Киси я съжали и милостиво смени темата на разговора. Двете побъбриха за последната невроза на Оливия Кристи и дрехите, които Киси трябваше да вземе в Лондон. Накрая, изглежда, приятелката й изчерпа темите за разговор и чак тогава Фльор забеляза, че за цялата вечер името „Чарли Кинканун“ нито веднъж не се бе отронило от устните й. Но очите на Киси сияеха и тя едва се сдържаше на едно място, докато се хранеше. Може би цялото това вълнение не беше само заради работата.

— Нещо става между теб и Чарли – подметна Фльор.

— Чарли?

— Това е! Давай, изплюй камъчето!

— Ама наистина, Фльор, колко грубо се изразяваш!

Набедената грубиянка издърпа коричката от пръстите на Киси.

— Повече никаква пица, докато не ми кажеш какво става.

Приятелката й се поколеба, после вдигна колене и ги притисна към гърдите си.

— Обещай, че няма да се смееш, става ли? Зная, че ще ти се стори глупаво… – Усука на пръста си една къдрица. – Всъщност… – Преглътна мъчително. – Мисля, че съм влюбена в него.

— Защо да ми се стори глупаво?

— Защото Чарли не е най-подходящият партньор за мен, имайки предвид досегашните ми връзки.

Фльор се усмихна.

— Винаги съм смятала, че двамата с Чарли сте идеалната двойка. Ти си тази, която не беше съгласна.

Сега, след като бе съобщила новината, Киси бързаше да й каже всичко, докато не е изгубила смелост.

— Чувствам се такава глупачка. Той е най-прекрасният човек, когото някога съм срещала, но не знаех как да се държа с някого, който иска от мен нещо друго, освен секс. Всеки път, когато се опитвах да го прелъстя, той започваше да говори за датския философ Киркегор, за дадаизма или за „Никс“*, представяш ли си? И… чуй това… той не говореше с мен както другите мъже. Той наистина се интересуваше от мнението ми. Предизвикваше ме. И колкото повече разговаряхме, толкова повече се изпълвах с уважение към самата себе си, спомнях си колко съм умна. – Очите на Киси внезапно се наляха със сълзи. – Фльор, усещането е толкова приятно.

[* Баскетболен отбор от Ню Йорк. – Б.пр.]

Фльор почувства, че и нейните очи запариха.

— Чарли е изключителен човек, какъвто си и ти.

— Най-смешното е, че отначало си мислех само как да го примамя в леглото, където – нека си го признаем – аз се чувствам в свои води. Отърквах се в него или му казвах, че мускулите ми са се схванали и искам да ми разтрие гърба. Или когато дойдеше да ме вземе, го посрещах полугола. Но колкото и да се държах безсрамно и да го предизвиквах, той като че ли не забелязваше. Постепенно започнах да забравям, че трябва да го съблазня, и просто се наслаждавах на компанията му. Тогава забелязах, че той не е толкова равнодушен към мен, колкото се преструваше. Но пак му беше нужна цяла вечност, за да действа.

Като видя замечтаното изражение на Киси, Фльор се усмихна.

— Изглежда, чакането си е струвало.

— Не му позволих да ме докосне – ухили се Киси.

— Майтапиш ли се?

— Толкова е приятно да те ухажват. После, преди две седмици, една вечер след репетицията той цъфна в апартамента ми. Започна да ме целува и на мен страшно ми хареса, но се изплаших, че ще го разочаровам. По изражението му ми стана ясно, че той знае как се чувствам, защото само ми се усмихна с онази негова сладка и разбираща усмивка. И после заяви, че трябва да поиграем на скрабъл.

— На скрабъл? – Все пак всичко си има граница и Фльор беше разочарована от Чарли.

— Е… не обикновения скрабъл. Нещо като… стрип скрабъл.

Браво на теб, Чарли. Фльор повдигна вежди.

— Може ли да попитам как се играе тази перверзия?

— Наистина е много просто. За всеки двайсет точки, които спечели противникът ти, трябва да свалиш нещо от облеклото си. И знаеш ли, Фльор, колкото и да ми се искаше да си легнем заедно, наистина ми хареса да ме ухажват, а освен това се оказа, че съм истински шампион на скрабъл. – Киси напра ви драматичен жест с ръка. – Започнах настъпателно с думите „хайдутин“ и „чайка“.

— Впечатлена съм.

— После го нокаутирах със „суроватка“ и „жаргон“ и спечелих бонус за двойна дума.

— Това сигурно окончателно го е сащисало.

— Сащиса го. Но той отвърна на удара, като свърза „восък“ със „суроватка“ и „челюст“ с „чайка“.

— Затаила съм дъх в очакване.

— На свой ред той ме тушира с „каид“.

— Няма такава дума.

— О, да, има. В Северна Африка така наричат вожд на племето, макар че я знаят само световните шампиони по скрабъл и вманиачените любители на кръстословици.

— И?

— Не разбираш ли? Кучият му син ме пришпорваше!

— Мили Боже!

— Накратко, той постави „зебу“ хоризонтално и образува „злота“ вертикално. След това моят „лос“ изглеждаше много жалък, но най-лошото тепърва предстоеше.

— Ще се пръсна от напрежение.

— „Флокс“ и утрояване на думата.

— Ама че дявол!

* * *

До Коледа Фльор бе подбрала трима страхотни клиенти – двама актьори и певец. Алексей не бе предприел нищо срещу нея, а старите истории за нарушените договори започнаха да замират. Слуховете за Джейк продължаваха, но се заговори, че той отново е започнал да пише, така че клюките не бяха толкова злостни. Представянето на първия албум на „Раф Харбър“ надмина очакванията, а безспорният успех на колекцията на Мишел все повече укрепваше доверието в нейната агенция. Когато след премиерата на трети януари Киси получи възторжени отзиви за изпълнението си, Фльор имаше чувството, че всичките й мечти са се сбъднали.

Джейк престана да тича сутрин с нея, а когато се качваше на тавана, за да го види как е, той почти не й проговаряше. Работеше върху книгата си вече близо три месеца и все повече се топеше. Беше заприличал на скелет, косата му се спускаше под яката и понякога забравяше да се бръсне с дни.

В една студена петъчна вечер, през втората седмица от януари, нещо я събуди. Пълна тишина. Защо не чуваше пишещата машина? Младата жена се размърда.

— Всичко е наред, цветенце – прошепна дрезгав глас. – Аз съм.

Бледата светлина от уличните лампи, процеждаща се през завесите откъм зимната градина, осветяваше достатъчно стаята, за да различи Джейк, прегърбен на стол, недалеч от леглото й, изпънал дългите си крака.

— Какво правиш тук? – промърмори тя сънено.

— Гледам те, като спиш. – Гласът му прозвуча меко в полумрака на стаята. – Светлината рисува в косата ти. Помниш ли как ни обгръщаше, когато се любехме?

Кръвта закипя в натежалото й от съня тяло.

— Спомням си.

— Никога не съм искал да те нараня – промълви той пресипнало. – Ти просто попадна под кръстосан огън.

Фльор не желаеше да мисли за миналото.

— Това беше отдавна. Вече не съм толкова наивна.

— Не съм съвсем сигурен. – В гласа му прозвуча остра нотка. – Ще ти е доста трудно да ме накараш да повярвам, че правиш кариера по гръб – не съм виждал върволица от мъже да минава през спалнята ти.

Тя искаше той да бъде мил и нежен. Да й говори за рисунки и светлина в косата.

— Не и докато живееш над главата ми. Отиваме в техните жилища.

— Нима? – Той бавно се надигна от стола и започна да разкопчава ризата си. – Ако раздаваш безплатно прелестите си, мисля, че сега е мой ред.

Тя рязко седна в леглото.

— Нищо не раздавам безплатно!

Джейк смъкна ризата.

— Това можеше да се случи преди месеци. Трябваше само да го поискаш.

— Аз! А защо ти не поиска?

Той не каза нищо. Ръката му се спусна към ципа на джинсите.

— Спри веднага.

— Не ми се ще. – Ципът се отвори, разкривайки голия му плосък корем. – Свърших книгата.

— Наистина ли?

— И не мога да спра да мисля за теб.

Чувствата й сякаш се сплетоха на възел. Толкова много го желаеше. Ала нещо не беше както трябва. Ако е завършил книгата, би трябвало да изпитва облекчение. Вместо това Джейк изглеждаше изтерзан и тя бе длъжна да разбере защо.

— Вдигни си ципа, каубой – рече тихо. – Първо трябва да поговорим.

— Да говорим, как ли пък не! – Джейк изрита обувките, дръпна одеялата, с които се бе завила, и плъзна поглед по светлосинята нощница, омотана около дългите й бедра. – Хубава гледка. – Събу джинсите.

— Не.

— Ще замълчиш ли? – Той протегна ръка към края на нощницата.

— Първо ще поговорим. – Фльор понечи да се отдръпне, но той сграбчи нощницата и я задържа на място.

— По-късно.

Фльор стегна пръсти около китката му.

— Не правя секс само за забавление, не и с теб.

Той я пусна рязко и удари с длан по стената над главата й.

— Тогава какво ще кажеш за едно чукане от милосърдие? Чукаш ли се от съжаление, защото, ако го правиш, в момента имаш дяволски добра възможност да се развихриш.

Тя видя болката, която той не успя да скрие, и сърцето й се сви от състрадание.

— О, Джейк.

Капаците се захлопнаха.

— Забрави! – Той грабна джинсите си и припряно ги нахлузи. – Забрави, че съм бил тук. – Взе и ризата и се отправи към вратата.

— Почакай! – Фльор скочи от леглото, но се заплете в одеялата. Когато най-после се освободи, предната врата се затръшна. Чу трополенето на стъпките му по стъпалата, водещи към мансардата. Тя си припомни дълбоките сенки под очите му и отчаянието, което излъчваше. Без да се замисли, младата жена излезе в коридора и пое нагоре по стълбата към тавана.

Вратата отново беше заключена.

— Отвори.

От другата страна й отговори тишина.

— Говоря сериозно, Джейк. Отвори веднага тази врата!

— Върви си.

Тя изруга тихо и слезе долу, за да вземе своя ключ. Когато най-после отключи вратата, цялата трепереше.

Той се бе излегнал върху неоправеното легло, облегнат на таблата при главата, с бутилка бира върху голата гръд, със свален цип на джинсите.

— Чувала ли си някога за права на наемателя? – Гласът му бе враждебен и остър, като сух лед.

— Ти нямаш договор за наем – отсече Фльор, прекрачи смачканата риза на пода и се запъти към него. Когато стигна до леглото, се вгледа внимателно в лицето му, опитвайки се да прочете мислите му, но видя само дълбоките бръчки от изтощение около устата и отчаянието, запечатало се още по-дълбоко в сенките под очите му. – Ако някой се нуждае от милосърдие – пророни тя тихо, – това съм аз. Много време мина.

Изражението му се скова и в този миг Фльор осъзна, че той няма да я улесни. Беше разкрил огромната си жажда и сега трябваше някак да я прикрие. Отпи от бирата и я изгледа, сякаш беше хлебарка, изпълзяла от някоя цепнатина.

— Може би някой нещастен глупак щеше да те заведе в леглото си, ако не беше толкова властна и взискателна жена.

Изпита желание да го цапардоса, но тази вечер той бе настроен на саморазрушителна вълна и тя подозираше, че тъкмо това цели.

— Не ми липсват предложения.

— Не се и съмнявам – изсумтя Джейк презрително. – Зализани момченца с превзет вкус и лъскави беемвета.

— Наред с останалите.

— Колко са?

Защо просто не признае, че му е нужна, вместо да подлага и двамата на това мъчение? Но тя трябваше да контролира тази опасна игра, която Джейк искаше да играе.

— Десетки – отвърна. – Стотици.

— Да бе, сигурно.

— Аз съм легенда.

— В мечтите си. – Той отпи още една глътка от бирата, сетне

избърса уста с опакото на ръката. – И сега искаш от мен да притъпя последиците от сексуалните ти разочарования.

Този мъж нямаше срам.

— Ако нямаш нищо по-добро наум.

Джейк сви рамене и изрита одеялата.

— Май нямам. Свали тази нощница.

— Няма да стане, каубой. Ако искаш да остана без нея – сам я свали. И междувременно смъквай джинсите, за да видя какво предлагаш.

— Какво аз предлагам?

— Смятай го за прослушване.

Джейк дори не се усмихна и Фльор разбра, че е достигнал предела на силите си.

— От друга страна, като се замисля – рече тя, – защо не останеш просто да лежиш? Чувствам се агресивно настроена. – Вдигна нощницата, за да я изхлузи през глава, но косата й се заплете в презрамките. Фльор остана гола и уязвима пред него. Треперещите й пръсти се опитваха да освободят кичурите, но само я оплетоха още повече.

— Наведи се – промърмори ласкаво Джейк.

Привлече я към леглото. Тя седна с гръб към него и голото й бедро се отърка в неговото, все още обуто в джинсите.

Нощницата се изхлузи.

— Готово.

Той не понечи да я докосне. Тя се взираше през стаята, изправила сковано гръб и скръстила ръце в скута. Знаеше, че не може да продължи. Матракът се разклати и тя разбра, че сваля джинсите. Защо трябваше всичко да е толкова трудно? Може би дори нямаше да я целуне. Може би просто ще я повали върху леглото и ще я обладае, без дори да я целуне. Чук-чук и чао. Драго ми беше, че се запознахме, маце, но е време да си вървя. Нямаше ли да е съвсем типично за него? Той беше такъв кучи син. Играеше си с чувствата й. Не желаеше да разговаря с нея, освен да я обижда. Беше готов отново да я изостави, без да му мигне окото!