— Какво правиш? – изтърсвам невярващо. Знам, че Сам се беше нацупил малко заради това, че премахнахме и складирахме временно всички перверзни атрибути, но можеха да почакат.

Кейт се сковава от глава до пети. Червената й коса като дива грива от къдрици наполовина покрива шокираното й лице.

— О, мамка му! – казва тя тихо и оправя роклята си.

— Не можахте ли да почакате? – питам ужасена, но и малко облекчена, че не съм хванала някой от другите ни гости в действие.

— Ава… – започва тя, но тогава иззад нея излиза мъж. И това не е Сам.

Отварям уста от изненада.

— Дан! – Не мога да повярвам. – Какво правиш, по дяволите?

Той свива рамене, като отказва да ме погледне. Вниманието му е насочено изцяло към оправянето на панталона му. Погледът ми се стрелка между двамата. Чакам обяснение, но не получавам нищо от тях. Те просто стоят там и гледат навсякъде другаде, но не в мен.

Хвърлям вбесен поглед към Дан.

— Казах ти да оставиш това в миналото! – крещя, а после обръщам гнева си към Кейт. – А ти си пияна! Какво ви става на вас двамата? Не се ли научихте?

— Не е твоя работа, Ава – казва равно Дан и излиза от дамската тоалетна, като ме оставя насаме с виновната ми приятелка.

— Кейт? – притискам я, но тя отказва да срещне погледа ми. Знае, че току-що е направила огромна грешка. – Ами Сам? – питам. Горкият човек е някъде навън, напълно в неведение. – Не мога да повярвам. – Плясвам с длан челото си. Мозъкът ми пламва от претоварването с информация.

Кейт хлъцва и се изкикотва, после се хваща за мивката, за да закрепи своето олюляващо се тяло.

— Забавлявам се – казва надменно. – И това няма нищо общо с теб.

— О, добре – възкликвам и вдигам роклята си. – В такъв случай ще те оставя да се забавляваш. – Обръщам се и излизам от тоалетната. Отправям се право към кабинета на Джеси.

В лятната стая вече няма маси и тя е пълна с хора. Групата примамва всички на дансинга с класически мелодии. Минавам между гостите, усмихвам се и се опитвам с всички сили да приличам на ликуваща булка. Пресичам дългите разговори. Скарала съм се с брат си, а сега и с Кейт. Искам да избягам с Джеси и да останем насаме, защото тогава сме най-щастливи, защото тогава светът и проблемите му остават зад стените на нашия малък мехур на доволство, в който трябва да се борим само със собствените си проблеми.

Бързам по коридора и нахлувам в кабинета му. Сърцето ми спира още щом осъзнавам какво виждам.

Има само двама души.

Джеси… и Корал.

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Денят ми току-що стана още по-лош. Седят в противоположните краища на дивана и обръщат глави към мен, а аз просто стоя там и изпитвам недоумение. Целият ми гняв, цялото ми безсилие от деня вече са се преобразили в болезнена емоция. Усещам, че очите ми се пълнят с изгарящи сълзи и сърцето ми думти в гърдите. Чувствам се напълно смазана.

Не знам какво друго да направя, но със сигурност не искам тази жена да ме види пречупена, затова бавно отстъпвам и затварям тихо вратата след себе си. Вървя вкочанено по коридора, нещастна, но вместо да се върна при веселата тълпа, аз заобикалям, за да избягам от доволното бърборене и танцуващи тела, и се отправям по засипаната с чакъл пътека към гората.

Полагам победения си задник на един пън. Започвам да късам ликото от изсъхналата кора и да го свивам на топчета между пръстите си, а хладният вечерен вятър пронизва оголената ми кожа. Те само говореха, но той знае какво изпитвам към нея, какво изпитвам към всяка жена, която Джеси е имал, и въпреки това пожертва времето си с мен на сватбения ни ден, за да се види с нея. Не знам какво да правя. Искам да му крещя, да удрям с юмруци по гърдите му и да викам в лицето му, но нямам нужната енергия. Силата ми за борба е изсмукана от мен. Духът ми е оголен от драми – мои и на околните, и е изложен на показ, уязвим и изпълнен със съмнения. Точно сега, точно на моята сватба, съм изпълнена със съмнения дали мога да запазя силата, от която явно се нуждая, за да прекарам живота си с Джеси – да прекарам живота си в съревнование с жени и в справяне с проблеми. Моята безпомощност просто ме цапардосва здраво и сълзите потичат от очите ми и падат по дантелата. Точно това съм аз – една безпомощна развалина. Не мога да накарам тези жени да се махнат. Не мога да изтрия миналото на Джеси и не мога да контролирам другите хора и това, което правят. Единственото, което мога да направя, е да се уверя, че си взимам хапчетата. Отпускам глава в ръцете си и хлипам тихо. Дори нямам енергията да плача както трябва.

През тихия си жалък плач го чувам да приближава зад мен. Дори със запушения си нос надушвам свежия аромат на вода и мента. И въпреки вцепенението ми усещам присъствието му. Всяка част от съществото ми го усеща, но не желая да го поглеждам.

Избърсвам сълзите си и подсмърчам.

— Знам, че си там – казвам тихо, но задържам очите си, насочени надолу.

— Знам, че знаеш. – Нещо хрущи под равномерните му крачки, които се чуват все по-силно с приближаването му. С периферното си зрение виждам как присяда до мен. Но не ме докосва. Ръцете му са стиснати пред него, палците му се въртят един около друг бавно. Чувам как тежкото му дишане утихва. Тичал е наоколо като луд, докато се е опитвал да ме намери, и сега просто седи до мен и мълчи, вместо да обяснява. Да ми обясни защо ме изостави на сватбата ни, за да може да се види с жена, която е влюбена в него – още една жена, която е влюбена в него.

Смея се на себе си.

— Не е ли смешно колко много общуваме, но въпреки това ти седиш тук и не знаеш какво да ми кажеш? – Виждам как се помръдва до мен, а после отпуска ръка върху бедрото ми. Горещата му длан прави неща, които наистина не желая. Поглеждам надолу към разтворените му пръсти. Плоската му халка от платина и диаманти, която е като моята, проблясва, когато той свива ръка и стиска бедрото ми. – Затова той ме докосва – казвам тихо.

— Той те обича – прошепва. – Иска му се да може да заличи миналото, което те наранява.

Обръщам лице към неговото и виждам зелени езера от разкаяние.

— Тогава защо се видя с нея? На нашата сватба, когато се беше заклел да бъдеш до мен цял ден, защо ме изостави, за да се видиш с нея?

— Не можех да я оставя да стои на портата, докато гостите пристигат, Ава.

— Тогава й кажи да се маха!

— И да направи сцена?

— Какво искаше тя? – питам. Дошла е тук по някаква причина. – Знаеше ли, че днес е сватбата ни?

На челото му се появява бръчка и захапва устната си.

— Да, знаеше.

Значи е говорил с нея?

— И все пак е дошла? Дали се е надявала да спре сватбата? Щеше ли да нахлуе през вратите на лятната стая и да заяви, че не трябва да бъдем свързани в свещен брак? – Това е смешно.

— Не знам, Ава. – Той поглежда настрани.

— Кога говори с нея? – За мен тя е доста нахална.

Джеси въздъхва.

— Обаждаше се и се появяваше в имението. Казах й многократно, че няма да й помогна. Казах й, че нямам чувства. Не съм сигурен какво друго мога да направя, Ава.

— Какво е твоето определение за афера? – питам.

Поглежда ме бързо и виждам, че е объркан от въпроса.

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид, че тя е влюбена в теб, а ти каза, че е било само секс. За нея очевидно е било повече. – Гледам го внимателно и се опитвам да преценя реакцията му.

— Бебче, казвал съм ти, само секс е. Те винаги искаха повече, но никога не съм им давал повод, за да го очакват. Никога.

Трепвам при споменаването на думата „те”. Те са много – много жени, които го искат, много жени, които са го имали, много жени, които са се влюбили в него. Искам да му кажа какво сподели Корал за него – че я е накарал да се нуждае от него, но така той ще разбере, че съм вдигнала телефона му. А след като го е имала, всяка жена би го искала отново и вероятно дори би мислила, че се нуждае от него. Знам, че аз се нуждая от него, но моята потребност е много по-дълбока от физическото му докосване. Сега се нуждая от него, за да дишам.

— Не искам да я виждаш повече – настоявам.

Джеси отново ме поглежда.

— Няма. Няма нужда.

Поемам дълбоко въздух и отново започвам да оглеждам земята.

— Беше ми достатъчно. Искам да си тръгна.

— Ава, погледни ме! – нарежда нежно.

— Джеси, не започвай да отправяш искания, когато се чувствам по този начин!

— Може би не си ме чула правилно. Казах да ме погледнеш. – Вече не моли нежно, но тъй като съм унила, не го предизвиквам. Просто съм апатична.

— Какво? – питам, докато изпълнявам неразумната му заповед.

Той пада на колене пред мен и поема ръцете ми.

— Издъних се. Много съжалявам, но се опитах да я държа далеч от теб. Паникьосах се и мислех, че мога да я вразумя. Не исках да предизвика скандал на сватбения ти ден.

— Това е и твоят сватбен ден – напомням му тихо. – Трябваше да ми кажеш.

— Знам. – Навежда се и ме обгръща с ръцете си. – Нека ти се реванширам! Какво искаш да направя, бебче? Само кажи!

Отпускам се в него.

— Просто ме заведи в леглото! – настоявам тихо.

— Дадено. – Изправя ме и подсилва извинението си с дълбока и изразителна целувка. – По-късно ще се сприятелим както трябва. – Вдига ме и ме понася обратно към имението.

Влизаме в лятната стая през огромните френски прозорци и моментално сме нападнати от вбесения свиреп поглед на майка ми.

— Ето ви! – Бърза към нас, все още пийнала, но очевидно ядосана. – Не сте срязали тортата и трябва да изтанцувате първия танц. Кажете ми, това не е ли вашата сватба?

Не искам да правя никое от тези неща. Гостите са тук, но не бих си мръднала и пръста.

— Ще кача Ава горе. Уморена е. – Джеси не спира заради мама и не ме пуска на земята. Носи ме през лятната стая, преминава между всичките ни гости и не спира за никого.

— Но сега е едва десет! – Мама е ужасена, както очаквах. – Ами гостите ви?

— Има бар, група и много ядене, Елизабет. Сигурен съм, че ще оцелеят. – Търпимостта му към мама намалява с всяка секунда, както и нейната към него.

— Ава, моля те! Вразуми го! – вече умолява и внезапно ми става жал за нея. Това е специален ден и за нея, а моят господар го стъпква.

Обвивам с длани бузите му, докато той продължава да крачи, а мама върви след нас. Дръпвам лицето му към моето.

— Още малко – казвам тихо и той спира. – Можем да й дадем още малко време.

— Уморена си – мръщи се леко. Да, уморена съм, но не физически. Изтощена съм умствено. – Нека те отнеса в леглото, бебче!

— Танцувай с мен! – Прокарвам нос по бузата му и поемам от неговата свежа прелест. – Да танцуваме! – Усещам, че се обръща, докато притиска буза към мен. Знаех, че това ще му подейства.

— Слава Богу! – извиква мама и ни следва енергично.

Джеси ме поставя на крака в средата на дансинга, за да отиде при групата и да говори с певеца. Той кимва и се усмихва, после всички разчистват дансинга и оставам само аз. Чувствам се изложена на показ. Тогава певецът и членовете на групата слизат от сцената и „Сноу Патрол” разбиват тишината с „Преследване на коли”. Джеси се обръща с лице към мен и просто седи и ме наблюдава дълго време. Просълзявам се и знам, че ако погледна към майка ми, ще видя, че вече плаче, затова не го правя. Задържам погледа си върху моя съпруг и гледам как той бавно върви към мен, хваща ме и ме притиска към гърдите си. Отпускам глава на рамото му и той започва да ни люлее, докато ме държи здраво в големите си силни ръце. Плъзгам ръка по гърба му и затварям очи. Тялото ми само следва бавните му нежни движения.

— Извинявай, бебче – казва тихо в косата ми. – Извинявай, че те оставих по-рано.

Въздъхвам. Знам, че съжалява, но ми се иска да мисли, преди да направи нещо

подобно. Стискам го леко, за да му покажа, че му прощавам.

— Да оставим това!

Той въздиша и притиска устни към тила ми.

— Колкото по-силно се опитвам да не те нараня, толкова повече те наранявам. Безнадежден съм.

— Мълчи!

— Добре, но все още съжалявам. – Притиска ме още по-силно. – Нямам търпение да изпълзя в леглото с теб.

— Аз също – съгласявам се. Отново всички са на пътя ни. – Утре ще останем в леглото цял ден – потвърждавам.

— Трябва първо да се приберем.

При напомнянето му леко се разочаровам. Тази нощ оставаме тук. Всички стаи са приготвени за гости, главно от моето семейство.

— Прибираме се у дома още сутринта тогава – настоявам тихо. Знам, че е грубо да оставим гостите си, но не искам да се изправя пред Кейт и определено не искам да се изправя пред Дан.

— Добре – съгласява се Джеси, – след като се накиснем във ваната и закусим с родителите ти.

Оставям го да ме люлее нежно. Очите ми се затварят отново и ме обхваща спокойствие. Джеси освобождава цялото ми напрежение.