— Филмът отива по дяволите – промърмори Джейк безизразно.

— Хайде да не прибързваме с изводите – намеси се Дик Спано. — Фльор имаше лош ден, това е всичко.

Джони Гай лапна едно хапче.

— Ти не беше там, Дики. Няма начин тя да изиграе тази сцена. Не й идва отвътре.

Джейк прокара пръсти през косата си.

— Ще се прибера, ще изключа телефоните за уикенда и ще пренапиша сценария. Ще се наложи да съкратя ролята й и да изрежем част от кадрите, заснети с нея.

Белинда заби нокти в дланите си. Да изрежат заснетите кадри с Фльор? Няма да го позволи.

— Направи каквото е нужно – кимна уморено Джони Гай. – Ще нахвърля някои бележки. Съжалявам за това, Джако. Наистина.

Спано размаха пурата във въздуха.

— Не проумявам защо тя се гипсира така. Всички познаваме част от типовете, с които е излизала. Все големи свалячи. Не е като да не се е събличала пред мъж.

— Но не се е събличала пред Джейк – вметна Джони Гай.

Краят на пурата на Спано светна в полумрака.

— Какво означава това?

Джейк въздъхна.

— Стига, Джони Гай.

Режисьорът погледна към Спано.

— Фльор е влюбена до уши в нашето момче.

Белинда застина.

Джони Гай лапна още едно хапче.

— Предполагам, че всички жени са безсилни пред неустоимия му чар.

— Върви по дяволите – рече Джейк, но без никакъв хъс.

Джони Гай разтри тила си.

— Направи каквото можеш през уикенда и пренапиши сцената. Не е краят на света, но никак не е приятно.

Докато се измъкваше от залата, мислите на Белинда бясно препускаха. Фльор е влюбена в Джейк? Защо не го е забелязала? Защото бе твърде заплесната от собственото си увлечение по него. Смяташе, че познава толкова добре дъщеря си, а не бе видяла очевидното. Разбира се, че Фльор е влюбена в него. Коя жена не би била? Сега, като се замисли, признаците щяха да й избодат очите. Но сбъдването на мечтите й я бе заслепило. Цялата изтръпна. Откри пикапа на Джейк на паркинга и зачака. Нямаше да им позволи да изрежат сцените на Фльор.

Той се появи малко преди полунощ. Белинда излезе от сенките и пристъпи в осветеното място зад пикапа. След случката в Айова той я избягваше и сега се намръщи, като я видя. Тя бе приела отхвърлянето му със същото фатално примирение, с което бе посрещнала заминаването на Флин. Не беше достатъчно значима, за да го задържи. Но когато Джейк я целуна през онзи ден, тя изпита усещането, сякаш частица от Джими се бе върнала, и това й стигаше.

— Не пренаписвай сценария – подхвана тя, когато той приближи. – Само ще си изгубиш времето. Фльор може да изиграе сцената.

— Изглежда, някой е подслушвал.

Тя сви рамене.

— Видях дублите, а и чух разговора ви. Но нищо не е нужно да се променя.

Той извади ключовете от джоба на джинсите.

— Щом си видяла дублите, знаеш, че заснетото днес не върши работа. Повярвай ми, не искам да го правя, но освен ако не се случи чудо, нямаме друг избор.

— Направи чудото, Джейк – промълви тя тихо. – Можеш да го сториш.

Той прикова поглед в нея.

— За какво говориш?

Тя приближи до него е пресъхнала уста.

— И двамата знаем защо Фльор не може да изиграе тази сцена. Тя се бои, че ще разбереш чувствата й към теб. Но ти можеш да се справиш.

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

Как бе възможно човек, който пишеше така блестящо за сложната човешка душа, да е толкова тъп? Белинда му се усмихна.

— Събори онази преграда. Отведи я през този уикенд и разруши стената, която тя е издигнала.

Джейк не помръдна, а когато заговори, гласът му бе леден:

— Може би не е зле да обясниш какво точно имаш предвид.

Тя се изсмя тихо и нервно.

— Следващия месец Фльор ще навърши двайсет. Тя е пълнолетна.

— Все още не разбирам накъде биеш. – Устните му едва се движеха. – Изплюй камъчето, Белинда. Кажи го ясно, за да съм сигурен, че правилно съм те разбрал.

Тя вирна брадичка, нямаше да се предаде.

— Мисля, че трябва да се любиш с нея.

— Исусе.

— Не бъди толкова шокиран. Това е очевидното решение.

— Единствено в извратеното ти съзнание. – Гласът му изплющя като камшик, а погледът му я прониза презрително. – Хората се любят за удоволствие. Това не е бизнес. Ти най-безсрамно предлагаш собствената си дъщеря.

— Джейк…

— Това, за което ти говориш, се нарича чукане. Чукай дъщеря ми, Коранда, за да не съсипе тя кариерата си в киното. Чукай я, за да не съсипе моята кариера.

— Не е така! – извика тя. – От устата ти прозвуча толкова грозно.

— Тогава ти го направи красиво.

— Не може да не си привлечен от нея. Тя е една от най-красивите жени на света. И те обича.

Разбира се, че го обичаше, помисли си Белинда. Фльор беше страстна натура. Нямаше начин да не обича Джейк.

Презрението му прерасна в отвращение.

— Забрави ли онази сутрин в Айова?

— Нищо не се случи. Не се брои.

— За мен се брои.

— Фльор те желае, Джейк. И чувствата й към теб са единствената пречка да завършиш този филм точно така, както го искаш. Само ти можеш да пречупиш сковаността й. – Белинда бе чакала цял живот за това и прекалените му скрупули нямаше да я спрат. – А и какво лошо има? – Тя прикри смущението си и го погледна право в очите. – Тя не е някоя девственица.

Джейк потръпна.

— Разбира се, не е имала безразборни връзки – заговори припряно Белинда, – не си мисли нещо подобно. Аз я предпазвах, доколкото можех. Но една майка не е всемогъща. А по този начин чувствата й към теб ще стигнат до естествения завършек. За нея ще е по-добре. За филма ще е по-добре. Всички ще спечелят.

— Ти няма да спечелиш, Белинда. – Очите му, които се втренчиха в нея, бяха толкова студени, че костите й се вледениха. – Ти си най-голямата неудачница, която съм срещал през живота си.

Качи се в пикапа и моторът изръмжа. Гумите изсвистяха, когато потегли с пълна газ от паркинга. Тя остана да гледа, докато светлините на фаровете не изчезнаха в мрака.

Когато се прибра у дома, Белинда се промъкна безшумно в тъмната спалня на Фльор. Дъщеря й спеше. Тя нежно отметна дългия рус кичур, залепнал на бузата й.

— Белинда? – попита в просъница Фльор.

— Аз съм, скъпа. Заспивай.

— Усетих парфюма ти – промърмори Фльор и сетне притихна.

Белинда остана будна през цялата нощ. Никога не е била толкова сигурна в нещо, както сега. Фльор и Джейк щяха да станат една от великите двойки на Холивуд, като Гейбъл и Ломбард или Лиз Тейлър и Майк Тод*. Джейк се нуждаеше от жена изключителна, какъвто беше самият той.

[* Американската актриса Карол Ломбрад е голямата любов на Кларк Гейбъл, загива при самолетна катастрофа; филмовият продуцент Майкъл Тод е третият съпруг на Елизабет Тейлър, също загинал при самолетна катастрофа. – Б. пр]

Колкото повече мислеше за това, толкова повече се уверяваше в правотата си. Разбира се, че Фльор е била скована по време на днешните снимки. Тя се е чувствала унизена, задето толкова хора са наблюдавали това, което би трябвало да е първият им интимен момент – първият път, когато му се отдава. Само веднъж Фльор да преодолее този монашески срам и ще изиграе сцената блестящо. Но за целта трябваше да преспи с Джейк, за да се освободи от задръжките.

Докато пушеше цигара след цигара, Белинда редеше историята в главата си. Сценарият бе толкова прост, почти прозрачен. И тъкмо това го правеше толкова примамлив. В края на краищата нали това беше Холивуд, където всеки ден се случваха невероятни неща?

Белинда взе бележник с чисто бели листове и екземпляр от сценария на Фльор, в който Джейк бе нахвърлял бележки по полетата. Разбира се, крайният продукт нямаше да издържи по-внимателен оглед, но беше достатъчно правдоподобен. Утре щеше да приведе в действие и останалата част от плана си.

* * *

Фльор прекара по-голямата част от съботния ден на седлото, но ездата не успя да заличи случилото се. Хората зависеха от нея, а тя ги бе разочаровала. В понеделник щеше да е още по-зле. Какво щеше да прави, когато най-после се съблече и трябва да се люби с Джейк?

Когато се прибра, завари Белинда да се пече край басейна. Майка й сигурно бе научила какво се бе случило в петък и момичето се подготви за кръстосан разпит, но Белинда само й се усмихна.

— Хрумна ми фантастична идея. Поплувай малко, за да се разхладиш, а после предлагам да се наконтим и да излезем да вечеряме навън. Само ние двете. В някой ужасно скъп ресторант.

Фльор не беше гладна, но нямаше желание да прекара съботната вечер на дивана, тънейки в унило самосъжаление. Освен това двете с Белинда имаха нужда да прекарат малко време заедно, без да е свързано с работата.

— С удоволствие.

Облече банския, поплува малко, после взе душ. Когато излезе от банята, Белинда бе приседнала на леглото и я чакаше. Елегантният плетен кремав костюм подчертаваше блестящата руса коса на майка й.

— Днес ходих на пазар – подхвана тя. – Виж какво ти купих.

Върху леглото бе разстлана много къса бежова рокля, изплетена от фини нишки, в комплект със сатенен комбинезон и дантелени бикини в телесен цвят. Никакъв шанс да остане незабелязана в това одеяние. Краката й щяха да са изцяло на показ, а с комбинезона в телесен цвят под широката плетка на роклята щеше да изглежда като гола. Но не можеше да откаже подаръка на Белинда.

— Благодаря. Страхотна е.

— Погледни и това. – Белинда отвори кутия за обувки и извади чифт сандали танк на ивици в бонбоненорозово, с панделки на глезените. – Ще бъде суперзабавно.

Фльор се облече и както предполагаше, цялата бе плът и крака. Белинда вдигна косата й, окачи златни халки на ушите и добави няколко капки парфюм.

— О, за малко да забравя. – Взе от малката масичка един плик. – Това ми се стори доста странно. Намерих го в пощенската кутия. Адресирано е до теб, но няма марка. Някой сигурно го е донесъл на ръка.

Фльор везе плика. Отпред бе напечатано само името й. Разкъса го и откри вътре два бели листа, откъснати от бележник. Горният лист бе изписан с неравен почерк.

Скъпа Фльор,

Минава полунощ, у вас не свети, затова ще оставя това в пощенската кутия с надеждата, че ще го намериш в събота сутринта. Трябва да те видя на всяка цена. Моля те, цветенце, ако поне малко държиш на мен, ела в къщата ми в Мороу Бей веднага щом получиш писмото. Пътят дотук с кола е около три часа. Прилагам карта. Не ме разочаровай, хлапе. Нуждая се от теб.

С обич, Джейк

П. С. Не казвай на никого за това. Дори на Белинда.

Фльор остана втренчена в бележката. Трябвало е да го получи преди часове. Ами ако нещо се е случило? Сърцето й забумтя. Той се нуждаеше от нея.

— От кого е? – полюбопитства Белинда.

Фльор се взря в последния ред.

— От… от Лин. Някакъв проблем. Трябва веднага да отида при нея.

— Къде ще ходиш? Вече е късно.

— Ще ти се обадя.

Момичето грабна чантата си. Изтича от къщата в гаража. Жалко, че той не бе оставил телефонния си номер, за да му позвъни и да му каже, че тръгва към него.

През целия път до Мороу Бей се опитваше да си представи какво се е случило. Как й се искаше да вярва, че Джейк най-после е осъзнал, че тя не му е безразлична, и с всеки изминат километър надеждите й нарастваха. Може би петъчните събития го бяха накарали да се осъзнае и да престане да гледа на нея като на по-малка сестра.

Минаваше единайсет, когато мина през Мороу Бей и откри на картата отбелязаната отбивка за дома му. Шосето беше пусто и Фльор шофира почти десетина минути, преди да види пощенската кутия, която бе следващата отметка върху картата. Покритият с чакъл път, извиващ се нагоре по хълма, бе стръмен и тесен, с високи борове и гъсти шубраци от двете страни. Накрая видя светлините.

Къщата от стъкло и бетон сякаш бе изникнала от голия склон на хълма. Слабо осветена алея за коли се извиваше към нея. Тя паркира и слезе от колата. Въздухът миришеше на сол и дъжд, а вятърът подхвана косата й.

Той навярно бе чул шума от двигателя, защото предната врата се отвори тъкмо когато Фльор посегна към звънеца. Светлината, падаща зад гърба му, освети високото му стройно тяло.

— Цветенце?

— Здравей, Джейк.

Фльор чакаше Джейк да я покани да влезе, но той стоеше на прага и се мръщеше насреща й. Беше с джинси и облечен наопаки черен пуловер, с отрязани до лактите ръкави. Изглеждаше изтощен. Лицето му бе изпито и небръснато, а скулите се очертаваха повече от обичайното. Ала тя долови в лицето му нещо друго, освен умора, нещо, което й напомни за първия ден на снимачната площадка, когато го гледаше как удря Лин. Видът ме беше груб и заплашителен.

— Може ли да ползвам банята? – попита тя нервно.