Керелин Спаркс - Вампирите и градът

Остин издърпа Дарси в скута си и покри лицето й с целувки, насочвайки ги все по-близо до устните й. Тя завъртя глава, за да го посрещне и топлината избухна между тях. Езиците им се сплетоха. Ръцете им се увиха в стегната прегръдка.

И все пак не бяха достатъчно близо. Той я повдигна леко и избута роклята й, за да може да възседне скута му. Прегръщаха се силно, така че гърдите й бяха притиснати към неговите. Можеше да долови учестеното й дишане, докато тя трепереше в ръцете му.

— Скъпа. — Той потърка нос във врата й. Толкова силно искаше тя да му се довери, но по някакъв начин, междувременно, това желание бе прераснало в нещо много по-силно. Нуждаеше се от това да го обича. Трябваше да я защити. Трябваше да я запази завинаги.

Дарси прокара ръце по раменете му, след това надолу по гърба му.

— Толкова си красив.

Усмихвайки се, той потърка брадичка в меката й коса.

— Как не те е срам. Това беше моята реплика.

Тя се облегна назад в скута му.

— Как не те бе срам теб да ме издърпаш тук, докато съм облечена с най-хубавата си рокля.

— Може да се погрижим за това. — Адам разкопча ципа на гърба й. Тя изви гръб щом той прокара ръка надолу по гръбнака й.

Дарси му се усмихна закачливо.

— Нали осъзнаваш, че тази рокля не би трябвало да бъде в топла вода.

— Тогава ще я пуснем на програмата със студена вода. — Той издърпа роклята през главата й и я метна в басейна.

Дарси се разсмя.

— Страхотно. Хлор. Това ще помогне много.

Той изучаваше мокрия й сутиен, прилепнал по кожата й.

— Аз съм доволен от резултатите. — Той потърка с палец зърното й и то се втвърди. Описваше кръгчета около настръхналата й плът, докато връхчето не се превърна в твърда пъпка. Стенейки, Дарси затвори очи.

Той я гризна по врата и продължи до ухото й, а след това прошепна:

— Искам да те вкуся.

Тя му отвърна с нежни целувки по бузата и челюстта му. Това трябва да означаваше „да“. Той я целуна дълбоко. Сърцето му бушуваше в ушите. Слабините му бяха подути, изискващи внимание. Той откопча сутиена й, издърпа го и го захвърли на цимента. Внезапен бриз раздвижи парата от горещата вана, правейки я да изглежда почти нереална. Магично видение на красотата, прекалено съвършено, за да му устои който и да било мъж.

Очите й се отвориха.

— Нещо нередно ли има?

За секунда той помисли, че е видял червен блясък в тях, но това бе само някакво странно отражение.

Неговите собствени снимки винаги излизаха с червени очи.

— Ти си съвършена. — Той обхвана гърдите й, после се наведе, за да постави целувка върху горната извивка на лявата й гърда. Можеше да усети туптенето на сърцето й. Собственото му сърце бумтеше оглушително в ушите му. И сякаш ставаше все по-силно и по-силно.

Той сграбчи кръста й и я повдигна, докато гърдите й се изравниха с устните му. Улови едното й зърно и го засмука. Тя изви гръб и изстена. Ръцете му се спуснаха по-надолу и притиснаха бедрата й към корема му. Плъзна ръце в бельото й и обхвана дупето й. Тя отвърна, като се раздвижи срещу него, отърквайки се в корема му.

Ерекцията му почти експлодира. Стискайки зъби, той постави буза върху гърдите й, борейки се за контрол. Точно тогава осъзна, че нощта е станала по-светла от преди. И бумтежа в ушите му не идва от него. Той погледна нагоре и се намръщи. Този звук не можеше да се сбърка. Внезапно надолу се спусна лъч светлина и освети горещата вана.

— Какво? — Дарси застина. Тя погледна нагоре, но Остин я закри с ръка.

— Недей. — Той присви очи към светлината. — Това е хеликоптер.

— Какво? — Тя го погледна ужасено. — Хеликоптер?

— Да — изруга Остин. — Трябваше да го чуя, че идва.

— О, боже мой! — Дарси покри уста с треперещата си ръка. — Казах на Бърни да наеме хеликоптер, но не мислех, че може да го направи тази вечер. Това е ужасно!

По-ужасно отколкото тя осъзнаваше. Доколкото Остин можеше да каже, двамата с Дарси бяха заснети. Той се потопи, заедно с нея във водата до брадичката.

— Ще се погрижа за това. Каквото и да правиш не поглеждай нагоре.

Тя изстена.

— Ще бъда съсипана. Никога повече няма да си намеря работа.

— Довери ми се. Нека те измъкна оттук.

— Как? Аз съм напълно гола.

— Донесох от стаята си голяма кърпа. Чакай тук. Стой ниско и не поглеждай нагоре.

— Добре. — Тя обви ръце около себе си и задържа брадичката си надолу.

Остин излезе от водата и се запъти към градинския стол, на който бе оставил кърпата. Държеше лицето си настрани от светлините на хеликоптера, докато бързаше обратно към джакузито. Разпъна кърпата, за да прикрие Дарси и когато тя излезе от водата, я обви около нея. Хеликоптерът вече бе достатъчно близо, за да предизвика силен вятър, който дърпаше кърпата и я караше да трепери. Тя обви раменете си и наведе глава.

— Дръж се за мен. — Той взе сакото й от стола и го наметна върху главата й. Намери сутиена и обувките й и й ги подаде. След това улови роклята й от басейна.

А хеликоптерът продължаваше да обикаля над тях. Лъч светлина следваше всеки ход на Остин. Той подаде на Дарси мократа й рокля и видя паниката, изписана на лицето й.

— Не ги оставяй да ти въздействат — извика й той над грохота на въртящите се перки. — Те не знаят коя си. Къде са отседнали другите дами?

— На етажа за персонала, три етажа по-долу.

Той хвърли поглед към източното стълбище.

— Добре. Ще отидем там. Всички ще си помислят, че си една от съдиите. После може да се върнеш в къщата при басейна.

— Добре — съгласи се тя и той я поведе към стълбите. Светлината от хеликоптера ги проследи. Остин погледна надолу. Заради светлината зад него тялото му хвърляше дълга сянка върху цимента.

Той се закова на място. Дарси спря.

— Какво не е наред?

Той стоеше там, без да може да отговори. Всичкият въздух излезе от дробовете му. Кръвта се оттегли от главата му. Земята се разклати и той залитна настрани.

— Добре ли си? — Тя се протегна да докосне ръката му.

Остин се отдръпна назад. Не, това не можеше да е истина. Той отново погледна към земята. Сянката му бе там, сама, надсмивайки му се, че е бил толкова сляп. Такъв глупак.

— Адам?

Тя изглеждаше толкова притеснена. По дяволите, защо се тревожеше за него? Тя бе тази с проблема. Дарси Нюхарт нямаше сянка. Мамка му, тя бе мъртва.

— Добре ли си? — извика тя над шума.

Той преглътна трудно.

— Тръгвай без мен. Аз… аз ще се убедя, че не сме оставили следи след себе си. — Или доказателства, че е бил там, сближавайки се с врага.

— Добре. — Тя се затича към стълбището и влезе вътре.

Вратата се затвори с трясък, а той стоеше там и се взираше в нея, докато проклетият хеликоптер кръжеше над главата му. Стомахът му се разбунтува. Света некрофилия. Той се бе натискал с мъртва жена.

Бавно осъзна, че хеликоптерът се отдалечаваше. Огледа района около басейна и забеляза чехлите си до градинския стол. Сграбчи ги и прекоси покрива. Полупълната луна го освети и сякаш му се подиграваше със зловещата истина. Дарси бе създание на нощта.

— Не! — Захвърли единия си чехъл към луната, който прелетя през стената и изчезна. Остин се затича и хвърли и другия след него. — Не, по дяволите!

Спусна се тичешком по стълбите, но тогава осъзна, че не може да прекара нощта в пентхауса. Не и с всички тези вампири. Не и когато неговата Дарси…

Той взе асансьора до приземния етаж, след това изтича на тротоара. Не обърна внимание на боцкането на цимента по босите му крака и продължи да бяга докато не стигна Сентрал парк. И тогава продължи да бяга. Бяга докато не плувна в пот и едва си поемаше дъх.

Накрая забави ход и се строполи върху една пейка. Да върви по дяволите. Нямаше измъкване от жестоката истина.

Дарси бе вампир.

— Мисля, че направих ужасна грешка. — Дарси стоеше в спалнята на Ванда и трепереше в мокрото си бельо и хавлия.

— Ето. — Ванда й подхвърли друга кърпа. — Изсуши се докато ти намеря нещо да облечеш. — Тя се разрови из шкафа си. — Тези трябва да ти подхождат. — Тя извади чифт бели памучни гащички. — Каква грешка?

— Бях извънредно дружелюбна с Адам в горещото джакузи.

Очите на Ванда се разшириха.

— Ох. В такъв случай… — Тя пусна белите гащички и извади червена копринена прашка. — Това ще е по-добре.

Дарси изсумтя, взе белите бикини и ги обу.

— Не трябваше да го правя. Сигурно съм полудяла.

— Нарича се страст, скъпа. — Ванда й подаде тениска и долнище от пижама. — В това няма нищо лошо.

— Много е лошо! — Дарси облече тениската. — Той е смъртен. Това никога няма да се получи. — Тя се хвърли на леглото на Ванда.

Ванда седна до нея.

— Изпитваш ли чувства към него?

Очите на Дарси се изпълниха със сълзи.

— Опитвах се да се боря с тях. Знам, че каквато и да е сериозна връзка с него, е невъзможна.

— Щом има любов, всичко е възможно.

Дарси поклати глава.

— Не и това.

Ванда се изправи и започна да обикаля из стаята.

— Разказвала ли съм ти какво се случи с мен?

— Не. — Дарси избърса лицето си. Ванда винаги я бе подкрепяла, но рядко споделяше нещо лично.

— Аз съм от малко селце южно от Краков. Бяхме голямо семейство. Много бедно. Когато майка ми почина през 1935 година, аз се превърнах в майка за по-малките ми братя и сестри.

— Това сигурно е било трудно — прошепна Дарси.

Ванда сви рамене.