Устните му се вирват леко.

— Не. Нямаш избор. Просто питам дали си готова.

Опитвам се да не се засмея заради неговата прямота.

— Ами ако кажа „не“?

— Няма.

— Тогава защо питаш?

Устните му се извиват в срамежлива усмивка и Джеси свива рамене.

— Нервна си. Не искам да си нервна.

— Джеси, нервна съм заради мястото, на което се омъжвам. – Мисля, че имам и нормалните за всяка булка притеснения, но мястото е това, което ми причинява най-голямо безпокойство.

Усмивката му избледнява.

— Ава, за всичко съм се погрижил. Казах да не се тревожиш и не би трябвало. Точка.

— Не мога да повярвам, че ме убеди да се оженим тук. – Отпускам глава. Чувствам се малко виновна, че съм се усъмнила в думите му. Знам точно защо се женим в имението. Защото няма списък с чакащи или други ангажименти, които да заобикаляме. Тук може да ме отведе до олтара без отлагане.

— Хей! – Повдига брадичката ми и ме кара да погледна болезнено красивото му лице. – Стига вече!

— Съжалявам – мърморя.

— Ава, бебче, искам да се наслаждаваш на този ден, не да се тревожиш за нещо, което няма да се случи. Никога няма да се случи. Никога няма да разберат, обещавам.

Отърсвам се от тревогата си и се усмихвам. Чувствам се много по-добре, след като съм чула успокоителните му думи. Вярвам му.

— Добре.

Гледам го как се изправя, отива до големия скрин, вади нещо от чекмеджето и се връща след няколко мига с кърпа за баня. Сбърчвам чело, когато се отпуска отново на колене и избърсва лице, после разрошва влажната си коса и поставя кърпата върху себе си.

Отваря обятия.

— Ела тук! – настоява тихо. Не губя никакво време, а изпълзявам в скута му и го оставям да ме обгърне с ръцете си, а бузата ми се притиска към кърпата върху гърдите му. Усещам дъха на чистата му пот и се отпускам върху него. – По-добре ли е? – пита и ме придърпва по-близо.

— Много по-добре – мърморя в кърпата. – Обичам те, господарю мой – ухилвам се.

Усещам как трепва леко под мен – мълчалив знак за тихия му смях.

— Мислех, че съм твоят бог.

— И това също.

— А ти си моята изкусителка. Или може да си моята дама на имението.

Подскачам от гърдите му и виждам, че ми се хили.

— Няма да съм дамата на секс имението!

Той се смее и ме дръпва обратно долу, като гали лъскавата ми коса и вдишва дълбоко и доволно.

— Както желаеш, жено.

— Само дама ще свърши работа. – Плъзгам ръце по мокрия му гръб, но наистина не ми пука. – Толкова съм влюбена в теб.

— Знам, Ава.

— Трябва да се приготвя. Ще се омъжвам, знаеш.

— Така ли? Кое е щастливото копеле?

Усмихвам се и отново се отдръпвам от тялото му. Трябва да го видя.

— Той е предизвикателен, невротичен властен маниак. – Вдигам ръка и обгръщам грапавата му буза. – Той е толкова красив – прошепвам и търся очите му, които ме наблюдават внимателно. – Този мъж спира дъха ми, когато ме докосне, и ме чука, докато не изпадна в безсъзнание. – Чакам укор, но Джеси просто стиска устните си, затова се навеждам и започвам да целувам брадичката му, а после продължавам нагоре към устните. – Нямам търпение да се омъжа за него. Вероятно трябва да тръгваш, за да не го карам да чака.

— Какво би казал този мъж, ако те хване да целуваш друг? – пита.

Ухилвам се.

— О, сигурно би кастрирал другия мъж и после би му предложил да избира между погребение и кремация. Такива неща.

Очите му се разширяват.

— Явно е властен. Не мисля, че искам да го предизвиквам.

— Наистина не искаш. Той ще те прегази. – Вдигам рамене и той се смее. Красивите му зелени очи проблясват и около тях се образуват леки бръчки. – Доволен ли си? – питам.

— Не, умирам от страх. – Пада назад и ме дърпа със себе си. – Но се чувствам смел. Целуни ме!

Гмуркам се напред и обсипвам лицето му с целувки, като тихо стена от сладко задоволство, но нямам много време да се отдам на желанията си.

Вратата се отваря.

— Джеси Уорд! Разкарай потното си тяло от дъщеря ми! – шокираният вик на мама пронизва интимността на мига ни.

Започвам да се смея. Мърморенето на мама не ме спира да получа своя дял от Джеси. И той ми позволява.

— Ава! Ще миришеш. Стани! – Токчетата й гневно започват да тракат към нас. – Теса, помогни ми, моля те!

Внезапно усещам няколко ръце, които хващат различни части от тялото ми и се опитват да ме издърпат от Джеси.

— Мамо! Спри! – смея се и стискам Джеси по-силно. – Ще стана.

— Ставай тогава! Ще се омъжваш след половин час, а косата ти е рошава и нарушаваш древна традиция, като се търкаляш по пода с бъдещия си съпруг – сърди се тя. – Теса, кажи й!

— Да, хайде, Ава! – суровият глас на Теса се забива ушите ми. Тя е доста мила, но е плашещо свирепа, когато става въпрос за организацията.

— Добре, добре – мърморя. Вдигам се от Джеси и приглаждам косата и роклята си.

— О, я се виж! – мама стене и се суети с дивата ми грива. Мъча се да запазя безизразно лице, докато гледам как Джеси не прави никакъв опит да излезе, вместо това пъхва ръце под главата си, за да се повдигне леко, така че да наблюдава как мама ме дърпа и ръчка. – Вие сте две деца – продължава тя и обръща гневни шоколадови очи към предизвикателния ми мъж. – Вън!

— Добре. – Той се вдига плавно с леко усилие. Възхитителните му мускули играят. Теса точи лиги и това не ми убягва, но се откъсва от вцепенението си, когато вижда как я наблюдавам с вдигнати вежди.

— Аз ще се погрижа за младоженеца – заявява тя, като насочва очите си навсякъде другаде, но не и към торса на моя бог. – Джеси, хайде!

— Чакай! – Той поглежда към гърдите ми. – Къде е диамантът ти?

— Мамка му! – Веднага посягам с ръка към гръдта си, а очите ми се стрелкат наоколо по пода. – Мамка му, мамка му, мамка му! Мамо!

— Ава! – подвиква Джеси. – Моля те! Внимавай с езика!

— Без паника! – Мама се отпуска на колене и започва да гледа под леглото, докато аз сканирам всеки сантиметър от луксозния килим.

— Ето го! – Теса го вдига от пода и Джеси го грабва рязко от ръката й, а после идва към мен.

— Обърни се! – сумти той и аз се подчинявам веднага. Сърцето ми тупти в гърдите. Проклетият диамант ще ме довърши. – Така. – С устни докосва рамото ми, а бедрата му се притискат към дупето ми.

— Това е, задето се търкаляхте по пода – заплашва мама. – Сега вън! – И започва да дърпа ръката на Джеси, а той не я отблъсква.

Обръщам се и му махвам, после правя реверанс, което ми печели още едно мусене от мама и дръзка усмивка от Джеси. После той оставя Теса да го изведе от апартамента.

— Така. Сега роклята, Ава О’Ший! Къде е тя?

Соча към банята и сядам на ръба на леглото.

— В банята. И скоро вече няма да можеш да ме наричаш така – казвам надменно.

Мама крачи през стаята.

— За мен винаги ще бъдеш Ава О’Ший – мърмори тя. – Стани! Баща ти ще дойде след минута, за да те придружи долу.

Ставам и оправям бельото си.

— Той добре ли е?

— Баща ти ли? – пита тя. – Нервен, но това не е нещо, което няколко чаши уиски не биха могли да излекуват. Мрази да е в центъра на вниманието.

Така е. Той ще гори от желание да ме предаде на Джеси, за да може да избяга и да се слее отново с тълпата. Проведохме кратък разговор за речите и аз видях страх в очите му. Казах му, че няма нужда, но той настоя, а също и мама.

Роклята ми е свалена от закачалката и задържана пред мен. Поставям ръка на рамото на мама и стъпвам в средата на роклята. Оставям мама да я дръпне нагоре, за да мога да пъхна ръце през нежните презрамки, преди да ме обърне и да започне да закопчава десетките малки перлени копченца по долната част на гръбнака ми. Премества ръцете си на раменете ми, за да оправи презрамките. Тя притихва и спира да се движи. Знам какво ще видя, ако се обърна, а не съм сигурна, че мога да се справя. Тогава чувам тихо подсмърчане.

— Мамо, моля те, недей!

Ръцете й отново се задвижват.

— Какво?

Обръщам се и подозренията ми са потвърдени. Очите й са замъглени и тя хълца тихо.

— Мамо! – предупреждавам тихо.

— О, Ава! – Изтичва в банята и чувам свирепото дърпане на тоалетната хартия от рулото, а после духане на нос. Знаех, че ще направи това. Появява се на вратата и попива очите си с кърпичка. – Съжалявам. Толкова добре се справях.

— Така е – потвърждавам. – Хайде, помогни ми! – Има нужда да я разсея.

— Да, да. Какво да направя?

— Обувките. – Соча към мястото, на което ги изритах. Мама ги грабва и ги поставя пред краката ми.

— Благодаря! – Повдигам роклята и пъхвам краката си в тях. – Как е лицето ми? – питам.

Мама се смее.

— Искаш да кажеш, след като отри всеки сантиметър от него по лицето на Джеси ли?

— Да – отговарям и тръгвам към банята, за да проверя.

— Вероятно ще ти дойде добре една четка пудра – обажда се мама.

Права е. Изглеждам малко зачервена. Грабвам четката и я прокарвам по бузите си, после освежавам устните си и нанасям още малко спирала. Косата ми вече не е толкова копринено гладка след малкото ми търкаляне по пода, но гребенът все още е на мястото си. Чувствам се по-добре. Това прави Джеси с мен. Успокоява всяко мое безпокойство само с присъствието си и вече нямам търпение да смъкна облечения си в дантела задник долу, за да го срещна.

Повдигам ръба на роклята и излизам от банята. Прехвърлям косата си през рамо и издишвам утешително.

— Готова съм – заявявам и спирам рязко, когато виждам, че мама вече не е сама.

— О, Джоузеф, виж я! – плаче мама. Обръща се към рамото на татко и мокри тъмносивия му костюм в три части. Кейт гали гърба на Елизабет и леко извърта очи, а татко нежно обвива с ръка кръста на мама. Това е рядкост. Той изобщо не е от мъжете, които показват емоции.

Усмихвам му се и той също ми се усмихва.

— Не започвай! – предупреждавам го.

— Няма да казвам нищо. – Той се смее. – Освен, разбира се, колко красива изглеждаш. Много си красива, Ава.

— Наистина ли? – питам, шокирана от откритата му проява на привързаност дори само на думи.

— Да, наистина – кимва рязко. – Сега готова ли си? – отмества мама от себе си и приглажда костюма си, преструвайки се, че не е казал нежни думи на дъщеря си.

— Да, повече от готова съм. Татко, заведи ме при Джеси! – настоявам и това води до желания ефект – всички се разсмиват на заповедта ми. Много по-добре. Не мога да се справя с цялото това напрежение.

Теса нахлува в стаята.

— Хайде! Защо се бавите? – пита и оглежда групата, която се взира в мен. – Елизабет, Кейт, долу, моля! – Извежда ги от стаята. – Ава, ще се срещнем в лятната стая след три минути.

Оставя ме насаме с татко.

— Татко, знаеш ли, сега трябва да хвана ръката ти – дразня го.

Лицето му се криви.

— За колко време?

— Ами, за колкото е нужно, за да ме отведеш до долу.

Взимам моята кала – само една кала.

— Тогава да си размърдваме задниците! – Извива ръка настрани и аз пъхвам моята. – Готова ли си?

Кимвам и го оставям да ме отведе до лятната стая, където ме чака моят господар на секс имението.

ВТОРА ГЛАВА

Кейт и Теса ни чакат пред вратата на лятната стая. Сватбената ми агентка изглежда доволна, а Кейт изглежда пийнала. Поддържам равномерно дишане и усещам как татко започва да се напряга до мен. Хвърлям поглед към него, но той задържа вниманието си насочено право напред.

— Готова ли си? – пита Кейт и се навежда, за да оправи роклята ми. – Не мога да повярвам, че не носиш воал.

— А, не! – прогърмява Теса. – Тази рокля не се нуждае от воал. – Започва да нагласява косата ми и да забърсва бузите ми.

— Той иска да вижда лицето ми – казвам тихо и стискам очи. Огромната стъпка, която съм на път да направя, внезапно ме поразява. Това е. Усещам напрежение в слънчевия си сплит и започвам да треперя. Познавам този мъж едва от около два месеца, а вече отивам към олтара с него. Как се случи това?

Вратите на лятната стая се отварят и музиката веднага нахлува в ушите ми. Едва сега, когато чувам „Най-после“ на Ета Джеймс, ми хрумва, че аз не съм избрала дори музиката за собствената си сватба. Не съм свършила абсолютно нищо. Нямам представа какво се случва или кога. Поглеждам към пода. Внезапно се усещам, че съм готова да се разплача, и знам какво ще видя, ако вдигна поглед.

Усещам как татко ме побутва с лакът и поглеждам към него. Срещам успокоителния му поглед. Той кривва глава настрани с лека усмивка. Стискам устни и следвам указанието му да погледна, като бавно извъртам очи. По дяволите, справях се толкова добре. Знам, че всички глави са извърнати в моята посока, но моят поглед е прикован в зеленоокия мъж в края на пътеката. Ръцете му са събрани отпред на сребристосивия му костюм от три части и е обърнат изцяло към мен. Устните му се разтварят и той разтърсва глава леко, без да сваля очи от моите. Татко отново ме побутва и аз изпускам дъха, който съм задържала. Виждам, че Кейт върви пред нас, но стоя като закована, не мога да помръдна. Изтръгвам се от транса си и тръгвам, но правя едва-две стъпки, преди Джеси да тръгне към мен. Чувам шокираното ахване на мама, несъмнено възмутена от липсата на уважение към традицията у Джеси, и спирам, за да го изчакам. Лицето му е напълно безизразно и когато стига до мен, подпалва кожата ми с изгарящия си поглед. Очите му пробягват по всяка част от лицето ми, преди да се установят на устните ми. Бавно вдига ръка, обгръща бузата ми и прокарва палец по кожата ми. Притискам лице към дланта му, не мога да се спра. Цялото безпокойство е изтръгнато от мен с докосването му, сърцето ми се успокоява и тялото ми отново започва да се отпуска.