Стигам до долу, бързо се поглеждам в огледалото и се усмихвам. Изглеждам все по-добре. Все още съм красив и тя все още не може да ми устои. Животът е ужасно хубав.

— Тате!

Обръщам се и всичко в мен се разтапя, докато гледам как момченцето ми тича надолу по стълбите. Тъмнорусата му коса е рошава купчина около красивото му личице.

— Хей, рожденико! – Зелените му очи проблясват, докато се изстрелва към мен, красивият хулиган. – Полека! – смея се, когато се забива в мен и запълзява нагоре по тялото ми.

— Познай какво! – Очите му са ококорени от вълнение.

— Какво? – Интересът ми не е престорен. Наистина съм любопитен.

— Нана Лизбет каза, че може да спим в нейната къща довечера. Утре ще ни води в зоологическата градина!

Опитвам се да скрия недоволството си и да покажа вълнение, равно на неговото.

— Нана Лизбет живее прекалено далеч, а тате обича да ви води сам в зоологическата градина – казвам. Хвърлям го върху раменете си и се обръщам към огледалото. – Виждаш ли колко сме красиви?

— Знам – отговаря пренебрежително, което ме разсмива. – Нана и деди живеят на десет минути. Проверих на телефона на мама.

Бързо ми се напомня, че моята скъпоценна тъща наистина живее на десет минути. Красотата на Нюкий не можа да задържи Елизабет и Джоузеф далеч от внуците им, или по-точно казано от моите бебета.

— Хей, мислех си – опитвам смяна на темата или тактика за отвличане на вниманието, все едно. – Трябва отново да отидем на ски – говоря с прекалено ентусиазиран глас с надеждата да го заразя.

— Вече чакаме гости. – С малките си ръце хваща челото ми и те покриват бръчката, която току-що е заела мястото си.

— Така ли?

— Да, мама каза така и каза да не те слушаме, ако се опиташ да ни отклониш от купона.

Раменете ми хлътват и си отбелязвам наум да уредя едно наказателно чукане на малката заговорничеща изкусителка.

— Мама има нужда от парите на тате, за да го направи – безсрамен съм.

— Защо не искаш да имаме купон, тате? – Малкото челце е същото като моето в бръчкането и веднага започвам да се чувствам като гадняр.

— Искам, приятел. Просто не обичам да ви деля – признавам.

— Ти също може да играеш – навежда се и целува грубата ми буза. – Мама ще е доволна.

— Защо? – Знам защо ще бъде доволна. Осуетила е маневрите ми. Наказателните чукания стават две – едно за това, че е провалила подмолните ми планове, и едно за самодоволството й.

— Защото не си се обръснал. – Потрива длан по бузата ми няколко пъти и аз се усмихвам на моя красив малък мъж, после тръгвам към кухнята.

Спирам на вратата и няколко минути гледам моя ангел. Тя неистово разбърква някаква кафява гадост в голяма купа, а идеалната извивка на задника й ме кара да се прехласна. Абсолютно съвършенство. Моят малък мъж не ме тормози да продължа напред. Просто седи щастливо на раменете ми и чака омагьосаният му баща да тръгне отново. Свикнал е с моите мечтателни състояния, особено когато майка му е наблизо. Нямам никаква шибана представа какво съм направил, за да заслужа тази жена и тези красиви деца, но няма да споря с боговете на съдбата.

— Мамка му! – ругае тя, когато едно топче шоколад излита и се озовава на маслинената й буза.

— Мамо! Внимавай с езика!

Тя се обръща, въоръжена с дървена лъжица, покрита с шоколад, и се намръщва на ухиленото ми лице, после обръща големите си кафяви очи към сина ни.

— Съжалявам, Джейкъб.

Усмивката ми се разширява, а тя се намръщва още по-силно. Толкова съм самодоволен, но знам, че ще си платя по-късно. Тя не може да се прави на непокорна малка изкусителка, когато бебетата са наоколо, и това ми харесва.

— Какво правиш, бебче? – вдигам Джейкъб от раменете си и го поставям на един стол. Подавам му телефона, за да си играе, после се отправям към хладилника и вадя буркан фъстъчено масло.

— Шоколадови бонбони с фъстъчен пълнеж. – Ава е изнервена, но аз не й предлагам помощта си. Тя знае, че съм абсолютна нула в готвенето и няма да я улесня. За следващата година предричам ски.

Зад нея съм, гледам надолу към купата и си мисля, че може да си остана с бурканите. Бог да я благослови, опитала е милион пъти, но изобщо не може да настигне знаменитите шоколадови бонбони с фъстъчен пълнеж на мама.

— Колко буркана от фъстъченото ми масло изхаби за това? – питам. Притискам се към гърба й и не пропускам възможността да докосна с устни врата й. Тя мирише прекалено хубаво.

— Два – избутва купата. – Искам Кати да се върне.

Засмивам се и я завъртам. Притискам я към плота, а тя размахва дървената лъжица в лицето ми. Втвърдявам се, по дяволите. Не мога да го спра. Навеждам се, гледам как тя ме гледа и облизвам бузата й.

— Не започвай нещо, което не можеш да довършиш, Уорд! – прошепва тя с дрезгав и съблазнителен глас. Вече съм твърд.

„Мамка му!”

Избутва ме с многозначителна усмивка.

— Трябва да довърша това. Гостите ще започнат да идват. – Отново е самодоволна, с което си спечелва трето наказателно чукане. Тя знае какво прави, знае, че няма да има обратно броене или прегазване, при положение че бебетата са наоколо.

Или бебе.

— Къде е Мади? – дискретно намествам панталона върху слабините си, преди да се обърна към момченцето ми, което няма представа какво става около него. Не е необичайно да вижда, че тате обича мама. Но трябваше сериозно да поработя върху самоконтрола си.

Джейкъб не вдига поглед от телефона ми, но виждам, че малкото му личице се сгърчва от погнуса.

— Облича си роклята. Цялата е на волани. Нана я купи.

Извъртам очи, защото знам, че момиченцето ми ще изглежда така, сякаш около него се е взривила машина за захарен памук.

— Защо майка ти мисли, че моята дъщеря трябва да изглежда като нападната от розова фурия? – Сядам до Джейкъб и слагам буркана между нас, за да може да си взима. И той го прави. Топчестият му малък пръст се гмурва право вътре и загребва голямо количество. Гърдите ми се издуват от гордост и аз въздишам около пръста в устата ми. Поглеждам към Ава за отговор.

Веждите й са вдигнати високо, докато клати глава към Джейкъб с топла усмивка, но когато се обръща към мен, вече не се усмихва. Какво съм направил?

— Не я дразни, Джеси!

— Няма! – смея се. Мамка му, ще го правя и ще се наслаждавам на всеки момент.

— Нана те нарича заплаха. – Джейкъб поглежда към мен, а пръстът му все още виси от устата. – Каза, че винаги си бил и винаги ще бъдеш. Вече го приема. – Той свива малките си рамена.

Избухвам в смях и сега Ава се смее заедно с мен, замечтаните й шоколадови очи проблясват, а сочните й устни ме умоляват да ги завладея. Тогава маха престилката и разкрива стегнатата си дребна фигура. Вече не се смея. Задъхвам се и пъхвам ръка под масата, за да се опитам да се овладея. Това е постоянна битка.

— Харесвам роклята ти. – Плъзвам лениво очи по цялата дължина на тясната черна рокля, докато планирам как да я съблека по-късно. Може да съм добър и да й позволя отново да я облече, тя наистина изглежда невероятно в нея, но знам, че няма да съм в състояние да се заема с плановете си до доста по-късно.

— Ти харесваш всички рокли на мама – обажда се Джейкъб уморено и аз откъсвам поглед от тялото, което ме подлудява от желание.

— Така е – съгласявам се и разрошвам разбърканата руса коса. – Като говорим за рокли, ще отида да намеря сестра ти.

— Добре – съгласява се, отново се втренчва в телефона ми и пак топва пръста си.

Скачам и отивам да търся Мади. Прескачам стъпалата по две и нахлувам в гъмжащата от розово стая. – Къде е рожденичката ми?

— Тук! – изписква тя и се появява от къщата си за кукли.

Едва не се задавям.

— Няма да носиш това, госпожичке!

— Напротив, ще го нося! – изтичва през стаята, когато тръгвам към нея.

— Мади! – Какво става, мамка му? Тя е на пет! На пет шибани години. Къде е това шибано воланесто нещо?

— Мамо! – пищи тя, когато хващам глезена й на леглото. Може да опищи шибаната къща. НЯМА да носи това нещо. – Мамо!

— Мади, ела тук!

— Няма! – изритва ме. Малката мръсница ме изритва и се изстрелва от стаята, като оставя сринатия си на купчина стресиран баща върху розовото пухкаво легло. Бях победен от петгодишно момиченце. Но това момиченце е дъщеря на моята красива съпруга. Прецакан съм.

Вдигам се и се оправям, после хуквам след нея.

— Не тичай надолу по стълбите, Мади! – крещя и направо се хвърлям надолу след нея. Гледам как малкото й задниче в тесни панталонки изчезва в кухнята, докато търси подкрепление от майка си.

Бия спирачки и гледам как се катери по тялото на Ава.

— Какво става? – пита Ава и ме поглежда така, сякаш съм си изгубил ума. Може и да съм.

— Погледни я! – размахвам ръце към момиченцето си като умопобъркан. – Виж!

Ава я поставя на пода и кляка долу. Избутва шоколадовите вълни на моето бебче

през рамото й и дръпва надолу ръба на тази нелепа къса тениска. Може да я дърпа колкото шибано иска. Няма да остане на тялото на моето бебче.

— Мади. – Ава е преминала в умиротворяващ режим. Нещо, за което вероятно аз трябваше да се сетя, преди да изтърся смъртоносните думи. Трябваше да съм се научил досега никога да не казвам „не” на Мади. Това е шибаното правило номер едно. – Тате смята, че тениската ти е малко малка.

— Смятам – намесвам се само за да изясня. – Прекалено малка.

Моята малка госпожичка ми се мръщи.

— Той е неразумен.

Ахвам и насочвам обвинителен поглед към Ава. Поне има приличието да изглежда виновна.

— Виждаш ли какво си направила?

— Тате командва – припява Джейкъб, като срязва всяка възможност, която имах, да спечеля точка.

Този път Ава ахва.

— Трябва да помниш, Уорд, че тези малки ушички чуват всичко.

Постъпвам разумно и си затварям устата. Жена ми не може да скрие раздразнението си и не го очаквам от нея. Очаквам да махне това жалко подобие на тениска от дребното тяло на момиченцето ми.

— Той не може да казва какво ще облека! – изстрелва Мади през кухнята, а пухкавите й ръчички се скръстват върху малките гърди. Поглеждам към моята непокорна изкусителка и виждам, че не успява да скрие красивата си усмивка.

„Мамка му!” Мушвам ръце в косата си. Скоро няма да ми остане нищо от нея, особено когато Ава се заеме с него. Моментално забравям смущението си и се усмихвам. Почти усещам как Ава дърпа косата ми, докато забивам члена си в това красиво тяло. Но бързо се връщам към реалността. Моята малка госпожичка забива недоволни кафяви очи в мен.

Гледам как Ава я увещава, после хваща малките й рамене и я обръща към мен.

— Мади е готова на компромис. – Ава килва глава настрани и в погледа й се чете „угоди й”.

От това не се чувствам по-добре. Угаждал съм на Мади преди и в резултат трябваше да я изнеса от супермаркета на рамо, докато тя опищяваше магазина и ме риташе до смърт. Обръщам към Ава умолителен поглед и се цупя като идиот, но тя само поклаща глава и нежно побутва моята своенрава госпожичка към мен.

Мади ми се усмихва и протяга ръчички към мен, за да я взема. Топи шибаното ми сърце. За Бога, какво ме очаква в идните години? Ще бъда плешив или може би мъртъв. Или може да съм в затвора, защото ако някое малко лекенце я пипне, ще му изтръгна шибаното сърце. Грабвам я и оставям Ава да помага на моето сговорчиво момче да си обуе кецовете.

— Татко, трябва да се успокоиш. Ще си докараш инфаркт – сгушва се във врата ми и моята бясна, откачена любов към непокорната ми госпожичка се връща с пълна сила. Но жена ми вече е заслужила четвърто наказателно чукане за деня.

— Тате! А ти трябва да спреш да слушаш майка си. – Качвам стълбите бързо и нахлувам в стаята й, като я хвърлям на леглото. Сърцето ми се пръска, докато я слушам да пищи доволно. После се изправя и започва да подскача нагоре-надолу по леглото, а дългите й шоколадови кичури летят навсякъде. – Така – потривам ръце в опит да направя това, което съм на път да предложа, вълнуващо. Къде ще намеря дънките и пуловерите й? Отварям розовите врати на гардероба й и започвам да оглеждам закачалките. Ръцете ми веднага попадат на нещо пълно и накъдрено. Вадя го и вдигам ужасното нещо. Лицето на Мади копира моето отвратено изражение. – Баба ти трябва да спре да ти купува рокли.

— Знам – сяда и кръстосва крака. – Ще я прегазиш ли днес, татко?

— Тате! – отвръщам и набутвам роклята на най-горния рафт с въздишка. – Възможно е.

— Смешно е – Мади се кикоти.

— Знам – вадя сладка малка моряшка рокличка. Няма ръкави, но ще намеря жилетка. – Ами тази?

— Не, татко.

— Тате! Ами тази? – показвам й лимоново, дълго до глезените брокатено нещо, но тя поклаща непокорната си малка глава. – Мади – въздъхвам, – ти няма да носиш това – Боже, дай ми сила бързо, преди да съм извил упорития й малък врат.