[*2 Уестърн от 1954 г., с емблематичния актьор Робърт Мичъм (1917 – 1997) от т.нар. „златен период на Холивуд“, наречен „душата на жанра филм ноар“ . – Б.пр.]

[*3 Един от най-популярните американски филмови и телевизионни актьори (1925-1985). – Б.пр.]

[*4 Американски актьор, известен с атлетичната си фигура и неустоимата си усмивка (1913-1994). – Б. пр.]

Преди година Белинда беше влюбена до уши в Бърт Ланкастър. Докато гледаше „От тук до вечността“, имаше чувството, че той прегръща нея, а не Дебора Кар сред разбиващите се вълни, целува нейните устни. Питаше се дали Дебора Кар е разтваряла устни, докато Бърт я е целувал. Съмняваше се, Дебора не й се струваше от този тип, но ако Белинда играеше ролята вместо нея, щеше да посрещне с жар и отворена уста езика на Бърт Ланкастър, никой не биваше да се съмнява в това.

В нейната фантазия прожекторът не беше наред или режисьорът се бе разсеял. Поради някаква причина камерата се въртеше, без да спира, както не спираше и Бърт. Той смъкваше горната част на златистия й цял бански костюм, галеше гърдите й и нашепваше: „Карън“, защото това беше името на героинята й във филма. Но докато свеждаше глава над гърдите й, Бърт знаеше, че ще се люби с Белинда, а не с Карън…

— Извинете, госпожице, бихте ли ми подали един брой на „Рийдърс Дайджест“?

Фантазията й бе пометена, все едно от разбиващите се вълни в някой филм.

Белинда подаде списанието, а след това смени своя брой на „Модерен екран“ с друг, с Ким Новак на корицата. Бяха изминали шест месеца, откакто си бе фантазирала за Бърт Ланкастър, Тони Къртис или някой като тях. Шест месеца, откакто видя лицето, което тутакси бе изтрило останалите красиви лица. Белинда се питаше дали родителите й тъгуваха по нея, но подозираше, че тайно се радваха на заминаването й. Всеки месец й изпращаха сто долара, за да не й се налага да работи някаква черна работа и да ги опозори, ако случайно някой от светските им приятели в Индианаполис узнае за това. Когато се е родила, и двамата й заможни родители са били на четирийсет. Бяха нарекли малката си дъщеря, оказала се неприятно главоболие, Една Корнилия Бритън. При все че не бяха жестоки, те бяха студени и дистанцирани и Белинда бе отраснала със странното, плашещото усещане, че някак си е невидима. Другите хора й казваха, че е красива, учителите й твърдяха, че е умна, но тези похвали не означаваха нищо за нея. Нима бе възможно някой невидим да е специален?

Когато беше на девет, Белинда откри, че всички тревоги и лоши чувства изчезват безследно, когато сяда в киносалона и си представя, че е някоя от ослепителните богини, сияещи на екрана. Неземно красиви създания, с лица и тела, стотици пъти по-вълнуващи и значими от обикновените жени в истинския живот. Те бяха избрани и Белинда се закле, че някой ден и тя ще бъде една от тях, ще заеме мястото си върху същия екран и образът й ще бъде толкова увеличен, че всички ще я забележат и никога повече няма да се почувства невидима.

— Двайсет и пет цента, хубавице.

Касиерът бе красив блондин, с искрящо бели зъби, като излязъл от реклама за дъвка, очевидно безработен актьор. Погледът му се плъзна оценяващо по стройната фигура на Белинда, облечена в модерна, плътно прилепнала тъмносиня памучна рокля, украсена с бели кантове, пристегната в кръста с яркочервен лачен кожен колан. Роклята й приличаше на дреха, която би сложила Одри Хепбърн, въпреки че Белинда смяташе, че е по-скоро от типа на Грейс Кели. Всъщност мнозина намираха, че прилича на Грейс. За да подсили приликата, Белинда се бе подстригала като актрисата.

Прическата подчертаваше дребните, фини черти на лицето и устните й, старателно очертани с тъмночервено червило. Бе мацнала върху скулите от новия фон дьо тен на „Ревлон“, за да се откроят – трик, който бе заимствала от статия в „Огледало на киното“* от Бъд Уестмор, гримьора на звездите. Белинда нанасяше върху светлите си мигли тъмнокафява спирала, за да открои най-хубавото у нея – изумителните й, сини като зюмбюли очи, излъчващи невероятна невинност.

[* „Movie Mirror“ – едно от популярните през средата на миналия век „фен“ списания. – Б.пр.]

Блондинът от рекламата за дъвка се наведе над щанда.

— Смяната ми свършва след час. Какво ще кажеш да ме почакаш? В киното малко по-надолу по улицата дават „Не съм непознат“.

— Не, благодаря.

Белинда взе едно от блокчетата ментов баварски шоколад, които собственикът бе изложил на щанда, и подаде на блондина един долар. Те бяха любимото й лакомство и единственото разточителство, заедно с новия брой на списанието за кинозвезди, което си позволяваше, когато отскачаше два пъти седмично до дрогерията на булевард „Сънсет“. Като допълнителна награда веднъж бе зърнала Ронда Флеминг, застанала край щанда да купува марка крем шампоан, предпочитан от кинозвездите, и Виктор Матюр да излиза през вратата.

— А какво ще кажеш за този уикенд? – не се предаваше касиерът.

— Боя се, че няма да стане.

Белинда взе рестото и го дари с печална, пълна със съжаление усмивка, която не само целеше да поласкае егото му, но сякаш му обещаваше, че притежателката й ще го помни завинаги с горчиво-сладка тъга. Харесваше й ефектът, който оказваше върху мъжете. Предполагаше, че е заради необикновения й външен вид, ала причината бе съвършено различна. Белинда караше мъжете да се чувстват по-силни, по-умни, по-значими и мъжествени. Другите жени биха използвали този си вроден дар в свой интерес, ала Белинда имаше прекалено ниско самочувствие.

Тя се извърна и погледът й попадна върху млад мъж, седнал в една ниша, в дъното на магазина, наведен над книга и чаша с кафе. Сърцето й подскочи, въпреки че вътрешният й глас я предупреди, че може отново да се разочарова. Тя толкова много мислеше за него, че бе започнала да си въобразява, че го вижда навсякъде. Веднъж вървя след един мъж повече от километър само за да открие накрая, че типът имаше голям грозен нос, който не можеше да е част от лицето, населяващо сънищата й.

Запъти се с бавни стъпки към нишата в дъното, докато в гърдите й се бореха възбуда, трескаво очакване и почти сигурно разочарование. Когато той протегна ръка към пакета „Честърфийлд“, Белинда видя, че ноктите на пръстите му са изгризани до живеца. Със заучено движение той изтръска една цигара. Белинда затаи дъх, чакайки го да вдигне глава. Светът около нея сякаш се стопи. Всичко изчезна, с изключение на мъжа.

Той отгърна страницата на книгата, цигарата все още висеше в ъгъла на устата му, и отвори с палец кибрита. Тя почти бе приближила до мястото, когато той драсна с клечката, запали цигарата, всмукна дълбоко дима и вдигна глава. И изведнъж през кълбото синкав дим Белинда се взря в студените сини очи на Джеймс Дийн.

В този миг сякаш се пренесе в киносалона в Индианаполис. Филмът беше „На изток от рая“. Тя седеше на последния ред, когато същото това лице направо взриви екрана. С високото си умно чело и неспокойните си сини очи той нахлу в нейния живот, изтласквайки всички други най-вълнуващи и велики лица, които бе виждала върху белия екран. В гърдите й избухнаха фойерверки, завихри се огнена вихрушка и тя се почувства така, сякаш бяха изпуснали всичкия въздух от тялото й.

Лошото момче Джеймс Дийн, с изгарящия поглед и кривата усмивка. Лошото момче Джими, който щракваше с пръсти и се смееше, докато пращаше целия свят по дяволите. От момента, в който го видя на екрана в тъмния киносалон, той стана всичко за нея. Джими беше бунтовник… неустоима съблазън… горящ фар в мрака… Леко наклонената глава и отпуснатите рамене подсказваха, че това е мъж, който сам управлява живота си. Тя улови посланието му и излезе от киносалона като жена, взела съдбата си в свои ръце. Месец преди да завърши гимназия, изгуби девствеността си на задната седалка на един „Олдсмобил 88“, с момче, чиито нацупени устни й напомняха за тези на Джими. След това опакова куфара си, измъкна се от къщи и се отправи към автобусната спирка на Индианаполис. По пътя смени името си на Белинда и остави завинаги зад гърба си Една Корнилия.

Сега стоеше пред него, докато сърцето й препускаше в лудешки танц. Отчаяно съжаляваше, задето не бе облякла тесния си черен три четвърти спортен панталон вместо тази целомъдрена тъмносиня памучна рокля. Искаше й се да е с тъмни очила, на високи токчета, а русата й коса да е прибрана настрани с гребен от черупка на костенурка.

— Аз… аз съм влюбена във филма ти, Джими. – Гласът й трепереше като пренатегната струна на цигулка. – „На изток от рая“. Обожавам го. – И обичам теб повече, отколкото можеш да си представиш.

Затъкнатата в нацупените му устни цигара приличаше на удивителна. Очите изпод тежките клепачи се присвиха през цигарения дим.

— Нима?

Той й говореше! Белинда не можеше да повярва.

— Аз съм най-голямата ти почитателка – смотолеви задъхано. – Вече не зная колко пъти съм гледала „На изток от рая“, изгубих им бройката. – Джими, ти си всичко за мен! Ти си всичко, което имам. – Беше прекрасен. Ти си прекрасен. Тя се втренчи с обожание в него, огромните й наситено сини, с цвят на зюмбюл очи излъчваха безкрайна любов и преклонение.

Дийн сви тесните си рамене.

— Нямам търпение „Бунтовник без кауза“ да излезе по екраните. Премиерата е другия месец, нали? – Стани и ме отведи в дома си, Джими. Моля те. Отведи ме в дома си и ме люби.

— Аха.

Сърцето й биеше толкова учестено, че й се зави свят. Никой не го разбираше, както тя.

— Чух, че „Гигант“ ще бъде нещо потресаващо. – Люби ме, Джими. Ще ти дам всичко.

Успехът го бе имунизирал срещу блондинки със страхотни сини очи и хубавички лица, зяпащи го с обожание. Той изсумтя и отново се наведе над книгата. Белинда не се обиди, не го помисли за грубиян. Той беше колос, бог. Правилата, написани за всички останали, не важаха за него.

— Благодаря – промърмори тя, докато отстъпваше назад. – Обичам те – пророниха тихо устните й.

Дийн не я чу. А и да беше, не му пукаше. Той бе чувал тези думи безброй пъти.

Остатъкът от седмицата Белинда прекара като в мъгла, съживявайки отново и отново всяка подробност от вълшебната среща. Снимките в Тексас бяха свършили и той навярно скоро щеше да се появи в дрогерията на Шуоб. Тя щеше да ходи там всеки ден, докато не го срещне отново. Но този път нямаше да заеква. Мъжете винаги са я харесвали и Джими нямаше да е изключение. Щеше да носи най-сексапилната си дрешка и той щеше да се влюби в нея.

Но Белинда отново беше облечена в целомъдрената тъмносиня рокля, когато следващата петъчна вечер излезе от малкия евтин апартамент, който делеше с още две други момичета, придружавана от кавалера си. Били Грийнуей беше сексманиак, с белези от акне по лицето, но в същото време беше главният куриер в отдела за кастиг към „Парамаунт“. Преди месец Белинда се бе явила на прослушване в студиото. По нейна преценка тя определено беше едно от най-хубавите момичета в чакалнята, но не разбра дали помощник-режисьорът я бе харесал. Когато излизаше от сградата, се натъкна на Били и на третата им среща той й обеща да й даде копие от протокола с резултатите от кастинга, ако му позволи да докосне гърдите й. Вчера й се обади, за да й каже, че най-после разполага с това, което й е нужно.

Едва бяха приближили колата му, когато той я притегли към гърдите си за дълга целувка. Тя чу шумоленето на хартия в джобчето на карираната му спортна риза и го отблъсна.

— Това ли е протоколът, Били?

Той я целуна по шията. Тежкото му накъсано дишане й напомни за непохватните момчета от Индиана, които завинаги бе загърбила.

— Казах ти, че ще го донеса, нали?

— Дай да го видя.

— После, сладурче.

Ръцете му се спуснаха по бедрата й.

— Ти си излязъл с почтено момиче и аз няма да позволя да ме опипваш. – Тя го удостои с най-студения си поглед и се качи в колата, но знаеше, че няма да види листа, докато не плати цената. – Къде ще ме заведеш тази вечер? – попита Белинда, докато се отдалечаваха с колата от апартамента й.

— Какво ще кажеш да се присъединим към малък купон в „Градините на Аллах“?

— „Градините на Аллах“? – Белинда се оживи. През четирийсетте „Градините“ бяха един от най-известните хотели в Холивуд. Някои от звездите все още отсядаха там. – Как се сдоби с покана за парти в „Градините“?

— Имам си начини.

Той държеше волана с една ръка, а с другата прегръщаше Белинда през раменете. Както очакваше, не я заведе направо в „Градините“. Вместо това подкара колата из тесните извити улички на „Лоръл Каньон“*, докато намери уединено местенце. Изключи двигателя и пусна радиото. Прес Прадо пееше „Череша в розово и бял ябълков цвят“.

[* Квартал в Холивуд Хилс. – Б.пр.]

— Белинда, знаеш, че съм луд по теб.