Неканеният гост се подпря на лакът и на свой ред я огледа внимателно. Фльор изведнъж си спомни, че стои пред него само по оскъдно бельо – златист изрязан сутиен и къси сатенени шортички. Той потри ъгълчето на устата си.

— Всичкото ти бельо ли е такова?

— С изключение на бонбоненорозовите ми бикини. А сега разкарай задника си от леглото ми.

— Може би ще наметнеш някоя роба? Фланелена, миришеща на пържен бекон?

— Не.

Джейк седна и спусна дългите си крака от ръба на леглото.

— Разбирам, че си бясна, задето не се появих на приема ти, но подобни изяви не са ми по вкуса. Все пак беше мило, че ме покани.

— Не съм те канила.

Сигурно Уил бе проявил самоинициатива. Тя грабна халата си, метнат на стола до леглото, и напъха ръце в ръкавите.

Погледът на Джейк се плъзна лениво по нея.

— Прекалено късно ли е да размисля за пържения бекон?

Фльор си спомни думите на Киси за студените русокоси красавици, кралиците на гаднярките. Скръсти ръце пред гърдите и се опита да влезе в образа.

— Какво искаш?

— Имам делово предложение за теб, но явно ти не си в настроение за разговори. – Джейк се изправи и се протегна. – Можем да го обсъдим утре сутринта, докато ми приготвяш закуската.

— Какво делово предложение?

— Утре. Къде ще ме настаниш за през нощта?

— Върху пейката в парка.

Той отново се отпусна на леглото.

— Благодаря, но тук е по-удобно. Хубав твърд матрак.

Фльор го удостои с най-смразяващия си поглед, докато отчаяно се опитваше да измисли как да се справи със ситуацията. Колкото и да й се искаше, не можеше да пренебрегне приказките му за деловото предложение, а очевидно тази вечер той нямаше намерение да навлиза в подробности.

— Можеш да се настаниш в стаята в дъното на коридора – тросна се тя. – Леглото сигурно ще е малко късо за теб, а матракът е на буци, но ако удариш по стената, плъховете едва ли ще те обезпокоят.

— Сигурна ли си, че няма да се чувстваш самотна тук?

— О, съвсем не. Нямам търпение най-после една вечер да спя сама за разнообразие.

Очите му се присвиха.

— Извинявай, че нарушавам навиците ти и явно няма да попълня списъка ти от завоевания.

— Не се притеснявай – усмихна се тя. – Едно момиче от време на време се нуждае от пълноценен сън, за да е свежо и красиво.

Това му затвори устата и той я остави сама.

Фльор отиде в банята и пусна водата, за да измие лицето си. Какво делово предложение имаше наум? Нима бе възможно той да иска да го представлява? Само при мисълта сърцето й учестено заби. Присъствието на Джейк Коранда в списъка й с клиенти щеше тутакси да й придаде стабилност и надеждност. И всичките й тревоги за бъдещето на агенцията ще изчезнат като с магическа пръчка.

Фльор побърза да слезе от облаците. Една установена суперзвезда едва ли ще наеме нова агенция по мениджмънт само защото собственичката на въпросната фирма някога му е била любовница. Освен ако не изпитваше угризения и не се опитваше да изкупи вината си.

Малко вероятно. Тя изплакна лицето си и се протегна за кърпата. И все пак… ако спечели Джейк за клиент, щеше да направи гигантска крачка към целта си „Фльор Савагар Асошиейтед“ да стане водеща агенция в мениджмънта на развлекателния бизнес.

Най-смелата, най-бързата, най-силната…

* * *

На следващата сутрин Фльор се събуди късно от аромата на прясно сварено кафе, разнасящ се от кухнята. Навлече най-стария си сив анцуг и върза косата си на опашка. Когато влезе в кухнята, завари Джейк да седи зад дървената маса с протегнати крака и да отпива от чашата с кафе. Тя отиде до хладилника и си наля портокалов сок. Трябваше да изиграе тази игра без грешки.

— Аз ще препека филийки, ако ти се заемеш с яйцата.

— Сигурна ли си, че можеш да се нагърбиш с подобна тежка и отговорна задача? Доколкото си спомням, готвенето не е сред най-добрите ти умения.

— Тъкмо заради това ти ще приготвиш яйцата. – Тя извади картон с яйца и го остави върху плота заедно с купа от неръждаема стомана. После грабна един грейпфрут, сложи го върху кухненската дъска и го разполови с един замах.

— Внимавай с ножа.

— Упражнявам се за по-големи и по-хубави неща. – Посочи към долното чекмедже. – Ако Птичаря Калибър се нуждае от престилка, може да намери там. Не обръщай внимание на розовите къдрички.

— Ти си истинско съкровище.

Нито един от двамата не проговори, докато не се настаниха един срещу друг край дървената маса. Фльор едва смогваше да преглъща препечената филийка. На ярката дневна светлина идеята той да подпише договор с нея изглеждаше още по-далечна и невероятна, но тя трябваше да знае със сигурност. Отпи от кафето.

— Ти нямаше ли безбожно скъпа къща някъде във Вилидж?

— Да, но там твърде много хора ме притесняват, затова понякога изчезвам. Това е едно от нещата, за които исках да поговоря с теб. Дали можем да уредим нещо за твоя таван?

— За моя таван?

— Секретарката ти ми го показа снощи, докато ме развеждаше из къщата. Мястото е супер – уединено, самостоятелно. Нуждая се точно от това, за да се скрия за известно време, докато работя. Място, където на никой няма да му хрумне да ме търси.

Фльор не можеше да повярва на ушите си. Джейк не я искаше за свой агент. Искаше я за хазайка! Разочарованието я задави. Тя хвърли салфетката.

— Нима толкова си свикнал хората да ти целуват задника, че си мислиш, че и аз ще се строя на опашката? – Стана от стола и посочи към вратата. – Няма да живееш в моята къща. Никога. А сега се измитай от тук! Писна ми да ти гледам физиономията.

Той запрати препечената триъгълна филийка в чинията.

— Ще го приема като „може би“.

— Не ми се прави на умник. Ти си…

— Позволи ми да довърша. Снощи ти казах, че имам за теб делово предложение. Седни и хапни от тези превъзходни бъркани яйца, докато говорим.

Тя седна, но не докосна яйцата.

Джейк избута чинията си и изтри устни със салфетката.

— Повече не мога да продължавам така. Снимките на филма за Калибър приключиха и аз си вземем шест месеца отпуск, за да започна отново да пиша. Ако сега не преодолея творческия блокаж, никога няма да успея. Искам ти да ме представляваш.

Фльор едва не хлъцна от изненада. Сигурно не бе чула правилно! Той искаше тя да му бъде агент? Изпълни се с въодушевление. Тяхното минало можеше да превърне това в най-трудното предизвикателство, пред което се бе изправяла, но тя бе достатъчно силна, за да се справи. С усилие овладя вълнението си.

— Ще се радвам да те представлявам. Зная, че мога да облекча живота ти. Както вече навярно си чул, аз предлагам пълен мениджмънт за елитна група клиенти. Мога да водя всичките ти дела, целия ти бизнес, юридическите въпроси, преговорите за филмите, рекламата…

— Имам добър екип, който отлично се справя с всичко това – прекъсна я Джейк нетърпеливо.

Фльор застина.

— Тогава какво точно ми предлагаш?

— Искам да се грижиш за всичко, което пиша.

Тя го зяпна слисано.

— Няма що, голяма работа.

— Ако искаш името ми да е в списъка с клиентите ти, това е единственият начин.

— Но ти не си написал нищо след „Затъмнението“! – Едва се сдържаше да не се разкрещи. – Името ти в списъка с моите автори няма да ми спечели нищо, освен присмех. – Грабна чинията си и я понесе към умивалника.

— Ти си виновна за творческия ми блокаж, хлапе. Сега ще се наложи да ме отблокираш.

Чинията се счупи, когато я тръшна в умивалника.

— Защо постоянно го повтаряш?

— Проблемът започна, след като ти се появи в живота ми.

— Това не е отговор.

Столът му изскърца.

— Това е единственият отговор, който ще получиш.

Тя дори не се опита да прикрие гнева си.

— И как се предполага, че ще те „отблокирам“? Легнала по гръб?

— Ако това е начинът, нямам нищо против.

Преди да успее да метне нещо по него, той отиде до кафеника.

— Нуждая се от помощ, за да започна отново да пиша. Не зная какво се обърка, но се случи, докато снимахме „Затъмнението“.

Фльор хвърли счупената чиния в кошчето за боклук.

— Ти нямаш нужда да пишеш. Сигурна съм, че имаш достатъчно пари.

— Писането е моята истинска работа, цветенце. Актьорската игра е забавна и ме направи богат, но писането е моят живот, то ме кара да дишам. – Извърна се, сякаш дори това малко признание по някакъв начин го бе компрометирало. – Няма да ти се пречкам. Нуждая се единствено от уединение. И не е нужно да ти го казвам, но ако отново започна да пиша, твоята агенция ще спечели тлъст хонорар.

— Това е едно доста голямо „ако“. И защо трябва да пишеш в моята къща?

— Просто трябва – бе лаконичният отговор на въпроса й.

Все същият стар Джейк. Подмамваше я, разкривайки малка част от себе си, после бързаше да се затвори, преди да е успяла да надникне по-дълбоко. Но въпреки всевъзможните злъчни мисли, препускащи в главата й, Фльор знаеше, че я бе хванал натясно. Беше длъжна да се възползва от шанса, независимо от рисковете, които съвсем ясно съзнаваше. Сега съжаляваше за историите, които бе подшушнала на вестникарите за тях двамата… Представяше си хорските ехидни насмешки, ако се разчуе, че тя се бе ангажирала да представя писател, който вече не пишеше. Всички щяха да кажат, че Джейк й позволява да използва името му, защото спят заедно. Щяха да изтъкнат, че той не й се доверява достатъчно, за да й повери филмовата си кариера, а само писателската, която отдавна е пропаднала. Щеше да изглежда като жена, опитваща се да прави бизнес от спалнята.

Ами ако му помогне да започне отново да пише? Ако успее да пробие през творческия блокаж и Коранда напише нова пиеса? Тогава нямаше защо да се тревожи за слуховете, нито че парите й са на привършване. Това беше игра, която си заслужаваше риска. В същото време трябваше да внимава, за да не заплати твърде висока лична цена, ако отново се забърка с мъжа, който толкова дълбоко я бе наранил.

* * *

Слуховете тръгнаха два дни по-късно, но не за Джейк. В понеделник следобед Фльор тъкмо излизаше от офиса за срещата с нов талантлив певец, когото се надяваше да привлече за клиент, когато телефонът иззвъня. Обаждаше се вицепрезидентът на една телевизионна компания, когото познаваше.

— Носи се един слух, за който мисля, че трябва да знаеш – рече той. – Някой усърдно напомня на хората за онези договори за реклама, които наруши, когато избяга от страната.

Фльор разтри очи и се опита да се престори, че новината не я бе разтревожила.

— Това са стари работи. Нямат ли за какво по-интересно да клюкарстват?

— Но е лош пиар за жена, която започва бизнес, основан върху доверието на клиента.

Не беше нужно да й го обяснява. Намекът бе ясен. Щом е нарушавала договори веднъж, неминуемо пак ще го направи. Сещаше се само за една причина тези истории да изплуват точно в този момент. Алексей бе направил следващия си ход.

Младият певец не се появи на срещата и не й бе трудно да отгатне защо. Влизаше в офиса, когато телефонът отново иззвъня. Този път се обаждаше Оливия Крайтън.

— Чух някои ужасни истории за теб, Фльор. Сигурна съм, че никоя не е вярна, и ти знаеш колко те обичам, но след това, което се случи с бедната Дорис Дей и всичките й пари, сама разбираш, че човек трябва да бъде много внимателен. Не желая да се чувствам несигурна.

— Напълно те разбирам. – Фльор си помисли за шестте старинни кристални чаши „Бакара“ и касата с отлежало бяло бургундско, което Оливия й бе изпратила само преди седмица, за да отпразнуват сключването на договора за „Заливът на дракона“. Сега празненството бе приключило. Уговори на Оливия среща за обяд, за да се запознае с Дейвид Бенис. С кожените кръпки на лактите и ароматната си лула той излъчваше повече стабилност от всеки друг и Фльор се надяваше, че ще може да успокои Оливия. Ала докато вървеше към кабинета на Дейвид, я загриза вината, че отново използва някой друг да реши проблемите й.

* * *

Вечерта на същия ден тя откри Мишел на втория етаж на преустроена фабрика в Астория, където уморените шивачки работеха върху моделите от колекцията му. Оставаха му по-малко от седем седмици и той бе изтощен до крайност от напрежението да приготви всичко навреме. Фльор не искаше да увеличава тревогите му, но повече не можеше да отлага. Трябваше да му каже какво става. Алексей несъмнено вече бе разбрал колко важен бе за нея успехът на колекцията на Мишел и не й бе нужна кристална топка, за да се досети коя ще е мишената на следващия му удар.

Мишел оправи шала, който бе вързала около врата на бялата кашмирена права рокля. Трябваше да се вдигне на пръсти, тъй като тя бе с обувки с токчета, които бяха станали неотменна част от деловия й гардероб, откакто бе осъзнала, че ръстът й понякога беше в нейна полза. Разказа му за изчезналите покани и пожара. Мишел я изслуша мълчаливо. Когато свърши, тя стисна ръката му.