— Така е, но небеса, Остин, можеше да е опасно. Опита ли се някой от вампирите да ти скочи?

— Не.

— Добре, кажи ми повече. Как изглежда мястото?

— Изглежда някак… нормално.

— Какво направи.

Остин сви рамене.

— Върнах договора на директора на риалити шоуто.

— Как се казва той? Вампир е, нали?

— Не, тя е човек. И името й е Дарси Нюхарт. — Остин се поколеба, след което реши да се изповяда. — Тя е мистериозната жена.

Ема ахна.

— Онази, на която направи стотина снимки? — Младата жена се засмя. — О, това е безценно. Тя ли е директорът ти?

— Да.

— И си сигурен, че е човек?

— Да. Определено.

— Как може да си сигурен?

— Имаше шоколадова напитка на бюрото си. И има пулс.

— Тя ти позволи да й напипаш пулса? — Ема го заразглежда отблизо. — Още си поразен от нея, нали?

Повече от всякога. Остин продължи да върви. Пътеката се разклони и той посочи към левия път, който водеше нагоре.

— Нека да минем оттук.

Ема вървеше до него.

— Какво чувства тя към теб?

Той сви рамене. Знаеше, че изпитва желание, но не беше склонна да го сподели. Или да признае, че е хваната в капан във вампирския свят.

— Намуцуняса ли я вече?

Той направи гримаса.

— Какво е това? Звучи малко гадно.

Ема се изкикоти.

— О, сигурна съм, че ще е така с теб.

Той я бутна по рамото. Тя се препъна настрани със смях.

— Само те попитах дали си я целунал.

— Ах. — В такъв случай, той определено я беше намуцунясал. И изобщо не беше гадно.

— Е? — Ема забърза крачките си, за да върви заедно с него. — Целуна ли я?

— Уповавам се на Петата поправка.

— Целунал си я!

— Не съм казал това.

Тя изсумтя.

— Да се уповаваш на Петата поправка е все едно да признаеш вина.

— Тук сме невинни, докато не се докаже вина. Вие британците сте наобратно.

Тя се ухили.

— Но аз съм права, нали? Ти си я муцунясвал?

Той продължи да върви.

— Трябва да внимаваш, Остин. Какво наистина знаеш за нея, освен факта, че общува с врага?

— Правя малко проучване за нея. И освен това, ние имаме… връзка. Мога да вляза в ума й много лесно, и повярвай ми, там няма никакво зло.

— Мразя да ти развалям настроението, но ако знае, че четеш мислите й, може да манипулира какво да виждаш.

— Тя не знае, че съм прониквал в мислите й. Напълно невинна е. — Остин спря и погледна надясно. На слабата светлина, той можеше да види очертанията на дървета и един голям камък. — Като говорим за невинни, чу ли някой да плаче?

— Не съм сигурна. — Ема се завъртя и огледа заобикалящата ги среда.

Остин се заслуша внимателно, но успяваше да долови само шумоленето на листата от вятъра и напрегнатото дишане на Ема. Затвори очи и се концентрира. Нападателят лесно можеше да заглуши виковете на жертвата си, но тя все още можеше да вика в ума си. Преди време в Източна Европа, беше намерил група жени и деца в подземна зала за мъчения, като се беше настроил да долавя мълчаливите писъци от вътрешна болка.

О, боже, помогни ми!

— Ето там. — Остин посочи големия оголен гранитен блок. От отдалечената страна бе нападната някаква жена. Извади револвера си и даде знак на Ема да отиде надясно. Тя тръгна тихо, издърпвайки дървен кол от чантата си.

Той се придвижи покрай скалния блок, но спря, когато чу женско скимтене. Страхотно. С неговия късмет щеше да попадне на двойка любовници. Той скочи иззад камъка, насочил пистолет към тях. Майко мила, това беше нещо истинско. Два мъжки вампира бяха приковали жена към камъка. Единият я хапеше по врата, другият издърпваше панталоните й надолу по краката. Копелета!

— Освободете я! — Той се приближи бавно, пистолетът му не помръдваше.

Вторият вампир се отдръпна от панталоните на жената и се обърна да погледне Остин. Остави ни, смъртна отрепка, и забрави какво си видял.

За щастие, мисловната команда на един вампир имаше малък ефект върху Остин. Той я чу и я отхвърли настрани.

— Няма да си тръгна. Но ти ще го направиш. Завинаги.

Вампирът се засили към него със свистене.

— Как смееш да не ми се подчиняваш? Ти, глупак такъв, не можеш да ни спреш.

— О, така ли? — Остин отбеляза руския акцент на вампира, докато се прицелваше и натисна спусъка.

Вампирът потрепери и сграбчи рамото си, където кръвта се процеждаше от раната. Лицето му се изкриви от болка.

— Какво си направил?

— Използвах сребърни куршуми. Причиняват доста болка, нали?

Вампирът изръмжа и скочи напред. Остин стреля отново и вампирът падна на колене. Междувременно, другият отдръпна зъбите си от врата на жената и се обърна към Остин.

— Ти, мръсен сволоч11 — извика той и издърпа момичето пред себе си за защита. — Мислиш, че няколко сребърни куршума ще ни спрат?

Остин изруга тихо. Не можеше да стреля, докато вампирът използваше жената за щит. Придвижи се бавно наляво, в търсене на удобна позиция за прицел.

Раненият вампир се издигна във въздуха и бавно се приземи на краката си. От двете му рани капеше кръв и той оголи зъби с ръмжене.

— Аз съм по-силен от теб. Не можеш да ме спреш.

— Може би не, но пък мога много да се забавлявам, докато опитвам. — Остин го простреля отново. Той изрева от болка и рухна върху земята.

— Сволоч! — Първият вампир тръгна към Остин, влачейки жената със себе си. — Ще умреш!

Неочаквано той спря рязко. През лицето му мина шокирано изражение, а след това и израз на болка. Освободи жената, която се свлече на земята. Изви гръб и изпусна дълъг стон, докато накрая тялото му се разпадна на прах.

Ема стоеше там, на неговото място, все още стискайки дървения кол, който беше забила в гърба му. Гледаше надолу към купчината прах пред черните й спортни обувки.

— Направих го — прошепна тя. — Убих вампир.

Вторият вампир бързо се изправи на крака.

— Кучка такава! Ти уби Владимир!

— И сега е твой ред. — Ема тръгна към ранения вампир с вдигнат кол.

— Това няма да ти се размине. Владимир ще бъде отмъстен! — Раненият вампир затрептя във въздуха, след което изчезна.

— Не! — Ема хвърли кола към него, но той се беше телепортирал на безопасно място и колът просто прелетя през въздуха. — Не, по дяволите!

Остин се затича към раненото момиче, изваждайки мобилния си телефон. Набра 911, след което провери пулса на жената.

— Имам нужда от линейка. Бързо. Тя умира. — Пулсът на врата й беше много слаб. Той даде указания за местоположението им, докато Ема почистваше местопрестъплението. Прибра дървения кол и разпръсна купчината прах на Владимир.

— Направихме го! — Ема размаха триумфално юмруци във въздуха. — Нашето първо убийство! Не си ли доволен, че дойдохме?

— Да, доволен съм. — Ако не бяха минали по това време от тук, горката жена щеше да бъде изнасилена и убита от тези проклети вампири. Те наистина бяха демони. Работата му отново придоби смисъл. Вампирите бяха зло и заслужаваха да умрат.

И Остин знаеше какво трябва да направи. Щеше да предупреди Шон, че дъщеря му се готви да се омъжи за демон.

* * *

— Колко е часът? — прошепна Маги. Въртеше се, докато се опитваше да намери по-удобна позиция върху твърдата дървена църковна пейка.

— Не знам — отвърна й шепнешком Дарси. — Около пет минути по-късно от последния път, когато ме попита.

Ванда изсумтя.

— И около десет минути след бедствието! — оживеният й глас проехтя под високия сводест таван.

— Шшт! Не толкова високо. — Маги погледна през пътеката към другите гости на сватбата.

Когато влязоха в църквата, Дарси беше ужасена да види как всички гости бяха седнали на местата от страната на младоженеца. Разбира се, всички бяха вампири от сборището на Роман, но все пак, тя си помисли, че някой трябва да накара Шана да се почувства добре дошла. Така че тя седна от страната на булката. Ванда и Маги се бяха присъединили към нея, но останалите дами от бившия харем бяха отказали. Те бяха седнали от другата страна на пътеката, като си шепнеха една на друга. Беше събота вечер и всички чакаха сватбата да започне.

И чакаха.

Грегори най-накрая беше отишъл да провери какво забавя церемонията.

— Изглеждаш чудесно, Дарси — прошепна Маги.

— Благодаря. Ти също. — По рано през нощта, Дарси, Ванда и Маги бяха хукнали към Мейси, за да си потърсят модерни нови рокли за сватбата. Дарси носеше тясна копринена рокля с цвят на кестен с подходящо, искрящо сако. Маги беше облякла яркорозова рокля с множество ресни и пайети. Роклята на Ванда беше плътно прилепнала, секси и лилава, за да подхожда на косата й.

За нещастие, останалите дами бяха облечени изцяло в стила на техния стар свят. Балната рокля на Кора Лий бе с кринолин, с множество от дантелени волани, които изглеждаха все едно са нападнати от армия копринени панделки и цветя. Цялата, огромна зверщина беше ярко жълта, като нарцис, което я правеше да изглежда повече като училищен автобус, отколкото като деликатно цвете.

Главата на принцеса Джоана бе покрита с воал, закрепен с най-фината й, златна диадема. Под брадичката й беше пъхната бяла пребрадка. Нейната тъмнозелена рокля бе с дълъг шлейф на гърба, а мантията й беше украсена с бродерия. Накичен със скъпоценности колан висеше хлабаво на бедрата й.

Дори Мария Консуела се беше пременила с любимата си шапка — конусовидна, сложена на върха на главата й и покрита с прозрачен, мрежест воал. Разкроените ръкави на вълнената й рокля висяха до коленете й, а маншетите бяха украсени с кожа.

Вратата на църковната канцелария се отвори и Грегори се появи с разтревожено изражение. Той тръгна към тях.

Дарси стана и забърза по пътеката.

— Какво става?

Бившият харем се наведе към тях, за да слуша.

— Не знам — каза тихо Грегори, но Дарси беше сигурна, че вампирите могат да го чуят със свръхразвития си слух. — Майка ми трябваше да е тук преди двадесет минути. Надявам се, че е добре.

— Опита ли да й звъннеш? — Дарси също се притесни. Майката на Грегори, Радинка, беше изписана от болницата преди няколко дни. Бе ранена при последната атака на Истинските над Роматех. Също така беше помогнала на Шана, така че тя я беше поканила да бъде помайчима на сватбата.

— Мобилният й телефон е изключен — отговори Грегори. — Опитах се да се обадя на Ангъс, защото на него бе възложено да доведе Шана и майка ми тук, но той не отговаря. Нещо сериозно се е объркало.

Жените от бившия харем започнаха като обезумели да шепнат една на друга. Новината се разпростря из църковните пейки докато всички гости тихо обсъждаха въпроса. Дарси се запита дали Истинските стояха зад това. Те бяха група от вампири, които яростно мразеха Роман. И след като вярваха в свещеното вампирско право да се хранят от хора, те бяха отрекли синтетичната кръв на Роман и периодично правеха гадни неща, като да бомбардират Роматех Индъстрис.

Грегори въздъхна.

— Никой не си вдига проклетия телефон. Свещеникът не е тук. Не знам какво да правя.

— Знам какво се е случило! — Принцеса Джоана вдигна ръце триумфално. Пръстените й със скъпоценни камъни заискриха на светлината на свещите. — Сватбата е била отменена. Господарят е дошъл на себе си и е отхвърлил тази отвратителна смъртна жена.