Обаче болките още го мъчеха.

– Ей, гемиите ли ти потънаха, победоносецо! Избий си ги от главата!

Беше онзи, който го спря на влизане в кухнята.

– Не се стряскай чак толкова де! – ухили му се другият. – Пошегувахме се. Няма игра на ашици. Ще седне ли господарят на корабостроителницата да играе на ашици? Сигурно иска да ти каже нещо. Върви да го намериш!

Алехандро изтри мокрото си от пот чело. Онзи го погледна с учудване. Явно не можеше да си обясни какво е това потене по време на сутрешния студ.

„Внимавай! – изкрещя вътрешният му глас. – Бъди нащрек, Алехандро! Да не те хванат в капана! Не се предавай!“

НОВИЯТ ДВОРЕЦ, ХАРЕМЪТ

Михримах подрънкваше на уд току-що научения таксим, когато гувернантката й Есма и двете придворни влетяха в стаята, без дори да я поздравят за добро утро.

– Принцесо!

От вълнение Есма не можа да продължи нататък.

– Трябва да се приготвите! – обади се едната от придворните.

И още преди да завърши, влезе в спалнята на Михримах. По скърцането се разбра, че отваря вратичката на стенния шкаф.

– Какво става, Есма?

– Трябва веднага да тръгнем. Наредено е да се явите в приемната зала.

– В приемната ли?

Ето ти изненада! Каква работа имаше тя във великолепната зала, където се намираше тронът на баща й и където той приемаше чуждестранните посланици. „Това пък какво е?“

Михримах улови скрития поглед на гувернантката към една от придворните. Двете с Есма извърнаха глави да не ги види, че се кикотят, и това страшно я подразни.

– Няма да мръдна оттук, ако не ми обясните какво става!

И за да подчертае колко е сериозна в намерението си да потвърди думите на практика, тя притисна с все сила издутия корем на уда до гърдите си и дрънна по струните с перцето.

От спалнята се дочу съветът на придворната:

– Вие искате пак синята рокля, но днес като че ли ще е по-подходящо да се облечете в бяло.

– В бяло ли! От къде на къде? Защо да е по-подходящо?

– Остави уда и погледна към дивана.

– Казвай, Есма! Защо да е по-подходящо?

– Клюки, принцесо, нали ги знаете? Дъра-бъра, само бръщолевят! Приказват си за туй-онуй, колкото да се посмеят.

– Тогава приказвай и ти, дадъ. Побързай!

Придворната едва сдържаше смеха си, но този път погледът й говореше: „Казвай де, какво чакаш!“

– Ами... – измънка Есма. – На, цял куп клюки...

И пак млъкна.

– Какви клюки, дадъ? Хайде, изплюй камъчето! Или вече не те е страх, че може да ни ядосаш?

– Изглежда, господарят е повикал в приемната зала и Хюрем хасеки...

– Еее, защо? Каква работа има там майка ми?

Есма вдигна рамене – не знам! Отвърна очи от Михримах.

– Дадъ!

Погледна я безпомощно.

– Защо татко е извикал мама? Каква работа имат жените в приемната зала?

– Говорят, че...

– Ти направо ще ме подлудиш!

Придворната, която прикриваше смеха си с длан на устата, се овладя и изрече неизказаното от Есма:

– Господарят бил много ядосан и напрегнат. Поговорил си с уважавания главен мюфтия надълго и нашироко.

– Какво се е случило? Знае ли се за какво са говорили?

Този път придворната вдигна рамене и тихичко отговори:

– Не знам.

Есма й направи знак да си мълчи, но тя не обърна внимание и колебливо продължи:

– Такова... Господарят щял да сключва брак, така се говори.

Какво!? Какъв брак?

С кого?

Какво ще стане с майка й?

Какво ще стане с нас?

В главата на Михримах се завъртя вихър от въпроси.

Да не би Махидевран Гюлбахар да се завръща?

Подшушнатите думи на придворната: „Господарят щял да сключва брак, така се говори“, избухнаха, сякаш в стаята падна гюле.

Придворната се възползва от объркването на Михримах, застинала като вкаменена, с отворена уста, и продължи нататък:

– Господарят повикал спешно майка ви и валиде султан. Хатидже султан също дотича преди малко от двореца на великия везир. Джафер ага провери кухнята. Приготвят пълни с шербети казани. На войниците щели да раздават цели тави баклава.

Михримах загуби ума и дума. Не знаеше нито какво да мисли, нито какво да каже.

Най-накрая се сети да попита:

– С коя? С коя ще сключва брак баща ми?

Под предлог, че трябва да помогне на дружката си, придворната се втурна към спалнята.

В главата на Михримах се въртеше една-единствена дума. Брак. Добре де, с коя? Какво щеше да стане с майка й?

– Есма... – промълви тя. – Какво означава това? Нова жена ли си има нашият баща?

– Неее! – стресна се бавачката й и ококори очи. – Не дай боже! Не е така!

– Ами как е, Есма? За коя се жени господарят?

Едва тогава Есма се досети: Михримах не знаеше, че майка й би могла да има и друга позиция, освен да бъде фаворитка на баща й. Принцесата си нямаше и понятие, че е дъщеря на неомъжена жена.

– Говори, Есма! С коя сключва брак нашият татко?

Гувернантката й преглътна, после едва чуто промълви:

– С майка ви... С Хюрем хасеки!

Михримах почувства как небето се сгромолясва върху главата й. Отвори уста да изпищи:

– Какво!?

Но глас не се чу. Може би само си беше помислила, че крещи, а всъщност да не е издала и звук. Не беше в състояние дори да викне.

– С мама ли ще сключва брак нашият татко?

– Никой нищо не знае! – обади се Есма. – Както казах, само клюки! Така си тълкуват в харема цялата тази суетня. Нали знаете?

Клюките не я интересуваха. Обзе я ужас и поводът бе, че се озова пред прозиращата иззад клюките гола истина. Истината, за която толкова години не знаеше нищо, по-точно – за която си нямаше ни най-малка представа.

– Тогава... – обърна поглед към Есма и допълни, все едно си говореше сама: – Господарят не ми е баща?!

Есма моментално се изчерви от страх.

– За бога! Какво говорите, принцесо! Разбира се, той е вашият баща!

– Не бяха ли женени?

„Наистина, това момиче няма най-елементарна представа!“ – си помисли Есма. Не знаеше, че майка й се е издигнала от шестоъгълното помещение за наложници до селенията на фаворитките. Че коя наложница е имала брак, та и Хюрем да е омъжена? И как ли си представяше брака това дете?

Вместо да отговори, Есма грабна набързо позлатения гребен от слонова кост на своята господарка и се зае да й реши косата.

Михримах я стисна за китката.

– Остави това, Есма! Сега ще ми кажеш всичко онова, което не знам.

– Мислех, че го знаете.

– Какво си мислеше, че знам?

– Че Хюрем хасеки... Ето това, че е хасеки. Наложница.

– Както другите момичета ли?

Есма усети как й пресъхва гърлото, та чак до стомаха. Ако Хюрем хасеки чуеше, че е отговорила: „Да, както другите момичета“, един Аллах знае какво можеше да я сполети.

– Неее... – отвърна тихо. – Не съвсем.

– А доколко „не съвсем“?

Есма погледна с облекчение към двете придворни, които точно в този момент се върнаха в стаята с един чудесен кафтан. Спасиха я oт отговора.

– Не си въобразявай, че си се отървала. Като тръгнем, по пътя ще ми обясниш всичко докрай – ощипа я Михримах.

Стори й се, че пламна цялата й ръка. Е, отдавна се беше примирила с болката от тези ощипвания.

Още щом излязоха в коридора, Михримах отправи своя въпрос към следващата я по петите Есма:

– Мама е наложница както другите момичета ли? Само толкова? Не е ли жена на баща ми?

– Неее... – отговори зад гърба й Есма. – Не е само толкова.

– Как така, Есма!? Добре тогава, доколко? Наложница ли е или не?

„Какво ли си мисли това момиче? – запита се Есма. – Дали не приема, че хасеки е второто име на майка й?“

– Тя е хасеки! – отсече тъкмо когато завиваха по коридора към приемната зала. – Тя е фаворитката на господаря. Най-първата сред всички други момичета.

Михримах беше поразена. Така, майка й беше разказала съвсем откровено всичко – как е дошла в харема, как е живяла по времето, когато е била наложница. Нямаше скрито-покрито. Но Михримах непрекъснато си беше представяла, че щом баща й я видял и харесал, той е постъпил така, както го изисква шериатът. А истината била съвсем друга Майка й и баща й нямаха религиозна обвързаност един с друг. И батко й Мехмед, и тя, и останалите й братя не бяха плод на благословен от Бога съюз.

Когато разбра по толкова драстичен начин, че е рожба на някаква си похотлива нощ в харема, върху Михримах се стовари, като гръм от ясно истинско бедствие.

Есма видя побелялото лице на принцесата и се отказа да й разкрие цялата истина докрай. Наред със слуховете, че падишахът ще сключи брак, из потайните кътчета на харема се носеше още една версия. Падишахът не се бил обидил, че Хюрем хасеки приела исляма, без да му каже. Но когато настъпила вечерта и той пожелал да грабне Хюрем в обятията си, и тя не го допуснала до себе си, нещата придобили друг обрат.

„Аз вече съм мюсюлманка – му казала тя. – Неомъжената жена е неприкосновена за мъжа, нежененият мъж е неприкосновен за жената. Aз съм готова да извърша грях и съм готова сърцето ми да изгори в огъня на ада, но не мога да приема Ваше Величество султанът да извърши грях и да гори в огъня на ада!“ Казват, че когато въпреки всички настоявания, заповеди и молби на султан Сюлейман Хюрем започнала всяка нощ да прилага тази забрана, той вече изпаднал в ярост. Най-вероятно щял да й заповяда „Вземай си децата и се махай!“ и да я изгони от двореца.

Само като си представи, че ако чуе и тази клюка, Михримах направо ще припадне, Есма се стресна и сама се скастри: „Затваряй си устата, Есма! Това е достатъчно, останалото го запази за себе си!“

Михримах наблюдаваше като през мъгла всичко, което се случваше в приемната зала след нейното идване. Причината бяха връхлетелите в ума й мисли. Гласовете кънтяха в ушите й като ехо.

Остана като ударена от гръм, когато от издигнатата в центъра кабини падишахът обяви на везирите и пашите, че без негово знание Хюрем е приела исляма.

Внезапно настроението й се подобри: „Вече ще можем заедно да правим намаз!“

– Взех решение и заповядах – заяви султан Сюлейман, – отсега нататък Хюрем ханъм вече не е наша наложница. Ние й върнахме свободата!

В този момент тя наведе глава, погледна към майка си и усети, че нещо отвътре я жегна. По бледото лице на Хюрем сега личаха следи от уплаха. Отначало Михримах не можа да проумее какво означава решението на баща й. Страх сграбчи и нейното сърце. Щом майка й повече нямаше да бъде наложница, трябваше ли да напуснат двореца? Щяха ли да заточат някъде Хюрем и децата й, както Гюлбахар с принц Мустафа?

Размишляваше за всичко това, докато главният мюфтия Зембилли Али Джемали ефенди четеше монотонно Корана. Отправи молитви от цялото си сърце. Безмълвието, което настъпи, след като Али Джемали ефенди се обърна към падишаха със „Сюлейман хан“, за принцесата не предвещаваше нищо добро. Разбра, че е настъпил съдбовният миг.

Гласът на Зембилли Али Джемали ефенди достигна до слуха й като насън.

– Съгласен ли сте, както ми казахте, да вземете присъстващата тук Хюрем ханъм за своя съпруга?

Михримах почувства, че ще припадне. Докато изчакваше отговора на баща си, през ума й мина мисълта: „Не знам за мама, но аз със сигурност ще умра“.

– Съгласен съм, вземам я, ходжа ефенди!

Този път ходжа ефенди се обърна към везирите и бейовете зад кабината.

– Чухте ли? Свидетели ли сте?

– Свидетели сме! – отговориха му всички в един глас.

В тона им обаче и в държането им личеше пълно объркване.

Дори и зад решетката на кабината Михримах прочете в очите им какво си мислеха: „Не може да бъде! Великият султан Сюлейман да вземе за съпруга московската наложница Хюрем!“ Особено – свако й! Beликият везир Ибрахим паша, когото майка й наричаше „оная хърватска свиня“.

Главният мюфтия, присъствал досега при мъжете от другата страна на паравана, тръгна към тях. Спря се досами решетката.

– Коя сте вие, дъще!

„Наистина, моята майка коя е?“ – замисли се Михримах. Какво щеше да му отговори сега? Наложницата Хюрем ли? Сърцето й се сви.

Но се случи нещо неочаквано. Майка й, застанала между свекървата и зълвата с побеляло от страх и вълнение лице, изправи рамене и достолепно заяви:

– Аз съм Александра Анастасия Лисовска, дъщеря на поп Никола от Рутения!

– Съгласна ли си да приемеш за съпруг Сюлейман шах, син на султан Селим хан?

– Съгласна съм! Приемам го!

***

Щом напусна приемната зала, Михримах запристъпва като насън към гувернантката си Есма, която я чакаше с нетърпение да разбере какво се е случило вътре.

– За добро ли беше, принцесо? Вярно ли е това, което чухме? Какво стана?

– Ние, Есма – пое си дъх, – вече сме дъщеря на законната съпруга на нашия господар.