— Може би някоя вечер ще благоволиш да чуеш историите на един обикновен търговец, царице моя, преди керванът ми да потегли на север, и ще ме посъветваш какви други думи да отнеса със себе си. Въпреки че който чуе моя разказ за тази вечер, непременно ще ме нарече лъжец. Дотогава умолявам те да се обърнеш към мен, ако има някакъв начин да докажа лоялността на Габан и лично на Тамрин търговеца към теб. Веднъж отдадена, предаността на Габан, е ненарушима. Може би един ден ще ми окажеш честта да го докажа.

Погледнах го за миг – правата линия на носа, начина, по който кожата му бе набръчкана около очите... Очи, свикнали да се присвиват към слънцето.

— Ще го направя.

Тази нощ, след като се настаних на трона в градината си, мислите ми не бяха насочени към Пунт, Египет или оазисите, нито към гостите, които, подпийнали, пощипваха робините, преди да се понесат по водите на Нил.

Улових се, че мисля за част от територията, недокосната от светлината на най-отдалечените фенери. Ивица земя на север от оазиса Тема, отвъд Идумея, един далечен свят.

Израил. Името се претърколи през ума ми като дума, която вкусвах с езика си. Потърсих с поглед търговеца сред хаоса от гости, но не можах да го открия. Историите на Тамрин бяха очевидно толкова шлифовани, колкото дворцовите му обноски. Но никое царство, съществуващо само от половин век, не би могло да упражнява влияние в такъв мащаб, нито да се похвали с такова богатство, за каквито говореше той. Никой владетел не можеше да получи толкова благодеяние от вечно капризните богове.

Часове по-късно, когато най-накрая провъзгласих края на пътуването, доказвайки, че Сава е по-богата от всякога, и когато и последните златни дискове, египетски скарабеи и топове ярко оцветени тъкани от долината на Инд бяха раздадени на гостите, а хората от двореца получиха по една от хилядата торби със сребърна чаша вътре, аз се оттеглих в покоите си. Отпратих изтощената Шара да спи и седнах на дивана с новия си свитък, отгърнах го и забелязах финикийските букви и ситно изписания арамейски текст.

Четох до разпукването на зората и дълго след като сутринта бе разцъфнала напълно.


СЕДМА ГЛАВА

— Кажи ми – настоях аз от трона в личната си зала за аудиенции. – Що за наглост е това?

Тук бях умолявала баща ми да не ме дава на Садик. Тук го помолих да ме отпрати. Колко се бяха променили нещата.

Тамрин повдигна глава, все приведен в поклон, силно изненадан.

— Царице моя?

Той отново бе семпло облечен, лентата на китката и спретнато оформената брада бяха единствените му украшения, косата му бе прибрана назад с обикновена кожена каишка. В другия край на стаята Яфуш стоеше до вратата, злато блестеше на носа и по шията му, той бе внушителен, неподвижен и красив като обсидианова статуя. Нямаше двама мъже, които да са толкова различни един от друг!

Шара наля вино и аз се облегнах назад в гравирания си трон, докато Тамрин отпиваше глътка от чашата си, както бе обичаят, гледайки ме все така с недоумение.

— Чел ли си свитъка, който ми подари? – попитах аз.

Търговецът повдигна вежди.

— Аз... всъщност не. Писанията на царя понякога се четат и споменават в двора на израилтянина.

— Разбирам.

Миналата нощ ми се прииска да изгоря свитъка – този сборник от притчи, толкова очевидно повлиян от други, предимно египетски, широко разпространени истории. Така трябва да се прави с „мъдри“ писания като тези; с неохота обаче трябваше да призная, че този сборник бе доста находчив, макар и да не бе някакво по-специално откровение.

Но не притчите в него ме бяха засегнали.

— От колко време е на престола този цар?

— Десет години, царице моя, ако не и единайсет. Но, моля те, кажи ми, какво те обиди толкова?

— Вътре са включени две песни от този цар. – Посегнах към свитъка на масата от слонова кост до мен, вдигнах го и зачетох: – „В негови дни ще процъфти праведникът, и ще има изобилен мир, докле месечината трае „*.

[*Псалтир 71:7. Тъй като има известни разлики в използвания на английски език превод на Библията (в случая Новата международна версия, NIV) и изданието на Българския синод, при всеки цитат ще използваме варианта, който отговаря по-точно на смисъла, вложен от автора в текста. – Б. пр.]

Вдигнах глава към търговеца.

— Ах, царице моя – каза той, както ми се стори, с облекчение. – Уверявам те, че тук не е вложена съзнателна обида спрямо твоя бог. Сред хората в покрайнините на града на израилтянина, а и сред жените му, и в техните домакинства се почитат много и различни богове.

— Наистина ли? – попитах аз и продължих, преди той да успее да отговори: – „Той ще владее от море до море и от реката до краищата на земята; пред него ще паднат жителите на пустините, и враговете му прах ще лижат; царете на Тарсис* и на островите данък ще му поднесат.** – Вдигнах поглед от свитъка и се втренчих в мъжа пред себе си, докато произнасях: – Царете на Шева и на Сева ще му поднесат дарове ***.

[*Митично място, споменато в Библията. Местоположението му не е твърдо установено. Предполага се, че е Картаген (днешен Тунис), иберийският Тартес на Атлантическото крайбрежие на Испания или най-вероятно остров Сардиния. – Б. пр.]

[**Псалтир 71:8 – 10. – Б. пр.]

[***Псалтир 71:10 (Превод от NIV, 72:10). – Б. пр.]

Дали той пребледня, както стоеше пред мен?

— Наясно съм, че царството ми се нарича „Шева“ от хората с невежи езици. Нали така?

— Думите ти казват истината, господарке.

— А къде е Сева?

Той се поколеба.

— Пунт, царице моя.

Погледът ми можеше да го вкамени. Той веднага падна в дълбок поклон, докато аз продължих да чета по-нататък:

— „Защото той ще избави бедния (...) ще бъде милосърден към бедния и сиромаха.* И ще живее вечно; и нему ще се даде от шевското злато „**.

[*Псалтир 71:12 – 13. – Б. пр.]

[**Псалтир 71:15 (Превод от NIV, 72:15). – Б. пр.]

Хвърлих свитъка в краката му.

— Царице моя, искрено се извинявам. Не знаех...

— Това е записано като молитвата на Давид, сина на Иесей – продължих твърдо аз. – Кой е той?

— Бащата на цар Соломон.

— Така ли го наричат – „сина на Иесей „?

Тамрин се изправи.

— Да. Бащата на царя не е роден в царско семейство.

— Как тогава – попитах, развеселена – този мъж е станал цар?

Търговецът сви устни за миг.

— Бил е избран от един от пророците им сред останалите синове на Иесей. Бил е пастир... най-малкият син.

Смехът ми отекна из залата.

— И сега синът на овчаря е могъщ и богат цар.

Погледнах незабулената Шара, която се опитваше да прикрие една от рядко появяващите се на устните й усмивки.

— Да – разпери търговецът ръце. – Малко вероятно е било баща му да стане цар. Но е имало основание: той е бил велик воин. В онези дни е бил голям разбойник и е погубил много мъже. Обединил е племената на Израил.

Нашите собствени владетели бяха обединили племената ни. Дори и днес моят народ ме наричаше мукариб – „обединителната“, следвайки традицията на дядо ми, който бе събрал четирите велики царства в едно и бе поставил Сава над всички тях.

— Значи, този пастирски цар се моли Сава да даде златото си на сина му.

— Царице моя, за богатствата на Сава се носят легенди. Предишният цар по-скоро възхвалява царството ти, като е пожелал синът му да получи този дар, за да му вдъхне сила.

— Хайде, Тамрин, нека говорим откровено.

Той отстъпи назад, когато слязох от подиума и се преместих на по-ниския диван. Посочих му да се настани на съседния, като му оказах по този начин честта, подобаваща на мой съветник.

— Десет години на трона. Единайсет може би, казваш – започнах аз, след като Шара постави поднос с фурми пред нас.

— Да, царице моя.

— Съпругата му е дъщеря на фараона. Но за никого не е тайна, че настоящият фараон е слаб.

— Тя е първата му съпруга.

— Колко жени има? – повдигнах бокала си. Баща ми също имаше няколко наложници.

— Не съм сигурен. Доколкото знам, последно бяха около двеста.

За малко да се задавя.

Тамрин се усмихна леко.

— Вярно е. Дъщерята на фараона му донесе като зестра Гезер. Амонитската му жена – контрола върху Царския път от Червено море към Дамаск. Има много жени, включително наложници от дванайсетте племена на своя народ, както и съпруги от васалните му територии от Моав, Идумея, Арам, Хамат, Цоба, Ханаан, от народите на хетите и амаликите.

— Нима всеки разказ за този човек е така преувеличен – от историите за неговите земи до имането му и броя на жените му?

Този път, когато погледнах Тамрин, почти се увлякох по него. Как досега не бях забелязала, че очите му са толкова тъмносини?

Търговецът леко поклати глава.

— Боя се, че не е преувеличение. Виждал съм столицата му и издигнатия там храм, и укрепените градове на местата, където гарнизоните му контролират пътищата от Ефрат до Синай и от Червено море до Палмира. С контрола върху търговските пътища, минаващи през Гезер, той е и посредник в търговията с коне и колесници между Анатолия и Египет.

Присвих замислено очи.

— Наричат го царя търговец – продължи той. – Ценител на разкоша, на всяка екзотична вещ или животно.

— И на жените, очевидно.

— Очевидно – потвърди той с лека усмивка.

— Защо не съм чувала нещо повече за него или за баща му, ако е толкова могъщ и богат?

Бях чела нещо преди години за разбойническия цар Давид, но съвсем незначително.

— Малко кервани ходят толкова далеч на север, често техните стоки стигат само до оазиса в Дедан, където ги закупуват други търговци. Баща ми е изминавал няколко пъти цялото пътуване, отнемащо месеци, до Идумея и Йерусалим, а аз – два пъти, и съм видял тези неща с очите си. Баща ти имаше отношения с този цар, господарке – дори изпрати смирна за погребението на любимата майка на царя, когато тя се разболя. При последното ми пътуване научих, че е преминала в света на сенките.

Отново се вгледах в мъжа пред себе си, в синия като лапис лазули цвят на очите му, във фините линии около тях, в плътната извита дъга на горната му устна и в тънките пръсти на мазолестите му ръце. Правилно бях преценила, че това е човекът, който би трябвало да разгласи търговската мощ на Сава на останалата част от света. Забелязах как се бе облегнал на дивана, не напълно отпуснат, краката му бяха на пода – мъж, стъпил здраво на земята, винаги нащрек.

Мъж, който понасяше дворцовия живот с привидна лекота, но само толкова дълго, колкото се налагаше.

— Рано си тръгна от тържеството ми, търговецо – казах аз.

Той наклони глава.

— Аз съм скромен търговец, не съм привикнал към лукса. Прости ми, господарке.

Махнах въображаемо конче от ръкава си.

— Какво получи баща ми в замяна на погребалния ливан за царицата? Предполагам, че царската майка е била царица, а не обикновена пастирка.

— Царската благодарност и благоприятни търговски условия.

— Царската... благодарност.

— Да, и благоприятни търговски условия – каза Тамрин и се приведе към мен. – Ще отнеса на север достойни истории за твоето царство, за богатството ти и за предаността на твоя народ към теб. Само ми кажи какво друго желаеш и... аз ще ти го дам.

Дали си въобразявах, или в тези очи се четеше особено обещание, лека тлееща искра? Погледът ми се плъзна по горната част на ръката му, измина пътя по линията на китката му до силната му предмишница, чиито мускули се очертаваха.

Облегнах се на възглавниците.

— Ти разбираш целта ми. Тогава разбери и това: искам нашият език и боговете ни, както и делата на нашите водни инженери да стигнат далеч на север, отвъд Финикия. Искам светът да чуе за нашия язовир и за каналите, за отбраните породи камили, които развъждаме. И за невиждания рай на Мариб, нашия оазис, оградения ни с крепостни стени столичен град с многоетажните му къщи.

— И за красотата на царицата му?

На устните ми трепна лека усмивка.

— Но ти никога не си виждал лицето ми, търговецо.

— Независимо от това, когато разказвам за теб, царице моя, ще бъда обвинен, че преувеличавам – също както ти ме обвини, когато разказвах за Соломон. Но защо искаш светът да чуе за чудесата на Сава? Едва ли е само за да се похвалиш с тях.

— Прав си. Но все пак ние трябва да се хвалим. Искам да примамя най-почитаните мъдреци и умели занаятчии в света да дойдат в столицата ми. Копнея за деня, в който майсторите на бронз и строителите от Финикия, астрономите от Вавилон и тъкачите, владеещи тайната на коприната, от най-далечния изток ще дойдат в Сава заради нашите богатства, защото знаят, че техните умения ще бъдат богато възнаградени тук.

Той си пое бавно дъх.

— Ах, сега разбирам. И така, аз ще се постарая името на Сава да се произнася с благоговение, да навява мистерия и удивление, а името на нейната царица да звучи като на богиня.