— Да видим колко си свикнала, става ли? – Премества ръцете ми отстрани до тялото ми, възсяда ме и ме приковава на място. Аз съм обездвижена и внезапно започвам да се тревожа от ситуацията. Преди много често бях в подобно състояние и в повечето случаи се превръщах в едно нещастно момиче.

— Джеси, моля те, недей! – умолявам безрезултатно. Знам, че думите няма да ме доведат доникъде. Джеси е в прегазващо настроение. Внезапно е осъзнал, че може да бъде изместен, и това подпалва животинския му инстинкт да заклейми собствеността си и вероятно и да ме маркира. Той е като лъв.

— Какво? – пита, въпреки че знае адски добре какво. – Нали си свикнала.

Напълно наясно е, че се преструвах на равнодушна. Никога няма да свикна и се радвам. Ще го гледам точно така, ще го оценявам точно така и ще разпалва желанието ми точно така до края на дните ми. И не мога да чакам. Страстта кипи във вените ми точно сега. И винаги се разпалва от няколко подходящи думи или докосване. След това преминава в нетърпение и в мъчително удоволствие, водещо до експлозия. Започвам да кипя сега. Мускулите на корема ми се стягат и вероятно Джеси е наясно, защото за разлика от преди сега е върху корема ми. Дали е получил просветление, че няма да нарани бебетата така, както беше просветлен, че вече няма да съм само негова?

Неудобната ми поза и неуморното туптене между бедрата ми не се облекчават, когато Джеси се повдига на колене и започва да разкопчава дънките си. Това ще бъде болезнено. Ако е решил да мине с пълна сила в режим на доминиране, искам да се възползвам максимално, а нямам никаква надежда да докопам инициативата, както съм прикована под него. Усещам как в мен се надига вик на безсилие и независимо колко усилено да се опитвам да откъсна ненаситните си очи от тези коремни мускули, докато разкопчава дънките си, се провалям ужасно. Свикнала ли? Какво нелепо твърдение!

— Джеси, пусни ме! – Не си правя труда да се боря, защото само ще се изморя, а аз пазя силите си за това, което се надявам да последва.

— Не, Ава! – Смъква дънките надолу малко и разкрива тесните бели боксерки „Армани”. Става все по-трудно.

— Моля те!

Зад спуснатите му клепачи проблясва победоносен поглед, въпреки че и двамата знаем, че още не е свършил.

— Не, Ава – повтаря дрезгаво и пъхва палец в колана на боксерките.

Зървам тъмнорусите му косми и непогрешимата опъната гладка плът на члена му.

— Боже! – Затварям очи безнадеждно. Мразя го и го обичам в същото време. Оставам в мрак и съм изключително озадачена, когато не получавам познатата команда да го погледна. Но не съм озадачена задълго. Усещам движение и нещо твърдо и влажно се плъзва по устните ми. Инстинктивно отварям уста, но не

получавам нищо. Това може да доведе до повръщане, независимо че мечтая да поема члена му в устата си. Отварям очи и виждам корема му. Джеси е подпрял една ръка до главата ми, за да се наведе над мен. Търся лицето му. Знам какво ще открия, но това не ме спира. Знам какво изражение ще срещна, знам, че ще ме подлуди от желание, и знам, че няма да мога да направя нищо по въпроса.

И ето го. Моя господар – подпрян на яката си ръка, а ужасно дългите му мигли хвърлят сянка върху зашеметяващото му лице. Примигвам и се взирам в корем и гърди, които трябва да бъдат определени като опасност. Като се добави и фактът, че се подпира на една ръка и че едва докосва устните ми с огромното великолепие на члена си, аз съм съсипана.

— Дай ми го! – настоявам спокойно.

— Какво ти причинявам, Ава? – пита, явно уверен в отговора, който ще му дам, и продължава да ме измъчва с още един лек допир до устните ми.

— Ти ме парализираш, мамка му! – изкрещявам и се гърча безсмислено.

— Внимавай с шибания език! – направо пъшка, докато го казва, и това само усилва желанието и раздразнението ми.

— Моля те!

— Свикнала ли си с мен?

— Не.

— И никога няма да свикнеш. Това е нашето нормално състояние, бебче. Приеми го! – Плъзва се в устата ми със стон и аз го приемам охотно, въодушевено и жадно. Стена около нахлуващия му член, смуча, лижа и хапя, но нямам пълен контрол. Той владее положението, но не ми пука. Нали все пак има контакт. – Бъди нежна, Ава! – казва задъхан и поглеждам нагоре, за да се насладя на напрежението по лицето му, докато гледа устата ми да задоволява възбудата му. – Обичам шибаната ти уста, жено! – Свободната си ръка я плъзва под главата ми, обхваща тила ми и ме задържа на място, докато се движи напред-назад нежно, бавно, равномерно и възхитително. Не е необходимо да ме чука грубо, за да бъде доминиращият Джеси. Той е открил щастливата среда в нормалната ни връзка. Аз още не съм, но вече започвам да разбирам, а той адски добре се справя да ми показва пътя.

Захапвам нежно средата на твърдия му член. Издайническите признаци – обичайното пулсиране, придружено от напрягането на краката му, които са затиснали ръцете ми, ми дават нужния подтик. Започвам да лижа и смуча по-свирепо, пренебрегвайки искането му да съм нежна. Той ще свърши. Стена с члена му в устата си, той се извива с откос от ругатни и вече не е в устата ми. Повдига се на колене, хваща в шепа огромния си член и ме гледа с разтворени устни, докато свършва. Ядосана съм, но една от любимите ми картини за всички времена е освежена – еротичната, изключителна представа за Джеси, който се довежда сам до оргазъм. Но този път е още по-хубаво, защото тъкмо е протегнал ръка нагоре и е отметнал влажната коса от лицето си, а мускулите на гърдите му изпъкват още повече. Едва не се давя от задоволство. Ако имах още няколко мига, мисля, че щях да свърша само като го гледам. Мамка му, той изглежда божествено.

— Господи! – излайва. Отпуска се на пети и дръпва потника и сутиена ми надолу, после поставя члена си между гърдите ми и свършва. Диша тежко, потен и влажен и се отрива в мен, като пръсва семето си навсякъде.

Аз съм маркирана.

— Където и когато, бебче – пухти. Навежда се надолу и ме напада свирепо с устните си. Приемам и това с готовност, като му позволявам да продължи да взема каквото иска. – Просто идеално.

— Ммм… – мънкам. Няма нужда да казвам нищо. Беше идеално. Той е идеален.

— Ела тук! – Сяда, оправя сутиена и потника ми, после се изправя и ме вдига. Отнася ме до масата, слага ме на стола ми и ми сочи чинията. – Довърши вечерята си!

— Не повърнах – казвам почти гордо.

— Браво!

— Защо не свърши в устата ми? – питам, докато си закопчава дънките.

Сериозен е и трепва, но само за миг. Заема стола си, кимва към ножа и вилицата ми в мълчалива заповед и взима своите.

— Може да отрови бебетата.

Ако устата ми беше пълна с агнешко, щях да се задавя, но вместо това се пръскам от безпомощен пристъп на смях.

— Какво? – кикотя се.

Не повтаря, само намигва и аз се влюбвам още малко.

— Яж си вечерята, жено!

Ухилвам се, гледайки в чинията си и започвам да се храня напълно задоволена въпреки липсата ми на оргазъм. Все още леко бълбукам, но не се тревожа.

— Какво ще правим утре? – питам.

— Не знам за теб, но аз ще гуляя.

— Ще ме държиш заключена в Рая цял уикенд ли? – Нямам нищо против, но би било хубаво да излезем на разходка, може би или дори да отидем на вечеря.

— Не смятах, но мога да уредя катинарите. – Пъхва бавно вилицата с парче пълнена чушка в устата си и ме гледа с вдигнати вежди. Давам му идеи.

Не получава духовит отговор от мен. Просто се усмихвам още по-сърдечно, погълната от щастие, докато продължавам с опитите си да довърша храната си.

— Боже, обичам тази шибана усмивка. Покажи ми я!

Вече не се хиля. Усмихвам се както подобава, а той ме благославя със своята запазена само за мен усмивка с проблясващи очи.

— Щастлив ли си? – питам.

— Не съм на себе си, мамка му!

ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Знам, че се усмихвам насън. Нямам нужда дори да отворя очи, за да се ориентирам. Хладният бриз, повяващ от отворената врата, смесицата от солен морски въздух и силното благоухание са всичко, което ми трябва, за да си спомня. Но и двете миризми не надвиват моя най-любим аромат, който е запечатан във всяко влакно на памучните чаршафи, в които е спал. Но Джеси не е в леглото.

Отварям очи и първото, което виждам, е джинджифилова бисквита, до нея таблетките фолиева киселина и чаша с вода. Усмихвам се. Взимам хапчетата и ги изпивам, после дъвча бисквитата. Изтърколвам се до ръба на леглото и не се затормозявам с бельо или дрехи. Сами сме на пустинен плаж, а аз не съм забравила искането на Джеси да слизам за закуска точно така всяка сутрин. Сега поне мога да го направя, без да се тревожа, че Кати може да дойде. Замъквам голото си тяло в основната част на вилата, за да търся моя господар, но не го намирам. В дневната забелязвам, че муселинът на вратата, която води към верандата, пърха под ласката на лекия вятър, затова се боря с купчината движеща се материя и накрая се озовавам на дървената веранда. Поемам дълбоко свежия въздух. Идеално. Явно е рано, защото слънцето все още е ниско, но вече е горещо и бризът, който разрошва косата ми и я пръсва по цялото ми лице, носи съвсем лека прохлада. Боря се с косата си, но накрая успявам да я вържа на хлабав възел и щом зрението ми се изчиства, виждам Джеси в далечината. Той бяга. Облечен е в свободни шорти, без тениска и без маратонки. Облягам се на дървения парапет и наблюдавам щастливо как се приближава, а мускулестото му тяло проблясва на сутрешното слънце. Може да е мираж.

— Добро утро! – чуруликам, когато е на няколко метра. Поти се и всъщност е леко задъхан. Това е необичайно. Той е робот, когато бяга, и никога не показва признаци на умора или пренапрягане.

Взима кърпа, която е окачена на перилата и започва да се трие с усмивка.

— Добро утро наистина. – Очите му обхождат голотата ми, която е едва леко прикрита от стълбовете, зад които стоя. – Как се чувстваш?

Бързо премислям и правя оценка на тялото си. Стигам до заключението, че се чувствам идеално. Изобщо не ми се гади.

— Добре.

— Хубаво. – Приближава се и поглежда към мен. – Дай ми целувка!

Навеждам се и докосвам устните му. Уникалната му миризма е усилена от чистата пот, която се стича по тялото му.

— Подгизнал си.

— Това е, защото е ужасна жега. – Дръпва се. – Закуска? – Казва го като въпрос, но не възнамерява да е въпрос. Ако откажа, тогава без никакви въпроси ще ми изръмжи и вероятно ще ме завлече вътре и ще ме нахрани насила.

— Ще ти направя нещо. – Тръгвам през верандата към стаята ни.

— Къде отиваш? – подвиква след мен.

— Да облека нещо.

— Хей! – извиква и се обръщам. Лицето му е изпълнено с възмущение. – Откарай си голия задник в кухнята, жено!

— Моля? – смея се.

— Чу ме! – Гледа ме с очакване и ме предизвиква да не му се подчиня.

Поглеждам към голото си тяло и въздъхвам. Той няма да отправя такива искания, когато съм издута от бременността до пръсване. Ще го отвратя от храната. Но засега се чувствам удобно в кожата си и той явно се чувства щастлив да ме гледа, затова променям посоката и влизам във вилата през вратата на кухнята. Когато минавам покрай Джеси, получавам шляпване по дупето.

* * *

Ако нашето нормално състояние се свежда до това да приготвям закуска и да се храним и двамата голи, тогава бих казала, че ми харесва. Ако нашето нормално състояние ни отнема три часа да се приготвим, защото никой от нас не може да държи ръцете си далеч от другия, тогава наистина го обичам. Ако нашето нормално състояние е аз да обличам лятна рокля и да ме гледат така, сякаш напълно съм изгубила ума си, тогава не съм толкова запалена по него.

— Помисли пак! – Той рови из дрехите ми, ругае и се присмива на себе си, докато оценява и хвърля всяка от плажните ми рокли настрани. – Направила си го нарочно.

— Горещо е. – Смея се, застанала в центъра на стаята по дантелено бельо. Гледам как всъщност Джеси губи ума си.

— За Бога, Ава! – Вдига гащеризон без презрамки с много къси шорти.

— Ти каза, че имам страхотни крака – споря.

— Да, всичко, което имаш, е страхотно, но това не значи, че искам всички да го знаят. – Хвърля гащеризона настрана и грабва дълга, черна рокля с тънки презрамки. – То е за моите очи – заявява, – само за моите очи.

— Какво ти има, по дяволите? – Дръпвам роклята от ръцете му. – Нямаше проблем с роклята ми за приема за годишнината и с дънковите ми панталонки.

— Не е вярно. Направих изключение, но видях как те гледат мъжете.

Той занася ли ме?

— Аз виждам как те гледат жените!

— Да, а можеш ли да си представиш как биха ме гледали, ако лудувах наоколо полугол? – кимва към роклята. – Можеш да облечеш това.

— Често си без риза – посочвам. – Но аз не те повалям като ръгбист на пода, за да прикрия тялото ти. Отпусни се!