Киси откъсна с мъка взор от един секси музикален продуцент.

— Оливия Крайтън не спира да говори за новата си роля в „Заливът на дракона“, а тя дори не е главната. Освен това участва само в шест епизода.

— Хващам се на бас, че щом приключи с участието си в този сериал, следващата й роля ще е главна. – Фльор отпи от шампанското. – Вечерните сапунки събират голяма публика, а тя е идеална за телевизията. Смятам, че може да стане втора Джоан Колинс.

Беше й отнело цял месец, за да убеди продуцентите на „Заливът на дракона“ да прослушат Оливия, а след това още няколко дни да убеди самата Оливия, че това страхотно предложение е много по-малко унизително, отколкото рекламата за луксозните жилищни кооперации във Флорида. Но щом продуцентите чуха изпълнението й, веднага й дадоха ролята. Парите не бяха много, но следващия път Фльор щеше да оправи и този проблем. Оливия беше зряла, сексапилна красавица с изискани маниери, която привличаше симпатиите на жените на средна възраст, и Фльор бе готова да се обзаложи на всичко, че не след дълго рейтингът на сериала ще скочи.

Сексапилният музикален продуцент изчезна и Киси най-после насочи цялото си внимание към Фльор.

— Тази вечер си неотразима. И малко заплашителна.

— Наистина ли? Защо смяташ така?

— Приличаш ми на „другата жена“ от филмите. Изтънчената красавица блондинка, кралицата на гаднярките, която се опитва да отмъкне любимия на розовобузестата добра героиня.

— Супер – рече на глас Фльор, а наум додаде: „Една красавица блондинка, при това кралицата на гаднярките, не се тревожи за малките неща в този живот. Или за големите – като например Алексей Савагар, който се опитва да я съсипе“.

Тя бе казала на Киси и Мишел за пожара, но не бе споменала, че Алексей е замесен. От мига, в който Белинда се бе появила в галерия „Орлани“, Алексей си играеше на котка и мишка с нея. Липсващите покани бяха първото напомняне за желанието му да й отмъсти, а днес следобед бе потвърдил сериозността на намеренията си.

— Видя ли Мишел и Саймън? – смушка я Киси.

— Разочароваха ме.

С огромния си ръст и бръснатата глава Саймън беше най-забележителният мъж сред гостите, но очевидно не и за Мишел.

— И двамата имат такъв лош вкус за мъже – продължи Киси. – Предполагам, че не бива да се изненадваме, задето не си обръщат внимание един на друг.

— Онзи дребен глупак Деймън не се отделя от Мишел.

— Мишел и Саймън са страхотни – намръщи се Киси. – Изкушението да се заема с малко сватовничество е почти неустоимо.

Фльор наблюдаваше как Мишел се засмя на нещо, което Деймън каза.

— Не е наша работа.

— Права си.

— Мишел не се бърка в личния ми живот и аз му дължа същото.

— Ти си добра сестра.

— Какво ще кажеш за една вечеря в интимен кръг?

— Точно същото мислех и аз.

След като уреди този делови проблем, Киси огледа тълпата.

— Не ми ли каза, че си поканила Чарли Кинканун?

Въпросът бе зададен с нехаен тон, но Фльор не беше вчерашна.

— Ъхъ.

— Е, как мислиш, ще дойде ли?

— Не съм сигурна. Ти не си ли говорила с него?

— През последните две седмици не съм.

— Някакви проблеми?

Киси сви рамене.

— Предполагам, че е гей или нещо не е наред.

— Само защото един прекрасен мъж не ти обръща внимание, не означава, че е гей.

— Едва ли може да се нарече прекрасен.

— Изглежда, Кристи Бринкли не смята така. Явно за нея е прекрасен, защото чух, че двамата се срещат.

Беше подло да лъже най-добрата си приятелка, но след като Киси не желаеше да приеме Чарли Кинканун на сериозно, Фльор реши, че целта оправдава средствата.

— Кристи Бринкли! – изпухтя Киси възмутено. – Че тя стърчи една глава над него.

— Зад учената и богата фасада на Чарли се крие един много самоуверен мъж. Не мисля, че се интересува особено от подобни дреболии като ръст и тям подобни.

— Наистина не ми пука – заяви Киси пренебрежително. – Освен това никога не съм намирала Кристи за чак толкова привлекателна.

— Да бе. Какво чак толкова привлекателно има в някой с идеални черти на лицето и великолепно тяло?

— Мислиш, че си го заслужих, нали?

— О, да.

— Не съм влюбена в него, така че изтрий това самодоволно изражение. Чарли не проявява романтичен интерес към мен. Ние сме приятели.

Уил отмъкна Фльор, за да поговори с един репортер, преди тя да посъветва приятелката си да престане с глупостите. След като свърши с позирането пред фотографите, Фльор се натъкна на Шон Хауъл, който определено не присъстваше в списъка с гостите. На трийсет някогашният тийнейджърски идол не беше толкова красив както на двайсет и две, когато Фльор бе принудена да излиза с него на срещите, уредени от Белинда. Оттогава кариерата му вървеше само надолу и се носеха слухове, че дължи четвърт милион на данъчните.

— Здравей, прекрасна. – Той подмина бузата й и се насочи към устата. Езикът му бръсна горната й устна. – Нямаш нищо против двойка непоканени да се появят на партито ти, нали?

До тях блесна светкавица на фотоапарат.

— Очевидно не.

— Хей, това е бизнес, нали? – Той плъзгаше ръка по гърба й, като някой гимназист, проверяващ дали момичето носи сутиен. – Чух, че си търсиш клиенти, а аз тъкмо се оглеждам за нов агент, така че може би ще се договорим.

— Не мисля, че идеята е добра. Едва ли ще се получи. – Фльор понечи да се изсули покрай него, когато внезапно я обзе ужас. – Какво имаше предвид с „двойка непоканени“?

— Белинда те очаква в кабинета ти. Помоли ме да ти кажа.

За миг Фльор се изкуши да напусне собственото си парти, но тя повече нямаше да бяга, а това не беше нещо, което можеше да отложи или избегне.

* * *

Белинда стоеше с гръб към вратата и разглеждаше литография на Луиз Невелсон, която Фльор бе купила с печалбите от продажбите на паладия. Докато младата жена се взираше в дребничкия изправен гръб на майка си, в очите й запариха сълзи и остра болка прониза сърцето й. Тя си припомни как се хвърляше в прегръдките на Белинда, когато се появяваше пред вратите на манастира, как заравяше лице в нежната извивка на шията й. Белинда беше нейната героиня. Тя я защитаваше от монахините, казваше й, че е най-прекрасното момиче на света.

— Извини ме, бебче – промълви Белинда, без да откъсва поглед от литографията. – Зная, че не ме искаш тук.

Фльор седна в креслото зад бюрото, използвайки строгия му внушителен вид, за да се защити от нахлулите болезнени чувства, които я караха да изтича през стаята и да прегърне силно тази, която някога обичаше най-много от всички на света.

— Защо си дошла?

Белинда се извърна. Носеше синя рокля с богат набор волани и атлазени обувки със средно високи извити токчета, привързани със синя панделка около глезените. Тоалетът бе твърде младежки за четирийсет и пет годишна жена, но й стоеше идеално.

— Опитах се да стоя далеч от теб. Откакто видях белите рози онази вечер в галерия „Орлани“… Но повече не можах да издържа.

— Какво означават за теб розите?

Пръстите на Белинда зашариха непохватно по закопчалката на вечерната й чантичка, украсена със скъпоценни камъни. Успя да я отвори и извади цигара.

— Никога не биваше да унищожаваш онзи „Роял“. – Извади златна запалка и я щракна с треперещите си пръсти. – Алексей те мрази до смърт.

— Не ми пука. – Фльор се прокле заради пресекливата нотка в гласа си. – Алексей не ми е никакъв.

— Исках да ти кажа – промълви Белинда тихо. – Никога няма да узнаеш колко пъти исках да ти кажа кой е истинският ти баща. – Погледът й се зарея невиждащо през стаята. – Ние живяхме заедно три месеца в „Градините на Аллах“. Ерол Флин беше велика звезда, Фльор. Безсмъртен. Ти толкова много приличаш на него.

Фльор удари силно с длан по бюрото.

— Как си могла да ме лъжеш? През всичките тези години! Защо не ми каза истината, вместо да ме оставиш да се измъчвам с въпроса защо баща ми не ме иска, защо ме е отпратил далеч от дома?

— Защото не исках да ти причиня болка, бебче.

— Лъжите ти ми причиниха много по-голяма болка, отколкото истината някога би могла. През цялото време мислех, че аз съм виновна, задето Алексей ме е пропъдил от семейството ми.

— Но, бебче, ако ти бях казала истината, ти щеше да ме намразиш.

Майка й изглеждаше толкова крехка и безпомощна, че Фльор нямаше повече сили да я гледа и слуша. Опитваше с всички сили да се овладее.

— Защо Алексей те е изпратил при мен? Зная, че той го е направил.

Белинда издаде тих и нервен смях.

— Защото той смята, че моето присъствие ще ти навреди. Не е ли глупаво, бебче? Когато видях розите онази вечер в галерията, разбрах, че той е искал да дойда при теб. Затова се постарах да стоя по-надалеч.

— До тази вечер.

— Опитах с всички сили. Повече не можах да издържа. Трябваше да разбера дали можем да започнем отново. Толкова много ми е мъчно за теб, бебче.

Фльор доби сурово изражение и впери студен поглед в Белинда. Майка й постепенно се сви и сведе унило глава.

— По-добре да си вървя. Внимавай с Алексей. – Отправи се към вратата. – И запомни. Никога не съм искала да ти причиня зло или да те нараня. Обичам те прекалено много.

Дори след толкова време Белинда не разбираше, че това, което бе сторила, бе грешно. Фльор вкопчи ръце в ръба на бюрото.

— Ти се държа като сводница.

Белинда се смути.

— Мъжът беше Джейк Коранда, бебче. Никога нямаше да те дам на друг.

Поколеба се за миг, после се измъкна през вратата.

* * *

Когато и последните гости си тръгнаха, Фльор бе напълно изтощена, но откриването на агенцията беше огромен успех и си струваше всеки напрегнат и уморен мускул. Младата жена пристъпи в преддверието и мина през вратата, която отделяше жилищните помещения в задната част на къщата. Улови уханието на евкалипт, разнасящо се от плетените кошнички – единствената декорация, която в момента позволяваше банковата й сметка. Влезе в дневната, включи лампите и се свлече върху дивана втора употреба. Красивата покривка с ресни едва скриваше избелялата протрита дамска, но тишината и спокойствието в стаята отнеха част от напрежението й. Зарея поглед през високите два етажа прозорци с метални рамки, доставени от стара текстилна фабрика в Нова Англия, към дворчето с малка градина. Дори през зимата беше красива с приличащите на дантела преплетени голи клонки и вечнозелените стъбла на пираканта с яркооранжеви плодове, катерещи се по високите тухлени стени. Някой ден тази почти празна стая щеше да се превърне в истински рай. Фльор си представяше уютна комбинация от скъпи мебели от орехово дърво, дебели ориенталски килими и старинни масички, украсени с цветя.

Дневната на втория етаж беше открито таванско помещение, оградено от перила. Фльор отиде до тях и погледна надолу към кухнята и къта за хранене. Върху изтърканите тухлени плочки на пода бе поставена стара маса от черешово дърво, подарък от Мишел за новия й дом. Сега около нея бяха подредени разнородни столове, но някой ден на тяхно място щеше да има старинни дървени столове с високи облегалки и ръчно тъкани килими по пода.

Угаси лампите в дневната и се отправи към спалнята. Пътьом свали ципа на роклята и я изхлузи. Само по сутиен и къси сатенени шортички тя прекоси голия под на стаята и отвори вратите на дрешника. Най-красивите дрехи висша мода в Ню Йорк бяха наблъскани в спалня, обзаведена само с един скрин с чекмеджета от гаражна разпродажба, скърцащ стол и двойно легло с липсваща табла откъм главата. Запали лампата в дрешника и окачи роклята. Докато се взираше в прекрасните дрехи, които Мишел бе създал за нея, свали китайските пръчици от косата си. Разтърси глава и периферното й зрение улови нещо. Фльор ахна и рязко се извърна.

Джейк лежеше заспал на леглото й.

Размърда се, вдигна ръка и закри очи.

— Нужно ли е да вдигаш толкова шум?

Изящните пръчици се изплъзнаха от пръстите й. Тя се отправи към леглото с гневни крачки и развята коса.

— Какво правиш тук? Махай се! Как влезе? Кълна се…

— Твоята секретарка ме пусна – прозина се той. – Тя мисли, че съм по-добър актьор от Боби де Ниро.

— Не си. Умееш единствено да се зъбиш и да присвиваш зловещо очи. – Отметна кичур от лицето си. – И нямаш право да пускаш в ход евтиния си чар, за да омайваш секретарката ми. – Първо пожара в сутерена, после Белинда, а сега и това. Тя изрита ядно матрака. – Махай се от тук! Това е моята къща.

Той включи нощната лампа и тялото й – същото тяло, което отказваше да откликне на всеки един от мъжете, с които бе излизала – сега се пробуди. При все че бе обръснал мустаците и се бе подстригал, откакто се срещнаха на партито на плажа, Джейк не изглеждаше по-цивилизован. Беше груб, мъжествен и безкрайно желан.