Всички, освен домакинята, се впуснаха в дискусия за най-добрите рок банди на всички времена. Тя се чувстваше толкова нещастна, че в стомаха й се образува лепкава буца, която нямаше желание да анализира отблизо. Киси й се усмихна съчувствено. Фльор извърна глава.

Приятелката й се прокашля.

— Фльоринда, ти ми каза, че ще ми дадеш назаем ахатовите си обеци. Покажи ми къде са, преди да съм си тръгнала без тях.

Фльор не й бе обещавала нищо подобно и отвори уста, за да го каже, но улови един от онези пронизващи стоманени погледи на Киси Магнолия. Не желаеше доскорошната й приятелка да устрои някоя сцена, затова се надигна неохотно и се повлече след Киси към спалнята.

Когато се озоваха там, Киси скръсти ръце пред пищните си гърди.

— По-добре да изтриеш това изражение на влюбено паленце или се кълна в Бог, че ще се върна в дневната и ще му пусна език пред очите ти.

— Не разбирам за какво говориш.

Киси я изгледа отвратено.

— На път съм да се откажа от теб. Вече си на двайсет и шест. Достатъчно възрастна, за да не се познаваш добре.

— Познавам се отлично.

Вместо да отговори, Киси започна да потропва нетърпеливо с върха на едната си червена пантофка. Фльор клюмна и цялата й злост се изпари.

— Съжалявам – промърмори едва чуто.

— И би трябвало. Държиш се налудничаво.

— Права си. И дори не разбирам защо.

— Защото си позеленяла от ревност, ето защо.

— Не ревнувам! Не и в този смисъл, който си мислиш.

Но Киси не беше вчерашна и не можеше лесно да я заблудят.

— Откакто ме познаваш, виждала ли си някога да не флиртувам с някой готин тип, да не говорим за мъж като него? Такъв неустоим сладур? – Премлясна замечтано. – И какво правиш ти? Нищо, ето какво. Подвиваш опашка и се свиваш в ъгъла. Срамувам се заради теб.

Фльор също се срамуваше от себе си.

— Не беше заради Джейк. Не съм толкова глупава. Просто отново се почувствах като едра и тромава тийнейджърка.

— Не ти вярвам – отсече Киси Магнолия. – Не смяташ ли, че е крайно време да престанеш да се самозалъгваш и добре да си изясниш чувствата, които изпитваш към онзи великолепен мъж, който седи в дневната ти?

— Чувствата ми към него са породени от доларовите знаци. Наистина, Киси. На практика изгубих Оливия, а единствените клиенти, които искат да сключат договор с мен, са тези, които аз не желая да представлявам, като онзи кретен Шон Хауъл. Джейк дори не се преструва, че пише, и… – Тя млъкна. – Това не е извинение. Съжалявам, Киси. Ти си права. Наистина се държах детински. Прости ми.

Киси най-после омекна.

— Добре. Но само защото и аз се чувствам по същия начин всеки път, когато ви видя заедно двамата с Чарли.

— Мен и Чарли? Защо?

Киси въздъхна и отбягна погледа на приятелката си.

— Той толкова много те харесва, а аз зная, че по външност не мога да се меря с теб. Всеки път, когато двамата разговаряте, се чувствам като човечето от рекламата на поничките „Пилсбъри“

Фльор не знаеше да плаче или да се смее.

— Явно аз не съм единствената, която не се познава много добре. – Тя прегърна Киси, после погледна часовника си. – Тази вечер по телевизията дават „Буч Касиди“. Ако не бъркам часа, ще можем да погледаме малко и да се върнем при останалите, преди да са забелязали, че ни няма. Искаш ли да си доставим това удоволствие?

— И още как. – Киси включи малкия телевизор, кацнал върху масичка втора употреба в ъгъла на спалнята. – Не мислиш ли, че вече сме твърде стари да си припадаме по актьори?

— Вероятно. Може би трябва да посвещаваме повече време на религията.

— А може би не.

Бандата от пущинака на Уайоминг тъкмо бе обрала пътническия влак по линията Овърланд между Сан Франциско и Чикаго и Пол Нюман, в ролята на Буч, заедно с Робърт Редфорд като мустакатия Сънданс Кид, отдъхваха и отпиваха от питиетата си на терасата на публичен дом. Киси и Фльор приседнаха на края на леглото, когато учителката Ета Плейс се изкачи по стъпалата на малката фермерска къща, запали вътре лампата и разкопча две копчета от блузата. Стигна до спалнята, свали дрехата и я закачи в гардероба. Сетне се извърна и изпищя, когато видя изваяното лице на Сънданс Кид да се взира заплашително в нея от другия край на стаята.

— Продължавай, учителке – подкани я той.

Очите й се разшириха от ужас, а той бавно извади револвера и го насочи към нея.

— Всичко е наред. Не ми обръщай внимание. Продължавай.

Учителката нерешително развърза дългата долна фуста, която се свлече на пода и тя я прекрачи. Вдигна я и я притисна засрамено пред гърдите си, опитвайки се да скрие извезаната по краищата камизола от очите на бандита.

— Разпусни косата си – нареди той.

Тя пусна фустата и извади фуркетите.

— Тръсни глава.

Нито една жена със здрав разум не би посмяла да спори със Сънданс Кид под дулото на револвера, насочен към корема й, и учителката смирено се подчини. Беше само по камизола и Сънданс Кид нямаше какво повече да нарежда – просто вдигна револвера и запъна петлето.

Пръстите на Ета бавно се заеха с дългата редица копчета на камизолата. Накрая краищата на предницата се разтвориха. Ръцете на Сънданс Кид се придвижиха към кръста му. Разкопча колана с кобура, захвърли го и се приближи към нея. Плъзна ръце под разтворените краища на тънката дреха.

— Знаеш ли какво искам? – попита Ета.

— Какво?

— Поне веднъж да не закъсняваш!

Докато Ета обвиваше ръце около врата на Редфорд, Фльор въздъхна и стана, за да изключи телевизора.

— Трудно е да се повярва, че тази сцена е написана от мъж, нали?

Киси се взираше в тъмния екран.

— Уилям Голдман е голям сценарист, но се хващам на бас, за каквото кажеш, че жена му е написала тази сцена, докато той е бил под душа. Какво не бих дала…

— Ъхъ. Истинска женска сексуална фантазия, груба и необуздана.

— Цялата тази сексуална заплаха, идваща от любовник, който знаеш, че никога няма да те нарани. – Киси облиза устни.

Фльор докосна медальона на шията си.

— Колко жалко, че вече не се раждат такива мъже.

* * *

Джейк стоеше в коридора до открехнатата врата, заслушан в разговора на двете жени. Нямаше намерение да подслушва, но Фльор се държа много странно през цялата вечер, а и двете с приятелката й отсъстваха твърде дълго от гостната, затова той реши да провери какво става. Сега съжаляваше. Това беше точно от онези разговори, които един мъж никога не биваше да чува. Какво всъщност искаха жените? Постоянно дрънкаха за мъжката чувствителност и равноправие, но насаме, ето ги, две интелигентни жени направо прималяват до оргазъм, когато мъжът се държи като пещерен човек.

Може би изпитваше малко ревност. Той беше един от най-касовите мъжкари на десетилетието, живееше над главата на Фльор Савагар, но изглежда, всичко, което искаше тя, бяха остроумните им словесни двубои. Зачуди се дали и на Редфорд не се налага да търпи подобни дивотии. Ако имаше справедливост на този свят, Редфорд ще седи сега пред телевизора някъде в Сънданс, Юта, и ще наблюдава как жена му се прехласва по една от дивашките любовни сцени на Птичаря Калибър. Мисълта го изпълни със задоволство, което обаче бързо избледня, докато се промъкваше надолу по коридора. Както и да го погледнеш, сега никак не беше лесно да си мъж.

* * *

На следващата сутрин Джейк излезе да бяга с Фльор, но докато тичаха към Сентръл Парк, двамата почти не си проговориха. Не й даваше мира мисълта, че трябва да намери някакъв начин поне да го накара да се опита да пише. Когато се върнаха в къщата, тя импулсивно предложи да споделят неделната закуска. Може би на пълен стомах щеше да е по-общителен, но той отклони поканата.

— Правилно – процеди младата жена студено. – Напоследък графикът ти е толкова натоварен заради цялото това време, което прекарваш над пишещата машина.

Джейк дръпна ципа на суитшърта.

— Ти нищо не знаеш.

— Дори опитваш ли се да пишеш?

— За твое сведение, вече съм изписал цял бележник.

Джейк твореше над пишеща машина и тя нито за секунда не

му повярва.

— Покажи ми.

Той се начумери и я подмина на път за тавана.

Тя взе душ навлече джинси и любимия си плетен пуловер. Напоследък беше толкова заета с колекцията на Мишел, капризите на Оливия и опитите да предвиди следващия ход на Алексей, че не се бе съсредоточила достатъчно върху проблема над главата си. Джейк Коранда бе сключил с нея сделка да започне отново да пише, а не правеше нищо да изпълни своята част.

В десет часа тя излезе в предния коридор и отключи вратата,

водеща към апартамента на тавана. Качи се по стълбата и почука на неговата врата, но никой не отговори и тя пъхна ключа в ключалката.

Просторната мансарда се осветяваше от голям тавански прозорец и два по-малки правоъгълни прозореца от двете страни. Фльор не бе стъпвала тук, откакто Джейк се бе нанесъл, и сега видя, че е донесъл два удобни фотьойла, легло, дълг диван и Г-образен работен плот, състоящ се от бюро и по-малка маса, върху която се мъдреше пишеща машина и неразпечатан пакет с хартия.

Той бе качил крака на бюрото и подхвърляше небрежно баскетболна топка от едната ръка в другата.

— Не си спомням да съм те канил – изръмжа гостоприемно. – Не обичам да ме прекъсват, когато работя.

— И през ум не ми минава да прекъсвам творческия ти процес. Престори се, че ме няма. – Тя отиде в малката кухня, мина зад извития плот и започна да отваря вратите на шкафовете, докато не откри кутия с кафе.

— Върви си, Фльор. Не те искам тук.

— Ще си тръгна веднага след края на деловата ни среща.

— Не съм в настроение за делови срещи. – Баскетболната топка подскачаше от лявата ръка в дясната и обратно.

Тя включи кафеварката, върна се в дневната и приседна на бюрото.

— Бедата е там, че ти си безполезен като камък на шията, а в момента последното, което ми е нужно, е някой да ме тегли към дъното. Всички в града смятат, че си подписал договор с мен, защото спим заедно. Само едно може да сложи край на този слух. Нова пиеса на Джейк Коранда.

— Скъсай нашия договор.

Тя изби топката от ръката му.

— Престани да хленчиш.

Добродушният и остроумен Джейк Коранда се изпари и Фльор се оказа лице в лице със страховития Калибър.

— Махай се от тук! Това не е твоя работа, дявол да те вземе!

Тя не помръдна.

— Крайно време е да си изясниш нещата. Първо твърдиш, че аз съм виновна за творческия ти блокаж, а сега ми заявяваш, че не е моя работа. Не може хем едното, хем другото.

Той пусна крака на пода.

— Вън! – Хвана грубо ръката й и я поведе към вратата.

Фльор изведнъж побесня. Не заради грубостта му, дори не защото заплашваше бъдещето на агенцията й, а защото прахосваше таланта си.

— Виж го ти, великия драматург! – Тя отскубна ръката си. – Онази пишеща машина е събрала поне един пръст прах.

— Още не съм готов да седна зад нея! – ревна той, прекоси стаята и взе сакото от фотьойла.

— Не разбирам какво толкова трудно има в това. – Фльор отиде до бюрото и разкъса пакета с хартията. – Всеки може да постави листа в пишещата машина. Ето виж колко е лесно.

Джейк пъхна ръце в ръкавите на сакото.

Тя се настани на стола зад бюрото и включи машината, която забръмча.

— Гледай внимателно. Действие първо, сцена първа. – Натрака думите върху клавиатурата. – С какво ще започнем, Джейк? Как изглежда сцената?

— Не бъди кучка.

— Не… бъди… кучка. – Фльор написа прилежно думите. – Типичен диалог на Коранда – груб, наситен с презрение и омраза към жените. Кое е следващото?

— Престани, Фльор!

— Престани… Фльор. Лош избор на име. Прекалено напомня за невероятната жена, която вече познаваш.

— Престани! – Той се стрелна през стаята. Ръката му се отпусна тежко върху нейната, затискайки силно клавишите. – За теб е една голяма шега, нали?

Птичаря Калибър бе изчезнал и тя съзря болката, прозираща през гнева му.

— Не, не е шега – промълви тя тихо, – а работа, която трябва да свършиш.

Джейк не помръдна. После вдигна ръка и погали косата й. Младата жена затвори очи. Той се отдръпна и се отправи към кухнята. Тя го чу да си налива кафе. Пръстите й трепереха, когато измъкна листа от машината. Джейк се приближи към нея с чаша в ръка. Фльор постави нов лист хартия.

— Какво правиш? – Гласът му прозвуча уморено и леко дрезгаво.

Тя пое пресекливо дъх.

— Днес ще пишеш. Няма да ти позволя повече да отлагаш. Това

— Сделката се отменя – изрече сломено. – Ще се изнеса от мансардата.

Тъгата му я размекна, но Фльор събра сили и се стегна.

— Не ми пука дали ще се изнесеш. Но ние сключихме договор и ще го спазваме.