Но нещо в нея отказваше да признае победата му.

— Джейк никога няма да повярва на това – пророни тя почти шепнешком, но спокойно.

Ала това беше спокойствието, царящо в сърцето на бурята.

— Той е от мъжете, свикнали с предателството на жените – парира Алексей. – Той ще повярва.

— Как си го направил? Двамата с Джейк изгорихме ръкописа.

— Доколкото ми казаха, там имало мъж, който е наблюдавал къщата със специален телеобектив. Подобни техники са възможни от години.

— Лъжеш. Джейк никога не е оставял ръкописа… – Тя млъкна. Изведнъж си спомни. Онази сутрин, когато Джейк тичаше след нея… Двамата отидоха с колата до брега на океана. – Джейк знае, че никога не бих направила подобна мерзост.

— Дали? Той вече е бил предаван. Освен това знае колко важен е бизнесът за теб. И преди си използвала името му, за да добиеш известност. Няма причина да повярва, че не би го направила отново.

Всяка изречена от него дума беше истина, но тя нямаше да му позволи да го разбере.

— Ти изгуби – каза Фльор. – Подценил си Джейк, както и мен. – Пресегна се бързо – толкова бързо, че Алексей не успя да предугади жеста й – и включи настолната лампа.

Той възкликна остро, замахна рязко с ръка и събори лампата на пода. Тя се залюля лудешки, разпръсвайки върху лицето му безмилостни светлинни остриета. Алексей вдигна ръка, за да се прикрие, но беше твърде късно. Тя вече бе видяла това, което той искаше да скрие.

Лявата страна на лицето му беше съвсем леко отпусната и някой, който не го познаваше добре, може би нямаше да забележи. Както и допълнителната гънка кожа под окото, провисналата буза и малката капка слюнка, събрала се в ъгълчето на устата. Човек с подобна болест навярно щеше да се замисля понякога, но за толкова горд мъж, обсебен от идеята за съвършенство, дори най-лекият белег на несъвършенството бе непоносим. Тя го разбираше – и дори изпита кратко съчувствие – но побърза да го потисне.

— Лицето ти е грозно като душата.

— Кучка! Sale garce! – Алексей се опита да изрита лампата, но лявата част на тялото му не беше толкова подвижна като дясната. От удара лампата отново се разлюля и лъчът пресече още по-безжалостно лицето му.

— Направил си фатална грешка – процеди Фльор. – Никога няма да проумееш колко силно се обичаме с Джейк, защото нямаш сърце. Единственото чувство, което изпитваш, е неистовата жажда да властваш. Ако поне малко разбираше какво означават любовта и доверието, щеше да знаеш, че всичките ти заговори и подмолни игри са безполезни и безсмислени. Джейк ми вярва безгранично и никога няма да повярва на евтини вестникарски лъжи.

— Не! – изкрещя той. – Аз те победих! – Болната половина на лицето му започна да трепери конвулсивно и тя зърна в очите му първия проблясък на съмнението.

— Ти изгуби – заяви младата жена, обърна гръб и излезе от библиотеката. Закрачи надолу по ледения коридор към входната врата и пристъпи навън в студената февруарска нощ.

Лимузината бе заминала – Алексей бе възнамерявал да я задържи тук – но дори не й хрумна да се върне в къщата. Пое по алеята към портите на имението, извеждащи на улицата. Всяка дума, изречена от нея, беше лъжа. Алексей бе предвидил съвсем вярно всичко. Би могла да се опита да обясни на Джейк. Щеше да опита. Любимият й мъж може би ще повярва, че зад статията стои Алексей. Но все пак щеше да я обвини. Да изложи на показ чувствата и преживяванията си, бе най-големият страх на Джейк и това бе нещо, което никога нямаше да й прости.

Мечта за мечта. Алексей най-после я бе победил.

* * *

Алексей Савагар стоеше до прозореца, пръстите на дясната му ръка се бяха вкопчили в края на завесата, докато наблюдаваше как високата изправена фигура все повече се смалява и изчезва надолу по алеята. Беше мразовита нощ, а тя нямаше връхна дреха, но не се сви от студ, нито се обгърна с ръце, недосегаема за температурите. Беше великолепна.

Голите клони на старите кестени образуваха костелив купол над главата й. Той си припомни дърветата, отрупани с цвят, и как – преди много години – една друга жена се отдалечаваше надолу по същата тази алея сред вихрушка от снежнобели кестенови цветове. И двете го бяха предали. При все това той ги бе обичал.

Обзе го чувство на безкрайна пустота. Седем години той беше обсебен от Фльор, а сега всичко бе свършило. Повече нямаше с какво да запълва дните си. Помощниците му бяха идеално обучени и можеха сами да се справят с делата му, а заради поразеното от удара лице Алексей никога повече нямаше да се появи в обществото.

Тъпа болка запулсира в лявото му рамо и той започна да го масажира с дясната ръка. Тя вървеше изправена и горда, а от светлината на уличните лампи мънистата върху роклята й избухваха в рубинени искри. Бляскавото момиче. Тя вдигна ръка и нещо падна на земята. Алексей беше твърде далеч, за да го различи, но въпреки това знаеше. Толкова ясно, сякаш тя стоеше до него, той знаеше съвсем точно какво бе хвърлила. Една бяла роза.

И тогава болката експлодира.

* * *

Блинда го намери в библиотеката. Беше се сгърчил на пода до прозореца. Тя коленичи до него.

— Алексей? – Промълви съвсем тихо името му, защото знаеше, че хората му са наблизо, а тя не биваше да идва тук.

— Б-Белинда? – Гласът му бе надебелял и звучеше завалено. Тя вдигна главата му, положи я върху скута си и извика сподавено, когато видя гротескно изкривената страна на лицето му.

— О, Алексей… – Притисна го по-плътно. – Горкичкият ми, бедничкият ми Алексей. Какво е станало с теб?

— Помогни ми. Помог… – Агонизиращият шепот я ужаси. Искаше да му каже да престане да говори на секундата. Почувства мокрота върху бедрото си и видя струйката слюнка, проточила се от устата му, която капеше върху пеньоара й. Това вече беше прекалено. Искаше да избяга. Тогава си спомни за Фльор.

— П-повикай помощ. – Думите се точеха мъчително от устата му. – Н-нуждая се от помощ.

— Шшт… Запази силите си. Не се опитвай да говориш.

— Моля те…

— Почивай, мили мой. – Сакото му се бе разтворило и един от реверите се бе подгънал. Бяха женени от двайсет и седем години, а досега нито веднъж не бе виждала костюма му в такъв безпорядък. Белинда оправи ревера.

— П-помогни ми.

Тя се взря в него.

— Не се опитвай да говориш, мили мой. Просто си почивай. Аз няма да те оставя. Ще те държа, докато повече не се нуждаеш от мен.

Жената видя страха в очите му, отначало бе само секундна искра. Постепенно искрата се разпали и тя знаеше, че той най-сетне се е досетил. Погали редките му коси с треперещи пръсти.

— Бедното ми дете – промълви тя. – Моето скъпо, бедно дете. Знаеш ли, аз те обичах. Ти беше единственият мъж, който истински ме е разбирал. Само ако не беше взел моето бебче.

— Н-не го… п-прави. У-умолявам те… – Мускулите на дясната му страна се напрегнаха, ала той бе твърде слаб, за да вдигне ръка. Устните му започнаха да посиняват и дишането му се учести. Тя не искаше той да страда и се опита да измисли как да облекчи болката му. Накрая разтвори пеньоара си и притисна лицето му към голата си гръд.

Алексей постепенно притихна. Докато Белинда се взираше в лицето на човека, който бе моделирал живота й, две сълзи застинаха върху миглите на несравнимите й очи, наситено сини като първите пролетни зюмбюли.

— Сбогом, мили мой.

* * *

Джейк се чувстваше така, сякаш бяха изсмукали въздуха от дробовете му. Баскетболната топка изсвистя покрай ръката му и се удари в празните пейки за зрителите, но не помръдна. Дори шумът от играта зад гърба му заглъхна. Студът проникна през потната фланелка и достигна до костите му, докато с усилие се опитваше да си поеме дъх.

— Джейк, съжалявам. – Секретарката му стоеше редом с него от едната страна на игрището. Лицето й беше бледо, а челото – загрижено смръщено. – Аз… знаех, че ще искаш веднага да видиш статията. Телефоните прегряха. Трябва да направим някакво изявление…

Той смачка вестника в юмрук и мина покрай нея. Насочи се към издрасканата дървена врата. Дишането му отекваше от стените с олющена мазилка на гимнастическия салон в Лос Анджелис, докато хвърчеше надолу по стълбите към съблекалнята. Нахлузи джинсите върху шортите, грабна ризата и побягна презглава от старата тухлена сграда, където от десет години играеше баскетбол. Когато вратата се затръшна зад него, знаеше, че никога повече няма да се върне.

Гумите на ягуара изсвистяха, когато потегли от паркинга и се насочи към улицата. Щеше да изкупи всички вестници. Всички броеве до един. Ще изпрати самолети из цялата страна, до всеки магазин, всеки щанд за вестници по света. Ще ги изкупи, ще ги изгори, после…

В далечината се разнесе вой на сирена на пожарна кола. Джейк си припомни деня, когато се прибра у дома и завари Лиз. Тогава можеше да даде воля на юмруците си. Удря лицето на онова копеле, докато кокалчетата му не се обляха с кръв. Припомни си как Лиз падна на колене, ръцете й се вкопчваха краката му, обвиваха се около тях като ръцете на актьора около героинята от афиша на филма „Шапка, пълна с дъжд“. Тя плака и го умолява да й прости, докато онова нещастно копеле лежеше проснато на линолеума, с панталон, смъкнат около глезените, и разплескан нос. Когато Лиз го предаде, той имаше на кого да излее яростта си.

Потта се стичаше от челото върху очите му. Джейк примигна. Беше написал книгата за Фльор, беше разголил душата си, разкривайки най-съкровените си тайни…

Стисна волана и усети в устата си познатия метален вкус. Вкусът на страха. Хладен метален страх.

* * *

Белинда се бе втренчила в куфара на Фльор, отворен върху леглото, като че ли за пръв път виждаше такъв странен предмет.

— Не можеш да ме изоставиш сега, бебче. Нужна си ми.

Фльор с всички сили се опитваше да запази спокойствие. Само още няколко часа и щеше завинаги да се махне от тази къща. Само още няколко часа и ще може да ближе насаме раните си.

— Погребението беше преди седмица – рече тя – и ти се справяш чудесно.

Белинда запали друга цигара.

Всички формалности около смъртта на Алексей бяха легнали върху плещите на Фльор. Масивен мозъчен удар, беше заключението на лекаря. Един от служителите на Алексей го намерил да лежи на пода в библиотеката до предния прозорец. Очевидно е изгубил съзнание малко след като тя си бе тръгнала и Фльор не спираше да се пита дали не е стоял край прозореца и е гледал как се отдалечава, когато това се е случило. Не изпитваше нито тържество, нито мъка от смъртта му, само усещането, че една могъща сила е изчезнала от живота й.

Мишел не дойде за погребението.

— Не мога – каза й той по време на един от ежедневните им разговори по телефона. – Зная, че не е честно към теб, но не мога да се преструвам, че скърбя за него. Не мога да понасям и Белинда да ме гледа с кравешки поглед само защото хората знаят името ми.

Фльор реши, че така е по-добре. Беше й нужна цялата енергия, за да се справи с организацията и всички подробности около погребението. Напрежението от сложните отношения между Белинда и Мишел само щеше още повече да утежни обстановката.

Белинда издуха тънка струя дим.

— Знаеш, че от всичките тези юридически глупости ми се замайва главата. Не мога да се справя.

— И няма да ти се наложи. Вече ти казах. Дейвид Бенис ще работи съвместно със служителите на Алексей. Той ще може да уреди всичко от Ню Йорк.

Да накара помощниците на Алексей да проумеят, че сега трябва да приемат заповеди от нея, беше едно от предизвикателствата, пред които й се наложи да се изправи, и Фльор спечели. Ала сега й предстоеше да се справи с нуждите и капризите на Белинда, както и с присвиването на стомаха си всеки път, когато телефонът звъннеше.

— Искам ти да се погрижиш за делата ми, а не някой непознат. — Фльор не каза нищо и Белинда нацупи уста, както правеше десетки пъти през последната седмица, когато не получаваше желаното. – Ненавиждам тази къща. Не мога да прекарам дори още една нощ тук.

— Тогава се изнеси на хотел.

— Колко си безчувствена, Фльор. Станала си много студена с мен. И не ми харесва начинът, по който ме изолираш от себе си. Всички тези истории за Джейк във Виетнам… Трябваше да ги узная от вестника. Сигурна съм, че си говорила с него, но не ми казваш нищо.

Фльор не бе говорила с него. Джейк отказваше да приеме обажданията й. Остра болка прониза сърцето й, когато си спомни енергичния глас на секретарката, долетял от другия край на линията.

— Съжалявам, госпожице Савагар, но не зная къде е той… Не, не е оставил никакво съобщение за вас.

Фльор опита да се свърже с него в къщата му в Калифорния и жилището в Ню Йорк, но без успех. Накрая отново позвъни на секретарката му и този път тя беше открито враждебна.