— Забравила си медальона. – Гласът му се извиси повече от обикновено. Той се прокашля. – Искам да вземеш медальона, цветенце.

Верижката с нежното цвете тупна в скута й. Металът беше топъл от дланта му. Фльор се взираше невиждащо през предното стъкло.

— Благодаря.

— Аз… аз го измислих специално за теб. – Джейк отново прочисти гърлото си. – Един мой познат го изработи. Нарисувах му скицата.

— Красив е – рече тя любезно, сякаш току-що й го бе подарил. Все още не го поглеждаше.

Джейк пристъпи от крак на крак върху чакъла.

— Не искам да си отиваш, цветенце. Всичко онова, което казах снощи… – Прозвуча пресипнало, като че ли бе настинал. – Извинявай.

Нямаше да се разплаче, но от усилието да възпре сълзите си, гласът й се прекърши, както разбитото й сърце.

— Не мога… повече не мога да продължавам така. Остави ме да си отида.

Той пое пресекливо дъх.

— Направих това, което ми каза. Прочетох книгата. Ти… Ти беше права. Аз… бях окован прекалено дълго вътре в себе си. Страхувах се. Но когато миналата нощ отидох при басейна, за да те взема… Внезапно осъзнах, че много повече се боя да не те загубя, отколкото от случилото се преди петнайсет години.

Фльор най-сетне се извърна към него, ала той отбягна погледа й. Тя свали очилата, отново го чу да се прокашля и изведнъж разбра, че той плачеше.

— Джейк?

— Не ме гледай.

Тя се извърна, но в следващия миг ръцете му се озоваха върху нейните и той я дърпаше от колата. Притисна я толкова силно до гърдите си, че Фльор едва смогваше да си поеме дъх.

— Не ме напускай – отрони той задавено. – Толкова дълго бях сам… през целия си живот. Не ме напускай. Господи, толкова много те обичам. Моля те, цветенце.

Тя почувства как стените се пропукват. Всички защитни бариери, които бе издигнал около себе си, се рушаха. Най-сетне имаше това, което искаше – Джейк Коранда с оголените му емоции. Джейк й позволяваше да види това, което не бе разкривал пред никого другиго. И това разби сърцето й.

Фльор попи сълзите му с устата си, преглътна ги, пое ги в себе си. Опитваше се да го излекува с ласките си. Искаше да събере разпръснатите парчета, за да стане отново цялостен като нея.

— Всичко е наред, каубой – прошепна тя. – Всичко е наред. Аз те обичам. Само не се крий повече от мен. Мога да понеса всичко, но не и това.

Той се отдръпна и се взря в нея. Очите му бяха зачервени, цялата му напереност бе изчезнала.

— Ами ти? Още колко дълго ще се криеш от мен? Кога ще ме допуснеш до себе си?

— Не разбирам какво… – Фльор млъкна и притисна буза о брадичката му. Неговата димна завеса не беше по-различна от нейната. През целия си живот тя се бе опитвала да се преценява чрез мнението на другите – монахините в манастира, Белинда, Алексей. А сега бе превърнала бизнеса си в мерило. Да, тя искаше агенцията й да успее, но ако се провали, това нямаше да я превърне в нищожество. Тя щеше да бъде все същата личност. Нямаше нищо сбъркано в нея. Също като Джейк, и тя бе жертва на самозаблудите.

Опитай да изпиташ поне малко състрадание към онова бедно храбро момче, беше му казала тя. Навярно беше крайно време да последва собствения си съвет и да изпита малко състрадание към изплашеното момиче, което беше някога.

— Джейк?

Той промърмори нещо в шията й.

— Ще трябва да ми помогнеш – рече тя.

Той плъзна пръсти в косата й и двамата се целуваха толкова дълго, че изгубиха представа за времето.

— Обичам те, цветенце – промълви той, когато най-накрая се откъснаха един от друг. – Хайде да измъкнем тази кола от тук и да отидем при океана. Искам да гледам онези безбрежни води, да те прегръщам и да ти разкажа всичко, което отдавна искам да ти споделя. Мисля, че и ти имаш какво да ми разкажеш.

Фльор се замисли за нещата, които трябваше да му довери. За манастира и Алексей, за Белинда и Ерол Флин, за изгубените си години и амбициите. Кимна.

Измъкнаха колата на пътя и потеглиха. Джейк шофираше и докато се спускаха бавно по стръмното шосе, той взе ръката й и целуна благоговейно върховете на пръстите й. Тя се усмихна, после нежно я издърпа. В чантата си имаше малко огледало. Отвори капачката и се зае да изучава лицето си.

Чертите й бяха неправилни, нестандартни, но тя не се извърна, както правеше през всичките тези години. Вместо това се взря в отражението си, опитвайки да ги види със сърцето, а не с разума си.

Лицето й беше част от нея. Може и да беше прекалено голямо и да не съответстваше на нейните представи за красота, но тя видя интелигентност в отражението си, чувствителност в очите, усмивка, спотаена в ъгълчето на широката й уста. Беше едно приятно лице. Добре уравновесено. Това беше нейното лице и в него нямаше нищо лошо.

— Джейк?

— Хммм?

— Аз наистина съм хубава, нали?

Той я погледна и се ухили. Поредната ехидна забележка бе готова да се отрони от устните му, но после видя изражението й и усмивката му се стопи.

— Мисля, че ти си най-красивата жена, която някога съм виждал – отвърна сериозно.

Фльор въздъхна, намести се по-удобно на седалката, а върху лицето й заигра доволна усмивка.

* * *

Мотоциклетистът изчака ягуара да завие надолу по пътя и чак тогава излезе от храстите. Нагласи каската и подкара в обратна посока. После се насочи по извитата изровена алея, водеща към къщата от стъкло и бетон, сякаш изникнала от голия склон на хълма.

* * *

Върнаха се след час, треперещи от студ, след разходката край океана, изпълнена с жарки целувки и накъсани признания. Джейк запали огъня и застла пред камината топло одеяло. Двамата се съблякоха и се любиха – бавно и нежно. Той я възседна, сетне тя него. Косата й се стелеше около преплетените им тела.

След това изгориха церемониално ръкописа и докато пламъците поглъщаха страниците една по една, годините изчезваха и Джейк като че ли ставаше по-млад.

— Мисля, че вече мога да го забравя.

Тя отпусна глава на голото му рамо.

— Не го забравяй. Миналото винаги ще бъде част от теб и ти няма от какво да се срамуваш.

Той взе ръжена и побутна няколко страници към пламъците. Не каза нищо, а и тя не настоя. Джейк се нуждаеше от време. Засега й стигаше, че можеше да говори с нея за случилото се.

Фльор се обади в офиса и каза на Дейвид, че има нужда от няколко дни почивка.

— Крайно време беше да си вземеш отпуск – отвърна верният й приятел и помощник.

С Джейк забравиха за останалия свят. Щастието им сякаш се къпеше във всички цветове на дъгата, а нежната им и страстна любов беше истинско чудо, изпълваше и двамата с благоговение и дивна радост.

На третата сутрин Фльор лежеше в леглото, облечена само по тениска, когато Джейк излезе от банята, увит с кърпа. Тя се повдигна и опря глава на тапицираната с кожа табла на леглото.

— Хайде да отидем да пояздим.

— Наблизо няма подходящо място за езда.

— Какво искаш да кажеш? На около пет километра има конюшня. Вчера минахме покрай нея, когато бяхме излезли с колата. Не съм яздила от месеци.

Той взе джинсите и се зае да изучва внимателно гънките, за които тя знаеше, че не дава и пет пари.

— Защо не отидеш сама? Аз трябва да наваксам малко работа. Освен това почти постоянно съм на седлото. Днес ще го раздавам бизнесмен.

— Без теб няма да е толкова забавно.

— Ти си тази, която изтъкна, че трябва да свикнем с разделите. — Джейк се препъна в маратонките й.

Фльор се вгледа по-внимателно в него. Той изглеждаше притеснен и се суетеше и неочаквано я осени подозрение.

— Колко уестърни си заснел?

— Не зная.

— Предположи.

— Пет… шест. Не зная точно. – Изведнъж като че ли Джейк се притесни да хвърли кърпата на пода. Грабна джинсите и отново хлътна в банята.

— Да речем… седем? – подвикна тя весело след него.

— Да, може би. Да, предполагам, че са толкова. – Тя го чу да пуска крана, последваха шумни звуци от четката за зъби. Накрая се появи – с голи гърди, разкопчани джинси и малко паста в ъгъла на устата.

— Седем уестърна, така ли каза? – Фльор изобрази най-вежливата си усмивка.

Той задърпа непохватно ципа.

— Ъхъ.

— Доста време на седлото.

— Проклетият цип заяде.

Фльор кимна замислено.

— Наистина доста време на седлото.

— Мисля, че се счупи.

— Я ми кажи нещо – винаги ли те е било страх от конете, или

само напоследък?

Джейк рязко вдигна глава.

— Да бе. Как ли пък не.

Тя не каза нищо. Само продължи да се усмихва.

— Мен? Да ме е страх от коне?

Отново мълчание.

Ново дърпане на ципа.

— Все много знаеш.

Явно нямаше намерение да се предава. На лицето му се появи войнствено изражение и дори изсумтя презрително. Сладката й усмивка се превърна в сиропирана. Джейк най-после сведе глава.

— Не бих казал точно, че се страхувам – промърмори.

— А какво точно би казал? – измърка тя.

— Просто аз и конете не се разбираме, това е всичко.

Фльор прихна и падна по гръб на леглото.

— Ти се страхуваш от коне! Птичаря Калибър се бои от коне! Сега завинаги ще бъдеш мой роб. Мога да те изнудвам до края на живота ти. Масаж на гърба, домашно сготвена храна, извратен секс…

Джейк се нацупи обидено.

— Аз обичам кучета.

— Не думай?

— При това големи.

— Сериозно?

— Ротвайлери. Шотландски овчарки. Мастифи. Колкото по-големи, толкова повече ми харесват.

— Впечатлена съм.

— И би трябвало.

— Много впечатлена. Аз пък започвах да си мисля, че по-скоро ще си падаш по чихуахуа.

— Да не си откачила? Малките проклетии хапят.

Фльор избухна в смях и се хвърли в прегръдките му.

В последния ден от престоя им Фльор лежеше на леглото, отпуснала глава в скута му, и си мислеше как не й се иска да се качва утре сама на самолета, но Джейк трябваше да остане още няколко седмици в Калифорния, за да се погрижи за бизнеса си, който бе занемарил, докато пишеше книгата.

— Мислех си… – подхвана Джейк, уви около пръста си дълъг кичур от косата й и като с четка погали устните й. – Как мислиш… какво мислиш, че ще стане… – Плъзна импровизираната четка по скулата й като художник, нанасящ последния щрих. – Какво ще кажеш… да се оженим?

Заля я вълна на радост. Тя вдигна глава.

— Наистина ли?

— Защо не?

Радостната вълна се отдръпна малко, но достатъчно, за да разкрие предупредителната жълта светлина.

— Мисля… мисля, че е малко прибързано.

— Познаваме се от седем години. Достатъчно отдавна.

— Но през тези седем години не сме били заедно. Нито един от двама ни няма го да понесе, ако се провалим. Прекалено сме уязвими. Трябва да сме абсолютно сигурни.

— Аз няма накъде да съм по-сигурен.

Нито пък тя. Ала в същото време…

— Нека да видим как ще се справим с разделите, с кариерите – с проблемите, които неминуемо ще изникнат.

— Мислех, че жените са романтички. Къде се дянаха спонтанността и страстта?

— Във Вегас, при Уейн Нютън.

— Много ти знае устата. – Той се надвеси над нея и захапа долната й устна. – Крайно време е да направим нещо по въпроса.

Устните му се придвижиха към гърдите й и тя притвори очи и се опита да се убеди, че е постъпила правилно, като не е приела начаса предложението му да се оженят. През този уикенд и двамата научиха много важни тайни един за друг, беше им нужно време, за да приемат и осмислят всичко.

Но имаше и още една причина. Една малка част от нея все още не вярваше напълно на Джейк, а нямаше да може да понесе още едно изоставяне.

Целувките му се спуснаха надолу, сетивата й се възпламениха и светът около тях изчезна.

* * *

Успехът ражда успех и сега, когато вече нямаше толкова огромно значение, всичко, до което Фльор се докосваше, се превръщаше в злато. Промени финансовите условия на договора на Оливия Крайтън за участието й в „Заливът на дракона“, след това подписа с един от най-обещаващите млади актьори в Холивуд. Филмът на Киси пожъна огромен успех в Лондон, а съдейки по класациите на радиостанциите, по всичко си личеше, че албумът на „Раф Харбър“ се превръщаше в голям хит. Не спираха да сипят поръчки за моделите на Мишел. А черешката на тортата беше телеграмата, която намери върху бюрото си един следобед след поредния делови обяд. Основното се свеждаше до:

ЗАМИНАВАМ УТРЕ ПО ОБЯД СТОП ПРИСТАВАМ СТОП ЩЕ СЕ ОБАДЯ СЛЕД МЕДЕНИЯ МЕСЕЦ СТОП ЧАРЛИ ТОКУ-ЩО МИ КАЗА КОЛКО УЖАСНО БОГАТ Е СТОП ЛЮБОВТА Е ВЕЛИКА

Фльор се засмя и се облегна назад в креслото. Наистина, любовта е велика.

Джейк долетя от Ел Ей за един дълъг уикенд, изпълнен със секс, разговори и смях, но трябваше да се върне за някои допълнителни озвучавания. Тя говореше с него два или три пъти на ден, понякога и повече. Той се обаждаше още щом се събудеше, а тя му звънеше всяка вечер, преди да си легне.