За миг й се стори, че той няма да я пусне в дома си. Накрая сви уморено рамене и отстъпи настрани.

— Никога не споря със съдбата.

— Какво?

— Нищо, влизай.

Фльор никога не бе виждала подобен интериор. Големи бетонни ъгли разделяха вътрешността на отделни помещения, а наклонени плоскости заменяха стълбите. Стъклените стени и откритите пространства размиваха границите между дома и външния свят. Дори цветовете бяха като тези отвъд стените: оловни като океана, бели и сиви като скалите и камъните.

— Много е красиво, Джейк.

— Банята е там долу, под онази рампа.

Тя го погледна нервно. Нещо никак не беше наред. Докато вървеше в указаната посока, Фльор зърна кабинет, чиито стени бяха опасани от лавици с книги и голяма стара дървена маса с пишеща машина. Подът бе осеян със смачкани на топки листове. Няколко се бяха изтъркаляли до рафтове.

Девойката затвори вратата зад гърба си и се огледа. Огромната баня приличаше на пещера, облицована с черни и бронзови плочки. Широка вана бе вкопана в пода до стъклената стена, надвиснала над края на стръмна скала. Всичко в помещението беше твърде голямо: ваната, душ кабината, изрязана в стената, дори двойната мивка.

Зърна отражението си в огледалото и се отврати от това, което видя. Заради комбинезона в телесен цвят изглеждаше, сякаш бе гола под плетената рокля. Но после си припомни строгото и неприветливо изражение на Джейк, когато й отвори вратата, и реши, че роклята може би не е чак толкова ужасна. Определено тази вечер не приличаше на по-малката му сестричка. Бляскавото момиче бе дошло да навести Птичаря Калибър.

Когато тя излезе, Джейк седеше в дневната с чаша в ръка, пълна с течност, която приличаше на чисто уиски.

— Мислех, че пиеш само бира – отбеляза Фльор.

— Точно така. Всякакъв друг алкохол ме превръща в избухлив пияница.

— Тогава защо…?

— Какво правиш тук?

Тя се втренчи смаяно в него. Той не знаеше. В този миг всичко стана ужасяващо ясно. Джейк не бе написал бележката. Страните й пламнаха от смущение. Как можа да бъде такава глупачка и да повярва, че той се нуждае от нея? Винаги виждаше само това, което й се искаше. Не знаеше какво друго да направи, освен да бръкне в чантата и да му подаде бележката.

Секундите се нижеха, докато погледът му пробягваше набързо по листа. Мислите й запрепускаха. Да не би това да беше някаква шега? Но кой би могъл да измисли подобно нещо? Мигом си помисли за Лин. Партньорката й във филма беше единственият човек, който подозираше за чувствата на Фльор към Джейк, а Лин обичаше да се прави на сватовница. След като се измъкне от тази каша, Фльор щеше да я убие. А после ще убие и себе си.

— Шибана доставка на ръка. – Джейк смачка бележката и я хвърли към незапалената камина. – Изпързаляли са те. Това не е моят почерк.

— Току-що го осъзнах. – Тя прокара пръсти по дръжката на чантата си. – Сигурно някой е решил да се пошегува. Не много удачно.

Той рязко пресуши чашата. Погледът му пробяга по късата плетена рокля, задържа се върху гърдите й, сетне се плъзна по краката. Джейк никога не я бе гледал така, сякаш най-после бе разбрал, че тя е жена. Тя усети лека промяна в съотношението на силите между тях и смущението й започна да се стопява.

— Какво не беше наред в петък? – попита той. – Срещал съм актриси, които не обичат да се събличат пред камерата, но никога не съм виждал нещо подобно на това, което стана с теб.

— Много непрофесионално, нали?

— Да кажем само, че завинаги провали шансовете си за кариера като стриптийзьорка. – Той се приближи до бара от дърво и камък и напълни отново чашата с уиски. – Разкажи ми по-подробно.

Фльор седна на дивана, издаден от стената, и подви крака под себе си. Малката плетена рокля се вдигна по-нагоре по бедрата й. Това не убягна от погледа му. Тя видя как той отпи солидна глътка от чашата.

— Няма много за разказване – сви рамене Фльор. – Просто не ми харесва, това е всичко.

— Да се събличаш или животът изобщо?

— Не ми харесва тази работа. – Тя пое дълбоко дъх. – Не обичам да играя, не обичам да се снимам в киното.

— Тогава защо го правиш? – Джейк се облегна на бара. Ако на главата си имаше прашна каубойска шапка и полирани месингови скоби на токовете на ботушите, щеше да бъде живото въплъщение на Птичаря Калибър. – Няма значение. Беше глупав въпрос. Белинда те използва.

— Белинда иска само това, което е най-доброто за мен, но понякога мечтите се преплитат и объркват – почувства се длъжна Фльор да защити майка си. – Просто тя не разбира, че хората може да желаят различни неща от живота.

— Сигурна ли си в това? Действително ли вярваш, че тя мисли само за твоето благополучие?

— Да, вярвам. – Фльор нямаше да позволи на никого, освен на себе си, да критикува майка й. – Зная колко е важна сцената с Мат и Лизи. В понеделник наистина ще опитам отново. Ако се постарая както трябва…

— А в петък не се ли постара? Стига, хлапе. Говориш с чичо Джейк.

Тя скочи от дивана.

— Не го прави! Ненавиждам, когато се държиш така. Аз не съм дете и ти не си ми чичо.

Внезапно очите му се присвиха и челюстта му се стегна.

— Нужна ни е жена, която да изиграе Лизи. А вместо това сме наели едно дете.

След тези думи тя би трябвало да се срине, да се разпадне на милион парченца и да излети от дома му, обляна в сълзи. Но й се сториха преднамерено жестоки. Фльор се втренчи изучаващо в това грубо, изсечено лице. Почувства в гърдите си прилив на някаква примитивна сила и се изпълни с трепетно вълнение. Той не я гледаше, както се гледа дете. Изпод полуспуснатите клепачи в сините му очи проблесна нещо, което не бе съзирала никога досега, нещо, което лесно можеше да разпознае, защото толкова отдавна я изгаряше. Въпреки враждебността си Джейк я желаеше.

Кожата й настръхна. В този миг Фльор разбра всичко, което бе разбрала героинята й Лизи. Знаеше точно какво дава сила на Лизи.

— Единственото дете в тази стая – пророни тя тихо – си ти.

Констатацията никак не му се понрави.

— Не си играй игрички с мен. Играл съм ги с най-добрите от висшата лига и повярвай ми, ти все още си в юношеския отбор.

Джейк нарочно се опитваше да я засегне и й хрумваше само една причина за това – да я накара да побегне от тук презглава. Тя се облегна удобно и плъзна пръсти през косата си.

— Нима?

— Внимавай, цветенце. Не прави нищо, за което после ще съжаляваш, особено когато си с тази рокля.

— Какво ми е на роклята? – усмихна се девойката.

— Не се заигравай с мен, става ли?

— Как бих могла да го направя? – попита тя с престорена невинност. – Аз все още съм в юношеския отбор, забрави ли?

Веждите му се смръщиха застрашително.

— По-добре да те откарам до Мороу Бей. Там има приятен хотел, където можеш да отседнеш.

Снимките на „Затъмнение в неделя сутрин“ щяха да свършат след две седмици и тя може би нямаше да го види никога повече. Ако искаше да му докаже, че е жена, сега бе нейният шанс, когато бе облечена в тази глупава секси рокля, създаваща илюзия, че е гола, разкриваща краката й, от които той не можеше да откъсне поглед. Бе видяла страстта в очите му. Страстта на мъж към жена. Изправи се и се приближи до прозореца. Косата й се разпиля върху раменете, златните халки се разлюляха, а малката плетена рокля очерта съблазнително бедрата й.

— Изглеждаш ми изнервен. Има ли причина?

— Може би защото тази вечер не ми се струваш толкова грозна както друг път, цветенце. – Гласът му сякаш дереше гърлото. – Мисля, че е по-добре да си вървиш.

Фльор призова на помощ всичките си номера на прочут модел. Облегна се на стъклото, изви сластно бедра и протегна крака.

— Ако искаш да си тръгна… – сви едното коляно и роклята се вдигна нагоре, разкривайки вътрешната страна на бедрата й, – …ще трябва да ме заставиш.

Като че ли нещо в него се скъса. Джейк тръшна със замах чашата върху бара също както правеше във филмите.

— Искаш игрички? Добре, бейби. Да поиграем.

Запристъпва към нея и тя със закъснение си припомни, че това не беше филм, а реалността. Заповяда си да се махне от пътя му, ала той я сграбчи, преди да успее да направи и крачка, бедрата й се удариха о прозореца. Ръката му се вкопчи в рамото й.

— Ела, хлапе – прошепна Джейк, – покажи ми какво имаш.

Сведе глава и впи устни в нейните. Зъбите му се забиха в долната й устна, когато разтвори насила устата й. Тя почувства вкуса на уиски и се опита да си напомни, че това е Джейк. Ръцете му нахлуха под роклята, смъкнаха гащичките и обхванаха голите полукълба. Когато я дръпна грубо към гърдите си, новопридобитата й сила се стопи.

Той бутна по-нагоре роклята и ципът на джинсите му одра голата кожа на корема й. Езикът му нахлу в устата й. Беше твърде яростен. Тя мечтаеше за тиха музика и красиви цветя. Копнееше за нежно сплетени тела, а не за тази животинска атака. Опря длани о гърдите му и го бутна.

— Спри.

Хрипливият му глас и накъсаното дишане едва не я оглушиха.

— Това искаше, нали? Искаш да се отнасям с теб като с истинска жена.

— Като с жена, а не с проститутка.

Любовникът от сънищата й се изпари. Тя се отскубна от него и се запрепъва към входната врата, сломена от отчаяние. Искаше по-скоро да се махне от тук, преди да е избухнала в сълзи. Но си спомни за чантата си на дивана. Вътре бяха ключовете от колата. Върна се да ги вземе и го видя, че вдига телефонната слушалка.

Похотливият насилник бе изчезнал. Джейк изглеждаше уморен и тъжен. Фльор се вгледа по-внимателно в лицето му, опитвайки се да го види с разума, а не с нараненото си сърце. Внезапно й се стори прозрачен като една от стъклените стени на тази невероятна къща.

— Имате ли свободен апартамент за тази вечер? – говореше Джейк делово в слушалката.

Тя се приближи до него, забравила за чантата и ключовете.

Джейк бе вперил очи в камината, за да не я гледа.

— Да. Да, това е чудесно. Не, само за една нощ…

Фльор измъкна слушалката от ръката му и я остави върху вилката.

Джейк не беше от мъжете, които толкова лесно може да бъдат изненадани. Беше надянал враждебността като дреха, която не му прилягаше.

— Не ти ли стига за тази вечер?

Фльор го погледна право в очите.

— Не – промълви тихо. – Искам още.

Пулсът му затуптя в гърлото.

— Не знаеш какво правиш.

— Никой не е твърдял, че си най-великият актьор на света, но това представление беше бездарно дори за теб. Големият лош Калибър се опитва да подплаши доброто момиче – подкачи го тя незлобливо.

Джейк прокара пръсти през косата си.

— Престани. Просто спри дотук.

— Ти си страхливец. Не ти стига кураж.

— Ще те закарам до хотела.

— Ти ме желаеш – рече тя, като че ли не го бе чула. – Зная, че ме искаш.

Той стисна челюсти, но когато заговори, гласът му беше равен и спокоен.

— След като се наспиш добре…

— Искам да спя тук.

— Ще дойда да те взема утре сутринта и ще отидем да закусим. Какво ще кажеш?

Фльор нацупи кокетно устни.

— Леле, чичо Джейк, това звучи супер. Ще ми купиш ли и захарно петле?

Лицето му потъмня от гняв.

— Колко още съм длъжен да изтърпя? Какво, по дяволите, искаш от мен?

— Искам да спреш да се опитваш да ме пазиш.

— Ти си дете, дявол да го вземе! Трябва да бъдеш пазена.

— Всички тези приказки за хлапето и по-малката сестричка вече се изтъркаха, Джейк. Наистина се изтъркаха.

— Върви си, Фльор. Моля те. За твое собствено добро.

Нямаше да понесе още някой да й казва кое е най-доброто за нея, особено Джейк.

— Аз ще реша това. – Опита се да прикрие болката, раздираща сърцето й. – Искам да ме любиш.

— Не проявявам интерес.

— Лъжец.

Тя долови точния момент, когато спечели. Главата му се стрелна нагоре, устните му се свиха в тънка черта.

— Добре тогава. Да видим колко си корава. – Стисна ръката й и почти я повлече към рампата. Изкачиха се по наклонената платформа, минаха под една арка, после по друга рампа. Тя искаше да не бързат толкова.

— Джейк…

— Млъквай, става ли?

— Искам да…

— А аз не.

Въведе я в главната спалня с огромно легло, каквото Фльор никога досега не бе виждала. Беше разположено върху подиум, точно под голям тавански прозорец. Джейк я вдигна на ръце, също като в сънищата й, изкачи двете стъпала и я хвърли безцеремонно върху атлазената покривка в черно и сиво.

— Последна възможност, цветенце – изръмжа заплашително. – Преди да сме стигнали там, откъдето няма връщане.

Фльор не помръдна.

— Добре, хлапе. – Джейк вдигна ръце и изхлузи пуловера. – Време е да си поиграеш с големите момчета.

Пръстите й се вкопчиха в покривката.

— Джейк…