— Не е било манастир – възрази Дик. – А манастирско училище. Има разлика.

— Не е само това. Тя е образована и шлифована, но не е обиграна. Пътувала е из целия свят и аз никога не съм срещал хлапе на нейната възраст, което да е чело толкова много – тя говори за философия и политика като европейка. Но сякаш е живяла в саксия. Нейните преподаватели и наставници са я държали много изкъсо. Тя не е добила обикновен житейски опит и не е достатъчно добра актриса, за да го скрие.

Джони Гай свали станиола от шоколадов десерт „Милки Уей“.

— Тя ще го превъзмогне. Фльор е много трудолюбива и камерата я обича.

Джейк се бе смъкнал в креслото, приковал поглед в екрана. Джони Гай бе прав за едно. Камерата наистина я обичаше. Това голямо лице осветяваше екрана, имаше изумителни крака и бе невероятно пластична. Не беше грациозна в обичайния смисъл на думата, но имаше нещо обайващо в силната й уверена походка.

Ала независимо от това причудливата й наивност бе безкрайно далеч от манипулативната сексуалност на Лизи. Във финалната любовна сцена Лизи трябваше да доминира над Мат, да го накара да изгуби и последните си илюзии за отнетата й невинност. Фльор следваше съвсем точно жестовете и държанието на умела манипулаторка и съблазнителка, но Джейк бе срещал в живота достатъчно жени от тази порода и от изпълнението на това хлапе не лъхаше правдивост.

Денят беше дълъг и той разтри очи. Успехът на този филм беше много по-важен за него от всичко, което бе направил досега. Беше написал няколко сценария, но всички бяха свършили в кошчето за боклук. В „Затъмнение в неделя сутрин“ най-сетне всичко се бе получило. Той не само вярваше, че съществува публика за сериозни филми, но искаше да изиграе образ, за чието изграждане щеше да използва повече от две изражения, макар да се съмняваше, че някога ще спечели каквато и да било награда за актьорско майсторство.

Всичко се бе случило прекадено бързо. Беше написал първата си пиеса във Виетнам, когато беше на двайсет. Беше работил тайно и я завърши малко преди да се прибере у дома. След като го изписаха от военната болница в Сан Диего, той я пренаписа и я изпрати по пощата в Ню Йорк в деня, когато го демобилизираха. Четирийсет и осем часа по-късно го видя един агент по кастинга от Лос Анджелис и го помоли да прочете откъс от малка роля във филм с Пол Нюман. На следващия ден подписа договор, а месец по-късно му се обади импресарио от Ню Йорк, за да поговорят за пиесата, която бе изпратил. Джейк приключи със снимките и хвана нощния полет.

Това сложи началото на трескавия двойствен живот на Джейк Коранда. Продуцентът постави пиесата му. Джейк получи малко пари и много слава. От киностудиото харесаха играта му на екрана и му предложиха по-голяма роля. Парите бяха прекалено добри, особено за хлапак от бедняшки квартал в Кливланд, за да ги откаже. И той започна да жонглира. Западния бряг за пари, Източния – за мерак.

Подписа договор за първия филм за Калибър. Птичаря Калибър направо погреба студиото под лавина от почитателски писма, а пиесата му спечели „Пулицър“. Джейк обмисляше да зареже Холивуд, но приходите от пиесата бяха по-малко от половината, отколкото щеше да получи за участието си в следващия филм за Калибър. Засне филма и продължи да се снима без почивка. Нямаше съжаления – поне не много.

Изтръгна се от размишленията и отново се съсредоточи върху екрана. Макар че постоянно поднасяше Фльор, че е „бляскаво момиче“, изглежда, тя не се интересуваше от външния си вид. Не се поглеждаше в огледалото, освен ако не се налагаше, и не отделяше нито секунда, за да се полюбува на лика си. Фльор Савагар се оказа много по-сложна личност, отколкото бе очаквал.

Част от проблема с нея беше, че тя изобщо не приличаше на истинската Лиз, която беше дребничка и брюнетка. Когато двамата с Лиз прекосяваха кампуса, тя трябваше да прави по две стъпки за една негова. Спомняше си как по време на баскетболен мач поглеждаше към трибуните и зърваше блестящата й черна коса, прибрана назад със сребърната шнола, която й бе подарил. И всички подобни романтични глупости.

Не можеше да понесе повече спомени, иначе щеше отново да чуе „Кридънс Клиъруотър“ и да подуши миризмата на напалм.

Насочи се към вратата. Пътьом кракът му закачи празната бирена бутилка и той я изрита гневно към стената, където тя се разби на малки парчета.

* * *

На следващата сутрин след пристигането й в Лос Анджелис Белинда чакаше в дъното на звукозаписната зала, докато Фльор беше в гримьорната. Най-сетне чу стъпките му. Изминалите години сякаш се стопиха. Тя отново беше на осемнайсет, застанала край щанда в дрогерията на Шуоб. Почти очакваше той да извади смачкан пакет „Честърфийлд“ от външния джоб на униформата. Сърцето й запрепуска. Отпуснатите рамене, наклонът на главата – мъж, който живее по собствени правила и сам кове съдбата си. Лошото момче Джеймс Дийн.

— Много харесвам филмите ви. – Тя пристъпи напред и почти му прегради пътя. – Особено филмите за Калибър.

— Благодаря – дари я той с кривата си усмивка.

— Аз съм Белинда Савагар, майката на Фльор – представи се тя и протегна ръка.

Когато той я пое, сякаш кръвта се отдръпна от главата й и й се зави свят.

— Госпожо Савагар, приятно ми е да се запознаем.

— Наричайте ме Белинда. Искам да ви благодаря, задето сте били толкова мил с Фльор. Тя ми разказа как сте й помогнали.

— Началото винаги е трудно. Казвай ми Джейк.

— Но не всички са толкова добри, за да помогнат на партньора си да се отпусне.

— Тя е добро хлапе.

Той понечи да тръгне, но Белинда допря до ръкава му върховете на пръстите си с безупречен маникюр.

— Джейк, извини ме, ако ти се струвам прекалено нахална, но двете с Фльор бихме искали да ти благодарим подобаващо. В неделя следобед смятаме да изпечем пържоли на скарата. Нищо особено. Обикновена храна, типична за Индиана, която се приготвя на открито в задния двор.

Погледът му се плъзна по тъмносинята й туника на „Ив Сен Лоран“ и белия габардинен панталон. Белинда забеляза одобрението в очите му.

— Не ми приличаш на жена от Индиана.

— Чистокръвна коренячка. – Тя му се усмихна дяволито. – Смятаме да запалим дървените въглища около три.

— Боя се, че в неделя съм зает – рече той, както й се стори с искрено съжаление. – Дали въглищата могат да почакат още една седмица?

— Мисля, че да.

Той се усмихна и се отдалечи, а Белинда си каза, че е постъпила правилно, точно както с Джеймс Дийн. Студена бира, картофен чипс от плик и никаква минерална вода „Перие“. Господи, колко бе закопняла за истински мъж.

* * *

Следващия уикенд Фльор гледаше гневно надолу майка си.

Белинда се бе излегнала на шезлонг край басейна, белият й бански от две части златната верижка около глезена проблясва на фона на намазаното й с плажно масло тяло, а очите й бяха затворени зад големите слънчеви очила тип костенурка. Беше неделя следобед, пет минути след три.

— Не мога да повярвам, че си го направила. Наистина не мога! Откакто ми каза, не смея да го погледна в очите. Поставила си го в ужасно положение, да не говорим за мен. Последното, което иска той, е да прекара единствения си почивен ден тук, с нас.

Белинда разпери пръсти, загрижена за равномерния загар на ръцете си.

— Не ставай глупава, бебче. Той ще прекара чудесно. Ние ще

се погрижим за това.

Точно това повтаряше Белинда, откакто каза на дъщеря си, че е поканила Джейк в неделя следобед на домашно барбекю. Фльор грабна мрежата за чистене и се отправи с гневна крачка към басейна. Сякаш не й стигаше, че се налагаше през цялата седмица постоянно да внимава как се държи с Джейк. Сега трябваше да го прави и в неделя. Ако той заподозре, че тя изпитва това глупаво увлечение към него…

Плъзна мрежата по повърхността на водата, за да обере листата. Това, което бе започнало като детинско увлечение, от ден на ден ставаше все по-сериозно. За щастие, тя беше достатъчно умна, за да знае, че това нямаше нищо общо със сродните души и двете сърца, биещи в едно. Всичко беше само секс. Тя най-сетне бе срещнала мъжа, който караше коленете й да омекват от желание. Но защо трябваше да бъде точно този мъж?

Каквото ще да става, но днес нямаше да се държи като влюбена гимназистка. Нямаше да го изпива с поглед, нито ще говори много, нито ще се смее твърде високо. Ще се държи, все едно го няма, ето какво ще направи. Белинда го е поканила, нека тя го забавлява.

Майка й повдигна слънчевите очила и огледа критично провисналото дъно на най-стария черен бански на дъщеря си.

— По-добре си сложи някой от бикините. Този бански е отвратителен.

Джейк пристъпи през отворените френски прозорци, водещи към вътрешния двор.

— На мен ми харесва.

Фльор изтърва мрежата и скочи във водата. Нарочно бе облякла стария си бански, за да не я причисли Джейк към всички онези жени, които се прехласват по него. Лин го наричаше „секс ефект Коранда“.

Краката й докоснаха дъното и тя отново изплува на повърхността. Той седеше на шезлонга до Белинда. Носеше торбести тъмносини плажни шорти, сива тениска и маратонки, видели и подобри дни. Фльор вече бе забелязала, че Джейк изглежда спретнат единствено в костюм. Обикновено беше с овехтели джинси и избелели тениски, явно имаше повече, отколкото всеки мъж би трябвало да има.

И изглеждаше страхотно в тях.

Гостът отметна назад глава и се засмя на нещо, което Белинда каза. Фльор почувства как я жегна ревност. Белинда знаеше как да разговаря с мъжете. Фльор съжаляваше, че не е наследила този талант от майка си, но единствените мъже, с които можеше да говори непринудено, бяха тези, които не я интересуваха, например като актьорите и богатите плейбои, с които майка й и Гретхен настояваха да излиза. Нямаше никакъв опит в общуването с мъж, когото би искала да впечатли. Гмурна се отново във водата. Защо не се бе влюбила за пръв път като всички момичета, когато беше на шестнайсет? Защо винаги толкова късно съзряваше за всичко? И защо първото й любовно увлечение трябваше да бъде прочут драматург, при това филмова звезда, по когото припадаха едва ли не всички жени на земята?

Отново изплува на повърхността и видя, че Белинда е провесила крака от шезлонга.

— Фльор, ела да забавляваш Джейк, докато отида да си взема халата. Започвам да изгарям

— Не излизай, цветенце. Аз идвам при теб.

Той изхлузи тениската през глава, изрита маратонките и се хвърли във водата. Показа се в другия край и заплува към нея. Фльор наблюдаваше като хипнотизирана как се свиват и разпускат мускулите на ръцете му, как водата се стича по лицето и врата му. Той стъпи на дъното до нея. Кривата му усмивка бе неустоима и сърцето й премаля.

— Намокрила си косата си – рече той. – А аз си мислех, че нюйоркските бляскави момичета само съзерцават водата.

— Това показва колко малко знаеш за нюйоркските бляскави момичета.

Фльор се гмурна под водата, но преди да успее да се отдалечи, една ръка я сграбчи за глезена и я дръпна обратно. Тя изплува на повърхността, като кашляше и плюеше вода.

— Хей! – възмути се той престорено. – Нима не съм най-жестоката и секси кинозвезда? Момичетата не ме зарязват така безцеремонно.

— Може би обикновените момичета не го правят, но жестоките и секси бляскави момичета могат да уловят нещо повече от сценарист интелектуалец.

Джейк се засмя, а тя доплува до стълбичката, преди той да успее да я спре.

— Не е честно! – извика той след нея. – Ти плуваш по-добре от мен.

— Забелязах. Плуваш като дърво.

Но не беше чак такова дърво и се изкачи по стълбичката веднага след нея.

— Поправи ме, ако греша, цвете славно, но ти май не се радваш да ме видиш днес.

Може би все пак тя беше по-добра актриса, отколкото мислеше. Взе хавлиената кърпа, метната на шезлонга, и се уви в нея.

— Нищо лично – промърмори Фльор. – Просто си легнах късно. – Защото бе чела пиесите му. – Освен това малко се притеснявам за утрешната сцена с теб и Лин.

Доста повече от малко. Направо бе паникьосана.

— Хайде да потичаме и да я обсъдим.

Тя тичаше почти всеки ден, откакто бе дошла в Лос Андже-лис, и Джейк не можеше да измисли по-добър начин да изразходва част от натрупалата се нервна енергия.

— Чудесна идея.

— Имаш ли нещо против, ако за малко открадна дъщеря ти? — извика Джейк на Белинда, която току-що се бе върнала в двора, загърната в дантеления си халат. – Трябва да се пораздвижа, за да огладнея за онези пържоли.

— Вървете! – махна им Белинда весело с ръка. – И не бързайте да се връщате. Нямам търпение да се уединя с новия роман на Джаки Колинс.

Джейк направи физиономия. Фльор се усмихна и забърза към къщата да си сложи шорти и маратонки. Когато приседна на ръба на леглото, за да завърже връзките, книгата, която четеше, падна на пода. Тя погледна към страницата, която бе отбелязала тази сутрин.