Той захапва по-силно меката част на ухото ми.

— И това ти казах преди. Няма нищо неразумно в желанието ми да те държа в безопасност.

— Имаш предвид да ме държиш до себе си. – Затварям очи и отпускам глава върху него, а ръцете ми се плъзгат по силните му мокри бедра.

— Не – пръстите му се сплитат с моите. – Да те държа в безопасност.

— Използваш това като оправдание за неразумното си поведение.

— Не. Ти ме подлудяваш.

— Ти сам се подлудяваш. Ще отида на работа утре, а ти ще ми позволиш да го направя и няма да протестираш. Обеща. – Трябва да му напомня за сделката, която сключихме, въпреки че знам, че не е забравил и че няма да му пука, ако я наруши.

Усещам отново устата му до ухото си и използвам всяка частица сила, за да сдържа стона си.

— Но ти обеща да ми се подчиняваш. Мисля, че брачните клетви отменят всички обещания, направени преди това. – Избутва се към дупето ми. – Дали някой има нужда да му се начука малко здрав разум?

Подскачам и водата се разплисква около нас. Много бих искала вразумително чукане, но няма да отстъпя.

— Ти също обеща да спреш да ме вразумяваш с чукане, защото се съгласихме, че вразумяването има смисъл само за теб. – Вече ми се иска никога да не се бяхме уговаряли за това. Вразумителното чукане е същото като здраво чукане.

— Да ме обичаш, да ме уважаваш и да ми се подчиняваш – прошепва. Обръщам лице в посока на ниския, дрезгав глас и докосвам устните му. – Това има смисъл, нали?

— Не – шепна. – Едва ли нещо, което изискваш, има смисъл.

— Ние имаме смисъл – обсипва ме с целувки. – Кажи, че имаме смисъл!

— Имаме смисъл.

— Добро момиче. Седни, за да мога да те изкъпя! – Той се отделя от устните ми и аз се чувствам изоставена, а после ме избутва пред себе си. – Ще закусваме със семейството ти, после ще те отведа у дома. Става ли?

— Става – съгласявам се. Нямам търпение да се прибера у дома и със сигурност нямам желание да сляза долу и да се изправя срещу Кейт и Дан. Каква глупава жена! Няма дори да се опитвам да открия какво е мислила приятелката ми, когато е направила това, защото никога няма да разбера, а подозирам, че дори тя не знае. Дали изобщо помни? Беше доста пияна. А Сам? Изстенвам вътрешно. Как ще погледна Сам след всичко това?

— За какво мислиш? – пита Джеси, връщайки ме в настоящето.

— За Кейт – отговарям веднага. – Мисля за Кейт и Сам.

— Казах ти, А…

— Не ми казвай, че не е моя работа, Джеси! – отрязвам го напълно. – Тя е най-добрата ми приятелка. Имам чувството, че наблюдавам автомобилна катастрофа на забавен каданс. Трябва да я спра.

— Не, трябва да гледаш собствената си работа, Ава – гълчи ме той строго. – Готова си – оставя гъбата на ръба на ваната и се изправя зад мен. Излиза и взима кърпа. – Измий си косата! – Изтрива се и увива кърпата около кръста си. – Вероятно можеш да покажеш също толкова загриженост и към една малка подробност от нашите отношения, която има нужда от внимание. – Пробива дупки в мен с чакащ поглед и веднага забравям всички проблеми, свързани със Сам и Кейт, но не се възползвам от новооткрития му талант да говори. Вместо това се плъзгам във ваната и се потапям в пяната. Още не съм готова, пък и той е склонен да говори само по теми по негов избор.

Не го гледам, но знам, че току-що е извъртял очи. Може да върти очи колкото си иска. Аз се справям с това по мой начин в момента. И какъв точно е този начин? Като мушвам главата си колкото може по-дълбоко под пясъка, ето какъв.

* * *

Влизаме в ресторанта на имението ръка за ръка и сме посрещнати от шумни ръкопляскания и приветствия, но първото, което забелязвам освен шума, е очевидно деликатното състояние на Кейт, а в другия край на залата свирепия поглед на Дан, насочен право към Джеси.

Съпругът ми или не забелязва нито едно от двете, или ги пренебрегва, защото ме вдига и крачи през масите, за да ме постави грижливо на един стол срещу мама и тате, после заема друг до мен.

— Скъпа! – развълнуваният писък на мама блъсва ушите ми. – Какъв чудесен ден беше въпреки този определено труден мъж. – Гледа кръвнишки през масата към Джеси.

— Добро утро, Елизабет! – Джеси се усмихва на мама и тя ококорва очи, но съм сигурна, че едва сдържа сърдечната си усмивка. – Как си, Джоузеф?

Татко кимва, докато реже една наденица.

— Много добре. Двамата добре ли прекарахте вашия ден?

— Да, благодаря. Погрижиха ли се за вас? – Джеси оглежда ресторанта, очевидно проверява дали служителите се грижат за останалите гости.

— Твърде добре – смее се татко. – Тръгваме след закуска, затова ще се възползвам от възможността да ти благодаря за гостоприемството. Беше наистина специален ден.

Усмихвам се на татко и се радвам на неговата изисканост. Обноските му никога не го провалят. Радвам се, че са прекарали добре.

— Дан с вас ли се връща? – питам, като се опитвам да звуча небрежно.

— О, не. Не ти ли е казал? – пита Елизабет.

Джеси маже с масло препечена филийка, взима ръката ми и я поставя в нея, после кимва – тихо указание да ям.

— Какво да ми е казал? – питам и захапвам крайчето.

— Остава в Лондон за известно време. – Мама започва да отстранява тлъстините от бекона на татко, а аз започвам да кашлям.

— Той какво?

— Остава в Лондон, скъпа.

Знам, че съм я чула правилно. Поглеждам към Дан, който седи с леля Анджела, но явно не слуша дърдоренето й. Не, цялото му внимание е насочено към Кейт.

— Защо? – питам. – Мислех, че има сърф училище, което да разширява и в което да работи. – Това е лошо. Пускам филийката в чинията си, но Джеси веднага я вдига и ми я подава в ръката ми.

— Казва, че не е спешно, а аз не се оплаквам. – Мама приема чаша кафе от Пит, който после поставя и едно пред мен.

— Без шоколад и без захар – потвърждава.

Поглеждам към него и му се усмихвам топло.

— Благодаря, Пит – пускам филията за пореден път, но Джеси моментално ми я поднася отново.

— Яж! – Бутва я в свободната ми ръка.

— Не искам шибаната филия! – сопвам се рязко и прекъсвам закуската на всички, седящи на нашата маса.

— Ава, езикът! – Джеси се отдръпва и усещам шокираните погледи на мама и татко през масата. Аз самата съм шокирана, но не искам да ме храни насила и определено не искам Дан да се задържа тук и да усложнява вече трудната ситуация. Каква игра играе? Не съм достатъчно наивна, за да мисля, че неприязънта му към Джеси и загрижеността му за мен са причините да остане.

Пренебрегвам учудения поглед на Джеси и шокираните изражения на родителите ми и ставам от масата.

— Къде отиваш? – Джеси става с мен. – Ава, седни! – тонът му е предупредителен, независимо че родителите ми го чуват. Но вече трябва да знам, че изобщо не би му пукало къде е и кой присъства. Ще ми се ядосва или ще ми се наслаждава когато и където иска. Родителите ми няма да го спрат.

— Седни и си яж закуската, Джеси! – Минавам покрай него, но той се пресяга и стисва китката ми.

— Моля? – смее се.

Поглеждам го право в очите.

— Казах да седнеш и да си ядеш закуската.

— Да, и аз си помислих, че каза това. – Дръпва ме обратно на стола и поставя препечената филийка в ръката ми, после се навежда към мен и притиска устни в ухото ми. – Ава, това не е нито времето, нито мястото да започваш да се разпореждаш. И имай малко уважение към родителите си! – Ръката му се премества на коляното ми и погалва вътрешната част на голото ми бедро. – Харесвам тази рокля – прошепва.

Усмихвам се мило на родителите си през масата, които са продължили да ядат закуската си. Какво нахалство от страна на Джеси. Да имам уважение към родителите си ли? Стискам зъби, когато забърсва ръба на бикините ми и духва в ухото ми. Щеше да загуби битката и сега ме омайва с докосването си, за да си върне властта. Проклет да е! Стискам бедра и вдигам кафето си с треперещи ръце, докато той продължава да всява опустошение в мен с горещия си дъх в ухото ми, а родителите ми продължават щастливо закуската си. Прекараха известно време с нас и свикнаха с копнежа на Джеси за постоянен допир.

Отдръпва се и ме поглежда самодоволно. Да, сега спечели, но само защото е абсолютно прав. Наистина не е нито времето, нито мястото, особено като се има предвид, че мама и татко са тук. Знам, че Джеси също не е възхитен от новината, която мама току-що поднесе. Съпругът ми и брат ми не се харесват и това е факт, с който трябва да свикна, защото знам, че никой от тях няма да протегне маслинена клонка.

— Джеси е прав, Ава – обажда се татко и напълно ме изненадва. – Трябва да внимаваш с езика.

— Да – съгласява се мама бързо. – Не е много изискано.

Няма нужда да поглеждам съпруга си, за да знам, че самодоволството му се е увеличило от подкрепата на родителите ми.

— Благодаря, Джоузеф – Бутва коляното ми под масата и аз му отвръщам.

— И кога ще отидете на меден месец? – Мама ни се усмихва.

— Когато съпругата ми каже – отговаря сухо и оглежда препечената ми филийка. – Кога ще бъде това, Ава?

Устата ми е пълна и само свивам рамене.

— Когато имам време. Много неща трябва да оправям в работата. Съпругът ми го знае. – Обръщам обвиняващ поглед към него, а той ми се усмихва. – На какво се усмихваш? – питам.

— На теб.

— На какво у мен?

— На всичко. Красотата ти, духът ти, нуждата ти да ме вбесяваш до лудост. – Протяга ръка и оправя диаманта ми. – И на факта, че си моя.

Виждам с периферното си зрение моя предизвикателен мъж и потребността му открито да показва и ме удави в обожанието си, което кара майка ми да се олюлее.

— О, Джоузеф! – напява тя. – Спомняш ли си да си бил толкова влюбен?

— Не, не помня – смее се татко. – Хайде, искам да тръгваме. – Избърсва уста със салфетката си и се изправя. – Ще използвам тоалетната и ще сваля куфарите.

Мама не отговаря. Твърде заета е да ни се усмихва топло. Татко напуска ресторанта и аз се обръщам към Кейт. Тя изглежда ужасно. Светлата й кожа изглежда по-бледа от друг път и дори обикновено жизнената й червена коса изглежда без блясък. Вяло похапва от закуската си, докато Сам бърбори весело до нея и, изглежда, не забелязва унилото й състояние. Знам, че има махмурлук, но тя очевидно се бори с нещо повече освен с натежалата си глава и бунтуващ се стомах. Сам не може да е толкова сляп. Отмествам погледа си от Сам и Кейт и поглеждам към Дан. Той още гледа втренчено Кейт.

— И ти ли го забеляза? – пита Джеси тихо, щом засича посоката на погледа ми.

— Да, но бях предупредена да си гледам работата – отговарям, без да свалям очи от Дан.

— Така е, но не съм казал, че не можеш да кажеш на брат си да се разкара.

Стрелкам с очи Джеси, но той пренебрегва очевидния ми шок и се изправя, когато мама става от масата.

— Ще се върна скоро, за да се сбогуваме – приглажда полата си и напуска стаята, като разтрива рамото на Кейт, докато минава. Кейт се усмихва, после поглежда към мен, но бързо отклонява очи. Въздъхвам и се чудя какво да кажа на обичайно сприхавата си приятелка. Изглежда напълно объркана, но в момента аз съм й бясна.

Бързо си припомням какво каза Джеси, преди мама да напусне масата.

— Искаш да предупредя брат ми да стои настрана ли? – питам.

Джеси ме поглежда внимателно, докато сяда отново.

— Мисля, че трябва да му бъде казано. Не искам да те разстройвам, като го направя аз, затова може би ти трябва да си поговориш с него.

Вече опитвах да поговоря с него, но той не ми обърна никакво внимание. Няма да го кажа на Джеси, защото това несъмнено ще го накара да се намеси.

— Ще говоря с него. – Оставям недовършената си филия обратно в чинията. – И преди да започнеш, не съм гладна.

— Трябва да ядеш, бебче. – Опитва се отново да ми пробута закуската, но аз поставям ръка върху неговата.

— Не съм гладна – опитвам се гласът ми да звучи уверено. – Вече може ли да се прибираме у дома?

Премества ръката си и хваща моята здраво, после ме поглежда замислено.

— Вече може да се прибираме у дома. Хайде!

* * *

След като изпращаме родителите ми, пренебрегвам брат ми и казвам на Кейт, че ще й се обадя на сутринта, Джеси ме настанява в колата и ме отвежда в „Луссо” – в моя дом, мястото, където двамата с него ще живеем заедно като съпрузи.

Отварям вратата и излизам. Изписквам шокирана, когато ме вдига изненадващо.

— Имам крака – смея се и обвивам с ръце врата му.

— А аз имам ръце и те са направени, за да те държат. – Целува устните ми. Изритва с крак вратата на колата и влиза във фоайето на „Луссо”. – Ще те сложа в леглото и няма да те пусна да излезеш от него до сутринта.

— Дадено – съгласявам се, но се надявам, че е готов за нещо здраво. Изобщо не съм в настроение за нежности.