Ръката му се озовава на главата ми и дръпва леко косата ми. Усмихвам се на себе си самодоволно, после откопчавам копчето на панталона и бавно дръпвам ципа надолу. Плъзвам ръка в боксерките му и стисвам здраво твърдия му като камък член.

Тазът му отлита нагоре и металът на белезниците издрънчава шумно.

— Мамка му, Ава! По дяволите! – Повдига главата си нагоре и ме пронизва с отчаян, жаден поглед. – Устата, сега!

Изпълзявам обратно нагоре по тялото му и сграбчвам бузите му в дланите си.

— Искаш да те поема в устата си. – Притискам устни към неговите… здраво.

— Направи го!

— Кой командва, Джеси? – Захапвам устната му и той стене.

— Ти, бебче. Устата!

Усмихвам се и се спускам обратно надолу. Освобождавам члена му и прокарвам дразнеща мокра следа нагоре по цялата му дължина.

— О, мамка му! – пъшка той. – Боже, Ава! Устата ти е възхитителна.

— Добре ли е? – питам и го поемам до половината, преди да се отдръпна.

— Твърде добре. Знаех, че има причина да се оженя за теб.

Впивам зъби в плътта му предупредително.

— До края?

— Направи го!

Обвивам устни около него и го поемам чак до края, докато не се опира в дъното на гърлото ми. Той стене шумно и слабините му се повдигат. Опитвам се да отпусна устата си, да приема нашествието, но рефлексът ми ме проваля и внезапно започва да ми се повръща.

Какво, по дяволите?

Пускам го бързо и скачам от леглото. Стомахът ми се свива в конвулсии, по челото ми избива пот. Ще повърна. Отлитам в банята и се сривам пред тоалетната чиния, после изпразвам съдържанието на стомаха си, като се опитвам да държа косата си назад, докато повръщам.

— Ава! – крещи той. Белезниците започват да дрънчат силно. – Ава!

— Аз съм… – отново повръщам. Давя се, когато се опитвам да говоря, да го уверя, че съм добре. Мамка му, трябва да го освободя.

— Боже, Ава! – упоритото дрънчене на метал в дърво отеква из апартамента, придружено от паникьосаните викове на Джеси. – По дяволите, АВА!

Не мога да говоря. Гърлото ми е блокирало, очите ми се пълнят със сълзи, а стомахът ме боли от напъните. Какво ми става, по дяволите? Едва бях започнала. Поемала съм го безброй пъти по този начин и никога не се е получавало така. Мамка му, чувствам се слаба. Откъсвам тоалетна хартия и попивам челото си. Наистина трябва да се стегна и да отнеса задника си там, за да го освободя, преди да получи сърдечен срив.

— Ава! – чува се още дрънчене, последвано от силен трясък, и Джеси нахлува в банята с разтворена риза, сако и разкопчани панталони. На лицето му е изписан ужас. Отново го направих. В опита си да го накарам да види колко нелепо прекалено и ненужно покровителствен е той направих нещата още по-лоши. Добре съм. Просто не мога да спра да повръщам. Главата ми увисва отново над тоалетната. Поредните болезнени спазми ме правят неспособна да говоря.

Опитвам се да махна с ръка към него, за да го успокоя, че съм добре, но бързо хващам отново тоалетната чиния и стискам, докато продължавам да се давя и задушавам.

— Исусе, бебче! – Разтревожен е, невротичният глупак. Само ми е прилошало. Усещам го близо зад себе си. Събира къдриците ми, държи ги назад и разтрива гърба ми. Не мога да се контролирам. Сигурно съм отровена, няма какво друго да е.

— Добре съм. – Избърсвам лице и разтривам с длани бузите си, когато усещам, че няма какво повече да повърна.

— Очевидно – мърмори сухо. – Дай да те погледна!

Обръщам се с въздишка и виждам, че е седнал зад мен.

— Още ли искаш да ме чукаш? – питам в опит да успокоя явната му тревога. Повече няма да се опитвам да го успокоявам заради загрижеността му и за добруването ми. Провалям се ужасно всеки път.

Извърта очи.

— Ава, моля те!

— Съжалявам.

— Ти ще ме убиеш, кълна се. – Избутва косата от лицето ми. – Добре ли си?

— Не. Гади ми се. – Сривам се напред и бузата ми се сблъсква с голите му гърди там, където ризата е разтворена.

— На какво мислиш, че се дължи това? – пита той тихо.

Сковавам се. Наистина още не съм готова да се справя. Не съм готова да го разкъсам на парчета за това, че криеше хапчетата ми. Нямам енергията точно сега, затова държа устата си затворена. Но трябва да извадя глава от пясъка и да се изправя срещу реалността – реалност, в която най-вероятно съм бременна. Животът ми ще бъде ад следващите около осем месеца – чист, мъчителен, непоносим ад.

— Заведи ме в леглото, моля те!

Чувам как въздъхва дълбоко. Очевидно демонстрира безсилие. Няма да ми позволи да живея още дълго в отрицание, но нуждата му да се грижи за мен ме отървава. Джеси става и ме дръпва нагоре.

— Ти си най-вбесяващата жена на шибаната планета. Искаш ли да си измиеш зъбите?

— Да, моля!

Усмихва ми се и прокарва пръсти по бузата ми.

— Всичко ще бъде наред.

Дали? Наред за него. Той получава каквото иска, въпреки че защо го иска е мистерия, но ще ровя в тази територия, когато не се чувствам безнадеждна и слаба.

— Добре – съгласявам се немощно и зървам висящите от китката му белезници… и огромна червена плюска. – Джеси! Какво си направил? – Грабвам ръката му и я

обръщам. Откривам, че вътрешната част на китката му е украсена с жестоки червени белези. Вдишвам шокирано. Мамка му, това изглежда болезнено.

Той дръпва китката си от ръката ми, сваля белезниците и ги хвърля на пода.

— Ти караш сърцето ми да бие, бебче, но можеш да го накараш и да спре. – Поклаща глава и ме вдига на плота. – Каза, че не можеш да живееш без мен, нали?

— Да.

Присвива обвиняващо очи.

— Тогава престани да се опитваш да ме убиеш!

Усещам как на лицето ми изплува усмивка.

— Ти си крал на драмата.

— Няма нищо драматично в това да се тревожа, когато жена ми повръща, след като току-що съм пъхнал члена си в устата й.

Избухвам в смях. Отмятам глава назад, затварям очи и се смея. Много здраво. Дори ми потичат сълзи. Пристъпът на повръщане е сменен от пристъп на смях. Не мога да спра и той не прекъсва кикота ми. Оставя ме и чака търпеливо да овладея смеха си, докато стои с четка за зъби пред устата ми.

— Извинявай – кикотя се. – Наистина съжалявам. – Обърсвам очи и се взирам право в чифт зелени любопитни очи. Той е повдигнал вежди и е захапал долната си устна. – Но е много смешно.

— Радвам се, че ти е забавно. Отвори уста!

Отварям уста и той се заема да измие зъбите ми вместо мен. Обичайната бръчка на съсредоточаване заема мястото си на челото му. Щом свършва, прокарва мокра кърпа по челото ми, после ме вдига и ме отнася до леглото. Очите ми се разширяват, когато виждам таблата. Разрушена е и от нея висят парчета нацепено дърво. Потрошил е леглото.

— Влизай под завивките! – Поставя ме на ръба и аз не губя време и се сгушвам. Въздишам доволно.

Обръщам се и го гледам как се съблича. Алчният ми поглед поглъща съвършенството му.

— Не мога да повярвам, че прекарвам първата нощ като твоя съпруга в една от стаите ти за мъчения. – Неприятната мисъл ме кара да се размърдам леко и внезапно започвам да се чудя кой е бил в това легло и какво е ставало. Искам да се махна.

— Никой не е спал в това легло, Ава. – Знае какво мисля.

Мръщя се.

— Така ли?

Усмихва се, докато съблича ризата си.

— Никой не е влизал в тази стая, откакто те притиснах тук. – Наблюдава ме внимателно. Спомних си деня, когато се озовах в капан. – А леглото е ново.

— Наистина ли? – изтърсвам, леко шокирана.

Той се смее.

— Наистина.

— Защо?

— Защото не искам да те имам в легло, в което… – бръчката му се появява отново – са спали други хора – довършва.

В което са се чукали други хора – това имаше предвид, но не ми пука как ще го каже. Никой не е спал, не е чукал и не се е въргалял в това легло и аз се чувствам много по-добре, след като научавам това.

— И никой не е бил в тази стая оттогава? – питам.

Изритва панталоните и смъква боксерките надолу по краката си.

— Само аз. Махни бельото! Искам те гола.

Избутвам бикините си надолу по краката.

— Седял си тук тихо и си мислил за мен, така ли? – питам усмихната.

Отива при един скрин и издърпва горното чекмедже.

— Повече, отколкото можеш да си представиш – отговаря тихо. Обръща се и държи сутиен.

Моят сутиен.

— Това е моят сутиен! – изтърсвам. Внезапно ме заливат объркани спомени от момента, в който ме притисна. Оставих сутиена си и той го е пазил тук през цялото това време?

Хвърля го върху скрина и свива рамене смутено, после идва до леглото и се пъхва до мен. Моментално изпълзявам върху гърдите му и се настанявам върху него. Лицето ми се сгушва във врата му.

— Удобно ли ти е? – пита.

— М-м-м-м – мънкам. Галя го с ръце навсякъде. Имам нужда да го докосвам и да се наслаждавам на допира до плътта му.

Седял е тук тихо и е мислил за мен. Запазил е сутиена ми. Не е пускал тук никой друг и е подменил леглото.

— Как се чувстваш? – пита и ме оставя да го обсипвам с целувки.

— Добре съм – въздъхвам. Добре съм в момента, но не задълго, сигурна съм в това.

Той също въздиша.

— Тя е добре – притиска ме по-силно. Сърцето му тупти до гръдната ми кост. – Заспивай, красиво мое момиче!

Изпълнявам. Очите ми бавно се затварят и вече ме няма.

ШЕСТА ГЛАВА

Отварям очи и се протягам. Това е едно невероятно, шумно, приятно и напълно задоволяващо разтягане на тялото ми по дължината на цялото легло. После се усмихвам доволна. Чувам как Джеси се суети в банята. Долавям звуците на струите вода, които пълнят ваната; Джеси, който събира козметиката, която ще му е необходима, и специфичния звук, който се получава, когато разбърква водата, за да направи мехурчета. Моят самообявил се за Батман съпруг държи на думата си. Ще се киснем дълго във ваната и несъмнено ще си говорим, докато сме там. Искам ли да си говорим във ваната днес?

Измъквам се до ръба на гигантското легло, отнасям голото си тяло до банята и се облягам на рамката на вратата. Джеси седи на стол до прозореца, лактите му почиват върху коленете и гледа към земите на имението. Той също е гол. Всеки добре оформен мускул изпъква на гърба му, а тъмнорусата му коса е влажна от парите, изпълнили обширното помещение. Мога да стоя цял ден и да го гледам, но дори оттук и въпреки че е с гръб към мен, виждам как зъбните колелца препускат в главата му със сто и петдесет километра в час. И знам за какво мисли. Вероятно мисли за моето отрицание и как да ме задържи у дома, прикована до него. Утре е понеделник, следователно работен ден.

Моят неразумен, предизвикателен, невротичен властен маниак.

Моят бивш плейбой.

А сега и мой съпруг.

Трябва да го докосна.

Приближавам тихо зад него. Възхищението ми от вида му нараства с всяка крачка, с която се приближавам към него, а кожата ми започва да настръхва от обичайните искри, които прелитат между телата ни, когато сме наблизо. Напрегната съм и сдържам дъха си.

— Усещам те, когато си наблизо, красиво момиче. – Не поглежда назад. – Никога няма да успееш.

Тялото ми се отпуска и въздъхвам облекчена. Минавам пред него и се покатервам в скута му, като поставям буза на гърдите му.

Обгръща ме с ръце и заравя лице в косата ми.

— Опитваш се да се промъкнеш зад мен?

— Никога не се получава.

— Никога няма да се получи. Как се чувстваш тази сутрин?

Усмихвам се.

— Добре.

— Добре – отговаря и ме придърпва по-близо. – Не ходи на работа утре!

Клюмвам леко в скута му, въпреки че знаех какво ще последва, и съм облекчена, че не изказа и другата си мисъл. Съгласих се да се омъжа за него толкова скоро само ако се съгласи да нямаме меден месец и ако охлади прекалената си покровителственост и неразумност. Инстинктите ми казваха, че ще се провали по всички точки. Повдигам се и го поглеждам. Очите му ме умоляват.

— Трябва да работя.

Поклаща глава.

— Няма нужда да работиш изобщо. Трябва да сме заедно.

— Ние сме заедно.

— Знаеш какво имам предвид – оплаква се. – Сарказмът не ти отива, жено.

Няма да стигна доникъде с това, така че ставам от скута му и се отправям към ваната.

— Какво правиш? – пита.

Няма нужда да се обръщам, за да разбера, че се е намръщил.

— Вземам си вана. – Покатервам се и се облягам назад, но почти веднага се премествам напред, за да му направя място, тъй като чувам, че сумти възмутено и се приближава.

Качва се и се настанява зад мен. Придърпва ме към гърдите си и се намества с устни до ухото ми. Изръмжава леко и го гризва.

— Казах ти и преди: не се бори с мен!

— Тогава спри да ми отправяш неразумни искания! – отвръщам рязко.