В този момент изражението на сина й изведнъж смая Гюлбахар. В очите на Мустафа вече прозираше заплаха и предупреждение. „Млъкни!“ – крещяха те. Едва сега Гюлбахар си даде сметка, че е говорила през цялото време с крясъци и вопли.

Ужаси се. Закри уста с две ръце. За такива думи хвърчаха глави.

Амасия вреше и кипеше от шпиони на падишаха. Всеки го знаеше. Така е било, така щеше да бъде. Този, когото наричаха падишаха, беше човек, който се страхуваше и от сянката на сина си. Целият свят се страхуваше от него самия, но той се страхуваше от сина си.

Ръката си само да мръднеше Мустафа, шпионите моментално ми докладваха: „Господарю, принцът днес си мръдна два пъти ръката!" Не дай се боже Мустафа да препашеше сабята и да се метнеше на коня! Накъде е тръгнал престолонаследникът, с кого се е срещнал, излязъл ли е навън, какво е направил? Въртят ли се там скрити-покрити работи? Всичко това политаше към Сюлейман. Защото навремето и баща му беше споделил правил така с него. Никой не го знаеше по-добре от Гюлбахар. Явуз беше заповядал да ги подслушват дори и в първата им брачна нощ със Сюлейман в Трабзон. И бащата на неговия баща беше следил сини си. Сега беше настъпил редът на Сюлейман да се страхува от своя наследник. А утре Мустафа щеше да се страхува от сина си. Само че Myстафа беше толкова предан, толкова непокварен, толкова откровен, че не можеше да проумее защо се спазваха тези порядки. Като кажеше „моят баща“, все едно мед му капеше от устата.

– Да! – викна и Мустафа, намигвайки с око към майка си. – Никой не може да ни говори така! Дори майка ни да е, няма да я слушаме! Ще го отдадем на гнева и мъката й. Кой има право да разиграва падишаха на пръст. Каквото прави, нашият господар го прави за Османската империя. Ако е издал ферман да се построят шестдесет галери, той го е направил не заради прищявката на едно момиченце, а защото се е налагало. Да не би това да е лошо, валиде? Не е работа да разкарваш армията само по баирите и по планините. Който не е владетел на морето, няма право да живее и на сушата. Да е жив и здрав баща ни, падишахът! Дано Аллах го възнагради за всяка галера с по една година по-дълъг живот! Да пребъде властта му!

Гюлбахар му направи знак да млъкне вече.

– Амин! – обади се тя. – Ужасно ни потресе новината за смъртта на великия везир Ибрахим паша. Изпуснахме си мярката на приказки. Кой знае какви неща стават, за които ние тук нищо не чуваме, нито пък ги виждаме, та господарят е трябвало да издаде заповед, която и на него му съдира кожата от гърба.

Ако шпионите на Сюлейман и на Хюрем ги подслушваха с щръкнали уши, сега сигурно се заливаха от смях. Гюлбахар нямаше как да не си ги представи. След одевешните увещания, предупреждения, унижения, кой би повярвал на сегашните хвалебствия?

Но се случи.

Гюлбахар моментално смени темата:

– Както и да е! Да видим как да подготвим сватбата. Според мен трябва да се поразбързаме. Не бива да караме Фюлане хатун да ни чака повече.

Мустафа веднага се включи:

– Имате право, валиде! – усмихна се широко той. – Опасявам се, че дори Фюлане ханъм да ни изчаква още, в нас не останаха сили за повече отлагане.

Тя поседя още известно време със сина си, после стана и произнесе на висок глас:

– С разрешението на нашия принц, ние вече ще се оттеглим. Като настъпи старостта и се прибавят притесненията, не може да се издържа вече на безсъние. А и щом се захващаме за сватба, предстои ни много работа.

– Имате право. Нека ви изпратя. Идете и си починете добре.

Запътиха се към вратата.

Внезапно Гюлбахар хвана сина си за ръката.

– Мустафа!

Дори и той едва чу тихото й като шепот мълвене.

– Вече си беззащитен. Следващата цел на стоножката си ти. Как смяташ, дали отровата й, която умори могъщия Ибрахим, ще ни остави живи и здрави?

„Живи ли? – замисли се Мустафа. – Ако майка ми излезе права, няма да ни остави!“ – реши за себе си той. Потвърди го и с кимване и отправи поглед към нея.

– Дано Аллах да не погуби държавата и баща ни падишаха, валиде! - изрече на един дъх. – Да се помолим преди лягане за здравето, благоденствието и силата на господаря.

И отвори вратата.

„Ти се моли, сине! – измърмори негласно Гюлбахар, докато прекрачваше прага. – Не му е сега времето да се утешаваме с молитви!“

Излезе в коридора, осветен само в двата края от две големи газови лампи. Крадешком хвърли поглед към двете прислужнички, които се поклониха пред нея. Коя ли беше предателката? И колко ли от нейното избухване е чула?

Гюлбахар беше наясно, че опасността я дебне на прага. „Само да се съмне!“ – реши тя. Най-напред трябваше да огледа свитата на принца. Хубаво трябваше да ги разнищи – кой е предан, кой не е. После щеше дойде редът на Сюлейман – да го привлече в Амасия. Падишахът нямаше да пропусне сватбата на сина си престолонаследник. „Ти само да ми дойдеш, Сюлейман! – си мислеше тя. – Само да ми дойдеш. Да видиш тогава какво ще стане!“

Стрелата беше излетяла от тетивата си. „Живот за живот, кръв за кръв! – нареждаше наум на влизане в стаята. – Да те видим тогава московска стоножко! Миналия път синът ти се отърва от скорпиона. Но няма повече да се изтръгва от смъртта. Никога повече! Гюлбахар се заклева! Ще ти взема душата – и на теб, и на дъщеря ти – малката вещица! И на копелетата ти, дето ги наричаш принцове! Да не се наричам Махидевран Гюлбахар, ако не унищожа до корен целия ти род!"

***

Ваше Величество, господарю мой!

Имам щастието достопочтено да съобщя на нашия повелител, за здравето, благоденствието, победите и властта, на когото постоянно се моля, че се пристъпи към необходимата подготовка за сватбата на нашия престолонаследник принц Мустафа хан и Фюлане ханъм. Годежът ще бъде в средата на месец юни и благоволението на нашия господар да ни удостои с честта да присъства ще ни направи безкрайно щастливи, едновременно с това ще прибави слава към славата и гордост към гордостта на престолонаследника Мустафа хан. Убедена съм, че и Хюрем ханъм, и нашата принцеса, и принцовете ще ни окажат чест да присъстват на нашата сватба. Несъмнено, едно подобно събиране не само ще провъзгласи мощта и щастието на владетеля на три континента и седем държави...

Писмото на Гюлбахар продължаваше нататък все в този дух.

– Какво ще кажеш, Хюрем? – попита Сюлейман, след като прочете писмото.

– Чудесно! Прекрасно! – плесна с ръце тя, сякаш страшно се радваше.

А негласно си каза: „Свиня! Наумила си е всички да ни оплете в мрежите си!“

– Ами как? В Амасия ли ще отидем за сватбата? – погали я падишахът по косата.

– Разбира се! – веднага реагира Хюрем. – Щом трябва, ще отидем и до другия край на света да видим щастието на нашия син престолонаследника! А пък може това щастливо събитие да стане повод вече да се сложи край и на тази вражда между Гюлбахар ханъм и мен. Вижте, изявява великодушието да покани не само вас, ами и мен, и децата. Може ли да не се приеме такава покана?

Сюлейман дълго време стоя взрян в очите на жена си.

***

До двореца в Амасия пристигнаха две писма от Истанбул. Едното от султан Сюлейман до престолонаследника принц Мустафа, другото от Хюрем султан до Гюлбахар.

От султан Сюлейман хан до моя принц престолонаследник, до моя син, до моя храбър юнак, до моя Мустафа, до моя хан!

Държавните дела на Великата Османска империя не ни позволяват да тръгнем на път и да дойдем в Амасия. От една страна са неверниците на Карл, от друга – уловките и капаните на Венеция и Рим. За сватбата е по-подходящо заедно с майка ви да дойдете в столицата и да се ожените в бащиния си дом, обаче напускането на Амасия от страна на сина ни, комуто оказахме пълно доверие да назначим там, за да защитава границите ни от Сафевидите, няма да е никак целесъобразно. Мой Мустафа, хане мой, синко, отговорностите пред държавата понякога ни пречат да изживяваме дори най-голямото си щастие. Желая ви щастие и благоденствие! Нека щастието да е вечно, а животът ви - дълъг! Трябва да знаеш, че военният поход наближава. Когато ние тръгнем, вземете Фюлане хатун със себе си и елате в столицата да изпълнявате чудесно службата си на наш пълномощник. Такова е нашето желание, такава е нашата заповед.

Без да каже нещо, Мустафа подаде писмото от баща си на майка си. Отначало Гюлбахар почервеня като рак, после стана по-бяла като вар.

Подаде й другото писмо.

– Това пък от кого е?

– От нея!

Гюлбахар погледна завързаното с лилава панделка писмо в ръцете на Мустафа с такъв ужас и такава омраза, сякаш синът й стискаше отровна змия.

– За кого е? До теб?

За миг се замисли и отдръпна протегнатата си ръка.

– Прочети го!

Принц Мустафа развърза панделката. Счупи и печата.

До Нейно Превъзходителство посестримата ми госпожа Гюлбахар!

Безсилна съм да опиша радостта, която изпитахме заради проявеното от вас великодушие в писмото си до Негово Величество моя султан да поканите за сватбата на сина ни принц Мустафа хан в Амасия наша милост, заедно с принцесата и принцовете ни. Сестрице, много и десетки пъти молихме нашия господар да споделим всички заедно това щастие, но не успяхме да постигнем нищо. Желая на Мустафа хан щастие! Да сполети подобна радост и Михримах, и нейните братя - принцовете! Имаме огромното желание в най-близко време да се прегърнем в Истанбул.

Ваша посестрима: Хюрем султан.

„Не се хвана в капана тая стоножка!“ – с яд промърмори Гюлбахар

НОВИЯТ ДВОРЕЦ, ХАРЕМЪТ

В края на краищата стана каквото стана. Рюстем, когото Хюрем избра за съпруг на Михримах, стана везир и влезе в Дивана. Великият везир Айяз Мехмед паша нареди да облекат на Рюстем кафтан, възрастните изпъшкаха: „Аллах рече на въшливия хайде, робе, върви напред“, а младите, които залагаха на амбицията да се оженят за дъщерята на падишаха, полудяха от завист.

А самият Рюстем бързо-бързо пристигна от Диарбекир в Истанбул и преди още да се появи в приемната зала, незабелязано се вмъкна в двора на харема и целуна ръка на бъдещата си тъща.

– Нямам думи да изразя пред вас огромната си благодарност, валиде султан!

Хюрем хвърли към кандидат-зетя остър като кинжал поглед

– He ни трябва вашата признателност, а предана служба! Ако сега сте тук, то е, защото много добре са ни известни усилията, които положихте, за да бъде очистена онази хърватска свиня!

Рюстем отново се просна на земята пред Хюрем, сякаш е получил истински комплимент.

– За нас предаността е изключително важна. Трябва да знаете, че, не пропускаме да я възнаграждаваме. Сам го видяхте. Нека краят на Любимеца Ибрахим да ви бъде за урок. На този, който потъпква предаността, му прекършват врата, дори и да е зет.

Рюстем положи неимоверни усилия да прикрие тръпките на ужас.

– Рюстем ага, откакто Ибрахим заплати цената на предателството със своя живот, съществува ли за Великата Османска империя, за господаря и за нас някаква друга заплаха?

Лисичият ум на Рюстем веднага го накара да наостри уши. Моментално схвана подтекста в думите на Хюрем.

– И да съществува, какво от това, султанке? – прошепна с присъщата за физиономията му лукава усмивка. – Наш дълг е да ликвидираме и нея!

Хюрем се изпълни със задоволство: „Това е то моят умен зет! Още не е казал А – и той ти изредил всичко до Я!“

– Хайде да видим тогава как ще ни служите. Трябва и дълга си да изпълните, и да спечелите нашата дъщеря. Ние няма да останем по-назад, както се казва: „Който бърка в меда, си облизва пръстите!“. Искаме и в меда да бъркате, и пръстите си да облизвате.

Рюстем едва устоя да не се хвърли на врата на Хюрем.

Всички тия, които му се подиграваха, че е куц, които му се присмиваха в очите, и зад гърба, които му изкараха прякора „Въшльото“ заради една намерена по него въшка, сега щяха да видят за кого тепърва ще се върти колелото на късмета! Щяха да видят на кого му дойде времето! „Рюстем паша! – изпълни се с гордост той. – Рюстем паша! Зетят на султан Сюлейман! Съпругът на единствената дъщеря на падишаха. Толкова е хубаво дори само да си го мислиш, само да го мечтаеш!“ Вярно, че до сватбата оставаше цяла година, но още отсега можеше да започне с облагите от нея.

„Само да ми дойдат паричките! – изчурулика си наум. – Хееей! -викна от все сърце, но без глас. – Куция Рюстем, потурченото албанче, ще стане най-богатият, най-силният човек на света!“

За да постигне това, той трябваше да прави само едно нещо – да не прекършва на две думата на застаналата отпреде му тъща.

Прекрасно знаеше и какво ще иска тя от него.

Главата на престолонаследника Мустафа!

„Смятай, че вече съм му я отсякъл, тъщо! – закани се наум. – Рюстем ще ви бъде роб дотогава, докато в това тяло има душа!“

На излизане от харема – пак толкова незабелязано, колкото и на влизане – той потри самодоволно ръце.