— Повече като теб – споря. – Покажи ми колко си невероятен! Забравила съм – провокирам дързостта му с тези думи и извивам гръб, като се повдигам по-високо, така че той трябва да надигне глава, за да не прекъсне целувката ни. Ниското ръмжене, което се изтръгва от него, минава през слепените ни усти и ме стопля още повече.

Излиза от кабинета и отива към голямото отворено пространство, където ме полага върху огромния ъглов диван. Дръпва гърба ми към края, така че долната част на тялото ми е подпряна на страничната облегалка. Сваля панталоните и боксерките си, разкривайки красотата на члена си – твърд, готов и много близо до мен, но коленичи в края на дивана и го скрива от погледа ми. Нямам време да се оплаквам. Джеси събува бикините ми, разтваря краката ми и устата му бързо се озовава от вътрешната страна на бедрата ми, целува нежно едното, после другото и ме дразни нежно. Напред и назад, от едната до другата страна, като с всяка целувка се озовава все по-високо, а ръцете му ме разтварят още повече, докато прокарва пътя си към пулсиращия ми център.

— Джеси! – поемам дъх. Не мога да се мръдна. С едната ръка стискам кожената облегалка на дивана, а с другата обгръщам задната част на главата му.

— Припомни ли си колко съм невероятен? – пита сериозно, отдръпва се и духва върху голата ми плът.

— Да! – Ръцете ми потръпват, когато хладният му дъх се разнася по мен. – Мамка му! – Краката ми са разтворени и се опитвам да събера, когато усещам първия допир на езика му по клитора ми, но Джеси само ме дразни, като само ми показва какво ме очаква. Той държи здраво краката ми и ми е ясно, че мога да ги преместя само в посоката, в която той иска. А това значи по-настрани, което ме прави по-чувствителна, по отворена и по-обезумяла.

— Езикът, Ава! – Неговият влиза в мен и после, облизвайки, прави възхитителна линия през средата ми. Извиквам. Отмятам глава назад. – Невероятен ли? – Той е наперен и сигурен и си е заслужил тази привилегия. – Кажи ми какво е усещането, бебче!

Свитата ми в юмрук ръка, която стиска косата му, както и едва доловимото мънкане трябва да му казват всичко, което иска да знае. Виждам звезди, коремът ме боли и горките ми крака са неспособни да помръднат. А после пръстите му вече са в мен и ме карат да отделя ръце от дивана и от косата му и да обхвана собствената ми глава. Коремните ми мускули са сковани, докато повдигам горната част на тялото си, за да утоля устремния прилив на напрежение, което се спуска от корема към сърцевината ми. В трескавото си блаженство решавам, че искам да виждам Джеси, затова се подпирам на лакти и се взирам надолу по тялото си. Ръката му е върху корема ми, а пръстите му ме чукат бавно.

— Кажи ми! – настоява и ме помита с агонизираща точност.

— Усещането е, сякаш си създаден, за да ме изпълваш – думите ми са равни и толкова убедителни, колкото изражението на лицето му. Той също мисли така.

Джеси се усмихва, навежда се и нежно целува чувствителната ми кожа, после се изправя на крака. Хваща ме под бедрата и повдига долната част на тялото ми, за да се намести. Откривам, че цялата се повдигам. Подпирам се на ръце, за да гледам отблизо как навлиза в мен. И това е най-добрата гледка. И двамата се съсредоточаваме върху твърдия му член, докато той се приближава към мен, без Джеси да си помага с ръце, сякаш има насочващо устройство, което ще го отведе точно там, където му е мястото. Достига входа на влагалището ми и се задържа там, като едва ме докосва, а това е дразнещо. Изгарям от нетърпение, обвивам с крака кръста му и го придърпвам към мен, но той не помръдва. Няма да го направи, докато сам не реши. Не прави нищо. Просто се усмихва самодоволно и почти недоловимо, свел очи надолу, и все още ме дразни с неравномерни и мъчителни потърквания на хлъзгавата си глава през върха на моя свръхчувствителен малък възел от нерви. Направо ме убива и умирам да се отпусна отново назад, но съм прекалено завладяна от жестокото му удоволствие.

— Да опитаме ли с проникване? – пита, но все още не поглежда към мен. Побърквам се, но непокорството в мен, съчетано с неговото самоуверено отношение ме карат да копирам неговото държание.

— Ако искаш. – Тонът ми е спокоен и резервиран и това кара зелените му очи да напуснат точката, по която се прехласват, с изненадано трепване.

— Ако искам ли? – Притиска се в мен съвсем леко, но достатъчно, за да ме накара да сподавя стон. Знам, че ще ме накара да чакам по-дълго, ако съм нетърпелива и настоявам, затова се владея. – А какво искаш ти? – Навлиза още малко. Знам, че устните ми току-що са се разтворили, и знам, че гръдният ми кош се разширява бързо. Опитвам се с всички сили, но всяка фибра от съществото ми ме издава. Джеси ме задържа на място с една ръка, а с другата дръпва сутиена ми надолу. Щипе внезапно всяко зърно и аз преглъщам вик на удоволствие, смесено със силна болка. – Моето красиво момиче се опитва да запази спокойствие – размишлява и поставя ръцете си върху мен, готов да нахлуе. – Жалко, че не може да имитира небрежност – но продължава да стои неподвижен. После навлиза небрежно и аз отмятам глава назад със стон. – Ето това е. – Вече е напълно потопен в мен, а върхът на впечатляващия му член докосва утробата ми. – Покажи малко признателност, Ава! – измъква члена си и този път наистина нахлува напред изненадващо силно. Ръцете ми започват да треперят от отчаяние, а после и главата ми.

— Отново! – настоявам. Този път ме е подразнил прекалено много. – Отново!

— Зависи.

— От какво? Ти каза, че няма нужда винаги да бъде силно – опитвам се да успокоя дишането си, като преглъщам многократно. – А после правиш това с мен. Прочете ли най-после онази част в книгата, която потвърждава, че няма да нараниш бебетата?

— Да – нахлува с абсолютна точност, но после отново застава неподвижен. – Това е добра книга.

— Вече е полезна книга – съгласявам се. След като най-после е прочел най-съществената част, мога да призная, че това е страхотна книга.

— Винаги е била полезна книга, но в нея наистина пише, че трябва да слушаш тялото си. – Плъзва се отново навън и нахлува напред със стон.

— Слушам го и то ми казва, че трябва да ме чукаш по-силно – пъшкам.

— Бебетата са защитени. Прочетох го – изсъсква и издишва овладяно. – И очевидно мога да те шляпам. – Удря задника ми с шумно шляпване и аз изписквам.

— Ти вече го направи! – напомням му с вик, докато навлиза отново в мен.

— Но тогава не мислех, че си бременна – напомня ми с още едно рязко нападение на дланта му по дупето ми. – Добре ли е?

— Да! – Успявам да повдигна глава и съм благодарна. Преминавам с език по долната си устна бавно и съблазнително. – Изглеждаш поразително – прошепвам. Наблюдавам как всеки добре оформен мускул по корема му се свива и как бицепсите му са се стегнали от усилието да държи тялото ми близо до неговото.

— Знам. – Притиска и завърта бавно и гладко.

— Боже! – Ръцете ми най-после ме предават, а аз се сривам по гръб.

— Знам – съгласява се. – Знам, мамка му.

— Джеси, ще свърша. – Вече не си правя труда да се съпротивлявам. Отдавна не мога.

— А аз – няма. – Плъзга члена си вътре и вън, отново и отново. – Слушаш ли тялото си, Ава?

— Да! И то ми казва, че трябва да свърша.

Шляп!

— Не бъди такава умница! – Завърта се, измъква члена си напълно и после го плъзва право в центъра ми, като предизвиква шеметно задоволяващо триене на плътта му по моята. – На мен ми казва, че те любя адски добре. – Той трепери. Усещам как тръпките му се предават от ръцете му в краката ми, но той продължава да поддържа равномерните си тласъци. – Мамка му, трябва да бъда върху теб! – Отмества се от тялото ми, хваща ръцете ми и ме дръпва да се изправя на крака. За нула време съм на килима под него, той дразни зърната ми с език, а ръката му е между бедрата ми и той насочва члена си в мен.

След като вече мога да докосна кожата му, забелязвам колко е потен. Ръцете ми докосват всеки сантиметър от него.

— Целуни ме! – умолявам и той не се бави. Устните ни са долепени, той се плъзга отново в мен и телата ни се докосват във всяко възможно място. Движението му е съвършено, а аз залюлявам хълбоци, за да посрещна всяко негово нахлуване, и улавям всяка искра удоволствие, която неговите потапяния предизвикват. Ръцете ми се озовават върху задника му и забивам нокти в твърдите бузи, докато Джеси ме пленява с устата си, а езиците ни танцуват диво и жадно.

— Мисля… – той е на бузата ми и притиска, – че трябва… – вече е на врата ми, после хапе меката част на ухото ми – да напуснеш работа.

Поклащам глава и повдигам хълбоци с щастлив стон.

— Не.

— Но аз искам да прекарвам всеки ден, като правя това. Дай ми отново устата си!

Обръщам глава към него.

— Ще трябва да чакаш, докато се прибера у дома. – Вече хапя устната му и забивам нокти в задника му, за да го накарам да се движи по-бързо.

— Не искам – захапва ме и той. – Където и когато.

— Освен когато съм на работа. По-дълбоко!

— О, тя може да настоява, значи? – Не навлиза по-дълбоко копелето!

— Няма да напусна работа.

— И как очакваш да се грижиш за бебетата ми, ако работиш? – задава арогантния въпрос до устата ми с идеално завъртане на хълбоците си.

— Но ти ме искаш у дома, за да правя това, а не за да гледам бебетата ти.

— Сега просто си непоносима. – Изоставя устата ми и се навежда да захапе зърното ми, после отново целува тялото ми и се връща нагоре към устата. – По-дълбоко ли?

— Моля те!

— Добре – навлиза по-дълбоко. Много дълбоко. Толкова сладко и поразително дълбоко.

— Ммммм…

Застива на място и се съсредоточава да ме целува силно.

— Виждаш ли? Давам ти това, което искаш.

Определено го прави, но знам какво е това. Това е вразумяващо чукане без грубата сила. Трябва да бъда внимателна.

— Ти си прекалено добър за мен – извъртам. – Ооо! – Нося се на ръба на оргазма и това е толкова хубаво – просто се любим бавно, докосваме се и се отдаваме на блаженството си, без да бързаме.

Джеси поглъща доволния ми стон и продължава да изследва устата ми, сякаш никога не я е имал преди. Секс сесиите ни, независимо дали разгорещени или романтични, груби или нежни, винаги са като за първи път.

— Трябва да покажеш благодарността си. – Спира да ме целува и се подпира на ръцете си. – Не мислиш ли? – Поглежда надолу между телата ни, докато се оттегля и аз също поглеждам. Виждам цялата дължина на члена му да излиза от вагината ми. – Виж това! – въздъхва и се задържа едва навлязъл в отвора ми, после поглежда към мен. – Просто идеално. – Потъва навътре плавно и бавно с дълга въздишка, която стопля лицето ми, въпреки че той е леко повдигнат и не е съвсем близо до мен. Започвам да треперя и отпускам ръце зад главата ми. – Тя започва да се задъхва – заявява Джеси и се отпуска на лакти. – Цялата трепери. – Завърта хълбоци и напада, а после потръпва.

Той също се задъхва. И трепери.

Но аз вече сдържам дъха си, цялата напрегната и готова да яхна оргазма си, така че не мога повече да се въздържа.

— Мисля, че тя иска да свърши.

Започвам да клатя глава, въпреки че имам намерение да кимна и да изкрещя „Да!”. Гърча се под суровата изваяна красота на тялото му, а потните ни тела се сливат и плъзгат едно о друго. Вдигам бързо ръце, защото искам да направя нещо – сплитам пръсти в рошавата му тъмноруса коса и стискам здраво.

— Тя определено иска да свърши – заявява със самоуверен и хладнокръвен глас, но собственото му тяло се тресе в спазми, докато той се опитва да поддържа стабилния ритъм. Проваля се напълно. Движенията на таза му са станали неконтролируеми, което показва, че собственият му оргазъм е близо и той бързо губи контрол. – Мамка му!

И това отприщва всичко. Джеси е минал точката, след която вече няма спиране, затова грабвам възможността, като дръпвам по-силно косата му и впивам зъби в неговото сладко блестящо рамо в опит да сподавя вика на освобождението си и да насърча неговото. Действа. Знаех, че ще подейства.

— Мамка му, мамка му, мамка му! – Той се движи по-здраво и по-бързо в мен, заровил лице в косата ми. – Сега, Ава!

Аз съм свършена. Отдръпвам зъбите си от плътта на Джеси и се присъединявам към неговото безумно забвение, причинено от суровото плътско удоволствие. Обгърнала с ръце врата му, въртя хълбоците си, за да посрещна последното блъсване на тялото му в моето.

Той се срива върху мен внимателно, но прави бавни кръгове с таза си, докато задъхан гризе врата ми.

— Моля те, напусни! Тогава наистина можем да останем така завинаги.

Не мога да промълвя нищо, затова измърморвам някакво възражение, което придружавам с натиск на ръката ми върху врата му.

— Това „да” ли беше? – облизва солената кожа на шията ми и преминава към устните ми. – Кажи „да”!