— Много се радвам, господин Уорд, много се радвам. Грижи се за себе си, Ава! – наставлението му е строго и аз се усмихвам топло, докато лицето му изчезва, щом вратите се затварят.

— Позволяваш на Клайв да ме нарича Ава – посочвам небрежно.

Джеси ме поглежда с вдигнати предупредително вежди.

— Накъде се целиш?

— Просто казвам. – Откривам сили в себе си, за да се усмихна. Покровителствеността на съпруга ми ми дава нужната сила.

— Не ти обръщам внимание. – Той иска да потисне усмивката си. Излизаме от асансьора, внася ме в апартамента и изритва вратата зад нас.

— Скоро няма да можеш да ме носиш – оплаквам се и стискам много здраво. Това ще ми липсва толкова много, но не виждам как ще ме носи с такава лекота, сякаш съм продължение на тялото му, щом започна да се пукам по шевовете и удвоя размера си.

— Не се тревожи, жено! – Целува челото ми и избутва с гръб вратата към кабинета. – Вече увеличих тежестите, които вдигам, за да се подготвя.

Ахвам и дръпвам косата му.

— Хей! – оставя ме да стъпя, но аз все още държа косата му.

— Ти си дивачка, жено – смее се с наведена глава, за да не го оскубя. – Ще пуснеш ли?

— Кажи, че съжаляваш!

— Съжалявам – все още се смее. – Съжалявам, пусни ме!

Това е нелепо. Можеше да ме спре за един миг, но ми позволява да задържа властта поне засега. Пускам го и изритвам обувките си.

— Краката ме болят – оплаквам се и свивам пръстите си. – Защо сме в кабинета ти?

— Исках да ти покажа нещо.

— Снимка на Джейк ли? – питам с надежда, вероятно и прекалено нетърпеливо. Наистина искам да видя как е изглеждал близнакът на Джеси.

— Ами, не. – Бръчката изскача на челото му.

— Тогава какво? – питам напълно заинтригувана. Внезапно започва да изглежда така, сякаш се чувства несигурен, неудобно и по момчешки. – Какво ти става?

— Обърни се! – нарежда тихо и пъхва ръце в джобовете си.

Не съм сигурна, че искам. Поглеждам го питащо, но той мълчи и бръчката остава на мястото си. Разтревожен е, което тревожи и мен и ме прави много, много любопитна. Извъртам се бавно. Искам да затворя очи, но съм прекалено заинтригувана. Тогава стената бавно навлиза в полезрението ми и спирам да дишам. От зяпналата ми уста излиза възклицание и сигурно съм отстъпила крачка назад, защото гърдите на Джеси се притискат в мен. Може би той е пристъпил напред, за да ме задържи. Не съм сигурна. Дори не мога да обхвана всичко. Очите ми пробягват от едната страна на голямата стена по цялата дължина на кабинета му чак до другата.

Стената е напълно покрита с… мен.

Всеки квадратен сантиметър от нея съм аз. Не снимки в рамки или картини. Това е фототапет, въпреки че никога не бихте се досетили. Всеки детайл е толкова невероятно съвършен, че изглежда като едно голямо произведение на изкуството, като знак на почит към мен, а най-голямата част – централната, съм аз, просната на кръста в стаята ни в имението. Гола съм и очите ми са отпуснати надолу, а устните ми са разтворени. Косата ми е рошава купчина от лъскави вълни, ограждащи изпълненото ми със страст лице, а чувствените вибрации, излъчвани от тялото ми, са осезаеми. Усещам ги така, сякаш стоя там.

Погледът ми започва да блуждае и да поема всичко това. Има твърде много и аз ахвам отново, щом забелязвам снимка на гърба ми, докато бягам надолу по стълбите на имението. Нямаше да е особено странно, но виждам главата на една кала, която се протяга настрани от бягащото ми тяло. И познавам роклята. Това е тясната ми рокля в тъмносиньо. Същата, която носих на първата си среща с господин Джеси Уорд.

— Това е първата, която направих – промърморва той. След това стана нещо като мания – гласът му е тих и несигурен. Извъртам се с все още зейнала уста. Не мога да говоря. Буцата в гърлото ми ме спира. Джеси дъвче устната си и ме наблюдава внимателно. Преглъщам и се обръщам отново към стената.

Стената на Ава.

Аз съм навсякъде. На вечерта на откриването на „Луссо”; седя на пейката на доковете след конфликта ни; под душа, в кухнята, на терасата. В пробните на „Хародс”, седя на стола на бара в имението, екипирана с кожа за мотора, или бягам от него в прекалено голям плетен кремав пуловер. Усмихвам се, щом забелязвам на колко много снимки е хванал гърба ми, когато съм бягала от него, вероятно след като съм получила обратно броене или съм изпаднала в ярост. Г ола съм на безброй други, на трети съм само по дантела. Има ме и с белезници на леглото и друга, на която плувам в басейна на имението. Смея се с Кейт; избутвам косата от лицето си; обядвам в „Барок”; танцувам с приятелите ми и почуквам предните си зъби с нокът. Също така се виждам отпусната на седалката в DBS-а, явно пияна. Тичам към Темза или лежа в тревата в Грийн парк. Бутам количка в супермаркета; преобличам се в торбестите си дрехи и мия зъбите си. Заспала съм в самолета и стоя на верандата в Рая. Разглеждам сергиите на пазара, ритам пясъка на плажа и готвя закуска във вилата. Върнахме се от Испания едва вчера! Как е успял да направи това? Спя в леглото му и в ръцете му – има толкова много снимки как спя в ръцете му. Всяко възможно изражение на лицето и всеки навик, който имам, са показани на тези снимки. Това е животът ми в снимки от деня, в който се запознах с този мъж. Никога не съм била наясно, че ме снима. Наистина е вманиачен по мен и ако знаех за това в ранните дни, когато още упорито ме преследваше, вероятно щях да избягам по-бързо и по-далеч. Но не и сега. Сега това просто ми напомня за любовта на този мъж към мен след един уморителен ден.

Поразена съм и се изненадвам, че съм стигнала до самата стена. Бавно вървя по цялото й продължение, попивам всичко, с всяко трепване на очите откривам снимка, която не съм видяла преди.

— Ето. – Тихият дрезгав глас на Джеси откъсва очите ми от Стената на Ава към черен маркер. Това ме кара да се усмихна. – Искам да се подпишеш.

Взимам маркера и поглеждам към Джеси, несигурна дали си играе или не. Иска да обезобразя Стената на Ава?

— Да се подпиша с името си ли? – питам малко объркана.

— Да, където и да е – махва към снимките.

Поглеждам към стената и се усмихвам, все още замаяна от това, пред което съм изправена. Пристъпвам напред и свалям капачката на маркера, докато търся празно място, където да надраскам името си, но тогава забелязвам първата снимка, която ми е направил Джеси, и приближавам, въоръжена с маркера. Усмихвам се на себе си и пиша под снимката, на която се вижда как бягам от имението.

Днес те срещнах.

Това беше началото на остатъка на живота ми.

От този момент аз бях твоята Ава Х.

После отивам до снимката, на която седя на пейка на доковете вечерта на откриването на „Луссо”.

Днес осъзнах колко дълбоко съм затънала.

И исках да затъна още по-дълбоко с теб.

Продължавам по стената до снимката, на която съм пияна в колата на Джеси, и се усмихвам, докато пиша:

Днес научих, че можеш да танцуваш. Също така признах на себе си, че съм влюбена в теб, и мисля, че може да съм ти го казала.

Вече съм набрала скорост. Бързо откривам снимката, на която съм в огромния пуловер, след като Джеси ме е натъпкал в проклетото нещо.

Днес разбрах, че съм само за твоите очи.

После пиша под снимката, на която излизам гола от спалнята, след като съм го намерила припаднал в „Луссо” и след като ми е показал как той се справя с говоренето.

Днес научих, че съм създадена само за твоето докосване и само за твоето удоволствие. Но любимата ми част от деня беше, когато ми каза, че ме обичаш.

Стигам с маркера до снимката, на която съм вързана с белезници.

Днес ме запозна с наказателното чукане.

Бързо оглеждам стената и откривам снимката, на която вървя пред него през фоайето на „Риц”.

Днес открих на колко си години… и че не ти харесва да те връзват с белезници.

Не мога да спра. Всяка снимка навява мисли и скоро откривам, че бележа снимка след снимка с моите спомени в думи. Джеси не ме спира. Аз продължавам, сякаш описвам в дневник последните няколко месеца от живота си. Няма нужда да ги записвам, защото всеки миг, добър или лош, е гравиран в ума ми, но всички тези снимки са спомени за нещо хубаво. И има толкова много от тях. Понякога е твърде лесно да забравя какво споделяме, когато нещо лошо се изпречи на пътя ми. Краткото ни време заедно е разкъсвано от проблеми, но всички тези хубави моменти многократно натежават над всичко останало. Той ми го напомня.

Ръката ме боли, когато стигам до последната снимка – последна засега все пак. Сигурна съм, че ще измисля още обяснения, които да добавя. Това е снимката, на която стоя на верандата в Рая. Притискам маркера към стената.

Днес реших, че си прав. Всичко ще бъде наред. И да, имам коремче… малко. И те обичам за това, че ми го даде.

Винаги ще те обичам.

Край.

Слагам капачката на маркера, поемам дълбоко въздух и най-после се обръщам с лице към моя господар, като се сблъсквам с гърдите му и поемам от свежия му ментов аромат. Поглеждам го и виждам безизразно лице и притворени зелени очи.

— Свърших – прошепвам тихо, но той не ме гледа. Изучава всички мои обяснения, а очите му се движат по стената и спират начесто, за да прочетат какво съм написала.

Взима маркера и отива към снимката, на която бягам от имението, после застава близо до стената. Не мога да видя какво пише и се премествам, за да надникна, но той е прекалено близо. Най-накрая се дръпва и виждам надрасканото през горната част на снимката.

Днес сърцето ми започна да бие отново.

Ти стана моя.

Стисвам устни и гледам как отива до снимка, на която седя във високата трева на имението в сватбената си рокля, от глава до пети в дантела с цвят на слонова кост, а слънчевите лъчи блестят от дърветата зад мен. Гледам настрани, вероятно към фотографа. Джеси отново се приближава до стената и когато се отдръпва, дъвче края на маркера. Нарисувал е перфектен ореол около главата ми и е написал:

Моето красиво момиче.

Моята непокорна изкусителка.

Моята жена.

Моят ангел.

Моята Ава.

Усмихвам се и пристъпвам до него, взимам маркера от устата му и го изтръгвам от бляновете му. Слагам му капачката и го пускам на пода, после грациозно се покатервам в Джеси и се увивам около тялото му.

Дланите му обгръщат дупето ми, а очите му прогарят моите.

— Ава, днес беше най-дългият шибан ден от живота ми.

— По-дълъг от последния най-дълъг ли?

— Всеки ден става все по-дълъг. Свикнах да те имам на разположение двайсет и четири часа в денонощието. Вярвам, че ти дължа малко специално време. – При тези думи избутвам сакото от раменете му и залепвам устни към неговите лакомо. – Полека! – предупреждава ме нежно и премества ръцете си, за да го отърва от сакото. – Закъде бързаш?

Принуждавам се да забавя темпото. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Не съм го имала цели два дни.

— Мина толкова много време – мърморя. Дърпам вратовръзката и вероятно го душа, но не пускам устните му, за да разбера дали е така.

— Хей! – Опитва се да ме отстрани от себе си. Не го улеснявам, но не след дълго отново съм на крака, дишам тежко и не мога да го докосна. Джеси отстъпва и издърпва вратовръзката през главата си, после изритва обувките и чорапите си. Очите му пламтят и буквално изгарят роклята върху тялото ми. – Свали си роклята! – нарежда. Разкопчава ризата си, а после минава на ръкавелите, без да откъсва очи от моите. Не ми помага изобщо, нуждата ми от него е прекалено силна, но това е неговият начин да вземе властта, неговият начин да ме накара да се владея – глупаво очакване, когато се съблича пред мен.

Нужни са ми точно три секунди, за да разкопчея ципа на роклята и да я изхлузя през главата си. Оставам по дантела и бързо поглеждам към корема си, за да видя дали е пораснал през деня. Вдишвам, докато се опитвам да преценя, като леко се отклонявам от съпруга ми, който стои само на няколко стъпки от мен. Определено е прав и черната ми тясна рокля го доказва. Оттук насетне започва спускането по наклонената плоскост. Вдигам ръка и я плъзгам към корема си. Пръстените ми проблясват, докато правя бавни кръгове около пъпа си. Връзката расте, и то бързо. Част от мен и част от Джеси, всъщност две части растат в мен и от самата мисъл ме залива внезапна топлина, каквато не съм усещала преди – топлина, която се задълбочава, щом ръката на Джеси ляга върху моята и той се навежда, за да достигне до устата ми.

— Невероятно, нали? – пита, като ме прилепва отново към тялото си с едно дръпване на бедрата ми.

— Да – съгласявам се от все сърце. – Точно като теб.

— И като теб.