Кора Лий изсумтя.

— А аз си мислех, че имаме право да говорим свободно.

Дарси въздъхна.

— Просто внимавайте какво говорите.

Мария Консуела й хвърли един поглед.

— Това ни казваха и по време на Испанската инквизиция.

Дарси поклати глава в отчаяние, докато се връщаше обратно зад камерата.

— Записваме.

Барт включи камерата. Принцеса Джоана отново погледна предизвикателно към Дарси и постави своите пет орхидеи пред пет портрета. Дарси изстена.

Маги се наведе към нея.

— Не можеш да очакваш да изтръгнеш за една нощ омраза, трупана векове наред.

— Предполагам, че не мога.

Дарси наблюдаваше обезсърчена как всяка от журито използва своите пет орхидеи, за да елиминира петима мъже. Ванда бе единствената, която не взе под внимание расата, но тя бе превъзхождана числено четири към едно.

Дарси наблюдаваше петте жени, докато те се връщаха по местата си. Усмихваха се и очевидно бяха много доволни от себе си. Колкото повече го обмисляше, толкова повече се убеждаваше, че това е нещо хубаво. Тези жени съществуваха от векове, без да им се налага да вземат нито едно самостоятелно решение. Тази вечер те успяха да го направят. Наистина напук на инструкциите й, но все пак бе голяма стъпка към независимостта. Имаха право да са горди.

Но техният момент на слава щеше да бъде кратък. Беше време за голямата изненада на вечерта. Дарси посочи на Грегори да се приближи.

— Готов ли си за отприщването на ада? — Тя му подаде фенерче, което имаше лампа с черна светлина.

— Мда. Само кажи кой да бъде последен.

Дарси му каза, след това той се върна пред камерата.

— Време е да хвърлим по-близък поглед на петимата отхвърлени тази вечер. — Грегори насочи фенерчето към портрета и го включи. — С общ сбор от пет орхидеи, Тадайоши от Токио е елиминиран от надпреварата.

Дарси изключи светлината, която бе насочена към портрета. Черната светлина на Грегори освети невидимата до сега боя от портрета на Тадайоши. Изведнъж той се сдоби с дълги бели вампирски зъби.

— О, тези са хубави — прошепна Кора Лий. — Но се страхувах, че той може да е един от онези страшни нинджа господари.

Дарси потрепери. Тази реплика трябваше добре да се редактира.

— С четири орхидеи под портрета си Дерек от Филаделфия, също бе елиминиран от надпреварата. Грегори насочи черната светлина към портрета на Дерек.

Дългите му зъби светнаха в тъмнината. Ванда въздъхна.

— Колко жалко, че трябваше да изгубим Блакула16. Той е толкова красив.

Дарси бе съгласна, макар че другите дами не изглеждаха убедени.

— Също с четири орхидеи, Харша от Ню Делхи отпада от надпреварата. — Белите зъби на Харша се появиха, като по магия щом черната светлина освети лицето му.

— Интересен трик — съгласи се принцеса Джоана, — но не виждам какъв е смисълът му.

— С три черни орхидеи казваме сбогом на Фердинанд от Залцбург. — Грегори насочи светлината към лицето на Фердинанд и зъбите на австриеца заблестяха.

Лейди Памела въздъхна.

— Доста е глупаво, нали? Ние вече знаем, че тези мъже са вампири.

Мария Консуела завъртя в ръце броеницата си.

— А щом си видяла едни зъби, все едно си видяла всичките.

— Не съм напълно сигурна в това — каза Ванда с усмивка.

— Като се замисля, виждала съм някои с ужасен жълтеникав оттенък. — Лейди Памела потрепери. — Просто няма нищо по-лошо от вампир с лоша зъбна хигиена.

Принцеса Джоана се намръщи.

— А някои от тях дори са криви.

— Но някои са по-дълги от други — каза Ванда. — Нали знаете, размерът има значение.

Кора Лий въздъхна тежко.

— Моят беден Боурегард, Господ да поживи душата му, имаше най-дългите зъби, които съм виждала някога.

Грегори се намръщи срещу тях, явно се чувстваше неудобно.

— Дами, ако не възразявате, остана ни още един участник за елиминиране. Сет от Ню Джърси получи три черни орхидеи. — Грегори насочи фенерчето към Сет.

Дамите зачакаха.

Ванда погледна към Дарси.

— Къде са зъбите му? — попита лейди Памела.

— Не го харесвам — каза Кора Лий. — Липсата му на коса е отблъскваща.

— Липсата на вампирските му зъби е отблъскваща.

— Трябва да има нещо нередно с тази картина. — Мария Консуела се вгледа в нея с присвити очи.

— Не — тихо каза Грегори. — Няма никакъв проблем с картината.

В стаята настъпи пълна тишина. Дамите се спогледаха объркано.

Ванда завъртя очи, очевидно обхваната от нетърпение, заради това, че жените загряваха толкова бавно.

— Божичко, чудя се защо ли той няма никакви вампирски зъби.

Четирите жени ахнаха. Дори Барт трепна и почти изпусна камерата.

Принцеса Джоана скочи на крака.

— Да не би да казваш, че в състезанието има смъртни?

Грегори сви рамене.

— Така изглежда, нали?

Мария Консуела се изправи, притиснала броеницата до гърдите си.

— Настоявам за точен отговор. Този мъж смъртен ли е?

— Да — призна Грегори. — Той е един от няколкото смъртни мъже в надпреварата.

Жените ахнаха отново.

— О, боже! Това е ужасно, просто ужасно! — Лейд Памела бръкна в чантичката си за ароматните си соли.

— Това е възмутително! — Принцеса Джоана се обърна към Дарси, а очите й горяха от гняв. — Как смееш да омърсяваш надпреварата ни със смъртни?

Ванда сви рамене.

— Може да са готини.

Лейди Памела й се присмя.

— Един смъртен никога не може да бъде най-сексапилният мъж на планетата. Самата мисъл е нелепа. — Тя отвори капачката на шишенцето с Шококръв. — Аз съм доста над тези работи.

Принцеса Джоана закрачи към Дарси.

— Как можа! Ние ти вярвахме, а ти ни предаде. Наистина. — Лейди Памела подуши шишенцето си. — Първо ни настани в онези ужасни слугински стаи.

— А сега — продължи принцеса Джоана — ни обиждаш, като настояваш да понасяме компанията на смъртни.

Кора Лий подскочи на крака.

— Не може да имаме смъртен господар!

— Тогава не избирайте смъртен — каза им Дарси. — Вижте, вие още контролирате нещата тук. Вие решавате кой мъж да бъде елиминиран.

Жените се спогледаха.

— Тогава ни кажи кои са смъртните — настоя принцесата.

Дарси поклати глава.

— Не мога да ви кажа това. Сами ще трябва да се досетите.

— Ние можем да го направим. — Мария Консуела въртеше броеницата си. — Можем да ги подушим.

— Всъщност, няма да можете. — Дарси ги погледна извинително. — Те ще носят гривни на глезените си, които ще направят улавянето на миризмата им невъзможно.

Принцеса Джоана се намуси.

— Тогава ще прочетем умовете им.

— Не, вие подписахте договор, удостоверяващ, че няма да го направите.

— Това е ужасно, просто ужасно. — Лейди Памела изпи цялото шишенце с Шококръв.

— Какво ще правим? — подсмръкна Кора Лий. — Не може да имаме смъртен господар.

— Няма да имаме. — Принцеса Джоана вирна брадичка. — Дарси иска да играе на тази зла игра с нас, но тя ще види. Смъртните мъже няма да могат да се мерят с вампирите. Ще ги открием по-лесно, отколкото териерът открива вредителите.

Мария Консуела кимна.

— Si, вярно е. Естествено, че вампирите ще ги превъзхождат.

— Разбира се. — Лейди Памела притисна ръка към гърдите си. — Смъртните мъже ще се провалят безславно на всички изпитания.

— Да. — Принцеса Джоана се обърна към другите от журито с пламенно изражение. — Вслушайте се в мен, дами. Трябва да открием и елиминираме тази смъртна заплаха.

Дамите се събраха, правейки планове.

— Свети Мария и Йосиф. — Маги погледна към Дарси. — Знаех си, че има причина да си тук. Осъзнаваш ли какво направи?

— Да, накарах ги да ме мразят повече от всякога.

— Не. Погледни ги. Никога не съм ги виждала толкова развълнувани, така разгорещени. Ти даде цел на съществуването им.

По гръбнака на Дарси премина тръпка. Маги сигурно преувеличаваше. Тя се славеше с това, че може да е прекалено драматична.

В слушалките на Дарси прозвуча бръмчащ звук и тя ги сложи, за да чуе какво става.

— Може ли да ми обърнете малко внимание, моля? — Дарси помаха на Барт, за да фокусира камерата върху нея. — Джентълмените пристигат.

Глава 11

Остин се возеше отзад в лимузина Хамър, заедно с шест други мъже. Със сигурност четирима от тях бяха хора. Той си спомняше Джордж, Никълъс и Сет от прослушването. Там беше и Гарет, известен в момента като Гарт. Хората бяха инструктирани да идат в агенцията „Звездите на бъдещото“ в девет вечерта с багажа си.

Един мъж от Роматех Индъстрис ги чакаше — нисък химик на име Ласло Весто. Той даде на всеки от тях по една пластмасова гривна за глезена, която да носят под чорапите си. Тя трябваше да бъде в контакт с кожата им. И трябваше да я носят през цялото време на шоуто. Когато мъжете попитаха защо, химикът отговори със заплетено обяснение за феромоните.

В девет и половина, две лимузини Хамър пристигнаха пред агенцията с още десет мъже. Остин реши, че това е неживата конкуренция, но странното бе, че малкият химик даде и на тях от гривните. Петнадесетте мъже се качиха по лимузините, за краткото пътуване до Ралий Плейс. Остин забеляза, че вампирите не реагираха както обикновено около хората. Не душеха, не хвърляха гладни погледи.

Заради краткото пътуване нямаше време за разговори. Никой не искаше да разкрие някоя своя слабост пред конкурентите си. Щом спряха пред Ралий Плейс, вампирката на име Маги ги поздрави и ги придружи до пентхауса. Огромното фоайе бе празно. Маги подреди мъжете в три редици по стълбите, като последния ред бе на площадката на стълбището. Тя им каза да изчакат, след което се запъти към един коридор. Мъжете размениха нервни погледи, макар че никой от тях не проговори, нито си призна, че е нервен.

Скоро по коридора забърза един оператор. Той се качи по стълбите и снима в близък план всеки мъж. Остин не виждаше Дарси никъде. След това чу стъпки и женски гласове. Жените идваха. Пред тях имаше друг оператор, който вървеше заднешком. Вампирът Грегори водеше група от пет жени. Най-вероятно журито. Една от дамите бе лилавокосата Ванда, но останалите четири бяха непознати. И странно облечени. Трябваше да са доста стари.

Остин се наведе, за да погледне по-навътре в коридора. Да, ето я и нея. Доста далеч от другите. Дарси приближаваше с Маги. Той се наведе още малко и почти изгуби баланса си. Слава богу, че стоеше точно до перилата или щеше да се изтърколи надолу по стълбите. По дяволите, изглеждаше добре. Изглеждаше повече от добре.

Щом влезе във фоайето, погледът й обхвана всички участници и се спря върху него. Той кимна леко и се усмихна. Тя отмести поглед настрани. Остин задържа очите си върху нея, надявайки се, че тя отново ще погледне към него. Но колкото по-дълго я гледа, толкова повече осъзнаваше, че тя гледа навсякъде другаде, но не и към него.

— Господа, добре дошли в „Най-сексапилният мъж на планетата“.

Остин погледна към водещия.

— Моето име е Грегори и ще бъда вашият водещ. — Той посочи към жената вампир. — Маги ще бъде вашата домакиня.

Остин отново погледна към Дарси, чудейки се каква точно връзка има тя с този Грегори. Дали той водеше това шоу като услуга към нея?