— Нека всички се успокоим малко, става ли? – казва татко, напълно спокойно и тихо. Винаги е бил добър дипломат. Той не само че избягва изблици на привързаност, но изобщо не е склонен към противоречия. Забелязвам, че хвърля предупредителен поглед на майка ми. Това е нещо рядко и той го използва към съпругата си само когато смята, че е крайно необходимо. Точно сега определено е необходимо, защото ако тя не бъде обуздана, Джеси ще я прегази напълно и няма да го направи нежно. Той се държа необичайно търпеливо досега, но пък и мама е доста търпелива към моя предизвикателен съпруг.

— Ава – усмихва се татко през масата към мен. Ръката му е върху ръката на съпругата му като изтънчен намек да млъкне, по дяволите. – Как се чувстваш?

— Добре – отговарям бързо и усещам как Джеси стиска ръката ми. Трябва да намеря заместител на „добре”. – Перфектно. Не мога да съм по-щастлива – отговарям и се усмихвам на татко.

— Ами тогава, те са женени, финансово стабилни – засмива се татко. Забавно е да каже, че Джеси е финансово стабилен. – И са зрели хора, Елизабет. Стегни се! Ти ще бъдеш бабче.

Чувствам се унизена. Човек може да си помисли, че сме двама тийнейджъри. Усмихвам се извинително на Джеси, който поклаща глава напълно раздразнен.

— Няма да съм бабче! – дави се мама. – Аз съм на четиридесет и седем години – набухва косата си. – Но може да съм нана – отбелязва замислено.

— Може да си каквото искаш, Елизабет. – Джеси вдига отново менюто, явно се опитва да не влошава повече положението. Виждам, че му се ще да мачка.

— А ти трябва да внимаваш с езика, Джеси Уорд! – Пресяга се през масата и перва върха на менюто му, но той не се извинява. – Чакайте! – изписква мама.

— Какво? – пита татко.

Очите на мама се стрелкат между мен и Джеси, напред-назад, отново и отново и накрая се спират на Джеси, който е вдигнал вежди и чака тя да ни обясни за какво да чакаме.

— Ти каза бебета – множествено число. Ти каза „нашите бебета”.

— Близнаци. – Джеси се усмихва весело и цялото раздразнение и признаците на прегазване изчезват за част от секундата. Потрива леко корема ми. – Две бебета. Две внучета.

— А, проклет да съм! – смее се татко. – Ето това е нещо много специално. Честито! – Гърдите му се издуват леко от гордост и това ме кара да се усмихна топло.

— Близнаци ли? – включва се мама. – Ава, скъпа! Ще бъдеш изтощена. Какво…

— Не, няма! – Джеси я отрязва напълно, преди да успее да зарови по-дълбоко. – Тя има мен. Край.

Мама сяда назад бдително, а аз се разтопявам на място. Да, имам него.

— Ти имаш и нас, скъпа – казва мама тихо. – Толкова съжалявам. Просто беше голям шок. – Навежда се напред и протяга ръка. Взимам я. – Винаги ще имаш нас.

Усмихвам се, но осъзнавам, че всъщност няма да ги имам. Те живеят на километри от Лондон, а след като семейството на Джеси е извън картинката, няма да мога да се обаждам на баби и дядовци да отскочат и да ме облекчат за един час. Няма да мога

да наминавам да видя мама на чаша чай, за да си побъбрим и тя да види внуците си. Усещам ръката на Джеси да се стяга около моята и да ме извлича от моите неочаквани и нежелани мисли. Поглеждам го, а той се взира право в очите ми.

— Ти имаш мен – потвърждава, сякаш е прочел мислите ми. Вероятно е.

Кимвам и се опитвам да се убедя, че той е всичко, от което се нуждая, но при положение че ще имам две бебета, за които да се грижа, а Джеси по цял ден ще бъде в имението, изглежда, че ще бъда доста самотна. Ще трябва да забравя игрите за възрастни и, честно казано, явно ще ми бъде трудно да отида някъде и ще завися изцяло от помощта на приятелите.

— Решихте ли?

Поглеждам нагоре и виждам сервитьорка, въоръжена с тефтер и химикалка, готова да приеме поръчката ни. Усмихва се широко и се усмихва много сърдечно на Джеси.

— За мен пържола, моля! – казвам. Ръката ми се пъхва върху коляното му инстинктивно и отбелязва началото на моята собствена прегазваща сесия. Сервитьорката не прави опит да запише нещо и не пита как искам пържолата. Просто се носи със звезди и мечти в погледа, а алчните й очи пробягват по тялото на моя бог. – Аз ще взема пържола – повтарям, този път без „моля”. – Средно опечена.

— Моля? – Тя откъсва поглед от Джеси, който крие самодоволната си усмивка, докато се преструва, че чете менюто.

— Пържола. Средно препечена. Искате ли да ви го напиша? – питам сковано. Чувам, че Джеси се хили.

— О, разбира се. – Сервитьорката започва да пише. – А за вас? – пита и поглежда към родителите ми.

— За мен миди – казва татко.

— Плато морски дарове – изпява мама. – И още една чаша вино – вдига чашата си.

Сервитьорката записва всичко, после се обръща отново към Джеси. И отново се усмихва.

— А за вас, сър?

— Какво ще ми препоръчате? – Изхвърля я на няколко метра с усмивката си, запазена само за жени.

Извъртам очи, докато я гледам как дръпва опашката си и се черви обилно.

— Агнешкото е добро.

— За него същото като за мен! – Събирам менютата и ги бутвам към нея. Усмихвам се сладко. – Средно препечена.

— О? – Тя поглежда към Джеси за потвърждение.

— Щом съпругата ми казва така – накланя се към мен и прехвърля ръка през рамото ми, но задържа погледа си върху сервитьорката. – Правя, каквото тя иска, затова изглежда, че ще ям пържола.

Подсмихвам се, мама и татко се хилят, а сервитьорката пребледнява зад тефтера си. Почти със сигурност й се иска да има бог, който прави каквото му се каже. Каква шега! Тя се оттегля и пъхва тефтера и химикалката в предния джоб на престилката си.

— Невъзможен си – казвам тихо, докато родителите ми се усмихват и гледат топло през масата как Джеси се опитва да изяде врата ми. – И откога правиш каквото аз искам?

— Ава, това беше доста грубо – мама ми се кара. – Джеси може сам да избира храната си.

— Няма нищо, Елизабет. – Засмуква врата ми още малко. – Тя знае какво обичам.

— Ти обичаш да си невъзможен – казвам и потривам бузата си в наболата му брада.

— Обичам да гледам как мачкаш хората – прошепва в ухото ми. – Ще ми се да те наведа над масата и да те чукам много здраво.

Не ахвам, нито се присвивам на глупавите думи, изречени без никакво безпокойство, че имаме компания. Те определено бяха само за моите уши. Обръщам се към него и притискам уста към ухото му.

— Спри да казваш думата „чукам”, освен ако няма да ме чукаш!

— Внимавай с езика!

— Няма!

Джеси се засмива и захапва врата ми.

— Дръзка си.

— Да вдигнем тост! – Веселият тон на татко ни изтръгва от интимния ни момент. – За близнаците!

— За близнаците! – припява мама и всички чукваме чаши в признание на факта, че ще стана много дебела.

Наслаждавам се на пържолата си, но не мога да не хвърлям пълни с копнеж погледи през масата към вкусния подбор на морска храна на мама и тате. След като Джеси плаща сметката, тръгваме бавно към къщата на родителите ми. Мама сочи забележителности на Джеси, докато вървим и бъбрим. Щом стигаме у дома, татко заема обичайното си място до прозореца, въоръжен с дистанционното, а мама слага чайника.

— Чай преди лягане? – пита.

Джеси поглежда към мен и вижда, че се прозявам.

— Не. Ще заведа Ава в леглото. – Идва при мен и поставя ръце на раменете ми, за да ме изведе от кухнята. Не възразявам. – Пожелай лека нощ на майка си!

— Лека нощ, мамо!

— Да, скачай в леглото! Трябва да ставате рано – казва тя и включва чайника.

— Пожелай лека нощ на баща си! – нарежда Джеси, докато минаваме покрай дневната.

— Лека нощ, татко!

— Лека нощ и на двама ви! – Татко дори не обръща глава от телевизора.

Избутва ме нагоре по стълбите и ме повежда по коридора, докато стигаме до гостната, където започва да ме съблича.

— Това беше мило – разсъждавам, докато сваля роклята ми през главата.

— Беше, но майка ти все още е трън в задника – отговаря Джеси сухо. – Подай ми китката си!

Протягам ръка към него и гледам как сваля моя „Ролекс” и го поставя на нощното шкафче.

— Ти отново я прегази – усмихвам се.

Той вдига ръце към врата ми и започва да развързва кремавия ми дантелен шал.

— Накрая ще се научи. – Шалът ми е свален и диамантът вече се вижда. Джеси се

усмихва и го оправя. – Очакваш ли с нетърпение няколко дни постоянен контакт?

— Нямам търпение – отговарям, без да се поколебая. Вдигам ръце, за да разкопчея ризата му. Наистина нямам търпение. Тази вечер беше чудесна, но ще бъда на Седмото небе на Джеси, когато успеем да се усамотим. Избутвам ризата от раменете му и въздъхвам. – Ти си просто прекалено идеален! – Навеждам се и целувам гърдите му нежно и бавно.

— Знам – съгласява се той без следа от хумор или сарказъм. Наистина знае, арогантният задник.

Пускам ризата му и започвам да разкопчавам копчетата на панталона му, после пъхвам ръце отзад и ги прокарвам по твърдия му задник.

— Обичам това. – Забивам нокти в плътта му.

— Знам – съгласява се отново и аз се усмихвам. Стигам до бедрата му, плъзвам ръка напред и хващам леко члена му. Твърд е, както предполагах.

— И знаеш колко много обичам това.

Той изсъсква през зъби и се дръпва назад, но аз не го пускам.

— Ава, бебче, няма никакъв начин да те обладая под покрива на майка ти.

— Защо? – цупя се. – Мога да бъда тиха! – Правя се на изкусителка.

Той ме поглежда съмнително и би трябвало. Изобщо не мога да гарантирам, че ще бъда тиха.

— Не мисля, че можеш.

Отпускам се на колене, за да развържа обувките му, а той повдига крака един след друг, за да ги сваля, заедно с чорапите. Хващам колана на дънките му и бавно ги дръпвам надолу по краката му.

— Мисля, че ще се изненадаш от това какво мога да правя. Вдигни! – потупвам глезена му.

— Имаш предвид, че ще се изненадам от това, което мога да те накарам да правиш. – Повдига поред краката си, за да махна дънките и боксерките му. – И никога не се изненадвам, че имам такъв ефект върху теб.

Разбира се, той е наперен, но е сто процента прав, не че ще му кажа. Няма нужда. И няма да му го кажа. Вместо да галя прекалено издутото му его, се навеждам и целувам горната част на стъпалото му, после премествам устните си върху глезена му, правя кръгове с езика си и прокарвам пътя си нагоре по краката му с целувки. Не бързам. Поставям длани отпред на бедрата му, за да го усетя, докато устните ми се плъзгат по всеки сантиметър гола плът, но съвсем скоро се озовавам при врата му въпреки решението ми да удължа времето за съблазняване.

Вдишвам аромата му и се повдигам на пръсти, за да достигна брадичката му, която е по-високо от обичайното, защото той гледа нагоре към тавана. Не мога да я достигна.

— Какво има?

— Опитвам се да се владея – гласът му е гробовен.

— Не искам да се владееш.

— Не казвай това, Ава! – предупреждава.

— Не искам да се владееш – повтарям с нисък гърлен глас и хапя врата му.

Реагира бързо. Обвива кръста ми с ръка и ме притиска към най-близката стена с ръмжене. Аз съм в екстаз и се опитвам да запазя спокойствие, но устните ми се разтварят и пъшкам тежко.

— Изглежда, издаваш звуци – отбелязва той тихо. Държи лицето ми от едната страна и притиска уста към ухото ми. Затварям устни, стискам очи и отпускам глава на стената. Трябва да се съсредоточа, за да бъда тиха, дори да не иска да ме обладае грубо. – Сега слушай много внимателно! – Разкопчава сутиена ми, докато продължава да държи бузата ми и устата си до ухото ми. – Родителите ти, изглежда, ме харесват. Не проваляй това!

Мили Боже, самоувереността ми гасне бързо. Защо не нае стая в хотел, по дяволите! Прехапвам болезнено долната си устна, решена да запазя тишина. Джеси дръпва дантеления ми сутиен от тялото ми и го пуска на пода, после се навежда и поема зърното ми в устата си. Засмуква го нежно, докато то изтръпва и се втвърдява. Удрям глава в стената и лицето ми се изкривява, докато се опитвам спешно да задържа стенанието от удоволствие.

Провалям се.

— Ооо, Боже! – стена и отново удрям глава в стената.

— Боже! – Той веднага притиска устните ми. – Ти просто не можеш да се контролираш, нали?

Поклащам глава и безсрамно се съгласявам с него.

— Не.

— Което само потвърждава това, което и двамата знаем, нали? – Притиска голите си хълбоци към мен и ме принуждава да се изправя на пръсти в опит да избегна триенето, което ще ме накара да изгубя контрол още повече.

Отново се провалям.

— Да – казвам задъхано и сграбчвам голите му рамене.

— И какво е то, Ава? – Захапва устната ми и задържа, докато чака да му дам отговор – отговор, който и двамата знаем.

— Ти командваш – потвърждавам тихо. Очите му проблясват одобряващо и аз протягам надолу ръка, за да го погаля, но едва съм докоснала главичката му и той се дръпва от мен.