Като приключи, изтри ръце с парцала, който носеше със себе си, после избърса един кръг върху мръсното стъкло на прозореца на склада. Бавно и внимателно насочи и фокусира телескопа. Увери се, че всичко е както трябва. Лесно откри датчиците по тавана. Виждаше ги съвсем ясно, сякаш стоеше в средата на стаята на втория етаж.

Когато беше напълно готов, внимателно включи лазера и насочи чистия рубиненочервен лъч към най-далечния датчик. Оловният цилиндър на датчика трябваше да се нагрее само до седемдесет и четири градуса, за да се стопи. След секунди мъжът видя, че рубиненият лазерен лъч бе свършил отлично работата си. Той мина на следващия датчик, чийто оловен цилиндър също се разтопи от енергията на тесния остър лъч. След няколко минути всички датчици се задействаха и от дюзите на автоматичната пожарогасителна система рукнаха потоци вода върху стойките с дрехите.

Доволен, мъжът събра оборудването си и напусна склада.

* * *

Телефонното обаждане от охранителната компания събуди Фльор в четири сутринта. Тя изслуша пространното обяснение на мъжа от другия край на линията.

— Не будете брат ми – заръча, преди да затвори. После се зави през глава и отново заспа.

Разбуди я входният звънец. Фльор присви очи и погледна часовника и се зачуди дали от цветарския магазин са доставили бели рози в шест сутринта, но реши, че няма да си прави труда да проверява. Мушна глава под възглавницата и тъкмо задрямваше, когато някой грубо й я издърпа. Младата жена изкрещя и като светкавица се изстреля в седнало положение в леглото.

Джейк се бе надвесил над нея, облечен в джинси и суитшърт, който явно бе нахлузил на голо. Косата му бе разрошена, лицето – небръснато, а очите му се взираха в нея с изтерзан, кух поглед.

— Какво става с теб? Защо не отваряш вратата?

Фльор измъкна възглавницата от ръцете му и го удари с нея в корема.

— Шест и половина сутринта е!

— Ти излизаш да тичаш в шест! Къде беше?

— В леглото!

Той пъхна ръце в джобовете и се намръщи.

— И откъде можех да зная, че спиш? Когато не те видях от прозореца на мансардата, реших, че се е случило нещо лошо.

Очевидно повече не можеше да отлага ставането и тя изрита ядно завивките. Джейк се вторачи в омотаната около бедрата й нощница, без дори да се опитва да прикрие интереса си. Тя се протегна, за да включи нощната лампа, като нарочно нагласи краката си като момиче от реклама на матраци – с изпънати пръсти и деликатно извити сводове. Толкова проблеми я очакваха днес, а тя мислеше само как впечатли Джейк Коранда с краката си! Отвратена от себе си, Фльор стана, без да го поглежда.

— Ще направя закуска – рече той рязко.

Тя взе набързо душ и се напъха в джинси и стар пуловер за ски. Джейк я огледа над купата, в която чупеше яйцата. Застанал до печката, той й се струваше по-висок от всякога. Широките му рамене опъваха суитшърта по шевовете, придавайки му още по-агресивен и безкрайно мъжествен вид. Нужна й бе минута, за да проясни малко мислите си.

— Как влезе? Преди да си легна снощи, два пъти проверих дали вратите са заключени.

— Как предпочиташ яйцата – бъркани или на очи?

— Джейк…

— Не мога едновременно да бъбря с теб и да приготвям закуската. По-добре ми помогни, вместо да стоиш там като английската кралица. Макар че съм длъжен да призная, че ти изглеждаш далеч по-добре.

Типично по мъжки избягваше отговора, но тя реши засега да му позволи да се измъкне, защото беше гладна. Сложи филийките в тостера, извади каната с портокаловия сок, после наля кафето. След като подредиха масата и седнаха, тя премина в атака.

— Отново си омаял секретарката ми. Риата ти е извадила дубликат от своя ключ.

Джейк загреба от яйцата.

— Признай си – не се предаваше Фльор. – Няма друг начин да се сдобиеш с ключ.

— Защо твоята филийка е по-дебело намазана с масло от моята?

— Риата има ключ. Аз имам. Мишел има. Това е. Ако я уволня, ще ти тежи на съвестта.

— Няма да я уволниш. – Той смени своята препечена филийка с нейната. – Брат ти ми даде дубликат от ключа си няколко вечери след партито. Разказа ми за баща ви. Мишел се тревожи за теб и аз също не съм спокоен, след като зная, че онова откачено копеле те е взело на мушка. Когато тази сутрин не излезе да тичаш, се изплаших, че по някакъв начин ти е сторил нещо лошо.

Загрижеността му я трогна, но за да не се издаде, го изгледа кръвнишки.

— Алексей няма да ме нарани физически. Мишел би трябвало

да го знае. Той иска да съм жива, за да страдам. Твоите проблеми малко ли са ти, че си се захванал с моите?

— Не ми харесва това, което той прави.

Тя си взе обратно филийката.

— И аз не подскачам от радост.

Известно време двамата се храниха мълчаливо. Джейк отпи от кафето.

— Обикновено не се докарваш с джинси и маратонки за работа. Какво става?

— Ще съпровождам щендерите с дрехите до хотела. Носачите ще пристигнат след час, така че се очертава дълъг ден. – Изгледа го многозначително. – Точно заради това исках тази сутрин да поспя още малко. А и не мога да изляза от къщата, докато всичко това е тук. – Махна неопределено към дневната.

Джейк вече бе видял редиците метални стойки с окачените дрехи в черни найлонови торби.

— Ще ми обясниш ли какво точно става, или трябва сам да се досетя?

— Знаеш, че днес е представянето на колекцията на Мишел.

— И онова там са моделите?

Тя кимна и му разказа за фабриката в Астория и за телефонното обаждане рано тази сутрин.

— Охранителите не са съвсем сигурни как са се задействали противопожарната система и пръскачките, но всички тоалети, които са висели на стойките в ателието, са подгизнали и на практика унищожени.

Джейк повдигна въпросително вежди.

— Всички дрехи там обаче бяха евтина конфекция – поясни тя. – Киси, Саймън, Чарли и аз ги подменихме миналата нощ, след като Мишел и шивачките си тръгнаха. – Искаше й се да изпита задоволство, задето бе надхитрила Алексей, ала сега, след като всичко бе приключило, започваше отново да се тревожи. Стана и се запъти към телефона. – Трябва да се обадя на Мишел, за да не получи инфаркт, когато тази сутрин отиде във фабриката.

Джейк също се изправи.

— Почакай минутка. Да не би да искаш да кажеш, че Мишел не знае, че си преместила моделите му тук?

— Това не е негов проблем. Аз потроших скъпоценното бугати и аз съм тази, на която Алексей иска да отмъсти. Мишел има достатъчно тревоги на главата си.

Джейк рязко заобиколи масата.

— Ами ако Алексей изпрати някой от главорезите си тук? Какво щеше да правиш тогава?

— Фабриката гъмжи от охрана. Алексей няма причина да подозира, че моделите са тук.

— Знаеш ли какъв ти е проблемът? Изобщо не мислиш! – Докато вървеше към нея, джобът на суитшърта му се удари в ръба на кухненския плот и тя чу тъп звук. За пръв път й направи впечатление, че единият край на дрехата е по-провиснал от другия. Джейк тутакси мушна ръката си в джоба.

Фльор остави слушалката на вилката.

— Какво носиш?

— Какво имаш предвид?

Косъмчетата на тила й настръхнаха.

— В джоба ти. Какво е то?

— В джоба ли? Ключовете ми.

— И какво друго?

Той сви рамене.

— Двайсет и втори, автоматичен.

Тя се вторачи слисано в него.

— К… какво?

— Пистолет.

— Да не си откачил? – Фльор се нахвърли отгоре му. – Донесъл си пистолет тук! В къщата ми? Да не мислиш, че това е някой от филмите ти?

Погледът му не трепна и в очите му нямаше дори сянка на разкаяние.

— Няма да се извинявам. Не знаех какво ще заваря, като вляза.

Незнайно как Фльор се улови, че мисли за малкото момиченце с ризката на жълти патета и масовото клане. Вледеняващият страх, който на всяка цена искаше да пропъди, задумка по вратата на подсъзнанието й.

— Не мърдай от тук. Отивам да нахлузя някакви дрехи – нареди той и излезе от кухнята.

Инстинктите й крещяха, че Джейк никога не би участвал в зверства, дори в разгара на война. Ала не можеше толкова лесно да убеди разума. Сега съжаляваше, че го е допуснала отново в живота си. Въпреки всичко, което знаеше за него, тя отново му позволяваше да пробие защитата й.

Когато той се появи отново, белите рози бяха пристигнали.

Джейк доби мрачно изражение.

— Кучи син.

— Добрата новина е, че Алексей явно още не е разбрал, че плановете му са се провалили.

— Да го оставим да тъне в заблуда. – Джейк вдигна телефона и набра номера по памет. – Мишел, Джейк е. Потеглям към хотела с твоята колекция и Жената чудо*. Като се видим, ще ти разкажа цялата история.

[* Героиня от комикси, опитен и храбър воин, принцеса на амазонките, притежаваща свръхчовешка сила и издръжливост. – Б.пр.]

— Не е нужно да го правиш – каза Фльор, когато той затвори. – Аз мога да се справя.

— Без повече приказки.

Носачите пристигнаха и Джейк само дето не ги претърси основно, преди да ги пусне в къщата. Остана нащрек и не се отдели от Фльор, докато товареха щендерите, след това се качи с нея в камиона отзад и я придружи до хотела. Когато слязоха, стоеше настрани, ала нито веднъж не я изпусна от поглед, а веднъж Фльор зърна как ръката му бръкна бавно в джоба на якето. При все че се стараеше да остане незабележим, не след дълго един от хотелските служители го разпозна и много скоро се оказа заобиколен от фенове, които тикаха в ръцете му за автограф всякакви късчета хартия – от квитанции за багаж до билети за паркинг. Тя знаеше колко много Джейк мрази подобна публичност и шумотевица, но той покорно раздаваше автографи и остана на поста си, докато не разтовариха и последната стойка.

След това известно време не го видя, но всеки път щом решеше, че най-после се е прибрал, го зърваше, притаен в сенките до някое стълбище или служебен вход, нахлупил бейзболната шапка ниско на челото. Присъствието му я успокояваше, а това никак не й харесваше. След като тази лудница приключи, Фльор реши да проведе един дълъг и труден разговор със себе си.

Сред целия хаос, царящ зад кулисите, Фльор се стараеше да излъчва увереност и спокойствие, каквито не изпитваше. Твърде много зависеше от следващите няколко часа. Поради огромния интерес към колекцията, щеше да има две представяния – в ранния и късния следобед. Всяка манекенка имаше отделна стойка с дрехите, които щеше да демонстрира, подредени по реда на обличане, както и нужните аксесоари. Обикновено щендерите се приготвяха от предишния ден, но тъй като Фльор пазеше зорко моделите до тази сутрин, всичко трябваше да се организира за много кратко време. В последния момент се търсеха недостигащи аксесоари, стана едва ли не катастрофално объркване с обувките и всичко това придружено с мрачни погледи в нейна посока. Междувременно пристигнаха операторите от различни телевизии, за да заснемат колекцията за бутиците и универсалните магазини.

Един час преди шоуто Фльор се преоблече в тоалета, който бе донесла. Беше избрала едно първите творения на Мишел – яркочервена тясна рокля, с два шлица отпред: единият започваше от шията и стигаше до гърдите, а другият – малко над коляното до средата на прасеца. Пеперуди, извезани с мъниста, украсяваха едното рамо и същите, но по-малки, се кипреха върху носовете на червените атлазени обувки с високи токчета.

Зад кулисите се появи Киси, бледа и напрегната.

— Това е най-ужасната идея, хрумвала ти някога. Мисля, че имам температура. Обзалагам се, че съм пипнала някой грип. Сигурна съм.

— Малко си изнервена. Поеми дълбоко дъх. Всичко ще е наред.

— Малко ли! Та аз цялата съм кълбо от нерви, Фльор Савагар! Сякаш ястреби разкъсват вътрешностите ми!

Фльор я прегърна, излезе иззад кулисите и се смеси с тълпата, изпълваща залата. Когато свърши разговорите с модните редактори и позирането за фотографите, краищата на пръстите й се бяха вкочанили от напрежение. Тя седна на малкия позлатен стол до подиума, който бяха поставили специално за нея, и стисна ръката на Чарли Кинканун.

Той се наведе към нея и прошепна:

— Подслушах доста разговори и започвам да се тревожа. Хората тук смятат, че моделите на Мишел са претрупани и превзети, само финтифлюшки и дантелки, каквото и да означава това.

— Означава, че моделите му карат жените да изглеждат като жени и модните редактори не знаят как да реагират, но много скоро ще сменят мнението си и ще го приемат. – Искаше й се да се чувства толкова уверена, колкото звучеше, но истината беше, че всеки нов дизайнер, който се осмеляваше да наруши модните тенденции, можеше да бъде разкъсан на парчета от могъщите арбитри в света на модата. Репортерката от „Ежедневно дамско облекло“ имаше враждебно изражение и Фльор разбра какво имаше предвид Киси, като каза, че ястреби да разкъсват вътрешностите й.