Менелик, синът на Савската царица и цар Соломон според етиопските легенди, става първият цар на Соломоновата династия в Етиопия – линия от царе, управляващи в продължение на 3000 години, до края на властването на император Хайле Селасие през 1974 г.


БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА

След задълбоченото изчитане на тонове информация в подготовката на книгата ми „Юда“ наивно смятах, че в сравнение с този тежък труд изграждането на образа на Савската царица от историческите фрагменти за този с хиляда години по-ранен период ще стане по-лесно. Всъщност историята на загадъчната владетелка се оказа истинско приключение, което ме караше да си скубя косите, но по различни причини.

Савската царица се споменава в три големи писмени паметника: Библията, Корана и „КебраНагаст“ („Книга на славата на царете на Етиопия“) – произведение с поне седемстотингодишна история за Соломонидите, царете на Етиопия; в него се описва преминаването на етиопците от култа към слънцето, луната и звездите към почитането на бога на Израил и за това как Ковчегът на завета (кивотът) е бил пренесен в Етиопия. И за трите свещени книги се смята, че са вдъхновени от поклонниците на съответните религии.

И в трите се споменава легендарното пътуване на царицата до Израил, за да се срещне с цар Соломон. Но общото между тях свършва тук.

За евреите и християните Савската царицата е безименна владетелка на намиращата се на юг страна на подправките, която посещава Соломон, носейки четири и половина тона злато; тя признава властта му и се прекланя пред неговия бог – същата царица, за която Исус заявява в евангелията, че ще съди поколението на Израил, което е осъдило него. За мюсюлманите тя е арабската царица Билкис, която пътува до Израил, за да отдаде почит на царя, и въвежда почитането на Аллах в своето царство. За етиопците е Македа, жената, съблазнена от Соломон и въвела култа към Йехова в родината си, а после станала майка прародителка на династия на царе с 3000-годишна история.

Савската царица е спомената и от историка Йосиф Флавий като Никаулис, царица на Египет и Етиопия, въпреки че по времето на Соломон в Египет не е имало властваща царица, поне според повечето хроники. Някои апокрифни книги включват името й в списъците на властващите царици, но по историческите и археологическите данни няма свидетелства за жени владетелки, управлявали в Южна Арабия.

Какво знаем наистина за тази царица от Х в. пр.Хр.? Накратко: много малко. За вярващите в библейските писания и в тези от Корана или пък в етиопските легенди тя е съществувала. За историците това е спорно – в най-добрия случай.

Савейското (Сабейското) царство се е простирало покрай Червено море от древен Йемен до Етиопия. Този народ без съмнение е съществувал; руините на храмовете им, язовирите и градовете им се разкопават и проучват от десетилетия. Савейски надписи се срещат и в Йемен, и в колониите в Древен Даамат, който векове по-късно ще стане царството Аксум.

Съществуването и дългата история на Пътя на тамяна е безспорен факт: неоасирийски текстове потвърждават търговията между Южна Арабия и държавите покрай Ефрат още от девети век, а търговията между Южна Арабия и Леванта (Източното Средиземноморие) вероятно е започнала поне хиляда години преди това. Учените вярват, че основното ядро на Трета книга Царства 10:1 – 13 е било написано вероятно около X в. пр. Хр. Части от бронзови савейски надписи, датирани около 600 г. пр. Хр., на които са изобразени глави на ибекс – образ, силно застъпен в савейското изкуство, свидетелстват за търговията между Южна Арабия и градовете на Юдея.

Интересни открития подкрепят тезата за връзка между Соломон и Савската царица. През 2012 г. в Северна Етиопия археологически екип откри шестметрова каменна плоча, на която са гравирани Слънцето и Луната, и части от савейски надпис, както и колоните на храм на лунния бог в близост с шахта на древна златодобивна мина. По-далече, на север, медодобивните мини в Идумея свидетелстват за организирана дейност през X в. пр. Хр. и прекратяване на тази дейност около периода на инвазията на Шишак (Шешонк I).

И все пак археологическите данни за Савската царица – всъщност и за Соломон – са малобройни. Тепърва трябва да се правят открития и за двамата владетели.

През 80-те години на XX век Израелският музей се сдобива от анонимен колекционер с нар, направен от кост, на три хиляди години. Смята се, че украшението с размера на палец, изваяно от кост на хипопотам, с дупка в средата, е стояло на върха на жезъла на жрец. На него е гравиран надпис: „Принадлежи на Божия храм (Йехова), свещен за жреците“, който доказва поне съществуването на първия храм, построен от Соломон.

За съжаление, през 2004 г. надписът бе обявен за фалшификат, а самият нар предхожда като датировка строежа на първия храм.

Според Корана царицата е била поклонничка на слънцето. Шамс, слънчевата богиня, е била известна и почитана в древен Йемен заедно с множество други богове. Бог Алмака присъства широко в оцелелите текстове, а в земите, обитавани от савейците, се откриват руини от храмове, украсени с ибекси. Учените обаче не са на едно мнение дали Алмака е слънчево, или лунно божество.

За живота на цар Соломон (управлявал около 970 – 930 г. пр. Хр.) се знае повече, отколкото за този на Савската царица, но във всеки от трите свещени текста, в които се споменава за него, образът му е представен различно. В Библията той е мъдрият цар, който в крайна сметка успява да следва правилно повелите на Йехова – бога, който го е дарил с исканото от него познание, но и с богатствата и властта, които не е пожелал. В Корана той говори езика на животните – и дори на насекомите, научава за Савската царица от любопитната птица, папуняка, и заповядва на джиновете да доставят трона й в двора му преди нейното пристигане. Арабските легенди разказват, че царят принудил царицата да разкрие истинската си природа и да покаже краката си, когато тя трябвало да мине през езерцето с вода в тронната му зала.

В „Кебра Нагаст“ Соломон е хитрият цар, който извършва подлост и подмамва царицата в постелята си. По-късно той изгубва кивота, като го дава на юдейския почетен страж, когото изпраща да се прибере заедно с Менелик, неговия син, когато той го посещава. Според писанията Соломон искал да изпрати копие на кивота с Менелик, за да може той да почита Йехова в далечния си дом. Но Менелик, притеснен от все по-нарастващото вероотстъпничество на Соломон, накарал стража да изнесе истинския кивот от Йерусалим, оставяйки копието на негово място. Днес много бета израел – т. нар. „черни евреи“, от Етиопия твърдят, че произлизат от израилтянския отряд на Менелик. (Други претендират, че са потомци на древното племе на Дан.)

Въпреки че доказателствата за царски дворец в близост с Храмовия хълм в Йерусалим и други сгради датират от времето на Соломон и потвърждават библейските препратки за неговите строежи, много учени оспорват твърденията за Соломоновите богатство и влияние и ги определят като твърде преувеличени.

И стигаме до третия загадъчен играч в тази история: кивота.

Идеята за кивота като военен символ не е уникална за Израил. Маркабът е изпълнявал същите функции във военно време, въпреки че, поне по моя информация, никога не му е била приписвана духовната мощ, каквато има Ковчегът на завета – истинско оръжие за масово унищожение. В древната история често се споменава за златни сандъци, съдържащи свещени предмети. (Такова е ковчежето за шествия, открито в гробницата на Тутанкамон, предизвикала сензация през 1922 г. Размерите на оформеното като кула сандъче не са същите като тези на кивота и „кивотът“ на Тутанкамон прилича на сандъчетата на Анубис.)

Съдбата на Ковчега на завета е обект на множество проучвания, легенди, конспиративни теории и разбира се, на холивудски филми, като вариантите за местонахождението му са от Израел, Египет, Арабия, Ирландия, Франция, та дори до САЩ, предложени и аргументирани от лица, подобни на Индиана Джоунс.

Очевидната версия е, че кивотът е бил взет от Навуходоносор при обсадата на Йерусалим от 587 г. пр.Хр. Кивотът обаче не е сред изброените предмети в списъците с плячка от храма в Четвърта книга Царства 25:13 – 15 или в Йеремия 52:17 – 22, списък, в който се изброяват взетите от храма ценности: колони и бронзови казани, лопати, чинии и гасители за свещи. Само в Трета книга на Ездра 10:19 – 22 се споменава ограбването на кивота – текст, който се смята, че е бил написан около 90 – 100 г. в отговор на римската инвазия в Юдея. Струва ми се невероятно, че Йеремия – Плачещият пророк, ще пропусне да оплаче завладяването на кивота. Нито пък, че ще бъде пропуснат сред предметите, върнати от Кир в Израил в Първа книга на Ездра.

Според Втора книга Макавейска, Йеремия скрива кивота в пещера в планината Нево, източно от Йерусалим, преди нашествието, за да го запази „докато Бог събере народа Си отново заедно“.

В The Lost Ark of the Covenant! („Изгубеният Ковчег на завета“), 2008 г., Тюдор Парфит твърди, че по-късно кивотът е бил пренесен от Израил в Йемен.

За целите на тази книга за мен бе най-интересно преданието за кивота и неговите копия в Етиопия. Във всяка етиопска православна църква се пази табот – каменна плоча, символизираща скрижалите от кивота или възприемана като копие на самия кивот. Без табот църквата не се смята за осветена. Етиопската православна църква освен това твърди, че притежава и истинския кивот. Попитайте пазителя на кивота – анонимен монах, който се е посветил на доживотна служба в храма, за да съхранява свещената реликва – в Параклиса на скрижалите (към църквата „Света Дева Мария Ционска“) в Аксум и той ще потвърди, че кивотът е под негова закрила. Единственият проблем е, че само той има правото да го вижда.

Като се има предвид традицията за многобройните копия на кивота, една от „конспиративните“ теории привлече особено вниманието ми – идея, основана на изостреното внимание към дължината на носещите пръти на кивота, когато е поставен в храма (Втора книга Паралипоменон 5:9). Също, според Трета книга Царства 8:9 и според Втора книга Паралипоменон 5:10, в кивота няма нищо друго, освен двете каменни плочи – скрижалите на Мойсей, изключвайки другото споменаване на съда с манна небесна и разцъфналия жезъл на Аарон. Според въпросната теория в храма е бил положен фалшив кивот с много по-дълги пръти, а истинският е бил скрит, за да бъде опазен.

Други автори смятат, че кивотът все още е в Йерусалим и че на всички въпроси ще получат отговор, когато някой ден хълмът бъде напълно разкопан – което едва ли ще се случи скоро, като се има предвид изключителната чувствителност на хората по отношение на въпросното място, където днес се издига Куполът на скалата*.

[* Светилище на Храмовия хълм, завършено през 691 г. и многократно обновявано оттогава. Мястото е свещено, защото в него се съхранява скалата, известна като Основополагащия камък. Смята се за един от най-старите и най-красивите паметници от началото на ислямската архитектура. – Б. пр.]

Трябва да се каже, че проектът за проучване на Храмовия хълм (Temple Mount Sifting Project), посветен (и посрещнат с голяма критика) на пресяване на изкопаната пръст при изграждането на подземния храм – джамията „Ел Марвани“, през 1996 – 1999 г., има впечатляващи открития, като досега са проучени едва 20% от материала. Може да проследите развитието на проекта на:

templemount.wordpress.com

Йерусалим изобилства с подземни тунели, включително онзи, по който според преданието Давид е завзел града (вероятно открит през 2008 г. от д-р Ейлат Мацар), и цяла система от тунели, свързана със Западната стена.

Несъмнено под Храмовия хълм има още много тунели.

Няколко допълнителни бележки:

1. Не отричам, че извърших културно престъпление, като спестих алефа (') и други означения от оригиналните савейски имена, за да опростя възприемането им от страна на съвременните читатели (като в случаите на AmmT'amar, Ma'dTkarib, dhat-Ba'dan).

2. Урната с ибекс, „смела и неразумна“, на Билкис е плод на въображението ми, но статуетката на Астарта с восъчните запушалки на гърдите е вдъхновена от фигурка на богинята, открита в Тутуги, Испания, датираща от VI – VII век, която извършва същото „чудо“. Религиозните манипулации не са били непознати на древния свят – и стават все по-известни.

И накрая, въпреки че имената на цар Соломон и на Савската царица се срещат основно в исторически източници, те самите са абсолютно реални образи – сякаш дворците им все още се извисяват на местата си – за етиопците, които твърдят, че царицата на Сава има огромна роля в изграждането на тяхната национална идентичност, и за християните, евреите и мюсюлманите, за които достоверността на историите за Давид и обединеното царство на Соломон са основополагаща част от историята на тяхната вяра.

Колкото до мен, аз твърдя, че не са ни нужни артефакти, за да знаем едно нещо със сигурност и за двамата владетели: техните въпроси, съмнения, болки, радости, триумфи и загуби не са единствени по рода си – всъщност и ние изпитваме абсолютно същото... само че те са покрити с повече злато от нас.