Синан понечи да каже нещо, отказа се. Замисли се: „Какво щеше да е по-различното? И да не беше дъщерята на падишаха, а Дилруба – какво от това? След като ти си един напъпил цвят, а този старец от Аърнас прилича на започнал да съхне чинар?“

– Знаехте ли, че ви наричаме „човекът, който окачва кубета по небето“?

За пръв път по сериозното лице на Синан плъзна усмивка. Кимна:

– Не знаех!

– Ние, дъщерята на най-великия султан Сюлейман хан, до ден-днешен сме получили от нашия баща безчет подаръци. Диаманти, рубини, изумруди, бижута – всеки един от тях скъпоценен колкото цяла съкровищница. – Замълча. Погледна Синан в очите и продължи: – Но искаме да знаете, че нито една жена, живяла на тази земя, не е получавала досега толкова скъп подарък като този, който ми поднесохте вие. Няма и да получи. Човекът, който окачва кубета по небето, увековечи Михримах. Ние вече си имаме име, което ще пребъде хиляда години, както „Айя София“.

„Сега вече мога да умра! – помисли си Синан. – Аллах! Ти ми позволи да доживея до тази възраст. Даде ми да окача кубето си на небето. С диханието си прогони облаците. На нея й показа слънцето и луната. Направи възможно да чуя тези думи от нейната уста. Колко много още остана да се направи, да се види, да се чуе. Бди над мен в най-щастливия ми миг!“

– И... – продължи Михримах – не намерих случай да ви се отблагодаря. Много ви благодаря, Синан!

Аллах! Тя за пръв път го назова по име. Стресна се: „Сигурно съм полудяла! Как можах да го направя!“

Синан беше зашеметен от щастие. Синан... Синан... „Господи Боже мой! – повтаряше си едно след друго той. – Никога досега името ми не е било произнасяно така красиво!“

– За кубето, което окачих на небето ли? Или за моята тайна? И за двете – няма смисъл. Жалко че нямам още една божествена дарба, за да окача там слънцето и луната!

ДВОРЪТ НА ДЖАМИЯТА „СЮЛЕЙМАНИЕ“

20 март 1567 г.

Михримах постоя известно време сред прохладната сянка на тополите. Съпругът й – великият везир Рюстем паша – беше умрял преди пет години. А откакто султан Сюлейман почина край Сегедвар по време на поход и беше погребан в построеното от Аърнаслъ Синан тюрбе, изтекоха шест месеца. Пак се бяха събрали с майка й.

Щом Михримах пожела да посети майка си и баща си, изправената сега до нея жена, която въпреки най-обикновените дрехи, с финеса и красотата си веднага привличаше внимание, й беше заявила: „За нищо на света няма да те оставя сама! Идвам и аз!“

– Изморихме ви, докато дойдем дотук! – каза Михримах.

Вървеше бавно и тежко, облегната на ръката й, право към тюрбето на баща си.

– Създадохме ви грижи, султанке!

Жената рязко си измъкна ръката от Михримах и тихо й каза:

– Ако обичаш, откажи се да ме наричаш султанке! Нали бяхме сестри? Не ти ли се обръща вече езикът да произнасяш името, което ти самата ми даде?

Михримах се засмя. Подръпна й лакътя и пак я хвана под ръка.

– Така е редно! Плюс това ние така сме научени, така го и спазваме. Обръщаме се на „вие“ дори към собствения си образ в огледалото.

Усмихнаха се едва забележимо.

– Не го разбирам! – обади се малко по-високата от Михримах жена. -Не разбирам разните му там протоколи и традиции. Хей, аз съм твоята сестра! Нурбану!

Нурбану... Красивата венецианка Сесилия Бафо... Красивата Нурбану, която майка й планираше да омъжи за Мехмед и да я направи своя партньорка на османския трон, но с която съдбата ощастливи Жълтоглавия Селим.

– Ако днес съм съпруга на Селим хан, който се възкачи на трона на султан Сюлейман, това го дължа на теб. Признателна съм ти, Михримах! Колкото и благодарности да ти изкажа, все не мога да ти се отплатя!

– Всъщност аз трябва да благодаря на моята султанка!

– Гледай я пак! От къде на къде!? Ти пък защо ще ми благодариш?

Михримах я спря, приближи се съвсем близо до нея и й зашепна на ухо:

– Ако не беше ти, в спора за трона аз нали взех страната на Баязид и заради това Селим като нищо щеше да ме убие. Както уби Баязид и децата му. Дума не продума за подобна разправа. Ти се намеси и...

– Изобщо не е така! Нали войниците се вдигнаха на бунт, защото не можаха да вземат плячка и подкупи, и ако ти не му беше дала пари да потуши размириците, нито Селим щеше да седне на оня трон, нито пък аз.

Пак се разсмяха.

Михримах се обърна, огледа се наоколо.

– Тук ли е Майстор Синан?

„Не кога ли не е бил тук?“ – попита я с лукав поглед Нурбану.

– Старият главен архитект сякаш е сянка на моята зълва... Където е Михримах султан, там е и Майстор Синан...

Влязоха първо в тюрбето на баща й. Михримах се моли за него дълго време. Отвътре й идеше да му каже някои неща, но езикът й, сърцето й не й позволяваха. И какво щеше да му каже? „Направих те детеубиец, татко, прости ми?“ – това ли?

В тюрбето на майка си пожела да я оставят сама.

– Александра Анастасия Лисовска! – започна да мълви. – Виж, твоята Дуняшка дойде!

Постоя малко така. Погали моравата наметка върху мраморната плоча. И тихичко продължи:

– Красива моя майчице, успя най-накрая! Дворецът, в който ти дойде да извоюваш короната и трона на османлиите, сега е домът на твоя син...

Прекъсна за малко потока на мислите си.

– Ти поиска Баязид, но какво да се прави – съдбата избра Жълтоглавия Селим. След него ще дойде редът на принца, който ще роди Нурбану. На трона на османлиите ще се редят потомците на твоя род.

Дори не беше забелязала, че е коленичила пред мраморната плоча. Остана дълго време там. Изчака, докато осмисли целия свой живот. Сетне се изправи бавно.

– Знаеш ли? Утре е двадесет и първи март! – Разсмя се на глас. – С Майстор Синан ще съзерцаваме как изгрява слънцето над тепето в Юскюдар.

Отстъпвайки заднешком към изхода, прошепна:

– Не ни остава много време, докато се съберем отново, валиде! Направи ми място до теб!

***

За тяхна радост, времето тази сутрин беше ясно. Михримах усети свежестта й и вътре в душата си. Един-два пъти се позакашля, съвсем леко.

Синан веднага я забеляза.

– Принцесо! – обърна се той към нея с лек поклон. – Страхувам се да не настинете.

Вече беше доста остарял. Макар че се беше поизгърбил, пред Михримах се стараеше да стои съвсем изправен.

– Не се бойте! – засмя се тя. – Есма ме навлича с много дрехи. Вече...

Без малко щеше да каже: „Остаряхме!“ В последния момент стисна зъби.

– Благодаря, че всяка година ме довеждате на това място!

– Жалко, че невинаги времето е безоблачно.

– Мисля, че този път имаме шанс. Като идвах насам, видях няколко звезди.

– Още малко! Вижте, зад онези хълмове дори започна да се развиделява.

– Слънцето изгрява! – възкликна Михримах. – Слънцето изгрява от мрака!

Най-напред кубето на Михримах Джамия плувна в жълтия цвят на златото.

След него двете бели минарета бяха обхванати от огненочервени багри.

И тогава изплува слънцето – огромната златна топка.

Светлина заля лицата на Михримах и изправения до нея Синан.

– Човекът, който окачва кубета по небето! – промълви Михримах.

– Заповядайте, принцесо!

– Ще ме назовете ли още веднъж Дилруба?

– Дилруба! – преглътна Синан.

Неволно си докоснаха ръцете.

Михримах беше оставила зад гърба си четиридесет и шест години.

А Синанедин Аърнаслъ – седемдесет и девет усилни години!

Есма видя как в един и същ момент и двамата си отдръпнаха ръцете и извърна глава, за да скрие сълзите си. Погледна към златистожълтото слънце, в което се къпеха минаретата, и от дълбините на сърцето си отправи молитва:

„Аллах! Благослови тази любов! Не ден, хиляда години да изминат, нека никога да не бъде забравен пожарът в сърцата на моята Михримах султан и на Майстор Синанедин от Аърнас! Дари със свобода заключената любов на моята господарка! Извиси към небесата окованата й цял живот душа така, както са се устремили, сякаш в молитва, тези нежни като пера минарета. Извиси я, за да се пресища със синевата, която все не й достигаше! Възвиси я, за да се наслаждава на безкрайната морска шир, в която е безумно влюбена!

Аллах! Нека пърхащата в златен кафез уморена душа на твоята покорна робиня Михримах да намери покой под небесното кубе на Синан. Нека той да й мълви за своята любов! Нека има кой да й нашепва песни за любов!“


Демет Алтънйелеклиоглу

Султанатът на жените

МИХРИМАХ Дъщерята на наложницата

Турска, I издание, 2013 г.

Преводач Хубавичка Филипова

Редактор Цветелина Димитрова

Оформление на корицата Васил Димитров

Предпечатна подготовка Васил Киров

Коректор Нина Славова

Издателство „Летера“

Notes

[

←1

]

Наложницата, която ражда принц престолонаследник. По ранг тя е втората в харема след майката на султана - валиде ханъм. - Б. пр.

[

←2

]

Карл V (24.02.1500-21.09.1558), управлявал като Карлос I Испански от 1516 до 1556 г., е император на Свещената Римска империя от 1519 до 1556 г., когато абдикира. – Б. пр.

[

←3

]

Призив към молитва в ислямската религия. Докато мюезинът не приключи пеенето, джамията не трябва да се напуска. – Б. пр.

[

←4

]

Гръцки архитекти, инженери, математици и учени, които по времето на император Юстиниан са работили заедно по изграждането на църквата „Света София“ в Константинопол. – Б. пр.

[

←5

]

Има се предвид дворецът Топкапъ, чието изграждане започва през 1459 г., по време на султан Мехмед II, и шест години по-късно – през 1465 г., той става официална резиденция. Тогава е наричан Йени сарай (Новият дворец), за да се различи от по-старите резиденции на султаните. – Б. пр.

[

←6

]

Залата, където везирите и високопоставени държавни мъже се съвещават по въпросите на империята. – Б. пр.

[

←7

]

Илюзорна планина в легендите, олицетворение на недостижимите мечти. -Б. пр.

[

←8

]

Шетарет – заемка от арабски, означава „радост, веселие, празник“. – Б. пр.

[

←9

]

Гюлбахар означава „пролетна роза“. – Б. пр.

[

←10

]

Пири Рейс (1480-1555) – османски мореплавател и картограф, известен с географските си карти, на които са изобразени Северна и Южна Америка, бреговата линия и планините на Антарктида, открити едва през XX век. – Б. пр.

[

←11

]

Хафеза (араб.) - „пазител, защитник; човек, който знае Корана наизуст“. – Б.пр.

[

←12

]

Мярка за измерване на дълбочина или разстояние, равна на разстоянието между двете разперени встрани ръце. – Б. пр.

[

←13

]

Орязването на момчетата при изповядващите исляма, което се придружава с пищни тържества. – Б. пр.

[

←14

]

Светкавица (тур.). – Б. пр.

[

←15

]

Къса мъжка горна дреха без яка и с дълги, разцепени ръкави. – Б. пр.

[

←16

]

Султан Мехмед Завоевателя. – Б. пр.

[

←17

]

Обръщение към гувернантка. – Б. пр.

[

←18

]

Има се предвид Свещената (Западната) Римска империя. – Б. пр.

[

←19

]

Днес остров Лесбос. – Б. пр.

[

←20

]

Хиподрумът на Константинопол. Днес е площад „Султанахмед" в Истанбул, с няколко запазени от византийската епоха забележителни исторически паметници: Змийската колона, Обелискът на Тутмос III и др. – Б. пр.

[

←21

]

Опашката на просителите. – Б. пр.

[

←22

]

Стражи, които са поддържали реда в двореца, в конюшните, в градините, при лодките и т.н. – Б. пр.

[

←23

]

Любимец, харесван, предпочитан (тур.). – Б. пр.

[

←24

]

Букв. „Потъналият палат“ – едно от най-големите покрити водохранилища в Истанбул, запазено от византийско време. След превземането на Константинопол то е снабдявало първоначално с вода и Топкапъ. Построено като подземен дворец, днес в него се изнасят театрални спектакли, концерти, провеждат се различни културни събития. – Б. пр.

[

←25

]

Нощта на силата в исляма. – Б. пр.

[

←26

]

Ритуално измиване на ръцете, лицето, врата, краката по определен брой пъти преди молитвата. – Б. пр.

[

←27

]

Някогашна детска игра на земя с кокалчета, предимно от агнешка става. –Б. пр.

[

←28

]

Някогашните бойни кораби са имали под водата метални приспособления извън корпуса във вид на шпори, с които са пробивали и потапяли вражеските морски съдове. – Б. пр.