Грегори се блъсна в нея отзад.

— Съжалявам — промърмори той, погледът му преброди стаята.

— Не очаквах толкова много хора.

Ръцете й трепереха, докато се убеждаваше, че шнолите все още придържат дългата й коса. Провери кожената си папка още веднъж. Спретнато напечатаната й автобиография все още бе там и изглеждаше същата, както преди пет минути. Как би могла да се конкурира с толкова много? Кого заблуждаваше? Никога нямаше да получи тази работа. Познатите пипала на паниката се увиха около нея, изстисквайки въздуха от белите й дробове. Никога нямаше да бъде свободна. Никога нямаше да избяга.

— Дарси — острият глас на Грегори проряза нарастващата паника. Той почака, докато тя срещна очите му и я изгледа с Погледа.

През първата година след принудителното й преобразяване, Грегори бе станал неин добър приятел и стълб на подкрепа, многократно повтаряйки й: „Това е единственият свят, който имаш. Справи се с него“. Сега, той само трябваше да я погледне, за да й напомни да бъде силна. Тя кимна и изпъна рамене.

— Ще се справя.

Кафявите му очи омекнаха.

— Да, ще го направиш.

Маги оправи плисета на късата си карирана пола.

— Толкова съм нервна. Какво ще стане, ако видя дон Орландо? Какво ще кажа?

— Дон кой? — попита Грегори.

— Дон Орландо де Корасон. — Маги повтори името му с благоговеен шепот. — Той е звездата от „Когато вампир се превърне“.

Грегори се намръщи.

— Затова ли дойде? За да точиш лиги по звездите? Мислех, че искаш да окажеш морална подкрепа на Дарси.

— Искам — настоя Маги. — Но след това си помислих, че щом Дарси може да си намери работа, вероятно и аз бих могла. Затова реших да се явя на прослушване за сапунен сериал.

— Искаш да бъдеш актриса? — попита Грегори.

— О, не знам нищо за актьорството. Просто искам да бъда с дон Орландо. — Маги притисна ръце към гърдите си и изпусна дълга въздишка. — Той е най-сексапилният мъж на планетата.

Грегори й хвърли подозрителен поглед.

— Добре. Късмет с това. Извини ме. — Той хвана ръката на Дарси и я дръпна няколко крачки настрани. — Трябва да ми помогнеш. Дамите от харема ме подлудяват.

— Добре дошъл в клуба. Бях готова за изолатор преди четири години.

— Говоря сериозно, Дарси.

Тя изсумтя, защото също говореше сериозно. Едва не загуби разсъдъка си, когато научи за съществуването на вампирите. Но една модерна жена да бъде принудена да живее във вампирски харем и да се подчинява на заповедите на господар? Това бе повече, отколкото можеше да понесе.

Веднъж бе опитала да избяга, но Конър я бе проследил и телепортирал обратно като изгубен домашен любимец. Дори и сега унижението обръщаше стомаха й. Нейният нов господар Роман, я бе сложил да седне и й бе изнесъл строга лекция. Тя знаеше твърде много.

В света на хората я смятаха за мъртва. Заради работата й в човешката телевизия, лицето й бе познато на милиони. Трябваше да остане скрита. Но добрата новина бе, че щеше да бъде в безопасност и защитена в границите на харема му. Роман й бе обяснил всичко спокойно и внимателно, докато тя мълчаливо се гневеше и искаше да изкрещи.

Хваната в капан. За четири дълги години. За щастие, скорошният годеж на Роман бе предизвикал доброто му настроение. Той най-накрая й бе дал съгласието си да се втурне в широкия свят, поне докато се ограничаваше до вампирските му граници.

— Не издържам. — Грегори й хвърли отчаян поглед. Дарси знаеше, че той вече съжалява за предложението си да приюти наскоро отхвърления харем на Роман. — Отне ми една седмица да преместя багажа им. Принцеса Джоана има петдесет и два куфара. Кора Лий има толкова много сандъци…

— Тридесет и четири — промърмори Дарси. — Това е заради всички тези поли с обръчи, които носи. Те заемат много място.

— Място, с което не разполагам. — Грегори прокара ръка през гъстата си кестенява коса. — Когато предложих да ги приема, не осъзнавах, че ще дойдат с толкова много глупости. И се държат, сякаш планират да останат завинаги.

— Разбирам. Аз също съм забита там. — Десет жени, набутани в две спални, споделящи една баня. Това беше кошмар. Но за съжаление, да се занимава с ужаси не бе нищо ново за Дарси. — Съжалявам, Грегори, но не знам как мога да ти помогна.

— Можеш да им покажеш как да живеят — прошепна той. — Окуражи ги да бъдат независими.

— Те не искат да ме чуят. Смятат ме за аутсайдер.

— Можеш да го направиш. Маги вече следва примера ти. — Той положи ръка на рамото й. — Вярвам в теб.

Само ако и тя вярваше в себе си. Имаше време, когато грееше с увереност. Тя пое дълбоко дъх. Нуждаеше се от тази стара Дарси отново. Нуждаеше се от тази работа.

Грегори погледна часовника си.

— Имам среща след тридесет минути, така че ще се видим по-късно. — Той огледа стаята и се усмихна. — Мисля, че виждам няколко дами, които познавам.

Дарси се усмихна, докато той се отдалечаваше. Грегори бе такъв чаровник. Никога не би оцеляла без неговото приятелство.

Маги се промъкна по-близо, мръщейки младежкото си лице.

— Има толкова много хора тук. Те изглеждат по-драматични от мен.

— Не се притеснявай. Изглеждаш прекрасно.

В началото след нейното превръщане, Дарси бе шокирана от начина, по който бяха облечени дамите в харема. Всяка от тях бе хваната в капана на индивидуално време и все още следваха модата, която е била актуална, когато са били смъртни. Беше ги насърчила да модернизират своите вкусове, но само Маги и Ванда бяха готови да се замислят за нов външен вид. Обичайното облекло на Маги бе къса карирана пола, мрежести чорапи и плътен черен пуловер, който подчертаваше щедрия й бюст.

Дарси се обърна към рецепцията. Изглеждаше, сякаш е на няколко километра разстояние. Притискайки папката към гърдите си, тя се мушна в тълпата, а Маги вървеше близо зад нея. Вампирите се бяха събрали в групи и разговаряха, като жестикулираха оживено с ръце. Дарси мина покрай една група, забелязвайки тежкия грим и дрехите, които показваха твърде много кожа. Гадост. Какво се случи с мъжкарите? Тя се обърна да погледне и жените.

— Какво стана с Грегори? — Маги огледа тълпата, а очите й се бяха разширили тревожно. С нейния ръст бе лесно да загуби някого.

Дарси го забеляза с група жени, чиито коси бяха боядисани в неестествени цветове. Грегори се усмихваше и им говореше, а те се кикотеха в отговор, извивайки се около него като дъга.

— Добре е.

Може би тези жени мислеха, че зелената, синята и розовата коса са диви и порочни, но Дарси смяташе, че изглеждат по-скоро като пухкав клан на Грижовните мечета2. Здравейте! Моето име е Вампирка Добродушна. Имате ли нужда от прегръдка? Тя потисна картината, потръпвайки. Мили боже, бе затворена от прекалено дълго време.

Рецепционистката лакираше ноктите си в лъскаво кървавочервено, за да отиват на кичурите в косата й.

— Ако сте тук за прослушването, запишете се и изчакайте реда си. — Тя посочи папка с листове с влажния си нокът.

Маги огледа листата, а очите й се уголемиха.

— Света Дево, ще бъда номер шестдесет и две.

— Да, така е всяка нощ. — Рецепционистката духна лака си. — Но няма да чакате дълго.

— Добре. — Маги добави името си в края на списъка.

— А вие? — Рецепционистката сбърчи нос при вида на консервативния бизнес костюм на Дарси.

— Имам уговорка със Силвестър Бакъс.

— Да, добре. Ако сте тук за актьорска работа, ще трябва да изчакате реда си. — Рецепционистката посочи папката.

Дарси сложи усмивка на лицето си.

— Аз съм професионален журналист и господин Бакъс ме очаква. Името ми е Дарси Нюхарт.

Рецепционистката изсумтя, сякаш искаше да покаже колко невпечатлена е, след това провери листовете на бюрото си. Ченето й увисна.

— Няма начин.

— Моля? — попита Дарси.

— Вие сте в списъка, но… — Рецепционистката присви очи. — Сигурна ли сте, че сте Дарси Нюхарт?

— Да. — Коя друга би могла да бъде? Усмивката на Дарси помръкна.

— Е, това е адски странно. Предполагам, че можете да го видите. Третата врата от ляво.

— Благодаря. — Това не бе добро начало. Жегна я чувство за обреченост. Заобиколи бюрото и се отправи по коридора.

— По-добре първо почукайте — извика рецепционистката с носовия си глас. — Може да провежда прослушване.

Дарси погледна назад. Рецепционистката се люлееше в стола си, клатейки пръстите си във въздуха, докато се възхищаваше на лака си. Маги дари Дарси с окуражаваща усмивка. Тя се усмихна леко в отговор, пое дълбоко дъх и почука на вратата.

— Влез — извика груб глас.

Дарси влезе в стаята и се обърна, за да затвори вратата. Зад себе си чу странен звук. Затваряне на цип?

Завъртя се към Силвестър Бакъс. Изглеждаше й на около петдесет смъртни години, макар че нямаше начин да определи възрастта му като вампир. Тъй като бе предимно плешив, той бе прикрил недостатъка, подстригвайки останалата част от косата си доста късо. Мустаците и брадата му бяха силно подрязани и добре поддържани, тъмната му коса бе изпъстрена със сиво. Кафявите му очи веднага я огледаха, фокусирайки се прекалено дълго върху гърдите й.

Тя вдигна кожената папка, за да попречи на погледа му.

— Как сте? Аз съм…

— Нова си. — Погледът му се сведе към ханша й. — Не е зле.

Дарси й се изчерви, докато обмисляше бъдещите последици от това да започне интервю за работа, като удари бъдещия си работодател в лицето. Дилемата й бе прекъсната, когато забеляза как една руса глава, бавно се надига иззад бюрото.

— Съжалявам. — Дарси отстъпи назад към вратата. — Не разбрах, че сте зает.

— Няма проблем. — Господин Бакъс погледна към блондинката. — Това е всичко, Тифани. Може да… излъскаш обувките ми друг път.

Тя наклони глава.

— Искате да излъскам и обувките ви?

— Не — измърмори той. — Просто ела след една седмица.

Дарси осъзна, че наистина бе чула цип. Боже, ако така се провеждаха прослушванията, тя трябваше да предупреди Маги. Винаги бе смятала, че вампирите предпочитат вампирски секс, чисто умствено занимание, което бе смятано за изключително, в сравнение с потния секс на смъртните. Очевидно бе, че господин Бакъс притежава по-отворено мислене. И още по-отворен цип.

Междувременно, Тифани бе станала на крака и притискаше ръце към пълните си гърди.

— Искате да кажете, че съм отзована?

— Разбира се. — Мъжът я потупа по дупето. — Свободна си да тръгваш.

— Да, господин Бакъс.

Тифани представи невероятна походка към вратата, като успяваше да люлее бедра и да поклаща гърдите си едновременно. Наведе се, за да завърти дръжката на вратата, извивайки гърба си, така че дупето й да изпъкне, сякаш отварянето на вратата можеше да предизвика пристъп на вълнуващ екстаз. Спря по средата на излизането си, за да хвърли съблазнителна усмивка към Бакъс, след което се отправи надолу по коридора.

Дарси запази равнодушно изражение, така че кипящият й гняв не се забеляза. Трябваше да се досети, че Дигиталният вампирски канал се придържа към архаични, шовинистични правила на поведение. Така беше навсякъде във вампирския свят. Повечето от женските вампири бяха поне на сто години. Някои дори на векове и не знаеха за напредъка на смъртните жени. Не желаеха да научат. Бяха напълно убедени, че собственият им свят е в пъти по-добър.

Крайният резултат бе трагичен. Женските вампири нямаха представа колко зле са третирани. Просто приемаха това за нормално. Дарси бе разказала на дамите от харема за смелите жени, които бяха страдали в името на правото на гласуване. Страстната й тирада бе отхвърлена като нелепа глупост. Никой не гласува за господар на сборището в света на вампирите. Колко ужасно плебейско.

Но това бе светът, в който бе закотвена. И тъй като ДВК бе единствената телевизия в света на вампирите, осигуряваше единственият й шанс да върши работата, която отчаяно искаше. И да има независимостта, за която жадуваше. Затова трябваше да бъде любезна с господин Бакъс. Дори ако той бе сексистко прасе.