

— Мислиш се за голям умник, нали? – подхвърли Фльор.

— Хей, аз съм момчето гений. Прочети критиките. Която и да е. Сама ще се убедиш.

Фльор вдигна поглед към него и изви устни в престорено сладка усмивка.

— Бляскавите момичета не могат да четат. Ние само гледаме картинките.

Джейк се засмя и се отдалечи.

* * *

При следващия опит сцената се получи и Джони Гай заяви, че точно това е искал. Ала задоволството на Фльор твърде бързо се изпари, когато започнаха репетициите за следващата сцена. Докато беше в обятията на Мат, Лизи трябваше да го целуне като сестра. После двамата си разменяха няколко кратки реплики и Лизи отново го целуваше, но този път с истинска, а не сестринска целувка. Мат трябваше да се отдръпне сконфузено, а камерата показваше лицето му, докато се опитва да осъзнае промените в Лизи, откакто я бе видял за последен път.

Джейк продължи да се шегува с нея, заявявайки, че няма да се върне на снимачната площадка, докато тя не му даде спечелената двайсетачка. Той я разсмиваше и невинната целувка се получи без проблем. Но диалогът беше скован, гласът й звучеше твърде напрегнато и се наложи да направят няколко дубъла. Все пак Лизи би трябвало да изпитва известна неловкост, така че сцената не беше пълен провал. Когато прекъснаха за обедната почивка, Джейк я дръпна за плитката, сякаш беше десетгодишна, и й заръча да не пребива никого в негово отсъствие.

Следваше втората целувка и Фльор знаеше, че ще загази. Тя беше целувала мъже пред камерата, а неколцина и извън камерата, но не желаеше да целува Джейк Коранда не защото той беше претенциозен и строг – всъщност правеше всичко възможно, за да се държи приятелски и предразполагащо – а защото нещо странно започваше да се случва с нея, когато се доближеше твърде много до него.

Помощник-режисьорът я извика. Джейк беше заел мястото си и говореше с режисьора. Докато Джони Гай обясняваше сцената, Фльор се бе вторачила в устата на Джейк – тази мека, пухкава и по бебешки нацупена уста. Джейк забеляза и я погледна някак странно. Тя се прозина и се взря в голата си китка.

— Да не би Бляскавото момиче да има среща? – попита Джейк.

— Както винаги.

Джони Гай се обърна към нея.

— Трябва да си тук на сто процента, агънце, да вложиш душа и сърце в тази страстна и похотлива целувка. Отворена уста и езикът ти да стигне до сливиците му. Лизи иска да възбуди Мат.

Тя му се ухили и вдигна палци.

— Схванах.

Всичко в нея затрептя, в стомаха й сякаш затанцуваха ято пеперуди. Не можеше да се каже, че се целува страхотно. А и как би могла да се усъвършенства, след като не бе излизала на среща с някого, когото наистина харесваше?

Джейк я прегърна. Тя усети топлите му длани върху голата си кожа малко над дъното на бикините и осъзна, че почти през целия ден само се върти около тялото му.

— Краката ти, скъпа – обади се Джони Гай. – Малко по-близо, агънце.

Чак тогава видя каква поза бе заела. Макар че гърдите й бяха притиснати към Джейк, тя неволно бе застанала колкото се може по-далеч. Побърза да се нагласи. Той бе с обувки, а тя боса и той се извисяваше с цели десет сантиметра над нея. Това бе странно и никак не й се нравеше.

Това е Мат – повтори си девойката, когато Джони Гай застана зад камерата. – Била си с други мъже, но Мат е този, когото най-силно искаш.

— Камера! – извика Джони Гай и тя плъзна пръсти по униформата на Джейк.

Затвори очи и се докосна до меките му топли устни. Замря, опитвайки се да мисли за Мат и Лизи.

Режисьорът бе повече от недоволен.

— Не се постара особено, скъпа. Да опитаме отново.

Следващият дубъл тя придвижи ръцете си нагоре и надолу по ръкавите на униформата му. Когато сцената свърши, Джейк се прозина и погледна часовника си. Нещо й подсказа, че не го прави, защото е нервен.

Джони Гай я дръпна настрани.

— Забрави за хората, които те гледат. Всички си мислят кога ще се приберат у дома за вечеря. Отпусни се. Притисни се по-силно към него.

Докато се отправяше към снимачната площадка, Фльор не спираше да си повтаря, че всичко е въпрос на техника. Все едно отваряш врата. Просто трябваше да се отпусне. Отпусни се, по дяволите!

Реши, че следващата целувка се получи по-добре, ала изглежда, бе единствената.

— Дали не можеш малко да си отвориш устата, агънце? – попита Джони Гай търпеливо.

Фльор се изруга полугласно, пристъпи отново в прегръдките на Джейк, после бързо го погледна, за да разбере дали не я бе чул.

— Съжалявам, хлапе, но този път не мога да ти помогна – рече той. – В случая играя пасивната роля.

— Нямам нужда от помощ.

— Извинявай, объркал съм се.

— Като че ли се нуждая от помощ!

— Както кажеш.

Джони Гай извика да започват. Тя се постара максимално, но когато целувката свърши, Джейк въздъхна и потри тила си.

— Ти направо ме успиваш, цвете славно. Искаш ли да помоля Джони Гай за почивка, за да отидем отзад и да потренираме?

— Малко съм нервна, това е. А и днес е първият ми ден. Освен това няма да тренирам отново с теб без каска и наколенки.

Джейк се ухили и после неочаквано се наведе напред и прошепна в ухото й:

— Обзалагам се на двайсетачка, че не можеш да ме възбудиш, цветенце.

Това бе най-чувственият, най-прекрасният и сластен любовен шепот, който някога бе чувала.

Следващият дубъл беше по-добър и Джони Гай се съгласи да го изпратят за монтаж, но Джейк й заяви, че му дължи още една

* * *

Когато Фльор се прибра у дома от студиото, Белинда я чакаше във вътрешния двор. Не бе виждала майка си почти от три седмици. Белинда изглеждаше свежа и красива в блуза батик без ръкави, в червено-жълта гама и ленен панталон с колан. Фльор я притисна в мечешка прегръдка, сетне се отдръпна, за да огледа лицето й.

— Изглеждаш прекрасно. Няма никакви белези от шарката.

— Достатъчно добре ли изглеждам, за да ги накарам да съжаляват, задето не ми обърнаха внимание, когато бях на осемнайсет?

— Ще им разбиеш сърцата.

Белинда сви рамене.

— Варицелата беше ужасно преживяване. Не ти го препоръчвам. – Целуна дъщеря си отново. – Толкова ми беше мъчно за теб, бебче.

— На мен също ми беше мъчно.

Вечеряха край басейна от керамични чинии, препълнени с любимата салата на Фльор – скариди, овкусени с пикантни подправки, парченца сочен ананас и пресен кресон. Фльор описа на Белинда събитията от последната седмица, но въпреки че обикновено не криеше нищо от майка си, този път премълча за отношенията си с Джейк. В края на втория снимачен ден, понеделник, тя вече смяташе, че е била несправедлива към него. Той я подкачаше, викаше й „цвете славно“, но в същото време се грижеше за нея. Във вторник Фльор реши, че може би го харесва. В сряда знаеше със сигурност, че го харесва, а по обед осъзна, че е малко увлечена по него. Знаеше, че се налага на всяка цена да го скрие от Белинда, тъй като тя нямаше да я остави на мира с въпросите си. Затова, когато майка й я притисна, настоявайки да узнае мнението й за Джейк, Фльор разказа историята как го бе съборила през първия ден и колко страхотно се бе държал той.

— Така си и знаех! – възкликна Белинда, реагирайки, както дъщеря й очакваше. – Той е звездата във филма, но е разбрал колко си била притеснена. Същият е като Джими – отвън изглежда груб, но всъщност е мил и чувствителен.

Убедеността на Белинда, че Джейк въплъщава всички качества на нейния любим Джеймс Дийн, подразни Фльор.

— Джейк е много по-висок, а и двамата изобщо не си приличат.

— Те са замесени от едно и също тесто, бебче. Джейк Коранда също е бунтовник.

— Ти дори не го познаваш. Той не е като останалите. Поне аз никога не съм срещала такива хора като него.

Белинда я стрелна със странен подозрителен поглед и Фльор тутакси замълча.

В двора се появи икономката, госпожа Хурадо, която се оказа шейсетгодишна и обичаше да показва изкривения си палец, и включи в контакта щепсела на телефона, който носеше.

— Обажда се господин Савагар. – Фльор протегна ръка, но госпожа Хурадо поклати глава. – За госпожа Савагар.

Белинда озадачено сви рамене, свали едната си обеца и вдигна слушалката.

— Какво има, Алексей? – Докато слушаше, потропваше с нокти по стъклената масичка. – И какво очакваш от мен да направя по въпроса? Не, разбира се, че не ми се е обаждал. Да. Да, добре. Да, ще ти позвъня, ако чуя нещо.

— Какво се е случило? – попита Фльор, след като майка й затвори.

— Мишел е изчезнал от клиниката. Алексей иска да узнае дали не се е свързал с мен. – Белинда сложи обецата. – Би трябвало да е очевидно, дори и за твоя баща, че е отпратил от дома си не това дете, което е трябвало. Моята дъщеря е красива и преуспяла. Неговият син е хомосексуалист и слабак.

Мишел беше син и на Белинда и Фльор изгуби апетит. Колкото и да ненавиждаше брат си, не беше редно майка й да се държи така с него.

Преди няколко месеца бяха плъзнали слухове, че Мишел има дългогодишна любовна връзка с женен мъж, добре познат в парижкото общество. След разкритията мъжът получил инфаркт, а Мишел се опитал да се самоубие. В света на модата Фльор бе свикнала с откритата хомосексуалност и цялата шумотевица около случилото се й се струваше нелепа и смешна. Алексей не позволил на Мишел да се върне в училището в Масачузетс и го заключил в частна клиника в Швейцария. Фльор си казваше, че би трябвало да изпитва жал към Мишел – и всъщност наистина изпитваше – но една грозна, непрощаваща част от нея намираше в прогонването на Мишел известна справедливост, макар и ужасна.

— Няма ли да доизядеш салатата си? – попита Белинда.

— Вече не съм гладна.

* * *

Въздухът в прожекционната зала бе изпълнен с вонята на лук от остатъците от обяда в картонените кутии, примесена с миризмата от пурата на Дик Спано. От задния ред Джейк гледаше монтирания материал от двуседмичните снимки. Като актьор никога не го бе правил, но като начинаещ сценарист знаеше, че е длъжен да види как са се получили диалозите, за да прецени кои се налага да пренапише.

— Тук направо си уцелил в десетката! – заяви Джони Гай след размяната на първите реплики между Мат и Лизи. – Ти си дяволски добър писател. Не проумявам защо си губиш времето с онази театрална бродуейска плява.

— Тя подхранва егото ми. – Джейк не сваляше поглед от екрана, където Лизи целуваше Мат. – По дяволите.

Мъжете мълчаливо гледаха кадър след кадър на целувката.

— Това не беше зле – промърмори Дик Спано накрая.

— Тя е налучкала правилната посока – обади се Джони Гай.

— Не струва. – Джейк гаврътна остатъка от мексиканската бира и остави бутилката на пода. – Горе-долу се е справила с целувката, но отсега ви предупреждавам, че по-горещите сцени ще бъдат провал.

— Не бъди такъв песимист. Тя се старае и няма начин да не се получи.

— Характерът на Лизи й е напълно чужд. Фльор е изпълнена с енергия и решимост, притежава вродена чувственост и външно дяволски добре успява да се преструва, но е отраснала в манастир, за бога!