— Всичко започна като лек флирт, но предполагам, че после нещата малко излязоха от контрол. – Отпи деликатно от шампанското, после облиза горната си устна с върха на розовото си езиче. – Зная, че ще ти се стори странно, но както казах, притежавам почти ясновидски способности и имам силното чувство, че ще станем приятелки. Най-добре да ти го кажа от самото начало – имам малък проблем със случайните връзки.

Признанието предвещаваше интересен разговор и Фльор се настани по-удобно и се облегна на ваната.

— Колко малък?

— Зависи от гледната точка. – Киси подви крака под себе си и на свой ред опря гръб на вратата. – Харесваш ли мускулести секси красавци?

Фльор напълни отново чашата си и се замисли.

— Как да ти кажа – в момента не ми е до мъже. Може да се каже, че съм безразлична, схващаш ли?

Киси ококори очи.

— Боже, не, извинявай!

Новата й дружка се изкиска. Не знаеше дали е заради шампанското, присъствието на Киси или късния час, но почувства, че й е дошло до гуша от трагедии и себеомраза. Беше хубаво отново да се смее.

— Понякога ми се струва, че мускулестите секси красавци ще съсипят живота ми – скръбно оповести Киси. – Казвам си, че трябва да се променя, но изведнъж вдигам очи и пред мен се е изтъпанил великолепен мъжкар с яки, широки рамене и тесни бедра. Сърце не ми дава да го отмина с безразличие.

— Като пилота от „Луфтханза“?

Киси премлясна.

— Той има една от онези трапчинки – точно тук. – Тя тикна пръст в средата на брадичката си. – И заради тази трапчинка нещо в мен се преобърна, макар че останалото не е кой знае колко впечатляващо. Виждаш ли, точно това ми е проблемът, Фльор… Винаги мога да намеря нещо, което да ме грабне. И това ми струва много.

— Какво имаш предвид?

— Ами например церемонията.

— Церемонията?

— Аха. На конкурса „Мис Америка“. Мама и татко още от люлката ме готвеха за Атлантик Сити.

— И не успя ли да се класираш?

— О, успях и още как. Спечелих „Мис Южна Каролина“ без никакви проблеми. Но в навечерието на финала имах любовна забежка.

— С някой мускулест секси красавец? – предположи Фльор.

— С двама. И двамата от журито. Не по едно и също време, разбира се. Е, не съвсем. Единият беше американски сенатор, а другият – нападател на „Даласките каубои“. – Клепачите й се притвориха при спомена. – И боже, Фльор, наистина си го биваше в нападението…

— Хванаха ли те?

— На местопрестъплението. Да ти кажа право, до ден-днешен ме е яд. Мен ме изритаха, а двамата останаха. Как мислиш, честно ли е? Такива мъже да са съдии на най-големия конкурс за красота в света?

На Фльор й се струваше супернечестно и недвусмислено го заяви.

— В крайна сметка не беше пълен провал. На връщане на път за Чарлстън срещнах един шофьор на камион, истинско копие на Джон Траволта. Той ми помогна да стигна до Ню Йорк и да се устроя в приличен квартал, където няма да те пребият на прага на дома ти. Хванах се на работа в художествена галерия, докато чакам големия пробив, но да ти призная, той нещо се позабави.

— Конкуренцията е силна – отбеляза Фльор мъдро и доля чашата на Киси.

— Не е работата в конкуренцията – възмути се Киси. – Аз съм изключително талантлива. Освен всичко останало, съм родена да играя героините на Тенеси Уилямс. Понякога дори си мисля, че е измислил всички онези откачени жени именно за мен.

— Тогава какъв е проблемът?

— На първо място, да стигна до прослушване. Още щом ме погледнат, режисьорите дори не ми позволяват да опитам. Заявяват, че не съм този типаж, което е начин да ми кажат, че съм прекалено ниска, циците ми са твърде големи и изглеждам повърхностна. Това последното най-много ме вбесява. Ако не бях напуснала колежа през последната година, щях да съм член на Фи Бета Капа. Казвам ти, Фльор, красавици като теб, с крака до сливиците, високи скули и всички други божи благословии, дори не могат да си представят какво е това.

Фльор, която от доста време не беше красавица, едва не се задави с шампанското.

— Ти си най-невероятната красавица, която някога съм виждала. Цял живот съм искала да изглеждам като теб.

Това им се стори толкова смешно, че и двете прихнаха. Фльор забеляза, че бутилката им е празна, затова се отправи на разузнавателна мисия. Когато се върна с нова, в банята нямаше никой.

— Киси?

— Той отиде ли си? – разнесе се плах шепот иззад завесата.

— Кой?

Киси дръпна завесата и излезе от ваната.

— Някой ползва тоалетната. Мисля, че беше Франк, който, ако питаш мен, е голяма свиня.

Двете отново се настаниха на предишните си места. Киси затъкна няколко черни къдрици зад ухото, сетне изгледа замислено Фльор.

— Готова ли си да говориш?

— Какво искаш да кажеш?

— Не съм толкова сляпа, че да не забележа, че споделям тази баня с жена, която преди време беше най-прочутият модел в света, както и многообещаваща актриса. Жена, която изчезна от лицето на земята, след като плъзнаха интересни слухове за връзката й с един от най-жестоките мускулести секси красавци в тази страна. Не съм тъпа.

— И не мисля, че си.

Фльор подръпна ръба на килимчето за баня.

— Е? Приятелки ли сме, или не? Аз ти споделих най-интересното от живота си, а ти не си обелила и дума за себе си.

— Ние току-що се запознахме.

Още щом го каза, Фльор осъзна, че не биваше да го изрича и че е обидила момичето, макар да не бе сигурна точно защо.

Очите на Киси се наляха със сълзи и сякаш омекнаха и се разтопиха досущ като сини дражета, оставени твърде дълго време на слънце.

— Смяташ ли, че това има значение? Тази нощ между нас се роди приятелство за цял живот. Трябва да си имаме доверие.

Тя избърса сълзите, вдигна шампанското и отпи направо от бутилката. После погледна Фльор в очите и й подаде шишето.

Фльор се замисли за всички тайни, които толкова дълго държеше заключени в себе си. Като през обектив видя самотата си, страха и изгубеното самоуважение. Всичко, с което можеше да се похвали през изминалите три години – почти три и половина – беше еклектично университетско образование. Киси й предлагаше изход. Но откровеността бе опасна, а Фльор от много дълго време не си бе позволявала да рискува.

Пресегна се бавно към бутилката и отпи голяма глътка.

— Историята е доста заплетена – подхвана тя. – Предполагам, че е започнала още преди да се родя…

Отне й почти два часа, за да разкаже всичко. Някъде между пътуването й до Гърция с Белинда и първия й ангажимент като модел се наложи да се преместят в стаята на Фльор, за да се спасят от желаещите да ползват тоалетната. Киси се сви върху едното от двойните легла, а Фльор се подпря на таблата на другото. Притискаше бутилката с шампанско до гърдите си, която й помагаше да възкреси миналото. От време на време Киси я прекъсваше, за да вметне по някоя точна, кратка и убийствена оценка за хората, участващи в разказа, но Фльор остана почти безпристрастна. Шампанското определено помага, реши тя, ако искаш да излееш всички мръсни тайни, насъбрали се в душата ти.

— Това е попиляващо! – възкликна Киси, когато Фльор най-после свърши. – Не разбирам как можеш да разказваш тази история, без да се разпаднеш на парчета.

— Вече си изплаках сълзите, Киси. Ако живееш достатъчно дълго с някаква голяма трагедия, с времето дори тя се превръща в нещо обикновено.

— Като „Едип цар“. – Киси попи сълзите си. – Участвах в хора, когато играхме тази пиеса в колежа. Сигурно сме я представяли във всяка гимназия в щата. – Тя се излегна по гръб. – Ето къде се крие ключът към всичко.

— Как го разбра?

— Спомняш ли си кое е най-характерното за един трагически герой? Той е личност, издигнала се нависоко, която се сгромолясва от пиедестала заради трагичен недостатък като високомерие или големия грях – гордостта. Губи всичко. После достига личен катарзис и се пречиства чрез страданието. Или нейното страдание – подчерта Киси многозначително.

— Аз?

— Защо не? Ти си се издигнала нависоко и със сигурност си се сгромолясала от пиедестала.

— И какъв е моят трагически недостатък? – поинтересува се Фльор.

Киси се замисли за миг.

— Скапани родители.

* * *

Късно на следващата сутрин, след като двете момичета взеха душ, аспирин и изпиха солидно количество кафе, поръчано по румсървис, на вратата на стаята им се почука. Киси я отвори и наддаде силен писък. Фльор вдигна глава точно навреме, за да види красавицата на Конфедерацията да се хвърля в забранените обятия на Саймън Кейл.

Тримата закусиха във въртящия се ресторант на върха на Олимпийската кула в Мюнхен, откъдето можеха да видят върховете на Алпите, намиращи се на около сто и седемдесет километра от града. Докато се хранеха, Фльор чу историята за отдавнашното приятелство между Киси и Саймън. Малко след пристигането на Киси в Ню Йорк ги запознал общ приятел, съученик на Саймън от „Джулиард“. Саймън Кейл, както не след дълго откри Фльор, беше музикант с класическо образование и застрашителен колкото Дядо Коледа. Той се смееше, докато попиваше внимателно със салфетка крайчето на устата си.

— Трябваше да видиш Фльор, когато усмиряваше попълзновенията на крал Бари с историята си за венерическата болест. Беше неотразима.

— А ти не се опита да й помогнеш, така ли? – Киси го ръгна не особено нежно с лакът. – Вместо това си я гледал с този твой поглед: „Ям бели момичета на закуска“, и си се забавлявал.

Саймън се престори на обиден.

— От години не съм ял бели момичета, Киси, и съм искрено наранен, задето можеш да предположиш, че съм способен на подобно извращение.

— Саймън е дискретен гей – осведоми Киси приятелката си и додаде с доста висок шепот: – Не зная за теб, Фльоринда, но аз гледам на хомосексуализма като на лично оскърбление.

Към края на закуската Фльор вече бе решила, че харесва Саймън Кейл. Под заплашителната му фасада се криеше мил и добър човек. Докато наблюдаваше деликатните му жестове и изтънчените маниери, беше готова да заложи всеки грош от мижавата си заплата, че би му било много по-уютно в четирийсеткилограмовото тяло на някое слабо същество. Може би тъкмо заради това й харесваше. И двамата живееха в тела, в които не се чувстваха удобно.

Когато се върнаха в хотела, Саймън се извини, а Киси и Фльор се отправиха към апартамента на Бари. Той бе почистен след среднощния купон и когато влязоха, Бари, заел отново резиденцията си, кръстосваше нервно килима. Той беше толкова радостен да види Киси, че почти не обърна внимание на задъхано поднесената заплетена лъжа за закъснението й. Минаха няколко минути, преди да забележи Фльор. С не особено завоалиран поглед към вратата й подсказа, че присъствието й е нежелателно. Фльор се престори, че не забелязва.

Киси се наведе и зашепна нещо в ухото му. Докато Бари слушаше, върху лицето му се появи нарастващ ужас. Когато Киси свърши, заби поглед в пода като немирно дете.

Бари погледна към Фльор. Сетне отново към Киси. После отново към Фльор.

— Какво е това? – викна той. – Някаква шибана епидемия?

Двуседмичният отпуск на Киси от галерията свърши и двете с Фльор се сбогуваха през сълзи на летище „Хийтроу“. Фльор обеща да й се обади вечерта за сметка на Паркър Дейтън. Когато се върна в хотела, се чувстваше потисната за пръв път откакто се бе хванала на тази работа. Вече й липсваха ексцентричното чувство за хумор на Киси и още по-ексцентричните й възгледи за живота.

Няколко дни по-късно Паркър й се обади с предложение за работа. Искаше Фльор да работи за него в Ню Йорк и почти удвояваше настоящата й заплата. Обзета от паника, тя затвори телефона и тутакси позвъни на Киси в галерията.

— Не разбирам защо си толкова изненадана, Фльоринда – заяви Киси. – Ти говориш с него по телефона два или три пъти на ден и той е впечатлен от работата ти, както и всички останали. Може и да е мазна гадина, но не е глупак.

— Аз… аз още не съм готова да се върна в Ню Йорк. Прекалено е скоро.

Възмутено изсумтяване се предаде по почти петте хиляди километра океански кабел.

— Няма да започнеш да хленчиш, нали? Самосъжалението убива сексуалните желания.

— Нямам сексуални желания.

— Виждаш ли. Какво ти казах?

Фльор усука на пръста си кабела на телефона.

— Не е толкова просто, Киси.

— Искаш ли отново да се озовеш там, където беше преди месец? Престани да си заравяш главата в пясъка, Фльоринда. Време е да се върнеш в реалния свят.

В устата на Киси звучеше толкова лесно, но колко дълго можеше да остане Фльор в Ню Йорк, без да я открият? А и не харесваше Паркър. Какво ще стане, ако съвместната им работа не потръгне? Какво щеше да прави тогава?

Стомахът й се обади и тя осъзна, че от предишната вечер не е слагала залък в уста. Още една промяна, която тази работа бе внесла в живота й. Джинсите вече се въртяха на талията, а косата й закриваше ушите. Всичко се променяше.