Джеси се навежда и докосва с устни ухото ми.

— Дай ми ръката си! – прошепва.

Протягам ръка към него, той се отдръпва, поема подадената му ръка нежно и полага устни върху нея. После щраква чифт белезници на китката ми.

Стрелвам го с очи и откривам, че се усмихва леко, но не поглежда към мен. Гледа надолу и бързо закрепва свободната гривна на собствената си китка. Какво прави той, по дяволите? Поглеждам към татко, но той само поклаща глава. Поглеждам към майка ми и виждам, че е хванала главата си с ръце, очевидно отчаяна. Татко ме пуска и тръгва напред към Елизабет. Шокираният й шепот го атакува, когато сяда до нея. Погледът ми се носи по събралите се хора и забелязвам, че тези, които познават Джеси, се усмихват, а тези, които не го познават, опулват широко очи и устните им зейват смаяно. Кейт и Сам се хилят, златният зъб на Джон проблясва. После виждам брат ми. Не е впечатлен.

Аз съм абсолютно зашеметена. Не знам защо – Джеси винаги се държи както си иска, но това е сватбата ни. И той го прави пред семейството ми. Мама ще се разболее. Досега нищо не беше традиционно и не се вписваше в представите й за сватба. А тя несъмнено е имала такива от мига, в който съм била малко момиченце.

Отново мога да разсъждавам и после поглеждам Джеси в очите.

— Какво правиш? – питам тихо.

Той се навежда и ме целува нежно по устните, след което се придвижва по бузата до ухото ми.

— Изглеждаш само като за чукане.

Ахвам тихо и лицето ми пламва.

— Джеси, хората чакат.

— Тогава ще почакат. – Отново ме целува по устните. – Много, много, много харесвам тази рокля.

Разбира се, че я харесва – чиста дантела. Хвърлям поглед към майка ми и виждам, че гледа служителя с извинение. Напушва ме смях. Вдигам ръка, прокарвам пръсти през тъмнорусата му коса и дръпвам. Би трябвало вече да съм свикнала с това.

— Господин Уорд, карате ме да чакам.

Усещам устните му до моето ухо.

— Готова ли си да ме обичаш, да ме почиташ и да ми се покоряваш?

— Да. Ожени се за мен сега!

Отдръпва се и ме поразява с усмивката си, запазена само за мен.

— Да се оженим, красиво мое момиче! – Съединява свързаните ни с белезници ръце и ме повежда по пътеката.

* * *

— Ето. – Подава ми пълна чаша с шампанско. – Полека, госпожо Уорд! – Неохотата му да ми позволи да пия пенливата течност е очевидна.

Взимам чашата със свободната си ръка, преди да е оттеглил предложението си. Държи се още по-неразумно за пиенето ми напоследък и знам точно защо.

— Ще свалиш ли сега белезниците? – питам.

— Не – отговаря бързо. – Няма да се отделиш от мен цял ден. – Дава сигнал на Марио за бутилка вода и това внезапно ми напомня, че никога няма да се радвам на питие с Джеси, дори в деня на сватбата ни.

Оглеждам бара и виждам, че гостите бърборят, хапват хапки с хайвер и пият шампанско. Всички са спокойни и отпуснати, точно както се чувствам аз. След като Джеси потъпка всички традиции, изрекохме клетвите си, а после, без да чака разрешение от свещеника, ме задуши с целувката си. След това ме вдигна и ме изнесе от лятната стая, карайки горката ми майка да ни преследва и да настоява, че трябва да изчакаме музиката. Никакъв шанс. Бях поставена грижливо на стол на бара и обсипана с целувки, докато събраните хора влизаха след нас.

Дан привлича вниманието ми от другия край на помещението. Той е изключително тих, а вниманието му постоянно е насочено към Кейт, което значи и към Сам. Знаех, че това ще стане – знаех, че щом се видят, нещата ще станат трудни, а със Сам в картинката няма как да не станат още по-трудни.

— За какво мислиш?

Обръщам внимание на Джеси и му се усмихвам.

— За нищо.

Обгръща ме напълно, поставя длан на тила ми и ме разтрива.

— Щастлива ли си?

— Да – отговарям бързо. Не съм на себе си. И той го знае.

— Добре, тогава моята работа тук е свършена. Целуни ме, съпруго! – навежда се и ми предлага устните си.

— Ти разстрои майка ми – обвинявам го безгрижно.

— Ще го преживее. Казах да ме целунеш.

— Не мисля, че ще го преживее. Ти съсипа големия й ден – хиля се.

— Не ме карай да те моля отново, Ава! – предупреждава и аз го придърпвам към себе си, за да му дам точно това, което иска.

— Достатъчно! – пискливият глас на мама пронизва тъпанчетата ми. – Свали тези белезници от дъщеря ми! – започва да си играе с китката ми. – Джеси Уорд, ти би поставил на изпитание търпението и на светец. Къде е ключът?

Джеси се отдръпва и присвива очи към мама.

— Някъде, където ти никога няма да посмееш да търсиш, Елизабет.

Мама ахва и обръща ядосан поглед към мен.

— Твоят съпруг е заплаха.

— Обичам го – заявявам и виждам, че тя се мъчи да скрие топлата си усмивка. Отчаяно иска да запази изражението си на недоволство, но аз знам, че и тя го обича. Знам, че й харесва това, че той ме обича, и въпреки че я вбесява, той също така я очарова. Това е ефектът, който Джеси има върху всички жени. А Елизабет не е имунизирана срещу въздействието му само защото е моя майка.

— Знам, скъпа. – Докосва бузата ми и обръща поглед към бара, за да си поръча „Гордостта на Марио”.

— Така. – Теса се втурва към нас и взима чашата от ръката ми. – Фотографът е готов. Мислех първо да направим снимките със семейството, после само с вас двамата. Ще трябва да свалите тези белезници.

Наблюдавам как поставя чашата ми на бара, след това посяга за водата на Джеси, но той я измъква и Теса хваща въздуха.

— Ние не искаме снимки, казах ти – обяснява Джеси.

— Не искаме ли? – изтърсвам, напълно шокирана. И тази традиция ли ще пренебрегне?

— Трябва да искате снимки – настоява Теса. – Какви спомени ще имате? – Изглежда ужасена. Обзалагам се, че й се иска да не се беше захващала с нас. Или с Джеси – аз нямах нищо общо с този ден.

— Теса, изведи семейството навън за снимки! – нарежда Джеси. Това е онзи глас. – Аз нямам нужда от снимки за спомени.

Поглеждам го с ужас.

— Няма ли да се снимаме със семейството? – Боже, още една причина мама да се отчае.

— Не – отговаря той решително.

— Не можеш да й откажеш снимка с дъщеря й! – Той не ми отговаря, просто свива рамене равнодушно. Извъртам очи. – Правиш го нарочно – оплаквам се. – Ще се снимаме.

— Не, няма – отвръща кратко.

Гледам свирепо моя възхитителен съпруг с присвити и решителни очи. Няма да го направи.

— Ще се снимаме. Това е и моята сватба, Уорд.

Свива устни и не отпива и глътка от бутилката.

— Но аз искам малко спокойствие. Само ти и аз.

— Ще се снимаме – казвам, изпълнена с властност. Усещам, че се задава цупене, но няма да му позволя да спечели този път.

Намръщва се леко, но не спори с мен. Вместо това дава знак на Теса да събере гостите и да ги заведе в задните градини на имението. Гледам я как поема ролята на командир и приканва всички да се отправят към градините.

— Ела тогава! – мърмори Джеси, вдига ме от стола и ме поставя да стъпя. Поздравявам се наум. Той се учи или може би аз се уча как да се справям с него. Не съм сигурна, но имаме огромен напредък. Той знае кога да отстъпи, както и аз.

Повежда ме навън под слънчевата светлина и към събиращите се гости. Теса насочва хората в различни пози, но майка ми бързо ги пренарежда, докато се приближаваме. Поглеждам и виждам, че Кейт е в обятията на Сам. Очите ми веднага се стрелват към Дан и откривам това, което бях сигурна, че ще открия. Мръснишки поглед. Тя нарочно ли прави това?

Поглеждам към Джеси.

— Моля те, просто прави това, което ти се казва! – Колкото повече той се инати, толкова повече време ще отнеме и толкова по-стресирана ще бъде майка ми.

— Ако ми обещаеш малко спокойствие след това.

— Обещавам ти – казвам през смях.

— Добре. Мразя да те деля – оплаква се и аз се усмихвам. Знам, че мрази да ме дели.

През следващия час Джеси е абсолютно отзивчив. Мести се, когато го помолят, усмихва се, когато е нужно, и дори ме освобождава от белезниците, без да се оплаква, когато трябва да позирам за няколко снимки сама. На последното щракване ме грабва бързо и ме отнася обратно в имението.

Не след дълго сме сами в един от апартаментите – същият, в който ме причака и се опита да ме прелъсти, и същият, в който се подготвих за сватбата ни. Джеси затваря тихо вратата след нас и ме отвежда до голямото, покрито със сатен легло. Вдига ме и изпълзява на леглото над мен. Настанява ме под себе си и вече виждам похотливите зелени очи да се взират в мен.

— Спокойствие – прошепва, целува нежно устните ми и заравя лице право във врата ми.

— Искаш да се гушкаш ли? – питам, леко изненадана.

— Да – сгушва се още по-плътно. – Искам да се гушкам със съпругата си. Ще ми откажеш ли?

— Не.

— Добре. Значи бракът ни започва с най-доброто начало – казва, напълно сериозен.

И го оставям да се сгуши в мен. Поемам тежестта му, миризмата му и туптенето на сърцето му. Харесвам спокойствието, но докато се взирам във високия таван, умът ми се отклонява към мислите, които се спотайват от седмици. Мисли, които се опитвам с всички сили да прогоня. Невъзможно. Съвършенството на този миг, на нашата любов е замъглено от реалността на предизвикателствата, които ни очакват.

Микаел не ми се е обаждал, затова допускам, че още е в Дания. Засега това предизвикателство ми е спестено, но той скоро ще се върне и очаквам да поиска среща. Няма никакъв знак и от Корал, а Сара беше изритана навън по задник, след като призна всичко, което бях сигурна, че е направила. Задавах въпроси, исках да науча повече, но бях озаптена от един суров поглед, който казваше да не си насилвам късмета. Джеси не беше доволен, но аз бях. Нея я няма. Не ми трябва повече. Не съм чувала и Мат, явно е схванал посланието, но все още съм много любопитна откъде е научил за проблема на Джеси с пиенето. И накрая моят цикъл, който трябва да дойде в понеделник. Никога не съм си пожелавала нещо толкова силно. Бебе? Дори не мога да мисля за това, а съм съвсем наясно, че съм си заровила главата много дълбоко в пясъка. Много, много дълбоко.

Джеси не го е споменавал отново, но знам, че иска да забременея. Знам също, че действа тайно и подмолно. Започнах да проумявам моя предизвикателен и невротичен властен маниак – пиенето, проблемите с контрола и предизвикателното му държане. Но точно това не бих могла да разбера. Или може би разбирам. Той с радост би ме заковал за себе си – даде ясно да се разбере, и може би смята, че едно бебе ще постигне тази цел. Това ще бъде идеалното извинение да настоява да напусна работа – още нещо, което даде ясно да се разбере. Но аз обичам работата си. Обичам да прекарвам дните си в проектиране и в контакти с клиенти. Ще се боря с него по този въпрос. Ще се боря много здраво… ако не съм бременна. Нямам представа какво ще правя, ако съм. Знам, че той ще търси признаци за цикъла ми, а не мога да скрия това от него. От две седмици го карам да слага презервативи и той ясно демонстрира отвращението си, но ако не съм бременна, бих искала да си остане така.

— Ще направиш ли нещо за мен? – питам тихо.

— Всичко. – Топлият му дъх във врата ми ме кара да се извърна към него и това го насърчава да ме погледне. Повдига глава от съкровеното му място. Косата му вече е разрошена. Зелените му очи заковават моите. – Какво искаш, бебче?

— Можеш ли да не говориш с Патрик за Микаел? – Подготвям се за реакцията му. Успях да го задържа далеч от шефа ми за известно време, но след като Патрик и Айрин ще дойдат на вечерния прием, не съм сигурна, че Джеси ще може да се сдържи. Нямах притеснения от страна на Микаел и ми беше позволено да работя, въпреки че Джеси постоянно ми се обажда. Изобщо не бих се изненадала, ако знае, че датският ми клиент е извън страната.

— Съгласих се да не посещавам Патрик, ако ти говориш с него. А не вярвам да си говорила. – Повдига очакващо вежди към мен.

Не, не съм, защото нямам никаква представа как да подходя. Патрик беше достатъчно шокиран да чуе, че се омъжвам за един от клиентите ни само около месец след като съм поела договора. Едва ли мога да го цапардосам с новината, че съм на път да зарежа най-важния клиент на „Рококо Юниън”, който е гаранция за пенсионирането на Патрик – пенсиониране, до което няма да се стигне, ако му сервирам това, защото най-вероятно ще се килне и ще умре от шок.

— Дай ми време до понеделник! – умолявам Джеси. – Ще говоря с него в понеделник.

— Понеделник – потвърждава той. Очите му са леко присвити. – Сериозен съм, Ава. Имаш време до понеделник, а после аз се намесвам.

— Добре.

Изсумтява леко, после отново се заравя във врата ми.

— Понеделник – мърмори отново. – А кога ще те отведа?

— Предупредих те, че ако искаш да се ожениш за мен толкова бързо, няма да има меден месец известно време. Ти прие това, помниш ли?