— Чудесно — измърмори Ванда. — Но е по-добре да сме сигурни, че обича жените и прави добре вампирски секс. И трябва да има прекрасно тяло. Ще се налага да го гледам векове наред.

Дарси беше готова да се разкрещи. Какво се беше случило с интелигентността, честността или надеждността?

— Вие изглежда се справяте много добре, така че ще ви оставя. — Тя избърза да излезе от стаята преди чувството й на безсилие да избухне. Техният идеал за мъж беше добре облечен ласкател-трубадур, който може да танцува и да прави вампирски секс? Уф.

Отправи се към стаята за почивка, която беше до записващите студия в задната част. Когато зави зад ъгъла, налетя на Грегори.

— Здравей — каза тя и после поздрави компаньонката му: — Симон.

— Bonsoir — отговори Симон със самодоволна усмивка. Нищо чудно, че бе станала известен модел, защото беше наистина зашеметяваща. Висока, опасно слаба, с кафяви очи с формата на бадем и дълга черна коса. Беше облечена в дрехи, които й бяха запазена марка — очертаващ фигурата черен гащеризон с колан, покрит с блестящи камъни.

— Симон току-що се телепортира от Париж — обясни Грегори. — Тази нощ ще започнем да работим по ДВД с упражнения.

— Колко интересно — измърмори учтиво Дарси.

— Беше идея на Роман — продължи Грегори. — След като в днешни дни вампирите вече не хапят, той се притеснява, че можем да изгубим кучешките си зъби от неизползването им.

— Ах — кимна Дарси. — Не трябва да позволяваме тези зъби да изпадат. — Но няма ли това да е хубаво?

— Аз же бъда звехздата в ДВД-то — обяви Симон със силен френски акцент. Тя прехвърли през рамо косата си. — Чакаме изхвестен рхежисьор от Милано, Джовани Белини. Naturellement13, рхаботя само с най-добхрия.

— Естествено — кимна Дарси.

Точно навреме един нисък мъж в омачкани дрехи и черна барета заобиколи, без да бърза, иззад ъгъла.

— Ах, bellissima14. Ето къде си, красива както винаги. — Той целуна Симон по двете бузи.

— Синьор Белини, това е Грегори. — Симон се поколеба, когато погледна към Дарси. — Забрхавих името на тажи жена, но не е вахжно.

— Благодаря. — Тя изскърца със зъби. — Аз съм Дарси.

Джовани й кимна, след което се обърна към Симон.

— Bellissima, това ще е най-великият вампирски филм на всички времена. Предвиждам да направим определени неща основно в черно и бяло, за да изразим черното отчаяние от модерния свят.

Грегори прочисти гърло.

— Господин Белини, това е просто програма за упражнения за нашите зъби.

Джовани отстъпи назад, притискайки длан към гърдите си.

— Дори упражненията могат да бъдат обрисувани като качествено изкуство. Представете си конфликта. Човек срещу собствената си покварена, бездейна природа. Ела, bellissima. — Той я придружи до студиото.

Грегори потрепери.

— Не трябваше да го наемам, но Симон настоя.

— Имаш предвид bellissima! — Дарси го потупа по рамото и се усмихна. — Късмет.

— Да, ще имам нужда. — Грегори пристъпи тежко в студиото и затвори вратата. Червената светлина светна.

Дарси забърза към собствения си офис. Отвори вратата и замръзна.

Адам Олаф Картрайт седеше на бюрото й.

Глава 9

Той вдигна поглед и се усмихна.

— Здравей, Дарси.

Сърцето й забумтя в гърдите. Не беше ли животът й достатъчно смахнат и без този мъж, който се опитваше да го обърне с главата надолу? Докато затваряше вратата, тя се питаше, защо той седеше на бюрото й. Дали бе преровил документите й? Обърна се и застана лице в лице с него. Той все още се усмихваше. Ако бе ровичкал из нещата й, не изглеждаше засрамен от това. А и защо Адам ще се интересува от данните на доставчиците или агенциите за лимузини под наем?

И защо тя реагираше по този начин всеки път щом го види? Сърцето й препускаше, но всичко друго, сякаш забавяше своя ход. Тя забеляза всеки малък възхитителен детайл в него. Забави отговора си поне с десет секунди, защото мозъкът й отказваше да работи нормално. Ако продължаваше в същия дух, той щеше да я помисли за глупачка.

— Добър вечер.

Остин се изправи и заобиколи бюрото.

— Извинявай, че седнах на стола ти, но всички други са заети. — Той посочи към столовете пред бюрото. Два пакета, опаковани в кафява хартия и връв, стояха на всеки от тях. — Това са портрети — обясни той преди тя да има възможност да попита. — Тъкмо направих моя. Фред всъщност е много добър. — Адам се усмихна и трапчинките му се задълбочиха. — Трябва да признаеш, че Фред е необичайно име за художник.

Също така е необичайно и за вампир, иронично си помисли Дарси. Тя се опита да не обръща внимание на реакцията си към Адам, но това бе трудно, когато сърцето й бе опасно близо да експлодира в гърдите й. И всичко това заради чифт трапчинки и тюркоазни очи. Тя се зачуди дали Фред е успял да улови излъчването му.

— Някой от тези ли е твоят?

— Не, моят е все още малко мокър.

О, да, малко мокър. Тя можеше да си обясни това.

— Фред каза, че тези четири са готови — продължи Адам. — Бе прекалено зает, за да ги донесе тук, така че му предложих да му помогна.

— Наистина не трябваше да го правиш.

— Напротив, трябваше. — Ъгълчето на устата му се повдигна. — Това ми дава идеалното извинение да те видя отново.

Сърцето й затуптя по-силно.

— И утре, когато моят портрет е изсъхнал, ще имам още една причина да се отбия и да те видя. Умен план, не мислиш ли? — Лявата му трапчинка се задълбочи.

Тя преглътна. Той бе великолепен. Красиво лице и този секси глас, като на трубадур. Боже, сякаш списъкът, който правеха дамите от бившия харем, описваше точно него. Може би те все пак знаеха какво правят.

Той седна на ъгъла на бюрото й.

— Как мина уикендът ти?

Дарси настръхна, спомняйки си как бащата на Шана почти провали сватбата. Адам със сигурност нямаше нищо общо с това.

— Бях на една сватба. — Тя го наблюдаваше внимателно да види реакцията му.

Той присви очи сякаш се опитваше да си спомни, след това кимна.

— Вярно. Твоите приятели Раул и Шери. Как беше?

Дарси издиша облекчено. Как можеше да е казал на някого, щом дори не можеше да си спомни точните имена?

— Хубаво беше.

— Браво. — Той отмести поглед настрани. Челюстта му се стегна леко и тя се зачуди дали не е стиснал зъби. Внезапно й подари една от своите невероятни усмивки с трапчинка. — И така, къде ще е меденият месец? Кое е модерното място тези дни?

Сърцето й замря в гърдите й. Защо я питаше това?

— Ами… не знам.

Той кимна.

— Една от моите сестри отиде в планините на Канада. А другата отиде на Хаваите. — Трапчинките му се задълбочиха. — Обзалагам се, че ти би избрала плажа.

Тя отклони поглед, а бузите й се изчервиха. Адам бе прав. Но не бе много вероятно да се случи някога. Дарси се премести към вратата.

— Много съм заета…

Той взе една снимка от бюрото й, на която бе сградата, където се намираше пентхаусът.

— Значи шоуто ще бъде в Ралий Плейс?

— Ъъъ, да. — Явно бе ровил из нещата й. Това бе нормално любопитство, нали? Все пак нейното собствено любопитство бе променило живота й завинаги. По гърба й полазиха тръпки. Любопитството уби нещо повече от котката.

Той пристъпи към нея.

— Добре ли си?

— Да… да, добре съм. — Дали наистина го е грижа?

— Работиш прекалено много. Почти полунощ е.

Окото й трепна. Как можеше да обясни странното работно време на ДВК на един смъртен?

— Аз… аз имам много работа за вършене. — И трябваше да го разкара оттук. Ако Слай или някой от бившия харем го види, веднага щяха да разберат, че е смъртен. И тогава, щяха да я преследват с въпроси, на които тя не искаше да отговаря.

— Разбирам. — Той я гледаше тъжно.

Изведнъж тя заподозря, че Адам разбира много повече отколкото показваше. Предпазливостта й се събуди.

— Има ли нещо, което искате, господин Картрайт?

— Искам да си в безопасност. — Той докосна един кичур от косата й, който почиваше на рамото й. — Искам да ми вярваш.

— Та аз едва те познавам.

Той потърка кичура между палеца и показалеца си.

— Може да променим това по всяко време.

Тя искаше да се наклони напред и да се облегне на силните му, широки гърди. С усилие се принуди да отстъпи назад.

— Нямам никакво време. — Тя отвори вратата и надникна навън. Коридорът беше чист. — Благодаря ти, че донесе портретите.

— Пак заповядай. — Той пристъпи в коридора. — Кога започва шоуто?

— Ще сме готови до две седмици. Ще изпратя цялата информация на агента ти.

Дарси тръгна надолу по коридора и замръзна, когато видя Слай да говори с рецепционистката. По дяволите! Защо не можеше да бъде в офиса си и да се задява с Тифани? Боже. Що се отнася до мъжете не можеше да се разчита дори и на перверзниците. Тя сграбчи ръката на Адам и го обърна в обратна посока.

— Какво ще кажеш за една обиколка?

— Страхотно. — Той й хвърли притеснен поглед, но й позволи да го съпроводи покрай офиса си. — Мислех, че нямаш свободно време.

— Няколко минути няма да са проблем. — Тя го издърпа зад ъгъла, където не можеха да бъдат видени от рецепцията. — Тук се намират студията за запис. — Тя посочи надясно. — В първото студио записват Нощните новини със Стоун… Кауфън. — Тя посочи бързо наляво. — А това е…

— Нека позная. — Той посочи към номера, отпечатан на вратата. — Да не би това да е студио номер две?

Тя се усмихна.

— Да, колко умно от твоя страна. Тук снимат „На живо с…“. — Усмивката й се стопи. — Токшоуто със знаменитости. — Мили боже, тя почти каза неживи.

Не изглежда той да забеляза. Опитваше се да надникне през прозореца, но щорите бяха пуснати.

— Изглежда тъмно.

— Тези предавания са приключили за тази вечер. В момента върви последният сапунен сериал за вечерта. — Тя посочи надолу по коридора. — Студио четири, пет и шест. В тях се заснемат сапунените опери.

— А в студио номер три? — Адам отиде до там и се опита да надникне през затворените щори. — Какво става тук?

Той със сигурност бе доста любопитен.

— Това е малко студио, в което правят реклами и неща от този сорт.

— Червената лампа свети. Да не би да правят реклама сега?

— Не, не точно. — Тя едва ли можеше да обясни програмата за упражнение на вампирските зъби.

Той се загледа в контролното табло на вратата.

— Това ли е бутонът за звука?

— Не, недей. — Дарси се пресегна, за да го спре, но беше прекалено късно. Гласовете от студиото прозвучаха от малкия говорител на вратата.

— Не мисля, че може да се задържи в тази позиция много дълго — каза Грегори. — Изглежда малко странно.

— Може да го направи — настоя Джовани. — Тя е професионалистка. И изглежда толкова красива. Толкова секси.

Очите на Адам се разшириха.

— Какво правят там?

Дарси се облегна на стената.

— Нещо като… упражнение.

— Еротично упражнение? — попита Адам тихо.

— Не бих казала… — Дарси бе прекъсната от гласа на Джовани.

— Време е, bellissima. Извади ги. Покажи ми ги.

Адам я погледна скептично.