Точно това го правеше толкова опасен. Не страшната жестокост, а ужасната нежност. И двете бяха преднамерени и по свой начин напълно искрени.

Докато той се настаняваше в най-удобното кресло в стаята, тя събра всичко, което й бе нужно, и се скри в банята. Когато излезе, съпругът й лежеше върху леглото, всички лампи бяха угасени, с изключение на една в другия край на стаята. Приглушената светлина скриваше нездравата бледност на лицето му, както и фината мрежа от бръчици в ъгълчетата на очите й.

Белинда бе облечена в скромна бяла нощница. Ноктите на краката й не бяха лакирани, а по лицето й нямаше и следа от грим. Косата й бе привързана с панделка.

Тя легна на леглото, без да продума. Той вдигна нощницата й до кръста. Тя стисна плътно крака, докато той я галеше и бавно смъкваше гащичките й. Когато разтвори коленете й, Белинда изскимтя, сякаш се страхуваше, а той възнагради изпълнението й с една от грубите ласки, които тя толкова обичаше. Белинда се опита да стисне отново крака, за да му достави удоволствие, но той започна да обсипва с целувки вътрешната страна на бедрата й и клепачите й се притвориха. Това бе част от негласния им договор. Сега, след като малолетните му любовници бяха изчезнали, тя разиграваше пред него ролята на невръстна невеста, а той й позволяваше да държи очите си затворени, за да може да си спомня Флин и да мечтае за Джеймс Дийн.

Обикновено той си тръгваше веднага щом всичко свършеше, но този път остана да лежи неподвижен. Тънка струйка пот се стичаше по провисналата кожа на гърдите му.

— Добре ли си? – попита тя.

— Би ли ми подала халата, cherie? В джоба има таблетки.

Тя му донесе халата и се извърна, докато той изваждаше шишенцето с хапчетата. Вместо да го направи по-слаб, болестта сякаш бе усилила мощта му. С крепостта на първия етаж и армията от помощници той бе станал неуязвим.

Белинда отиде в банята, за да вземе душ. Когато излезе, той все още беше там, седеше в креслото и отпиваше от питието си.

— Поръчах уиски за теб.

Алексей посочи тумбестата чаша върху сребърния поднос.

Колко жестоко и типично за него. Бруталност след нежност в здраво изплетена мрежа от противоречия, които вече двайсет и пет години направляваха живота й.

— Знаеш, че вече не пия.

— Наистина, cherie, не бива да ме лъжеш. Не мислиш ли, че не зная за празните бутилки, които прислужницата намира, скрити на дъното на кошчето за боклук?

Нямаше никакви празни бутилки. Това бе начинът му да я заплаши, за да е сигурен, че ще му се подчинява безпрекословно. Белинда си припомни снимките на клиниката, които й бе показал – грозни сиви сгради в най-глухата част на Швейцарските Алпи.

— Какво искаш от мен, Алексей?

— Ти си глупава жена. Глупава, безполезна жена. Не мога да си представя защо изобщо някога съм те обичал. – Един малък мускул на челото му заигра. – Отпращам те – завърши той рязко.

Кръвта й сякаш се смрази. Грозните сиви постройки лежаха като огромни студени камъни в снега. Помисли си за хапчетата, скрити на дъното на старата кутия за бижута.

Всички бунтовници бяха мъртви.

Алексей кръстоса крака и отпи от чашата.

— Само като те гледам, се потискам. Не желая повече да си близо до мен.

Смъртта от сънотворните ще бъде безболезнена. Много полека от смъртта на Натали, когато солените води на океана са се схлупили над главата й, или ужасната болка, която навярно е изпитал Джими, когато е умирал. Тя щеше просто да си легне и спокойно да потъне във вечен сън.

Неумолимите руски очи на Алексей Савагар режеха кожата й като острие на бръснач.

— Изпращам те в Ню Йорк – каза накрая. – Не ме засяга какво ще правиш, когато се озовеш там.

* * *

Меднозлатистата сатенена рокля, с ефектно скроена пола, деколте по врата и без ръкави, обгръщаше плътно тялото й. Тя искаше да раздели косата си на път по средата и да я прибере в испански кок, като танцьорка на фламенко, но Мишел не позволи.

— Тази гъста лъскава грива, в която се преливат всевъзможни оттенъци на русото, е запазена марка на Бляскавото момиче. Тази вечер ще бъде свободно пусната.

Фльор съвсем наскоро се бе преместила в новото си жилище в четириетажната къща, но Мишел й бе наредил да се облече в апартамента на Киси, където приятелката й щеше зорко да я надзирава. Доскорошната й съквартирантка надникна в спалнята.

— Лимузината чака отвън.

— Пожелай ми късмет.

— Не бързай. – Киси извърна Фльор към огледалото. – Погледни се.

— Стига, Киси, няма време…

— Престани да се притесняваш и погледни в огледалото.

Фльор се взря в отражението си. Роклята бе невероятна.

Вместо да тушира ръста й, Мишел бе решил да го подчертае с гъвкав силует, диагонален разрез на полата и надиплени волани от ефирна черна дантела, опасващи тялото й, през които прозираха безкрайно дългите й стройни крака.

Фльор бавно вдигна очи. След няколко седмици щеше да навърши двайсет и шест и лицето й излъчваше нова сила и зрялост. Тя се вгледа в отделните части – раздалечени зелени очи, тъмни вежди като изрисувани е черен молив и прекалено широка уста, заемаща почти цялата долна част на лицето й. После за миг всички части се съединиха и лицето й сякаш най-сетне стана нейното.

Ала мигът отмина, впечатлението избледня и тя се обърна.

— Огледалото просто показва това, което една фантастична рокля и добър грим могат да направят.

Лицето на Киси помръкна от разочарование.

— Ти никога не се виждаш.

— Не ставай глупава.

Фльор взе чантичката си и се спусна по стълбата към лимузината. Преди да се качи, вдигна глава към прозореца, където стояха Мишел и Киси и я гледаха. Дари ги с най-наперената си усмивка. Бляскавото момиче се завръщаше.

Не предвиди единствено Белинда.

Аделаида Ейбрамс бавно пусна ръката на Фльор и кимна към входа на галерия „Орлани“, където стоеше Белинда, загърната в златист визон, крехка и красива като пеперуда. Фльор се опита да овладее вихрушката от емоции, избухнала в нея. Пое дълбоко дъх, после още веднъж, докато Белинда се приближаваше. Фльор не бе виждала майка си шест години. Имаше чувството, че се разпада на хиляди ледени късчета.

Белинда протегна едната си ръка, а другата притисна към корсажа на роклята, сякаш докосваше нещо скрито под плата.

— Хората ни гледат, скъпа. Направи го заради тях.

— Вече не играя по свирката на тълпата.

Фльор й обърна гръб и се отдалечи от уханието на „Шалимар“, от фините бръчици като жилки на есенни листа, събрали се в ъгълчетата на наситено сините очи на майка й.

Прекоси галерията, върху устните й играеше заучена усмивка, докато разменяше по някоя и друга дума с тези, които познаваше. Дори успя да даде кратко интервю на репортер от „Харпърс“. Ала през цялото време младата жена се питаше защо трябваше да се случи точно тази вечер. Откъде знаеше Белинда, че Бляскавото момиче ще се появи?

Киси и Мишел трябваше скоро да пристигнат. Появата им бе гвоздеят на събитието, а присъствието на Белинда заплашваше всичко да провали.

— Фльор Савагар? – Млад мъж, облечен в черна униформа, спря пред нея и й подаде дълга кутия за цветя. – Доставка за вас.

Аделаида Ейбрамс изникна до нея, сякаш призована с вълшебна пръчка.

— Обожател?

— Не зная.

Фльор отвори кутията и разгърна фината опаковъчна хартия. Отдолу лежаха десетина бели рози с дълги дръжки… Тя вдигна глава, погледът й обходи галерията и се спря на Белинда в другия й край. Очите им се срещнаха и тя бавно извади една бяла роза от кутията.

Челото на Белинда се сбърчи и раменете й се отпуснаха безволно. Тя се втренчи в бялата роза, после се обърна към вратата и побягна от галерията.

Аделаида погледна към кутията.

— Няма картичка.

— Аз зная кой ги изпраща – отвърна Фльор, загледана във вратата, през която току-що бе изчезнала майка й.

— Да не би инициалите му да са Д. К.? – попита Аделаида.

Фльор си лепна най-сияйната усмивка.

— Тайните обожатели трябва да останат тайни. Особено тези, които толкова упорито бранят личния си живот.

— Ти си добро момиче, Фльор – смигна й Аделаида лукаво, – въпреки гафовете, които правиш понякога.

Когато Аделаида се отдалечи, Фльор тикна обратно розата в кутията. Тежкият сладникав аромат сякаш бе заседнал в ноздрите й, лепнеше в гърлото, задушаваше я. Очакваше нещо подобно, откакто Алексей й се бе обадил. Той й даваше знак, че нищо не е забравил.

Затвори капака и остави кутията на скамейката. Искаше да я хвърли в най-близкото кошче за отпадъци, но не можеше да си го позволи, след като Аделаида Ейбрамс сигурно я наблюдаваше. Нека си мисли, че цветята са от Джейк. Той е голямо момче и може да се погрижи за себе си. Освен това се нуждаеше от публичност и Фльор нямаше ни най-малки угризения на съвестта да го използва така, както той някога бе използвал нея.

Видя Мишел и Киси, застанали на входа. Мишел беше облечен в бял смокинг с черна найлонова риза. Тоалетът, който бе сътворил за Киси, представляваше миниатюрна розово сребриста версия на дебютантска рокля, съвършено пасваща на ръста й. Тя се бе вкопчила в ръката му, женствена, безпомощна, с полуразтворени устни, сякаш всеки миг от тях ще се отрони задъхано буп-бупи-дуп.

Фльор бавно се понесе през тълпата, давайки възможност всички да видят накъде се е запътила. Когато стигна до сводестия портал, целуна леко и двамата по бузите и прошепна в ухото на Мишел, че Белинда току-що си е тръгнала. Той я погледна изпитателно, но тя нямаше ни най-малка представа какво да му каже.

Появата на Киси и Мишел и приветствието на Фльор бяха привлекли вниманието на присъстващите точно както тя се бе надявала. Пръв към тях приближи представител на „Ежедневно дамско облекло“ и Фльор ги представи. Мишел и Киси се превъплътиха в образите си като кинозвезди, достойни за „Оскар“. Мишел изобразяваше безразличие и досада, а куклата Киси, потънала в облак от сребристорозова пяна – възторжено вълнение. След като приключиха с „Ежедневно дамско облекло“, „Харпърс“ и Аделаида Ейбрамс, тримата бавно обходиха галерията, като спираха непринудено да побъбрят с познатите си. Тя представи брат си като Мишел Савагар, вместо Майкъл Антон. Малко след като двамата се преоткрили, той решил да престане да се крие под чуждо име, обясняваше тя охотно за радост на любопитно наострените уши. Мишел оставаше далечен и загадъчен, докато Киси не спираше да бъбри като картечница, а Фльор насочваше разговора в желаната от нея посока.

— Не е ли моят брат най-страхотният дизайнер…? Брат ми е дизайнерът на моята рокля. Радвам се, че я харесвате… Моят брат е безобразно талантлив. Опитвам се да го убедя да дари и други с таланта си, но той е толкова твърдоглав…

Отговаряше на въпроси за самоличността на Киси с усмивка.

— Не е ли изумителна? Толкова е чаровна. Една от рода Кристи от Чарлстън. Мишел е дизайнерът и на нейната рокля.

Когато я питаха с какво си изкарва прехраната Киси, Фльор махаше нехайно с ръка.

— Актриса е, но по-скоро й е хоби, отколкото работа.

Завистливите погледи на жените отскачаха между невероятната меднозлатиста сатенена рокля и вълшебното розово творение на Киси.

— Толкова много жени умоляват брат ми да моделира дрехи за тях – снижаваше тя доверително глас, – но в момента той твори само за Киси и мен. Между нас да си остане, но съм решила да променя това.

Неколцина от присъстващите коментираха появата на Белинда. Фльор отговаряше колкото е възможно по-кратко и бързаше да смени темата. Разказа на всички за новата си агенция за мениджмънт на знаменитости – „Фльор Савагар Асошиейтед“ – и предварително покани някои да присъстват на голямото парти по случай официалното откриване след няколко седмици. Един симпатичен кардиохирург я покани на вечеря утре вечер. Тя прие. Той беше очарователен, а и щеше да има възможност да покаже тясната лилаво-синя копринена рокля на Мишел.

Когато най-после се качиха в лимузината след края на приема, главата на Фльор се пръскаше от болка. Мишел взе ръката й.

— Изтощена си. Не си длъжна да се подлагаш на всичко това, знаеш го.

— Напротив, длъжна съм. Нямаш друг начин да се сдобиеш с публичност. Освен това вече е крайно време да се науча да живея със себе си, а това включва и Бляскавото момиче.

Замисли се за розите, които бе зарязала в галерията, и внезапно разбра съвсем ясно посланието на Алексей, все едно й го бе написал. През всички тези години той беше държал Белинда настрани от живота й. Сега я бе изпратил обратно.

След седмица започнаха телефонните обаждания. Обикновено около два след полунощ. Когато Фльор вдигаше, в слушалката звучеше тиха музика – Барбара Стрейзънд, Нийл Даймънд, Саймън и Гарфънкъл – но обаждащият се никога не говореше. Фльор нямаше категорично доказателство, че се обажда Белинда. По телефонната линия до нея не можеше да достигне уханието на „Шалимар“. Ала тя бе сигурна, че е майка й.