— Мисля, че току-що изяснихме кой командва – избутва ръката ми. – И аз трябва да пазя сегашното благоразположение на родителите ти към мен, затова ти ще пазиш тишина! – Взира се в мен, очевидно очаква потвърждение, че разбирам. Разбирам, но изобщо не мога да гарантирам тишина. – Можеш ли да пазиш тишина, Ава?

Лъжа.

— Да. – Прикована съм от него и от силата му и не бих казала истината, ако това значи той да ме отмъкне в леглото за гушкане. Бременността ми влияе много силно. Искам го по-отчаяно от всякога, ако това изобщо е възможно.

Очите му проблясват лениво и почти незабележима усмивка просветва през лицето му. Пресяга се и дръпва ръката ми от косата.

— Изглежда, имаме проблем – прошепва. – Не мърдай! – Обръща се, а аз искам да му крещя, но тогава той вдига нещо и вниманието ми е отклонено, докато бавно се връща към мен и крие зад гърба си това, което държи.

Започвам да шавам и да се въртя на място в опит да разбера какво може да крие, но той не ме оставя да любопитствам дълго. Премества ръце отпред и вдига дантеления ми шал, после го усуква около юмруците си и го изпъва. Стискам зъби, а бедрата ми сами се свиват. Всъщност всеки мой мускул се стяга значително в момента, в който си представям възможностите какво може да ми направи с този шал, а аз знам, че няма да го използва, за да ми върже очите.

— Мисля, че ще наречем това тихо чукане. – Вдига шала до устата ми и го плъзва между устните ми. – Отпусни си езика! – нарежда ми нежно, после прокарва шала около главата ми и го връзва здраво, но не стегнато. – Ако имаш нужда да крещиш, захапи! Разбра ли?

Кимвам. Очите ми проследяват как се навежда, за да свали бикините ми. Наистина няма значение, че не мога да говоря, защото не мога и да мисля. Не мога да измисля какво да кажа, единственото, което ме владее в момента, е очакването. И може би малка част от мен се чуди дали е връзвал устата на друга преди мен. Възможно е. Много е вероятно. Мисълта е нежелана, но покорното ми състояние ми пречи да я последвам. Усещам горещия език, който се плъзга по вътрешната страна на крака ми. Не искам да крещя, но все пак захапвам шала. Очите ми се затварят, а сърцето му тупти равномерно в гърдите. Чувствам се изненадващо спокойна.

Диша тежко в ухото ми, докато сплита пръсти с моите и вдига ръцете ми нагоре към стената, после целува чувствителната плът от вътрешната страна на ръката ми нежно и болезнено бавно. Скоро започвам да се страхувам, че ако крещя, ще бъде от нетърпение. Джеси ще го направи, без изобщо да бърза.

— Мисля, че ще направим това легнали – ниският му и сигурен глас ме кара да се моля за самоконтрол. Джеси смъква надолу ръцете ни, все още със сплетени пръсти, и тръгва назад, като ме насърчава да вървя с него. Нямам нужда от насърчаване. Ще следвам този мъж, където и да отиде, независимо дали в леглото или до края на света.

Навежда се и ме хваща, после изправя крака, коленичи на малкото двойно легло и ме полага нежно. Целува върха на носа ми, приглажда косата от лицето ми и ме обръща леко настрани. Вдига крака ми и го свива, за да възседне другия на леглото. Намества се напред, като се държи с една ръка и придържа крака ми нагоре с другата. Наблюдава какво прави през цялото време, докато приближава и накрая допира сърцевината ми. Ако можех, щях да изскимтя, но той ми подсказва да вдигна ръце и да хвана таблата на леглото. Гърбът ми се извива, въпреки че Джеси просто си стои там. Мъчително е.

— Ава – целува стъпалото ми, – нищо не може да победи това. – Потъва бавно в мен и отмята глава назад. Трябва да погледна. Преборвам съкрушаващата нужда да затворя очи в пълно блаженство, за да мога да наблюдавам лицето му. Челюстите му се напрягат, натискът на пръстите му върху глезена ми се увеличава, свободната му вече ръка е върху кръста ми, а торсът му се стяга и всеки мускул по гърдите му е отчетливо видим. Толкова искам да го докосна, но съм обездвижена от удоволствие, което ме прави негодна да помръдна. Той е прав. Нищо не може и никога няма да може да победи нашето съединение. То е агонизиращо хубаво и аз съм прикована към Джеси, напълно пленена от него. Толкова невероятно много го обичам.

— Харесва ли ти какво виждаш? – пита той и се изтегля бавно. Толкова съм омаяна от движението на мускулите му, че дори не съм забелязала, че главата му се е отпуснала и той ме наблюдава. Джеси запушва устата ми, доставя ми невероятно удоволствие, а после очаква невъзможното. Иска да отговоря ли? Не мисля, че е необходимо, той знае отговора много добре, но все пак кимвам. Той не се усмихва, нито показва някакво одобрение. Просто постепенно навлиза дълбоко в мен, сякаш ме награждава за мълчаливия отговор. – Аз също харесвам това, което виждам! – Благословена съм с едно точно извъртане на хълбоците му. Може да не съм в състояние да крещя от удоволствие, но мога да стена. Това и правя.

Джеси се отдръпва бавно и отново се гмурва навътре. Започва да поддържа стабилен ритъм. Остава овладян, точен и мощен, но сдържа силата, на която знам, че е способен. Решен е да докаже гледната си точка – за ненужната грубост, от която мисля, че се нуждая, и гледна точка, която не съм сигурна, че би била на дневен ред, ако не бях бременна. Той ме задоволява напълно. Той ме обожава. Мога да живея с това през следващите няколко месеца.

Отново стена, когато притиска хълбоци към мен, а щом усещам зъбите му да одраскват глезена ми, отмятам глава назад и неочаквано ме заливат горещи тръпки, които бодат навсякъде по кожата ми, но най-силно между бедрата.

— Тя губи контрол – пъшка Джеси тихо. Изправя се още малко на колене и повдига таза ми. Започвам да клатя главата си и стискам още по-силно таблата. Извивам тяло в опит да се обърна по гръб. Опитвам се напразно. Никога няма да мога да го надвия. Той стиска хълбока ми и ме държи там, където иска да бъда. – Не се бори с мен, Ава! – Напада здраво, но внимателно. Изобщо не е близо до силата, на която знам, че е способен. Но все пак е хубаво. Не се нуждая от това. Копнея за него. Голяма разлика, но неутолимото ми желание е добре заситено, а очакванията ми са удовлетворени.

Той нахлува в мен с потиснато съскане. Опитвам се отново да се обърна, но е безполезно. Никога няма да спечеля, само се изтощавам, а искам да запазя силите си за натрупващото се освобождаване. Захапвам шала и изпускам заглушен вик.

— Подлудявам ли те, бебче? – пита той. Самодоволството му е явно доловимо, докато възвръща равномерния ритъм.

Не го поглеждам. Затварям очи и насочвам вниманието си към туптенето в сърцевината ми, преди да ми е заповядал да го овладея. Той ме води и въпреки че е бавно и почти без усилие, все пак е много дълбоко и е много приятно, а аз ще изригна.

— Добре се справяш, Ава. – Потъва навътре, завърта и излиза. – Моята изкусителка става по-силна. – Отново вътре, отново завъртане, отново вън.

Скимтя и стискам таблата. Движението на тялото му в моето е невероятно добро. Толкова хубаво. По дяволите! Опитвам се да извикам името му, но постигам единствено приглушен едва доловим вой.

— Ава! – прошепва той силно. – Млъкни, по дяволите! – с това искане идва и едно по-малко овладяно напъване на хълбоците му. Това изкарва още един вик от мен, но той не е по-разбираем. Върховното удоволствие ме разкъсва, когато Джеси обръща уста към крака ми и захапва, а после протяга ръка и започва да гали клитора ми с палец. Това ме довършва. Преглъщам, тялото ми се изопва в дъга, когато всеки мускул се разтърсва от спазми, и аз захапвам дантеления шал. Ако можех да говоря, щях да изстрелвам ругатни, затова несъмнено е добре, че не мога. Треперя и стена, а Джеси продължава да нахлува в мен, все още твърд, без да спира да хапе глезена ми. Разтърсена съм от удоволствие, което продължава безкрай.

Чувствам се ужасно благодарна, когато пуска крака ми и ми позволява да се изтърколя по гръб. Разбита съм и мускулите ми все още неумолимо се свиват около Джеси, докато той се задържа дълбоко в мен и нагласява краката ми, за да се настани между бедрата ми.

— Добре ли е? – пита. Веждите му са вдигнати уверено, докато ме гледа. Кимвам. Очите ми се затварят, независимо колко отчаяно искам да ги задържа върху красивото му мокро лице. Също така искам да дръпна косата му, но дланите ми сякаш са запоени за таблата. – Никога няма да разбереш какво задоволство изпитвам да те гледам как се разпадаш под докосването ми – прошепва той. Отварям за кратко очи и виждам как надига торса си, подпирайки се на двете си ръце. Не прави никакъв опит да се раздвижи в мен, просто изглежда доволен да се извисява над мен. Той не се отдръпва, а все още потръпва в мен и аз се принуждавам да отворя очи. Джеси се взира в мен, сякаш чака да го погледна. – Тя се върна.

Да, едва-едва и все още пулсираща около трептящия му член. Опитвам се да кажа нещо. Изтощеният ми ум е забравил, че устата ми е вързана, но щом осъзнавам ограничението си, вдигам ръце и обгръщам лицето му между дланите ми. Брадата му е на почти два дни. Обожавам я.

Обръща глава и целува дланта ми, после се отпуска на лакти. Пъхва пръсти под шала и го дръпва надолу под брадичката ми и той вече е върху шията ми. Мога да говоря, но странно, сега не искам да кажа нищо. Държа лицето на Джеси и попивам щастието, което се излъчва от красивите му зелени очи. Щастлива съм да правя само това.

— Искам да те целуна – заявява, но докато малкото му изявление е сладко, също така е и на светлинни години от обичайното искане „целуни ме”. Може би затова челото ми се набръчква и очите на Джеси проблясват развеселено.

— Така ли?

— Ммм… – Прокарва палец по долната ми устна и наблюдава съсредоточено. – Наистина искам.

— Може да ме целунеш. – От връзването гърлото ми е пресъхнало и гласът ми е станал нисък и дрезгав.

Палецът на Джеси достига ъгълчето на устата ми, после отново се връща върху устните ми.

— Не искам разрешение – казва тихо и затваря очи и отново ги отваря, като ги приковава в мен. – Просто мисля на глас.

— Защо не спреш да мислиш и не го направиш? – Повдигам таза си и му давам знак, че целуването не е единственото, което искам да направи. Аз все още трептя, а възбуденият му член все още е сгушен уютно в мен.

— Изискваш ли, госпожо Уорд?

— Отказваш ли, господин Уорд?

— Не, но ти…

— Знам кой командва – прекъсвам го. Той ми се усмихва дяволито, докато бавно се навежда, устните му откриват моите и той взима това, което съм готова да му дам.

— Никога не съм вкусвал нещо по-хубаво. – Хълбоците му се извъртат и той усеща моето удоволствие.

— Дори Ава еклера? – питам, целувайки влажните му сочни устни.

— Дори Ава еклера – потвърждава и с гризване си проправя път до ухото ми. – Дори фъстъчено масло – мърмори и провира ръка под коляното ми. Дръпва сгънатия ми крак нагоре и запъва юмрук в матрака, така че кракът ми е преметнат през ръката му. – Просто чиста – засмуква меката част на ухото ми, – сурова… – захапва, – гола – и после провлачва през зъбите си. Потрепервам, когато плъзва устни по бузата ми и пъхва език в устата ми. – Ава – довършва с шепот. – Чиста, сурова и гола Ава. И я имам за цели три дни… само… за… себе си.

Усмихвам се и заравям пръсти в косата му. Не мога да устоя да не дръпна игриво, докато той стене и ме ощастливява с размърдване на адски възхитителните си и носещи ми безкрайно удоволствие хълбоци. Дълбоки завъртания. Твърди нахлувания. Леки оттегляния. Въздишам, а той буботи ниско, но нямам интерес да свърша отново. Мога, но не искам. Искам да се съсредоточа върху него, затова посрещам въртенето му с моето собствено и осигурявам оптимален контакт и удоволствие само за него.

Когато усещам как мускулите му се стягат около мен, знам, че е наближил ръба, затова задълбочавам целувката си, дръпвам косата му малко по-силно и простенвам. Джеси пламти и когато се отдръпва с пъшкане, знам, че иска да вижда очите ми. Премествам ръце на врата му и усещам как вената му пулсира в ритъма на задъханото му дишане. Очите ни се срещат. Неговите пълни с жажда, моите пълни с подчинение.

— Сърцето ми бие диво – мърмори той. Нахлува в мен още веднъж дълбоко и просто остава там, докато вдишва тежко и започва да трепери. – Мамка му, това е хубаво.

Не се присъединявам към оргазма му, но това не ми пречи да скимтя леко и да вдишвам рязко. Обхващам кръста му с бедрата ми и премествам ръце на раменете му, за да го дръпна надолу. Целувам го страстно, като нападам устата му свирепо и му помагам в края на оргазма му.

— Хубаво ли е? – питам.

Той ме целува и леко захапва езика ми.

— Не задавай глупави въпроси! – предупреждава ме сериозно. Претъркулва се по гръб и вдига ръка, за да се настаня на щастливото си място. С пръсти докосвам белега му и започвам обичайното си пътешествие от край до край, докато Джеси ме дръпва плътно и вдишва в косата ми. – Добре ли е?

— Не задавай глупави въпроси! – казвам ухилена.