Питър й обясни основното и тя започна всяка свободна минута да заравя нос в книгите и статиите относно търговията на Стоковата борса, които той й препоръча. Докато пътуваше с метрото, четеше двуседмичното списание за глобалните търговски аспекти „Търговски обзор“ и заспиваше с ежеседмичника на Кларънс Барън, съдържащ финансова информация, пазарни тенденции и съответната статистика, подпрян на възглавницата. Лекциите по бизнес и икономика, които бе посещавала, й помагаха да схване основното, но дали наистина имаше смелостта да го направи? Не. Но въпреки това щеше да рискува.

Следвайки съвета на Питър, тя инвестира две хиляди долара в соя, откупи договор за втечнен пропан-бутан и след като проучи прогнозата за времето, вложи останалото в портокалов сок. Флорида бе връхлетяна от свирепа студена вълна, соята изгни заради проливните дъждове, но втечненият пропан-бутан удари тавана. Крайният резултат бяха седем хиляди долара. Този път раздели капитала си между мед, твърда пшеница и още соя. Цените на медта и пшеницата се сгромолясаха, но поскъпването на соята й помогна да спечели девет хиляди долара.

Тя реинвестира всичко до стотинка.

* * *

На първи април, Денят на шегата, Киси получи мечтаната роля на Маги от „Котка върху горещ ламаринен покрив“. Тя танцуваше из апартамента им, докато на един дъх й съобщаваше изумителната новина.

— Бях решила да се откажа! И тогава ми се обади това момиче, с което посещавахме заедно два от моите актьорски класове. Спомнила си е сцената, която направих… Не мога да повярвам! Следващата седмица започваме репетициите. Разбира се, парите са кът и постановката ще е твърде скромна, за да привлече вниманието на авторитетите в театралния свят, но поне отново ще играя!

След като репетициите започнаха, Фльор по цели дни не виждаше Киси, а когато се засичаха, приятелката й беше някак затворена и необщителна. Нито един красавец не навести апартамента и Фльор накрая я обвини в целомъдрие.

— Пазя си сексуалната енергия – обясни Киси.

В деня на представлението Фльор беше толкова нервна, че не можа да хапне нито троха. Не искаше Киси да бъде унизена, а не можеше да си представи как нейната малка пухкава топчица, нейната скъпа съквартирантка ще изиграе такава трудна роля като Маги. Киси бе родена за ситкоми, в които упорито отказваше да участва.

Товарният асансьор я отведе до студено таванско помещение в Сохо, с остарели и шумни водопроводни тръби и лющеща се боя. Малката сцена беше празна, в единия й край се виждаше само голям железен креват. Фльор се опита да се убеди, че що се отнася до Киси, леглото е добро предзнаменование.

Публиката се състоеше от безработни актьори и гладуващи художници, не се мяркаше никакъв агент по кастинга. Брадат тип, който миришеше на ленено масло, се наведе към нея от задния ред.

— На кого си приятелка – на булката или на младоженеца?

— Ъ… на булката – смотолеви Фльор.

— Да, и аз така си помислих. Хей, имаш страхотна коса, много ми харесва.

— Благодаря.

Косата й сега стигаше до раменете и привличаше повече внимание, отколкото й се нравеше, но да я отреже й се струваше проява на слабост.

— Искаш ли някой път да излезем някъде?

— Не, благодаря.

— Супер – отвърна мъжът, явно свикнал с откази.

За щастие, спектакълът започна. Фльор пое дълбоко дъх и мислено кръстоса пръсти. Зад сцената се чу шум от душ и Киси се появи в старинна дантелена рокля. Акцентът й бе силен като уханието на жасмин през лятото. Тя свали роклята и се протегна като котка, драскайки с нокти във въздуха. Мъжът до Фльор се размърда на стола.

Два часа публиката седеше като омагьосана, докато Киси се разхождаше, съскаше и драскаше из сцената. С печален, отчаян еротизъм и глас, шипящ като евтина талкова пудра, изразяваше сексуалната неудовлетвореност на Маги. Това бе едно от най-завладяващите изпълнения, които Фльор някога бе виждала, и в него се изливаше цялата душа на Киси Сю Кристи.

Когато представлението свърши, Фльор се чувстваше изцедена. Чак сега разбираше проблема на Киси. Ако Фльор, най-добрата й приятелка, не вярваше в амплоато й на сериозна актриса, как Киси би могла да убеди режисьора?

Фльор си проправи път през тълпата.

— Ти беше невероятна! – възкликна, когато стигна до Киси. – Никога не съм виждала нищо подобно!

— Зная – изкиска се Киси. – Ела да ми кажеш колко съм прекрасна и неустоима, докато се преобличам.

Фльор я последва в импровизираната гримьорна, където Киси я представи на останалите актриси. Тя побъбри с всички, после се настани на един стол до тоалетката на Киси и поне стотина пъти повтори колко изумителна е била.

— Всички ли са облечени? – разнесе се мъжки глас от другата страна на вратата. – Трябва да взема костюмите.

— Само аз още не съм, Майкъл! – извика Киси. – Влизай. Искам да те запозная с един човек.

Вратата се отвори. Фльор се обърна.

— Фльоринда, неведнъж си ме слушала да говоря за великолепния дизайнер по костюмите и бъдещ любимец на звездите. Фльор Савагар, запознай се с Майкъл Антон.

Светът застина като филмов кадър, когато се повреди прожекционният апарат. Мъжът беше облечен в старомодна пурпурна свободна сатенена риза и широк вълнен панталон с тиранти. На двайсет и три не беше много по-висок от последния път, когато го бе видяла, може би около метър и седемдесет. Лъскавата му руса коса падаше на дълги вълни до брадичката, имаше тесни рамене, малък гръден кош и фини черти на лицето.

Киси постепенно разбра, че нещо не е наред.

— Двамата познавате ли се?

Майкъл Антон кимна. Фльор пое дълбоко дъх и събра сили.

— Това е един от най-върховните ти моменти, Киси – рече тя с възможно най-нехаен тон. – Майкъл е моят брат Мишел.

— О, Боже! – ахна Киси, докато погледът й се местеше между двамата. – Дали да посвиря на орган, или нещо подобно?

Мишел пъхна ръка в джоба на панталона и се облегна на вратата.

— Какво ще кажеш да изсвириш няколко ноти на една от онези свирки, как се казваха – казу или нещо подобно?

Той се държеше с уморена грация, свидетелстваща за стари пари и аристократична кръв. Също като Алексей. Но когато я погледна, тя видя очи, наситено сини като пролетни зюмбюли.

Вдървените й пръсти стиснаха чантата.

— Знаеше ли, че съм в Ню Йорк?

— Знаех.

Повече не можеше да стои тук с него.

— Трябва да вървя.

Тя целуна набързо Киси по бузата и с бързи крачки се изнесе от гримьорната, като му кимна кратко.

Киси я настигна на улицата.

— Фльор! Почакай! Нямах представа.

Фльор се усмихна сковано.

— Няма нищо, не се притеснявай. Просто беше шок, това е всичко.

— Майкъл е… Той наистина е страхотен човек.

— Това е… чудесно. – Фльор зърна едно такси и пристъпи напред с вдигната ръка. – Върви на купона с колегите си, Магнолия, и ги накарай да ти се поклонят доземи, когато влезеш в стаята.

— Мисля, че е по-добре да се прибера с теб у дома.

— Да не си посмяла! Това е твоята голяма нощ и ще се насладиш на всяка минута.

Качи се в таксито, махна и затръшна вратата. Докато колата потегляше, Фльор се отпусна на седалката и позволи на старата горчивина отново да я обгърне.

* * *

През следващите седмици Фльор се опита да забрави за Мишел, но една вечер се озова на Западна петдесет и пета улица. Движеше се покрай магазините и изучаваше номерата, изписани над вратите, вече затворени в този час. Откри адреса, който търсеше. Мястото беше добро, но фасадата с нищо не впечатляваше. Витрината бе малка и слабо осветена… но на нея бяха изложени най-красивите дрехи, които Фльор бе виждала.

Мишел очевидно бе противник на съвременните модни тенденции, принуждаващи жените да се обличат в смокинги и вратовръзки и да приличат на мъже. На малката витрина на бутика бяха изложени четири прелестни женствени рокли, извикващи във въображението ренесансови картини. Докато се любуваше на коприната, жарсето и изящно драпирания крепдешин, Фльор се опитваше да си спомни от колко време не си бе купувала прилични дрехи. Тези прелестни рокли сякаш я порицаваха.

* * *

След пролетта дойде лятото, а после есента. Театралната работилница на Киси се закри и тя се присъедини към друга театрална група, която изнасяше представления изключително в Ню Джърси. Фльор отпразнува двайсет и петия си рожден ден, като убеди Паркър да й повиши заплатата и вложи парите в какао.

Губеше по-често, отколкото печелеше, но затова пък, когато ги имаше, печалбите бяха внушителни. Фльор бързо се учеше от собствените си грешки и първоначалните й пет хиляди долара се учетвориха, после отново се учетвориха. За съжаление, колкото повече пари печелеше, толкова й бе по-трудно да се разделя с тях и да ги влага в рисковани начинания. Четирийсет хиляди долара за нея бяха също толкова безполезни, както и пет хиляди.

Настъпи зимата. Тя се увлече от сделките с медта и за шест седмици спечели почти трийсет хиляди долара, но стресът бе прекалено голям и получи болки в стомаха. Цената на говеждото се покачи, а на свинското спадна. Тя продължи в същия дух – инвестираше, реинвестираше, гризеше ноктите си до живеца.

На първи юни, година и половина, след като се бе хвърлила във водовъртежа на Стоковата борса, тя се взираше в балансовия отчет и не можеше да повярва на очите си. Беше успяла. Въоръжена само с дързост и решителност, тя бе натрупала достатъчно пари, за да започне собствен бизнес. На следващия ден вложи всичко, което притежаваше, в едномесечен депозит в Чейс Манхатън Банк.

Няколко вечери по-късно, когато влизаше в апартамента, чу телефона да звъни. Прекрачи търкалящите се обувки с високи токчета на Киси, прекоси стаята и вдигна телефонната слушалка.

— Здравей, enfant.

Бяха изминали почти пет години, откакто за последен път бе чула познатото ласкаво обръщение. Пръстите й стиснаха телефонната слушалка и тя се застави да поеме дълбоко дъх.

— Какво искаш, Алексей?

— Без светски любезности?

— Разполагаш точно с една минута, след което затварям.

Той въздъхна тежко, сякаш го бе обидила.

— Много добре, cherie. Обадих се, за да те поздравя за неотдавнашните ти финансови печалби. Някои вложения бяха доста безразсъдни, но успехът не се оспорва. Доколкото разбрах, днес си започнала да се оглеждаш за подходящ офис.

Фльор изстина.

— Откъде знаеш?

— Вече ти казах, cherie. Мое задължение е да зная всичко, което се отнася до хората, за които съм загрижен.

— Ти не си загрижен за мен – процеди тя сковано. – Престани да играеш игрички.

— Тъкмо обратното, наистина съм много загрижен за теб. Чаках това много дълго, cherie. Надявам се, че няма да ме разочароваш.

— Чакал си много дълго кое? За какво говориш?

— Пази мечтата си, cherie. Пази я по-добре, отколкото аз моята.

* * *

Фльор опря лакти на перилото на верандата и се загледа в светлокафявата трева върху дюните, полюшваща се от лекия вятър, огряна от гаснещите лъчи на слънцето. Плажната лятна къща в Лонг Айланд, модернистична постройка с остри ъгли, от стъкло и стени с дървена обшивка, на места напукана от дъждовете и слънцето, сякаш се сливаше с пясъка и водата. Тя се радваше, че беше поканена тук за празничния уикенд на Четвърти юли. Имаше нужда да се махне за малко от града, да се разсее, за да не чува въртящата се магнетофонна ролка в главата й, неспирно повтаряща думите на Алексей: Пази мечтата си. Алексей не бе забравил това, което бе сторила на неговия „Роял“ – тя и не го очакваше – и все още жадуваше за отмъщение. Но освен да си държи очите отворени на четири, Фльор не се сещаше какво друго би могла да направи.

Пропъди тревогите и се замисли за четириетажната къща в Горен Ийст Сайд, която бе наела за новите си офиси. Ремонтните дейности вече бяха започнали и тя се надяваше, че до средата на август ще може да се нанесе, но преди това трябваше да се заеме с наемането на персонал. С повече късмет и без никакви големи непредвидени разходи, тя имаше достатъчно пари, за да задържи агенцията на повърхността до пролетта. За съжаление, за бизнес като нейния беше нужна поне година, за да се утвърди, така че тя от самото начало беше изложена на риск, но това означаваше, че трябва да работи още по-усилено и с двойно по-голяма енергия. А Фльор бе установила, че много я бива за това

Надяваше се, че поне още малко ще получава заплатата си от Паркър, но щом откри какво е замислила, той начаса я уволни. Раздялата им бе пропита със злъч и неприятни нападки. „Линкс“ се бе разпаднала, а Паркър бе прехвърлил твърде голяма част от работата на Фльор. Сега я обвиняваше, че предателството й го принуждава да се разправя с негодуващите клиенти, които бе занемарил.