Дамите се отправиха към сградата, шепнейки одобрително за мраморния под и позлатения таван.

— Трябва да отбележа — възкликна Кора Лий, — че този асансьор е много лъскав!

— Така е — съгласи се Маги. — Това е асансьорът за пентхауса. Вратите са от солиден месинг.

— Колко прекрасно — високомерният глас на лейди Памела можеше да се чуе над останалите. — Бъди така добра и натисни копчето вместо нас.

— О, всъщност, вие трябва да ме последвате — каза Маги. — Оттук моля.

— Къде ни водиш? — настоя принцеса Джоана.

— Към другия асансьор — обясни Маги.

— Но този коридор е толкова обикновен и скучен — изхленчи Кора Лий.

— Защо не отиваме в пентхауса? — остро попита принцесата. — Накъде води другият асансьор?

— О, той отива в пентхауса — увери ги Маги. — Само, че до… етажа с кухнята и помещенията за персонала. Там е много приятно и удобно.

— Етажът на прислугата! — извика принцесата.

Дарси и Грегори примигнаха при острия й глас, преминал през слушалките им.

— Да — отвърна Маги. — Има много хубави спални само за нас… на етажа за персонала.

— Етажът за персонала? — Гласът на лейди Памела потрепери. — Аз съм дъщеря на барон, вдовица съм на виконт. Няма да живея след прислугата!

— Там ще бъдем само ние шестте — увери я Маги. — И всяка ще си има собствена спалня. Ето ни тук. Това е асансьорът за етажа на персонала.

— Това е ужасно, просто ужасно — пронизително извика лейди Памела. — Аз… о, прилошава ми!

— Глупаво дете — измърмори принцеса Джоана. — Къде са ароматните ти соли?

Дарси завъртя очи. Така наречените ароматни соли на лейди Памела представляваха шишенце пълно с Шококръв.

— По-добре да помогна на Маги. — Дарси се запъти към стълбището, което бе близо до зимната градина. Тя се обърна към Грегори и Бърни: — Ще се видим във фоайето в десет часа.

Грегори кимна.

— Ще бъдем там.

Дарси спря пред вратата на стълбището.

— Бърни, ще организираш ли нещата за хеликоптера? Искам да имаме кадри на покрива от въздуха. Толкова е прекрасен.

— Няма проблем. — Бърни свали камерата и извади телефона си.

Дарси отвори вратата към стълбището. Слушалките й бяха изключени, но тя все още можеше да чуе виковете им. Горката Маги. Дарси забърза надолу по трите реда стълби и излезе на етажа за персонала. Можеше да чуе гласовете на бившия харем в асансьора.

— Моля ви, успокойте се — обади се Маги. — На етажа за персонала има шест спални. Малки са, но са много хубави. Всяка ще има своя собствена стая. С прекрасна гледка към Сентрал парк.

— Гледката не е от значение — сопна се принцеса Джоана. — Това е етажът за селяните. Аз няма да спя в коптор.

— Това не е коптор — настоя Маги.

— Това е извън границите на приличното — обяви лейди Памела. — Ние трябва да живеем в пентхауса.

— В него има само пет спални — обясни Маги. — Те са ни необходими за участниците. Дори те ще трябва да споделят стаите си.

— Могат да ги споделят и на етажа за прислугата — предложи Кора Лий.

— Тези стаи са прекалено малки, за да се споделят — противопостави се Маги.

— Това е абсурдно — изсъска принцесата. — Мъжете трябва да се откажат от спалните си. Не са ли чували за галантност?

Вратите на асансьора се отвориха. Операторът Барт се обърна към Дарси.

Тя ги посрещна с усмивка.

— Добър вечер. Добре дошли във вашия нов дом.

— Това е оскърбително! — Принцеса Джоана я погледна свирепо. — Ти каза, че ще живеем в пентхауса.

— Помещенията за персонала са част от пентхауса и всяка от вас ще има собствена стая. — Дарси ги поведе към всекидневната за персонала. — Мисля, че ще намерите помещенията за доста удобни. — Тя отвори вратата.

Дамите пристъпиха бавно вътре, недоволни. Те спряха във всекидневната и се огледаха наоколо. Кушетките и диваните бяха големи и меки; телевизорът бе огромен като в къщата на Роман. Ванда се запъти към кухнята и провери хладилника. Бутилки със синтетична кръв, Шококръв и Газирана кръв.

— Не е лошо. — Ванда взе бутилка Шококръв и я сложи в микровълновата. — Тук наистина е доста хубаво.

Принцеса Джоана подсмръкна.

— Селяните не трябва да живеят толкова добре. Това е безбожно.

Дарси се усмихна.

— Моля, настанете се удобно. Изберете си, която стая желаете.

Портиерът пристигна с багажа им. Той занесе куфарите им в стаите, към които го насочиха жените. Ако трябваше да съди по въодушевлението в гласовете им, Дарси реши, че те се приспособяваха доста добре.

Щом портиерът си тръгна с голям бакшиш, Дарси извика отново всички жени във всекидневната.

— Преди да започнем шоуто искам да интервюирам всяка от вас. Това ще бъде вашият шанс да разкажете на вампирския свят за себе си. Всяко интервю ще бъде добавено по-късно към шоуто.

Една след друга, жените сядаха пред камерата и правеха кратко описание на житейските си истории. След това Дарси ги заведе с асансьора един етаж по-навътре в кухнята. Докато ги водеше към фоайето в пентхауса, можеше да чуе въздишките и одобрителните им ахвания. Барт избърза напред, за да улови реакциите им.

— Прекрасно е — прошепна лейди Памела.

— Просто обожавам големи стълбища — възкликна Кора Лий. — А това е достатъчно широко за три жени в официални бални рокли като моята.

Широки коридори водеха от фоайето към източното и западното крило на пентхауса. Голямото стълбище преминаваше към ниска площадка, която се разделяше на две. Лявата и дясната част завиваха към втория етаж. Вътрешен балкон се простираше по дължината на втория етаж с изглед към фоайето. Полираният мрамор отразяваше светлината от огромния полилей над тях.

— Оттук. — Дарси ги поведе нагоре по стълбите към площадката. Там ги подреди в редица.

— Здравейте, дами — обади се Грегори, щом той и Бърни влязоха във фоайето. — Изглеждате готови да започваме.

— Да, готови сме. — Дарси затича по стълбите, за да се присъедини към Маги зад операторите, и даде знак на Грегори да започва.

— Добре дошли в предаването „Най-сексапилният мъж на планетата“, дами — произнесе с ясен глас Грегори. — Общо петнадесет мъже ще се състезават за титлата. Като бивш харем на господаря Роман Драганести, вие петте имате честта да бъдете най-уважаваните вампирки в Северна Америка. Ето защо сте най-подходящото жури за това състезание.

Дарси наблюдаваше как жените реагират на комплимента. Те вдигнаха брадички и се изправиха. Беше хубаво да види това, след като самочувствието им бе пострадало при разпускането на харема от Роман.

— Принцеса Джоана Фортескю. — Грегори се поклони. — Приветствам ви с добре дошла.

— Благодаря ви, добри ми господине. — Принцесата слезе по стълбите с високо вдигната глава.

— Задръж камерата на нея — прошепна Дейзи на Барт. Тук щеше да вмъкне биографията на принцеса Джоана — с няколко внимателни редакции. Дарси се бе свила, когато средновековната жена бе обявила всички шотландци за варвари. Очевидно принцесата бе израснала във време, в което Шотландия бе представлявала заплаха за Англия. Но, боже, това бе преди осемстотин години! Колко дълго някой може да поддържа недоволството си? Очевидно много дълго време. Сега изглеждаше ясно, че жените от бившия харем се придържаха към нещо повече от старите си дрехи. Старите им предразсъдъци бяха оцелели непокътнати през вековете.

Принцеса Джоана стоеше гордо до Грегори. В своята средновековна рокля тя изглеждаше като кралица, инспектираща владенията си.

Грегори се поклони още веднъж.

— Сеньора Мария Консуела Монтемайор, приветствам ви с добре дошла. — Като втора по възраст дама сред съвременните вампири, Мария Консуела бе следващата, която слезе по стълбите.

— Лейди Памела Смайт-Уортинг, приветствам ви с добре дошла.

Грегори се поклони на вампирката от периода на регентството. Тя повдигна полите си, за да слезе по стълбите.

— Мис Кора Лий Примроуз, приветствам ви с добре дошла.

Кора Лий заподскача надолу по стълбите, а роклята й с кринолин пружинираше.

Грегори се поклони на последния най-млад член на журито.

— Ванда Барковски, приветствам ви с добре дошла.

— Мерси, пич. — Ванда отправи закачлива усмивка към камерата, докато слизаше по стълбите.

— Насам, дами. — Грегори ги поведе към западното крило и една двойна врата. Те го последваха и се настаниха в кожените кресла срещу него. — Това е стаята с портретите. — Грегори посочи стената зад него.

Дарси включи осветлението и всички петнадесет портрета бяха осветени с лъчове светлина от тавана. Тя сама бе закачила портретите — седем на горния ред, осем на долния. Очите й автоматично се насочиха към любимия й портрет.

Художникът бе свършил добра работа, макар тя да мислеше, че очите на Адам са по-сини. Поради някаква причина, той не се усмихваше, тъй че трапчинките му не се виждаха. Но дори със сериозно изражение, портретът му караше дъха й да спира, а сърцето й да се разтупти. През последните две седмици тя заспиваше, припомняйки си усещането за устата му, вкуса на устните му и топлината на тялото му. Трябваше да е силна и да се държи настрана от него. В противен случай, би бил прекалено голямо изкушение, за да може да му устои.

— Най-сексапилният мъж на планетата ще бъде избран според вашия списък с критерии — обясни Грегори. — Най-важното изискване е той да бъде богат. В края на шоуто победителят ще бъде такъв. Вторият ви критерий е красота. Така че тази вечер, използвайки портретите, вие ще оцените външността на тези мъже. Маги ще даде на всяка от вас по пет черни орхидеи. Под всеки портрет има тясна полица. Ще поставите по една орхидея до портрета на всеки мъж, който искате да елиминирате. Петима трябва да бъдат елиминирани тази вечер.

Кора Лий се намръщи на черните орхидеи, които Маги пусна в скута й.

— Трябва да вземем решение тази вечер? Пет решения?

— Да — отвърна Грегори. — Коя от вас желае да бъде първа?

Дамите се спогледаха.

Принцеса Джоана се изправи бавно, събирайки своите пет орхидеи в ръце.

— Като най-възрастна, аз ще бъда първа.

Дарси никога не бе виждала принцесата да изглежда толкова развълнувана. Средновековната вампирка разгледа двата реда портрети. Тя стисна ръце, мачкайки цветята. Обърна се към другите дами за напътствие.

— Ами… — осмели се да се обади Кора Лий. — Изглежда ми напълно очевидно, че трябва да елиминираме африканеца. Не мога да имам черен господар. Скъпият ми папа ще се обърне в гроба си.

— Трябва да се отървем и от маврите — добави Мария Консуела.

— Стоп! — Дарси се запъти към жените. — Дами, няма да позволя расистки пропаганди в това шоу. Моля ви, сложете настрана предразсъдъците си. За бога, това е двадесет и първи век!

— Така ли? — Кора Лий наклони глава. — Сякаш вчера навърших сто години. Кога отлетя времето?

— Вашите числа са безсмислени за нас. — Принцеса Джоана погледна от високо Дарси. — Само смъртен би смятал времето, защото има толкова малко от него.

— Не мога да направя това, което искаш — каза Мария Консуела на Дарси. — Ти не разбираш колко страдахме ние испанците, преди да изчистим страната си от тези ужасни маври.

— Съчувствам ти за трудностите, които си преживяла в миналото, но това е било много отдавна — настоя Дарси. — И честно казано, е време да го преодолееш. Няма да ви позволя да изберете тези мъже заради тяхната раса или религия. Тази вечер трябва да вземете решението си на базата на външния им вид. Първата реплика, която не харесам ще сложи край на шоуто. Разбрахте ли ме?