Закрачи към водата, за да се охлади. Мъжът, който пускаше хвърчилото с хлапето си, бе видял Цветенцето още щом бе превалила дюните и сега бе влязъл във водата, за да се наслади по – добре на гледката. Винаги беше така – мъжете се препъваха, докато я зяпат, а тя преминаваше покрай тях, незабелязваща суматохата, която бе предизвикала. Тя беше грозното патенце, което не се задържаше пред огледалото достатъчно дълго, за да разбере, че се е превърнало в лебед.

Джейк поплува малко, после се върна на плажа. Халатът на Фльор лежеше на пясъка. Той го вдигна и отново го лъхна нежно цветно ухание, което бе доловил миналата нощ, когато се боричкаше с него. Той се бе държал като истински негодник, но тя му бе дала достоен отпор. Винаги го бе правила, по един или друг начин.

Заби пети в пясъка. В главата му зазвуча музика, Отис Рединг, „Кридънс Клиъруотър“. Тя бе възкресила звуците от Виетнам. Никога нямаше да забрави онази нощ, когато бе коленичил под поройния дъжд на моравата пред дома на Джони Гайтя, а тя хлипаше в прегръдките му. Фльор бе пробила огромна дупка в стената, с която се бе оградил – и която мислеше за сигурна – и оттогава той не можеше да пише от страх проклетото нещо да не се сгромоляса докрай. Писането бе единственият начин, с който някога бе можел да се изразява, и без него Джейк имаше чувството, че животът му е осакатен.

Докато се взираше в плажната къща, той се питаше дали жената, в която тя се бе превърнала, не държи ключа от затвора, в който се бе озовал.

* * *

Тъмни еротични сънища измъчваха нощите й, след като Фльор се върна в града. Питаше се дали схватката им на плажа не бе презаредила някаква вътрешна сексуална батерия. Каква ирония на съдбата! Тя жадуваше за мъжка ласка, но в момента се чувстваше твърде напрегната и изнервена и дори не й минаваше мисълта да си търси нов любовник.

Две седмици след уикенда край морето, тя седеше на стола с права облегалка в бутика на Мишел, наблюдавайки го, докато затваря магазина за през нощта. Отначало двамата измисляха различни извинения, за да поговорят. Той й се обади, за да попита дали се е прибрала благополучно от Лонг Айланд. На свой ред тя му позвъни, за да поиска съвета му за тоалета, който бе решила да купи на Киси за рождения й ден. Накрая двамата зарязаха увъртанията и преструвките и започнаха открито да се наслаждават на взаимното си общуване.

— Миналата нощ прегледах счетоводните ти книги. – Тя изтръска някакви дървени стърготини от джинсите си. – В заключение… Финансите ти са в пълен безпорядък.

Той угаси лампите в предната част на магазина.

— Аз съм творец, а не бизнесмен. Нали тъкмо заради това те наех.

— Моят най-нов клиент – усмихна се младата жена. – Никога не ми бе хрумвало да представлявам дизайнер, но сега съм изпълнена с въодушевление. Твоите модели са най-новаторските, които този град е виждал от години. Единственото, което трябва да направя, е да накарам хората да пожелаят да ги купят. – Обви с ръце във въздуха въображаема кристална топка. – Виждам в бъдеще слава, богатство и брилянтно управление на делата ти. – Замисли се и додаде: – И нов любовник.

Той пристъпи зад нея и измъкна гумения ластик от опашката й. Тя бе прекарала целия ден с дърводелците в къщата, която бе наела, и цялата бе в прахоляк и дървени стърготини.

— Съсредоточи се върху славата и богатството и остави на мира любовниците ми. Зная, че не харесваш Деймън, но…

— Той е хленчещ глупак. – Деймън беше тъмнокосият танцьор, който придружаваше Мишел на плажния купон в къщата на Чарли. – Избираш по-неподходящи мъже и от Киси. Нейните секси мъжаги са само глупави. А твоят е подлец и мазник.

— Ти просто го плашиш. Дай ми четката си за коса. Приличаш на карикатура на Бет Дейвис. А от тези джинси направо ми призлява. Честно, Фльор, няма още дълго да понеса да те гледам в тези дрехи. Показах ти моделите…

Тя измъкна четката от чантата си.

— Вчеши ме по-бързо. Имам среща с Киси и се отбих само да ти кажа, че финансите ти са пълна каша. Освен това не разбираш нищо от реклама и разпространение. Въпреки това ти прощавам. Ела на вечеря утре с мен и Киси в новата къща.

— В новата къща? Не липсват ли някои основни неща за вечерен прием? Като стени и мебели?

— Вечерята ще е неофициална.

Фльор скочи, целуна го и изхвръкна през вратата. Когато стъпи на тротоара на Западна петдесет и пета улица, се запита дали брат й бе доловил колко е нервна заради предстоящата вечеря. Възнамеряваше да обяви нещо много важно на предстоящия импровизиран купон.

* * *

Фльор бе наела къщата от червени тухли в Горен Уест Сайд с опцията да има право да я купи. Тъй като четирите етажа на сградата бяха разделени доста неудобно – хоризонтално вместо вертикално – тя получи добра цена и имаше възможността да я нагоди според желанията си. Възнамеряваше да живее в по-малката задна част на къщата, а да използва по-просторната предна за офиси. Ако всичко вървеше добре, щеше да се премести в средата на август, след месец.

— Никой няма да сбърка това място с „Ла Гренуй“* – отбеляза Мишел, докато се настаняваше предпазливо върху сгъваемия стол, който Фльор бе поставила пред импровизираната маса, пригодена от две магарета за рязане на дърва и две дъски шперплат, в помещението, което скоро щеше да се превърне в неин офис.

[* Изискан френски ресторант в Манхатън. – Б.пр.]

Киси хвърли многозначителен поглед на белия му три четвърти панталон и гръцката селска риза.

— В този вид няма да те пуснат в „Ла Гренуй“, така че спри да се оплакваш.

— Чух, че ти си била там – подметна той. – С господин Кинканун.

— И неколцина от приятелите му умници.

Киси сбърчи нос. Въпреки че се виждаше често с Чарли Кинканун, почти не го споменаваше, което не вещаеше нищо добро за плана му да спечели сърцето й.

Фльор загреба от картонените кутии от пилето с лимон и скариди по сечуански.

— Иска ми се да се преместиш при мен, Киси. Таванът е завършен, така че ще имаш достатъчно самостоятелност, да не споменаваме, че е два пъти по-голям от стаята в нашия апартамент. Горе има кухня, баня и тоалетна и дори отделен вход, така че няма да цъкам неодобрително с език, когато видя някой от твоите красавци.

— Харесвам апартамента си. Вече ти казах – преместванията ме подлудяват. Никога няма да се реша на подобна стъпка, освен ако не е крайно наложително.

Фльор се предаде. В момента самочувствието на Киси бе ударило дъното. Тя смяташе, че не заслужава нищо повече от това, което има, и никакви доводи не бяха в състояние да я убедят в противното.

Киси попи устни с книжна салфетка.

— Е, защо е тази тайнственост? Каза, че искаш двамата с Мишел да дойдем тази вечер, защото ще ни съобщиш нещо. Какво е то?

Фльор посочи към виното.

— Налей, Мишел. Ще вдигнем тост.

— Божоле с китайска храна? Наистина прекаляваш, Фльор.

— Не критикувай, а наливай. – Той напълни чашите им и Фльор вдигна нейната, решена да демонстрира увереност, която далеч не изпитваше. – Тази вечер ще пием за моите двама любими клиенти, както и за гения, който ще ви изкачи на върха. По-точно аз. – Чукна чашата си в техните и отпи малка глътка. – Мишел, защо никога не си представял колекцията си пред публика?

Брат й сви рамене.

— Имаше едно представяне през първата година, но ми струваше цяло състояние и никой не дойде. Моделите ми не са това, което се предлага на Седмо Авеню*, а и аз не съм известно име в модните среди.

[* Улица в Уест Сайд, в Манхатън, известна още като Модното Авеню, и е център на модата, тъй като на нея се намират много фешън салони и шивашки ателиета. – Б.пр.]

— Добре. – Фльор погледна към Киси. – А теб никой не те кани на прослушвания за роли, които искаш, заради начина, по който изглеждаш.

Киси побутна една скарида в чинията си и унило кимна.

— Това, от което и двамата се нуждаете, за да потръгнат кариерите ви, е бляскаво представяне и аз измислих как да ви го уредя. – Фльор остави чашата си. – От нас тримата кой най-добре може да привлече вниманието на медиите?

— Продължавай да сипваш сол в раната – промърмори Киси.

— Ти, разбира се – обобщи Мишел очевидното. – Всички го знаем.

— Не съм съвсем съгласна – рече Фльор. – Като се изключи една седмица или почти толкова, след като се разчу за завръщането ми, вече съм почти две години в Ню Йорк, без никой да ме забележи. Дори Аделаида Ейбрамс не я е грижа, че съм се върнала. Вестниците не се интересуват от Фльор Савагар, която е пълна скука. Те искат Бляскавото момиче.

Подаде им вечерния вестник, който бе сгънала на клюкарската колонка на Аделаида.

Киси я зачете на глас:

Суперзвездата Джейк Коранда е бил видян да се разхожда по плажа по време на уикенда за Четвърти юли, при това не с кой да е, а в компанията на Фльор Савагар. Коранда, който си отдъхва след снимките на най-новия си филм за Калибър в Аризона, е бил гост в лятната вила на милионера Чарли Кинканун, наследник на голямата фармацевтична компания. Според очевидци Бляскавото момиче и Коранда не сваляли погледи един от друг. Засега няма никакви коментари от говорителя на Коранда, нито от вечно изплъзващото се Бляскаво момиче, заето тихомълком да гради кариера на агент за таланти през последните няколко години в Ню Йорк.

Киси вдигна глава от статията с пребледняло лице.

— Съжалявам, Фльоринда – промълви ужасено. – Зная колко мразиш да се ровят в миналото ти. Но щом Ейбрамс захапе някоя история, не я пуска лесно. Не зная кой е говорил с нея, но…

— Аз говорих – прекъсна я Фльор.

Киси и Мишел я зяпнаха сащисано.

— Би ли ни обяснила причината? – поинтересува се брат й, след като се окопити.

Фльор пое дълбоко дъх и вдигна чашата си.

— Вади онези модели, които пазиш за мен, Мишел. Бляскавото момиче се завръща, при това ръка за ръка с вас двамата.

* * *

Болката се понасяше по-трудно, когато си трезвен, откри Белинда, след като реши да спре да пие. Пъхна касетата в магнетофона и натисна бутона с върха на пръста си. Докато стаята се изпълваше със звуците на „Каквито бяхме“ на Барбара Стрейзънд, тя се отпусна върху сатенените възглавници и даде воля на сълзите си.

Всички бунтовници бяха мъртви. Първо Джими на шосето за Салинас, а след това и Сал Минео, убит брутално. И накрая Натали Уд. Тримата водещи актьори от „Бунтовник без кауза“ бяха умрели преждевременно и Белинда се страхуваше, че тя ще бъде следващата.

Двете с Натали бяха почти връстници, а Натали също бе обичала Джими. Той я бе поднасял по време на снимките на „Бунтовник без кауза“, защото за него тя бе още хлапе. Лошото момче Джими Дийн, което се забавляваше с чувствата на Натали.

Смъртта ужасяваше Белинда, но въпреки това тя държеше тайно сънотворни таблетки на дъното на една стара кутия за бижута до малкия златен амулет, който й бе подарил Ерол Флин. Едва ли щеше още дълго да издържи сегашния си живот, ала дълбоко в душата й все още тлееха искрици оптимизъм, че нещата може да се обърнат към по-добро. Алексей може да умре.

Нейното бебче й липсваше толкова много. Алексей бе казал, че ще я затвори в клиника, ако се опита да се свърже с Фльор. Санаториум за хронични алкохолици, макар че от почти две години тя не бе слагала и капка алкохол в устата. Макар че Алексей вече не излизаше от къщата, тя почти не го виждаше. Той управляваше империята си от апартамента на първия етаж. Служителите му, в тъмни костюми, със сериозни изражения, минаваха покрай нея в коридорите, без да й проговорят, сякаш не съществуваше. Почти никой не говореше с нея. Дните и нощите й се сливаха в един безкраен низ от минало, настояще и бъдеще, всеки нов ден беше точно същият като предишния. И така до мига, когато нямаше да има причина да живее повече, освен надеждата, че Алексей може да умре.

Някога всичко беше различно. Когато влизаше в бална зала или ресторант с Алексей под ръка, тутакси се превръщаше в най-важната жена. Всички се надпреварваха да й се подмазват, обсипваха я с комплименти. Възхищаваха се на красотата и остроумието й. Без Алексей, поканите спряха.

Спомняше си живота в Калифорния, когато беше майката на Бляскавото момиче. Беше изпълнена с енергия, сияеше отвътре. Всичко, до което се докоснеше, се превръщаше в нещо специално и неповторимо. Това бяха най-щастливите дни в живота й.

Песента свърши. Тя стана от леглото и натисна бутона за превъртане на касетата, за да я пусне отново. Музиката й попречи да чуе отварянето на вратата и тя не разбра, че Алексей е влязъл, докато не се обърна и не го видя.

Беше изминал почти месец, откакто не бе идвал в стаята й, и Белинда съжали, че го посреща с разрошена коса и зачервени от плач очи. Приглади нервно предницата на пеньоара.

— Аз… изглеждам ужасно.

— Но както винаги, красива – отвърна той. – Нагласи се за мен, cherie. Ще почакам.