— Ще взема – казва и обръща една карта.

Не знам как, но успявам да запазя лицето си безизразно, когато се оказва шестица.

— Боже – прошепвам. Откъсвам очи от картите му и ги плъзвам нагоре по гърдите, по врата му и накрая по прекрасното му лице. – Ти рискува – хвърлям картите си към него. – Аз не. Разкарай шортите!

Той изучава картите ми с лека извивка на устните и поклаща глава.

— Ти ме би, бебче.

— Властта е в мен! – Започвам да пълзя към него. Не искам да се бавя, трябва да бъда властна. Това беше най-дългата игра на карти. – Как се чувстваш? – разкопчавам ципа на шортите му.

Не се опитва да ме спре. Подпира гръб на дивана и повдига задника си, за да мога да смъкна шортите надолу по бедрата му. Разкривам възбудения му член и едва се сдържам.

— Аз ще ти задам същия въпрос – мърмори ниско и гърлено, а гласът му е толкова секси.

— Чувствам се могъща. – Хвърлям шортите през главата му, взимам картите от ръката му и ги оставям грижливо на една страна.

Джеси прокарва палец по долната ми устна, устните му се разтварят и втренчено ме гледа в очите.

— Какво е планирала моята малка изкусителка?

Би трябвало да избутам ръката му, но не го правя.

— Тя ще предаде властта – прошепвам. Поставям ръце на бедрата му и се навеждам напред, докато носовете ни се допират. – Какво ще каже моят бог на това?

Усмихва се с онази божествена усмивка.

— Твоят бог казва, че неговата изкусителка е научила добре урока си. – Свива големите си ръце около китките ми и ги дръпва, така че ръцете ми се озовават на раменете му. – Твоят бог казва, че неговата изкусителка няма да съжалява, че му е предала властта. – Притиска устни към моите и езикът му минава бавно през устата ми. – Но и този бог, и неговата изкусителка знаят как действа нашата нормална връзка. – Хваща ме през дантелените ми боксерки и полага чело върху моето. – И връзката ни е просто идеална.

Вцепенявам се, но се плъзвам надолу по дланта му, за да ме погали.

— Ти си идеален. – Целувам го и автоматично вплитам пръсти в косата му. Отново я дърпам. Просто не мога да се спра.

— Знам – мърмори, докато аз го целувам настойчиво, и плъзга ръка през кръста ми върху дупето ми. – Мислех, че отстъпи властта.

Не бих могла да спра, дори животът ми да зависеше от това. Моля се наум във всичко свято той да не наложи властта си, защото съм отчаяна, копнееща и разкъсвана от желание.

— Моля те, не ме спирай! – Нямам никакъв срам и все още прокарвам език през устата му.

Той изстенва и ме придърпва към себе си, без да показва намерение да ме спре. Ще ме остави да получа своето.

— Знаеш, че не мога да ти откажа, бебче.

— Напротив, можеш – споря, докато прониквам дълбоко с език в устата му. Глупаво е от моя страна да му го напомням точно сега. Често ми отказва, когато съм уморена или когато е решил да ме прегази.

— Не и сега. – Той се изправя, а аз съм усукана около него, но дори не разбирам, че е станал. Прекалено съм погълната от целувката. Едва когато хладният нощен въздух докосва голия ми гръб, се притискам към тялото на Джеси, притискам го по-силно и го целувам по-здраво. В ума ми няма място за въпроса къде отиваме. Не ми пука.

Звукът на вълните през нощта, които нежно галят брега, е първото нещо, което чувам. После долавям соления аромат на Средиземно море. Във въздуха има хлад, но топлината на тялото на Джеси, притиснато плътно към моето, премахва всякакво неудобство. Аз горя и не мисля, че дори Антарктика би ме охладила. Джеси слиза по дървените греди внимателно, докато ме носи надолу към морето, но не ме вкарва във водата. Коленичи и ме поставя на мекия влажен пясък, без да откъсва устни от моите нито за миг. Ръцете ми се плъзгат по цялото му мускулесто тяло, а краката ми са под него. Бързо се задъхвам. Не се чувствам по-добре дори когато една нежна вълна се разбива около изпънатото ми тяло и ме обгражда с плитка локва хладна, солена вода. Шокираният ми тих писък не може да бъде удържан, ноктите ми се забиват в бицепсите на Джеси и извивам гръб в опит да избягам от водата. Покритите ми с дантела гърди се притискат в неговите. Набързо съм охладена.

— Шшш! – успокоява ме. – Тихо сега! – нежно изречените думи ме успокояват веднага. Не знам как или дори защо. Все още ми е студено, но той винаги успява да ме успокои. Целува врата ми, хапе и засмуква, после отново целува лицето ми. – Обичам те – прошепва. – Мамка му, обичам, обичам, обичам те.

Сърцето ми се пръсва.

— Знам. – Докосвам устните му. – Знам, че ме обичаш. Нека да се любим! – Точно от това се нуждаем сега. Не от чукане. Не грубо. Просто любов.

— Дори не планирах да правя нещо друго. – Дръпва дантелата и избутва бикините ми надолу по краката. – Ще наречем това сънлив сумрачен секс.

Плъзвам длани нагоре по ръцете му, по врата и накрая обгръщам бузите му. Виждам лицето му съвсем ясно въпреки мрака около нас. Сънливият сумрачен секс може да стане моят нов любимец.

— Дадено – мърморя и премествам крака, за да му помогна да махне бельото ми.

Плъзга ръка под кръста ми и ме повдига леко, за да може да стигне до сутиена ми.

Маха го с една ръка, плъзва го надолу по ръцете ми и го оставя да виси на китките ми, след като отказвам да пусна лицето му. Искам да задържа устни върху неговите. Нежните ласки на езика му върху моя ме пращат право на най-високото ниво на Седмото небе на Джеси. Зърната ми щръкват още повече и изтръпват донякъде от студа, но най-вече от желание. И тогава той се измъква от ръцете ми със стон и се отдръпва. Изучава ме няколко мига, после потъва в мен точно, напълно и съвършено. Спира едва когато е влязъл до половина.

Лицето му е неразгадаемо, но зелените му очи са съвсем друго нещо. Те достигат до най-дълбоките кътчета на душата ми. Заливат ме с възхищение и преданост.

— До края ли? – пита толкова тихо, че почти не го чувам от лекия шум на вълните.

Кимвам и вирвам хълбоци нетърпеливо. Моята тактика успява. Джеси вдишва колебливо и бързо ме повдига, когато друга вълна изпълзява към нас. Отново извиквам, но внезапното му пълно проникване е по-вероятната причина от студа. Джеси ме държи до себе си, а аз притискам лице към шията му, после водата се оттегля и той отново ме връща на пясъка. Обгръщам с ръце раменете му, а той се подпира отстрани на главата ми. И просто се гледаме. Това е повече от удоволствие. Той ме изпълва изцяло и усещам как пулсира. Дори моите мускули се свиват около него, но никой от нас няма спешна нужда да ускори темпото. Хладно е, и двамата сме мокри, но сме абсолютно щастливи. Нищо около нас не съществува, точно както ни харесва.

— Искаш ли да се раздвижа? – Притиска устни към моите. – Кажи ми какво искаш, бебче!

— Само теб. Както и да го направиш.

— Аз идвам с неконтролируема любов към теб. Това достатъчно ли е?

Повече от достатъчно. Целувам го, вместо да отговоря, но той се отдръпва. Натежалите му притворени очи търсят словесен отговор.

— Достатъчно е – съгласявам се с тиха въздишка. Струва ми се, че току-що одобрих предизвикателното му държане. Но няма проблем.

— Радвам се. – Залюлява хълбоци нагоре, което ме кара да въздъхна тихо, и мускулите му се напрягат. – Толкова е хубаво да те усещам. Не знам как съм оцелявал без теб. Аз просто съществувах, Ава. Не живеех. – Отдръпва се постепенно навън и лениво се притиска отново навътре. Долепва устни до моите, за да заглуши тихия ми вик на удоволствие, смесено с поредната порция студ, когато още една вълна ме изненадва. – Сега живея. Само за теб.

— Разбирам – казвам, защото знам, че това ще бъде следващият му въпрос. – Разбирам всичко това.

— Добре. Имам нужда да разбираш. – Вън и вътре отново. И двамата въздишаме и се напрягаме. – Обичам нашето нормално състояние.

Усмихвам се и се гърча под него при следващото потъване. Нашето нормално състояние. Аз също обичам нашето нормално състояние. То е Джеси да ме обича толкова свирепо, че да полудява. А аз да отвръщам на тази любов. И да го приемам с всичкото му предизвикателно държане. Вече съм го приела.

Вече дори не усещам студа на морските вълни, които се плискат около мен. Желанието пълзи във вените ми и стопля кожата ми. Посрещам всяко движение на члена му с всеки мускул на тялото си. Отвръщам на страстта му с моята собствена. Целувам го, докосвам го, дърпам косата му и стена. Той люлее хълбоците си напред и назад толкова прецизно и толкова ритмично, че всеки тласък ме приближава неотклонно към върха. Мекотата на езика му, който изследва всяка част на устата ми, и твърдото кадифе на члена му, който се плъзга навътре и навън в мен, както винаги, ми носят пълен екстаз.

Показвам недоволството си, когато Джеси прекъсва целувките ни, но той не ми обръща внимание, а се отдръпва, за да ме огледа, докато поддържа ритъма.

— Трябва да те видя – прошепва. – Трябва да видя как тези очи потъмняват, когато свършваш за мен.

— Джеси – пъшкам. Няма да чака много дълго. Всеки момент ще се взривя благодарение на моя господар и на изкусното му отношение към мен. Знам, че ще бъда наказана, ако затворя очи, затова се опитвам с всички сили да устоя на изкушението да отметна глава назад и да ги стисна. Трудно е, когато той ми причинява това.

Повдига тялото си и се подпира на юмруците си.

— Близо е – отбелязва тихо. – Овладей се, Ава! Не ме карай да спирам! – Ускорява ритъма, без да откъсва очи от моите.

— Моля те, не спирай! – С ръце стискам здраво задника му и го придърпвам към мен.

— Тогава знаеш какво да правиш. – Завърта таза си силно и дълбоко, почти нарочно прави нещата по-трудни за мен. Преглъщам вика си и събирам цялата си воля, за да забавя неизбежното, докато той бъде готов. Това изисква дълбоки, овладени вдишвания, затова преглъщам трудно и започвам поредица от упражнения за регулиране на дишането. Джеси знае, че се мъча. Знае, защото ме гледа с лека многозначителна усмивка и ударите му стават по-силни. Бицепсите му също се издуват, което показва, че премества юмруците си в пясъка, за да може да ме измъчва с изтощителното си любене. И действително успява. Става все по-лошо и по-лошо.

Лежа под него, буквално удавена от неговото внимание и захапала здраво долната си устна. Аз клокоча и умирам от желание да се освободя от напрежението. През дивата си сексуалност търся признак, че той самият е близо. Отчаяна съм, когато не откривам нищо, но тогава зелените му очи изчезват зад клепачите съвсем за кратко и хълбоците му потрепват. Той се бори. От страх, че може да забави темпото, за да се съвземе, бързо увивам крака около кръста му и използвам всеки мускул, за да го притисна по-плътно в мен. Това е неговото поражение. Той изсъсква, подскача отново и аз изкрещявам благодарно, придвижвам ръцете си до предмишниците му и стискам здраво.

— Ти, малка… МАМКА МУ! – Отмята назад глава, а плавният му ритъм преминава в твърди удари. Възползвам се, че очите му са далеч от моите, и ги притварям. Задържам и дишането си. – Очите! – не ме оставя той. Клепачите ми отново се отварят и погледът ми се насочва към влажното и сурово лице, изпълнено с безсилие. Безсилие от това, че не може да се овладее. – По дяволите, жено! – пъшка. – Искаш ли да свършиш?

— Да!

— Знам! – Движи се яростно в мен, крещи отново и отново, и накрая излайва: – Сега! – и аз свършвам, цялото ми тяло се разтърсва, обзето от свирепи спазми и последователни изригвания, които просто продължават да идват. Разгорещена съм до краен предел. Неговата сперма бликва в мен, а движенията му утихват и той стене.

Дишането му е накъсано. Моето дишане е подложено на изпитание. Джеси все още е подпрян на ръцете си и се поти обилно, докато главата ми се мята и съм почти дезориентирана от силата на собствения си оргазъм.

— Ти ме накара да загубя контрол, Ава – пъхти над мен. – Проклятие, жено, ти ме накара да откача.

Отпускам ръце над главата ми в мокрия пясък. Забелязвам още една отиваща си вълна, но тялото ми не я е усетило. Аз изгарям отвътре.

— Няма да ги нараниш – настоявам задъхано.

Той разтърсва глава, сякаш също е объркан, после измъква члена си от мен и се отпуска на лакти, за да поеме зърното ми между устните си. Едва осъзнавам горещината на устните му.

— Това е хубаво – въздъхвам. Най-после затварям очи за неограничено време, докато той пирува с гърдите ми. – Просто продължавай да го правиш!

— Толкова си сладка – мърмори. Долепва устни до мястото, на което е неговият белег, и засмуква дълбоко.

Оставям го щастливо на заниманието му, докато се опитвам да стабилизирам дишането си и препускащото си сърце, но все още горя.

— Отнеси ме до водата! – пъшкам. – Трябва да се охладя.

Поклаща глава и освобождава гърдата ми, за да ме погледне.

— Не може! – Отново поглъща едното зърно на гърдата ми, без повече обяснения.